Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

20 ноември 2010 г.

Карфиол, сварен в прясно мляко с пармезан и полят с невероятен дресинг със синьо сирене

ПРОДУКТИ:
1 средна глава карфиол
1 л. прясно мляко
100 г. настърган пармезан
30 г. краве масло
30 г. топено сирене

3 ч.л. нишесте
сол


ЗА ДРЕСИНГА:
1 скилидка чесън
50 г. синьо сирене
2 ч.л. сок от нар
1 с.л. кампари
или
1 с.л. прясноизцеден сок от грейпфрут
1 ч.л. коняк (бренди)


Средна глава карфиол внимателно накъсваме на цветчета с размер на една хапка.
Сваряваме 1 л. прясно мляко и, докато е още горещо, настъргваме и добавяме в него 100 г. пармезан, 30 г. краве масло и 30 г. топено сирене, без значение с какъв аромат. Добавяме и 1/2 ч.л. смлян бял пипер и толкова сол, че да ни се струва леко пресолено.
Отново оставяме да заври и бъркаме непрекъснато, докато се разтворят идеално всички добавки.
Изсипваме в млякото накъсаните цветчета карфиол и варим на среден огън 12-15 мин.
Докато се вари, приготвяме дресинга, с който ще полеем готовия карфиол при сервирането му.
Много добре намачкваме и стриваме една скилидка чесън, добавяме 50 г синьо сирене, което също намачкваме и смесваме с чесъна. Разбиваме до гладка паста и овкусяваме с 2 ч.л. сок от нар и 1 с.л. кампари. Последните две съставки можем да заменим с 1 с.л. прясноизцеден сок от грейпфрут и 1 ч.л. коняк.
Изваждаме с решетъчна лъжица сварените цветчета карфиол в отделен съд и сгъстяваме млякото, в което са вряли  като добавяме 3 ч.л. нишесте, предварително размито с малко хладка вода до състоянието на гладка кашичка.
При сервирането, в чинията изсипваме като подложка 3-4 с.л. от сгъстения млечен сос, върху него подреждаме от цветчетата карфиол и всеки полива порцията си с толкова от дресинга, колкото желае.
Да ви е сладко! :))

17 ноември 2010 г.

Вечеря на свещи с тунец :)

Името "туна" или "тон" се отнася за няколко океански вида риби от семейство Скумриеви риби. Повечето видове са от рода Тунци. Подобно на далечните си братовчеди скумриите и някои видове риба туна могат да навлизат в сладководни води. Рибата тон е една от най-бързоплуващите риби в океана, засечени са екземпляри, движещи се с 77 км./час! За такава бързина се иска много мощна мускулатура. Притежанието на такава у тунците е причина диетолозите да ги наричат "плуващ протеин" и "морско месо" (до 25% от теглото!). Може да се изненадате от това, но някои видове туна всъщност са топлокръвни животни. Освен това месото на много от видовете риба тон е червено, а не бяло като на другите риби. Цветът му се дължи на наличието на това, че то съдържа миоглобин - молекула, която разнася кислород в мускулите на бозайниците. Веднага следва да направим заключението, че протеините, които се съдържат в месото на тези представители на туните са с биологична стойност и аминокиселинен профил близък до типичните диетични меса: пуешко, пилешко, телешко и др. Това прави рибата тон достоен техен конкурент, когато стане дума за фитнесдиета. 
Източник: Риба Тон http://www.bb-team.org/articles/1683/#ixzz15NXf362t


Доста хора и досега не са съвсем наясно какво е все пак това - туна, тон, тунец.
По външна форма си е баш риба, а по съдържание пък - изобщо не отстъпва на месото.
Едра и много бърза риба, може би точно по тази причина, месото на тунеца е пълно с протеини и е с изключително благороден вкус.
У нас е разпространено наименованието "тон", но това е само част от многобройното семейство на тунцовите риби, затова, когато споменавам тунец, това означава и туна, и тон, наименование, с което сме свикнали повече.
Лошото е, че у нас най-често свързваме името на тази риба с консервите тон, а не с прясното месо на тази невероятна риба.
Но търговците вече се ориентират според търсенето и в моловете, както и в по-големите магазини, отдавна може да се намери и прясно месо от различни видове по-деликатесни и екзотични за нас риби.
Месото на тунеца (туна, тон) наистина е истинско съкровище. В него има такова количество фосфор и витамини, че водещите университети в САЩ - Бъркли и Харвард, въведоха това ястие като задължително в менюто на студентите си по време на сесия и в храненето на научните сътрудници, решаващи научни проблеми с държавна важност.
"Тунецът е храна за мозъка" твърдят водещите диетолози на САЩ.
Редовната употреба на месото от риба тон благоприятно влияе на организма, защото в него се съдържа на едно място и едновременно и голямо количество вит.D, и мастните киселини Омега-3, и селен, при оптималното съотношение на натрии и калий.
Тунецът е една от малкото риби, която не губи полезните си качества при консервиране, затова има и тази огромна популярност сред потребителите във вид на различни видове консерви.
Французите наричат месото на тунеца "морско телешко" не само поради изключително малкото мазнини в него, но и заради липсата на характерния вкус на рибено месо.

