Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

29 май 2011 г.

Егоизмът, истинската причина за Самотата. Изобщо, знаете ли смисъла на думата "приятел"?

 За да бъда абсолютно коректен, предупреждавам тези, които започват да четат моите мисли и философски разсъждения, че съм дълбоко вярващ човек.
Вярвам в абсолютната материалност на обкръжаващия ни свят, в доминантата на Природата, в това, че не съществува, никога не е съществувал и няма да съществува Бог или богове, че няма задгробен живот, Ад и Рай, че необходимостта от религия, т.е, "душевна и духовна патерица", както я наричам, се е формирала още от зараждането на човека и появата на неговия разум, като необходимост от нещо, което да му даде отговор на много неща, от които се страхува и на които не може да даде някакво обяснение (не, че религията дава някакво обяснение, де...).
Т.е. аз съм абсолютно и напълно убеден атеист. И напълно убеден слънцепоклонник, при това...:)
Моля конформисти, задръстени и дълбоко и искрено  религиозни хора да не четат по-надолу. А, ако все пак се осмелят да четат, нека филтрират за себе си това, което съм написал или да четат единствено тези прекрасни неща, които са написали известни или неизвестни мъдри хора.

*****************************************************
А сега, преди да четете по-нататък, направете един selftest - погледнете този клип и, ако ви развълнува, позамислете се...  Ако не ви развълнува и не изкара сълзи в очите ви, отново, и много по-дълбоко се замислете...
Според мене, никога не е късно човек да се позамисли за живота, който е изживял до този момент, както и за загрубяването на душата му през този период.
  "Колко му трябва на човек да бъде човек..."или "Силата на думите"

*********************************************************************************
Опит да отговоря на въпроса "Защо нямаме приятели?"
Човек от раждането си живее в бульон от илюзии, които непрекъснато сам си създава, гради и надгражда.
Трагедията идва тогава, когато някой (достатъчно умен и интелигентен) прозре, че това всъщност са илюзии...
Но, не се безпокойте, рядко някой е толкова умен, че да го прозре... И не му завиждайте, животът му ще стане доста черен от това прозрение. Затова е всеизвестно, че много умните и особено, много интелигентните хора не са щастливи.
Затова е и писано в Дебелата Тъпа Книга - "Който трупа знания, трупа мъка"...
Усещането да живееш в собствения си бульон от илюзии е омайващо, омагьосващо, успокояващо и винаги привлекателно. Уви...
Винаги имайте предвид, че тези илюзии, вярвания, правила, са си лично и неприкосновено ваши и никой, освен вас, не се интересува от тях, колкото и да са ви "скъпи" и "ценни". Ни най-малко не се опитвайте да ги "имплантирате" на близките или приятелите си. Те си имат достатъчно свои...
Особено, пазил ви Господ да се опитвате да принуждавате любимите си и  приятелите си да приемат вашите илюзии, вярвания, правила и разбирания за живота, защото те, дори и от чисто лицемерие, няма да го направят, а ще започнат да странят от вас и просто ще останете без приятели.
Уважавайте илюзиите, правилата и разбиранията на всички около вас, и едва тогава ще можете да поискате от тях да уважават вашите. Но не и да ги приемат, както на вас много би ви се искало...
Но, особено се пазете от налагането на мнението си като форма на скрит опит да промениш човека, да се опиташ да го моделираш. Т.е, да се опиташ да нарушиш личната му свобода, макар и с най-добри намерения.
Хората не обичат да се променят "по чужд терк", защото техният собствен си им е далеч по-приятен, не защото е по-добър, а точно защото си е техен.
Запомнете, че хората не се променят, не искат да се променят и всички ваши опити да насилвате волята им, се връщат обратно, със силата на  бумеранг, отново върху вас...