Стек от риба тон с пикантен зелен сос "Чимичури"

Една идея за романтична вечеря на свещи (ако не бяха, пусто, двете скилидки чесън...:)) Ама нищо, нали и двамата ще сте яли от пикантния лют сос...:).

ПРОДУКТИ:

2 стека от тон (по 180-200 г. всеки)
1 ч.л. зехтин
сол
черен пипер


За пикантно-лютия сос:
2 скилидки чесън
2 червени люти чушки
връзка магданоз
1 с.л. зехтин
сол


За гарнитурата:
2 червени чушки
1 голям домат
глава лук
1 ч.л. зехтин
сол


Измиваме стековете и ги подсушаваме с кухненска салфетка. Леко ги посоляваме и поръсваме с едросмлян черен пипер, поръсваме с малко зехтин.
Почистваме лютите чушки като премахваме семенната част и белите вътрешни преградки.
Правим краткия вариант на сос Чимичури като смиламе в блендер магданоза, чесъна и нарязаните люти чушки  в присъствието на  супена лъжица зехтин.
Доматите, чушките и лука режем на парченца.
Започваме най-важната процедура - стековете.
Тук възможностите са две - или пържене на тиган с нищожно количество зехтин, или печене на грил-тиган, също намазани с малко зехтин. Начинът си изберете вие.
Целта, обаче, е една и съща - запичане по около 1 мин. от всяка страна (ако стековете са по-тънки от 1,5 см. и това е много!), всъщност, докато побелее месото и се постегне отгоре. Отвътре, обаче, месото  задължително трябва да остане розово, т.е., едва-едва докосното от температурата.
Изваждаме стековете и ги поставяме в подгрети чинии за сервиране и веднага ги намазваме на ивички с пикантния сос.
В съда, в който сме пекли или запържили месото добавяме 1 ч.л. зехтин, изсипваме нарязаните зеленчуци и ги запържваме буквално 2 (две) минути на силен огън, като ги бъркаме непрекъснато.
Веднага ги разпределяме като гарнитура при месото.
Сервираме с бутилка сухо червено вино или розе-сек.
* Тунецът по вкус много прилича на телешко месо, затова и към него са много подходящи сухите червени вина, а не бели, като към риба.

10 ноември 2010 г.

Две рецепти с пилешко бонфиле в стил "фюжън", подходящи както за аерогрил (халогенна фурна), така и за обикновена фурна

Началото и на двете рецепти е едно и също - половин килограм пилешко бонфиле, мариновано в съд с вода, колкото едва да го покрие, с разтворена в нея половин с.л. сол.
Така престоява 1 час, след което водата се излива и филето се оставя да се отцеди добре.
Бонфиленцата подсушаваме внимателно върху домакинска салфетка и ги поставяме в подходящо съдче под капак, изсипваме 2 ч.л. зехтин и омесваме добре филенцата, за да се омазнят равномерно навсякъде. С ръце, разбира се, да не сте посмяли да разбърквате с помощни пособия...
С половината от бонфилетата правим първата рецепта:

Пилешки бонфилета, запечени на фурна или аерогрил (халогенна фурна)
============================================================
След описаната манипулация с мариноването и омазняването, вадим с вилица по едно бонфиленце и го овалваме в следната смес: черен пипер, червен пипер, малко лют червен пипер, скилидка чесън, добре стрита с малко сол, малко стрит сушен лук и съвсем мъничко настъргано индийско орехче.
На дъното на малка тавичка капваме малко зехтин и добре намазваме цялото дъно с него. Изсипваме 1 с.л. инстантно картофено пюре (гранулирано, не на люспи) и с потупване отстрани на тавичката, го разнасяме равномерно по цялата намазана повърхност.
Подреждаме оваляните филенца почти плътно едно до друго, както се казва, "на косъм разстояние" и ги поръсваме отново с картофено пюре, смесено с малко сол, черен и червен пипер.
Нарязваме тънки картофени резенчета, с които покриваме плътно, с известно застъпване, цялата повърхност на тавичката. Пилешкото бонфиле в никакъв случай не трябва да се препича.
Върху резенчетата картофи на тънка струйка поръсваме 20 мл. прясно мляко и малко зехтин, след което поръсваме с малко сол.
Печем на аерогрил или по средата на добре загрята фурна, при 220°С точно 14 мин., с вентилатор, по възможност.

А с другата половина правим втората рецепта:

Пикантни пилешки бонфилета в канелони
====================================
Върху останалите бонфилета, вече омазнени със зехтин, поръсваме почти същите подправки: прясно смлян черен (аз предпочитам бял...) пипер, лют червен пипер и стрит сушен лук.
Объркваме с подправките.
Обаче тук има предхождащ период - ще ни трябват истински италиански канелони. Сваряваме добре (не алденте!) като обикновена паста толкова бройки, така че да влязат по две филенца в бройка.Затова преброяваме бонфиленцата. На всеки две бонфиленца ще ни трябва по един канелон.
Дотук нищо интересно.
В тези тестени цилиндърчета, леко осолени, тъпчем като в чушка за пълнене, бонфиленцата, като ви напомням, че филето в никакъв случай не трябва да е на директно нагряване и да не се препича, значи се стараем да не излиза извън канелона.
Така напълнените канелони поставяме в малка тавичка, обилно ги намазваме с разтопено масло и печем отново точно 14 мин. при 180°С, по средата на фурната, с вентилатор или на халогенна фурна, при същите условия.

5 ноември 2010 г.

Запечени на фурна тиквички с хрупкава кашкавалена коричка - Зоната

Това е една уникална рецепта!
Едно невероятно балансирано диетично ядене, съобразено с храненето в Зоната.
Продуктите са в грамове, за да може да се изчисли точно калоричността на ястието и количеството хранителни блокове по Зоната  и в 100 г. от готовото ястие.

Като изключим цялата тази суета около калоричността на това ястие, трябва да ви кажа, че това е едно изключително нежно, сочно и вкусно ястие, на много високо кулинарно и гастрономично ниво.
Освен това, става изключително лесно и дори съвсем неподготвени и начинаещи могат да го приготвят съвършено успешно без затруднение.
Рецептата е изключително точна и прецизна и остава само да се спазят точно грамажите и технологията, за да получите едно изключително приятно ядене.
Сочните меки тиквички прекрасно се съчетават със соленоватия разтопен кашкавал. Хлебните трохи нарушават еднородността на кашкавала, а нищожното количество чесън придава много лек пикантен аромат.

ПРОДУКТИ:
1-2 съвсем пресни тиквички - (почистени - точно 400 г.)
1/2 ч.л. ябълков оцет
1 ч.л. олио или зехтин (5 г.)
50 г. кашкавал
1 филия бял хляб с изрязана кора - точно 10 г.
малка скилидка чесън - 2 г.
сол, черен пипер - на вкус


ПРИГОТВЯНЕ:  Тиквичките не се белят, само се измиват много добре и се почистват в двата края. Нарязват се на филийки с дебелина около 1,5 см. Ако тиквичките са малки и тънки, достатъчно е да се срежат наполовина по дължината.
В тавичка, застлана с хартия за печене, подреждаме филийките, намазваме ги първо с ябълковия оцет, а след това с мазнината, която сте избрали.
По желание, можете вместо с оцет, да намажете тиквичките с лют доматен сос.
Леко посоляваме и наръсваме с черен пипер.
Поставяме тавичката във фурна, предварително загрята до 220°С и печем 20 минути.
Настъргваме кашкавала, а филийката хляб запичаме за 4-5 мин. в тостер (или във фурната на силна температура) и я натриваме със скилидката чесън. Натрошаваме я на трохи и смесваме кашкавала с тях.
Тази смес разпределяме върху вече запечените тиквички и отново ги връщаме да се допичат за още 5 мин.

Дотук с рецептата, а сега, за тези, които се хранят в Зоната - малко теория и пресмятане.
Калоричността на цялото ядене, което готово се оказа 467 г., е 344 ккал, а калоричността на 100 г.от яденето е 74 ккал. Изчисленията са направени, като са сумирани калориите на всеки отделен продукт, участващ в ястието.
За Зоната -  в 467 г. от готовото ядене се съдържат:
протеини       - 14,8 г.
мазнини        -  21 г.
въглехидрати - 24,68 г.
или 2,12 протеинови блока, 14 блока мазнини и 2,74 въглехидратни блока.
Ако се абстрахираме от мазнините, виждаме, че протеините и въглехидратите са почти напълно балансирани, което показва, че ако изядете една голяма порция от 230 г. от това невероятно ядене, всъщност ще изядете само 1 хранителен блок! (Единствено киселото мляко с 0,1% мазнини, от типа "Култура" е толкова съвършено балансирана храна, която може да се консумира без да се замисляте, само трябва да знаете, че 200 г. от това кисело мляко съдържат 1 балансиран хр.бл..)
Или, при средно от 2 до 3 хр. блока на хранене, можете да се нахраните с цялото това ядене за една закуска, а за един обяд или вечеря ще трябва да добавите плюс още 230 г. от същото ядене, или близо 700 г. от това изключително ядене...
Бих искал да видя как, след като изядете порция от 700 г., ще имате "нахалството" да твърдите, че сте гладни...
В този смисъл, това ядене е едно от твърде малкото уникални балансирани храни за Зоната.

Лазаня с патладжани, моцарела и пармиджано

Днес съм решил да ви запозная с една рецепта за лазаня, която е много проста, приготвя се напълно интуитивно и не изисква специални умения.
За лазанята ще ни трябват: пакет кори за лазаня без варене, патладжани, моцарела и пармезан.
За соса: настъргани домати ( може да се ползват и консерва белени в собствен сок ), зехтин, чесън, сушен риган и босилек .
В италианската кухня съществува неписаното правило: "Сосът изчаква пастата", затова и започваме най-напред със соса.
В тенджерка загряваме малко зехтин и пускаме за десетина секунди две смачкани скилидки чесън. След като ароматизират мазнината, ги изваждаме и изхвърляме.
Добавяме настърганите домати или отваряме голям буркан домати "Белени в собствен сок" и след като ги пасираме с пасатор, ги изливаме в тенджерката.
Варим сосът на слаб огън 20 минути, така че бавно да кипи и постепенно да се изпарява.
Накрая добавяме сол, черен пипер, сушеният риган и малко пресен босилек.
Докато сосът ври, нарязваме патладжаните на филии и ги изпичаме на скара или на грилтиган без мазнина (ако нямате грилтиган, запечете ги във фурната).
Пригответе си намазана с малко мазнина форма за лазаня и поставете първия слой кори. Намажете щедро със сос (по време на печенето корите ще набъбват благодарение на течността от този сос). Наредете патладжани и отново намажете със сос. Отгоре наредете пластинки моцарела.
После следващия слой и т.н, докато не завършите с кори, които обилно намазвате със соса.
Покрийте с ал.фолио и печете в предварително загрята до 200° фурна за 15 мин.
Извадете лазанята, махнете фолиото, отново наредете тънки пластинки моцарела, настържете отгоре люспи пармезан (или наръсете вече настърган пармезан) и печете още 10 мин.
След изпичането оставете лазанята да поизстине за 10 мин. и едва тогава сервирайте.

3 ноември 2010 г.

Патладжани по корейски

Суперпросто и супербързо, при това изключително вкусно ястие от патладжани.
Нищо не се пържи, затова изобщо не е мазно.
Можете да го ползвате като отлична и лека гарнитура към всякакъв вид печено месо или просто като разкошна салата. А за мезе пък да не говорим... :))
Една от най-любимите ми рецепти.

ПРОДУКТИ:
3-4 патладжана
3 скилидки чесън
връзка пресен лук
3 с.л. соев сос
1/2 с.л. препечени сусамени семена
1 с.л. сусамово олио
1 с.л. оцет
1 ч.л. захар
ситносмлян лют червен пипер или Табаско - на вкус


Всеки патладжан се разрязва надлъжно на четири, накръст. След това всяка четвъртинка се нарязва напречно. Ако патладжаните са къси, може само надлъжно.
Патладжаните са поставят в съд за варене на пара и се варят 15 мин., докато омекнат.
Проверяваме дали са готови, като ги пробождаме с вилица.
Оставяме ги да изстинат до стайна температура.
Накъсваме с ръце патладжаните на лентички и ги поставяме в дълбока купа.
Нарязваме пресния лук наситно и накълцваме скилидките чесън.
Към патладжаните добавяме лука, чесъна, соевия сос, оцета, захарта, препечените сусамени семена, сусамовото олио и лютия червен пипер.
Внимателно размесваме всичко с ръце.
Може да се консумира веднага след приготвянето.