  
                                                     "КАПАН ЗА ПРИЯТЕЛИ"
                                            или защо   "САМОТАТА Е ЕСТЕСТВЕНОТО НАКАЗАНИЕ ЗА ЕГОИЗМА"
                                          (лично преживяно)
 Във Фейсбук - най-чалга явлението в Интернет, милионите му почитатели и потребители се занимават единствено и изцяло егоистично, с "презентация" на собствената си "изключителна и несравнима" личност, без ни най-малко да се интересуват от мислите, чувствата, преживяванията и душевните терзания на хората от останалия свят.
Обаче, огромната част от тези хора твърдят, че са самотни...
И по тази причина търсят контакти с други хора именно във Фейсбук и други "социални" мрежи.
За да потвърдя за себе си хипотезата за един всеобщ и обществено регламентиран до "естествен" егоизъм, преди няколко дни поставих "капан" на петима от най-близките си хора.
Предстоеше ми (наистина) рутинно изследване на туморен маркер за вид рак. Това винаги е вид стресово треперене за всеки човек в стил "ами ако...".
"Капанът" се състоеше в това, че споделих съвсем ясно и отчетливо какво ми предстои, както и датата, на която това ще стане.
Изследването мина отдавна, резултатите бяха отрицателни, слава богу.
Но, и до този момент, НИКОЙ от тези петима най-близки мои хора НЕ ПОПИТА какво е станало, какъв е резултатът...
А всеки един от тях ми се обади през тези дни поне пет-шест пъти, основно, за да ме информира за душевните си терзания и преживяванията на "безценната му и уникална личност"...
Както и да покоментира тъжно "колко лоши и егоистични са това, хората" около него, "гадовете мислят единствено и само за себе си"...
Сега разбрахте ли смисъла на древната арабска сентенция в началото?
Впрочем, защо не се опитате, когато се видите или чуете с близък приятел, най-напред да го попитате ТОЙ как е, как се чувства, какво преживява... И чак след това да го информирате за собствените си терзания, неприятности или напротив, радости... Да му дадете поне за 5 минути думата, без да се извинявате, че го прекъсвате и говорите само вие непрекъснато, ама това било, защото "вие сте си такъв" или "такава"...  Осъзнавате ли, че това е оправдание за невъзпитанието ви и егоизма ви, единствено за пред вас?
И, след като сте говорили само за себе си един час и не сте му дали думата, освен за "Ъхъм..., ами да..., така е...", бъдете така коректни и не завършвайте разговора с  "Имаш ли да кажеш още нещо?", както редовно прави след монолога си един от "най-добрите ми приятели", защото това е върхът на лицемерието... :(( 

Ако си позволите лукса да се замислите върху всичко това, което съм ви написал, може пък за в бъдеще и да не бъдете чак толкова самотен, да имате много приятели и да ви обичат доста повече хора.

P.S. След като прочете горното излияние, една моя близка приятелка ме обвини, че съм "социално повреден", че не може да се разсъждава така, и че "ако тя се разболее от нещо, никога няма да го съобщи на приятелите и близките си, за да не ги тревожи"... Че е "зловещо и недостойно" да поставяш "капани"  на приятелите и близките си, за да разбереш, дали се интересуват изобщо от тебе...
Тя е един прекрасен човек, но по стечение на обстоятелствата не е омъжена и е сама, и приема всяко разсъждение по тази тема болезнено, като лична обида.

Нейната идея е, че ако (не дай си, боже...) се разболееш от рак, няма да кажеш на никого за това "за да не го тревожиш" и ще си умреш като куче, без близък приятел и съчувстващ човек до себе си...
Моето мислене ли е повредено или нейното?
Ще ми бъде безкрайно интересно да чуя и вашето мнение по тези въпроси.

... Но фактът, че до този момент не съм получил адекватен коментар, просто говори, че или никой не е прочел това, или на никого не му се иска да изплува от сладостния си бульон от илюзии... 
Но аз ще чакам, много, много дълго или толкова, колкото е необходимо, за да се появи поне един мислещ човек в този блог и да се осмели да си каже мнението, независимо какво е то.

                                                Рецепти "Как да бъдем хора"...  
Ще продължавам да публикувам рецепти как да бъдем хора и как да оценим  уникалния шанс да сме от породата на Homo Sapiens - разумните (често само хипотетично) хора.
Шанс, за който не се замисляме, че може би е уникален и в цялата Вселена.
Поне засега нищо друго по този въпрос не е доказано...
 

                               
ЕДНО ОТ "ЗАЩО"-ТАТА ОКОЛО МЕНЕ :))
Много често ми задават въпроса, защо не обичам да влизам във Фейсбук и защо, когато ползвам Скайп, предпочитам да пиша, а не да ползвам разговорната връзка.
Отговарям с удоволствие.
На мене ми е страшно приятно да говоря на кулинарни теми с някого, но уви, никой не иска да контактува с мене на тези теми, за които бих разговарял с огромно удоволствие и с часове.
Защо не обичам да говоря, а винаги предпочитам да пиша?...
Първо, защото пиша грамотно и не ме е страх, че мога да изглеждам простоват и недоограмотен.
Но второто е много по-важно за мене - защото, когато се налага да говоря с моите, т.н. "приятели", моментално, абсолютно и автоматично, съм третиран, понякога за час, като "бездънно и без правото на глас кошче за душевни отпадъци".
Интересното е, че когато успея да пророня някоя дума и за себе си, това се посреща с пълна и очевидна липса на какъвто и да било интерес, даже със зле прикрита досада.
А когато пиша, покрай отговорите мога да кажа нещо за и около себе си...
И, знаете ли, от доста години вече имам една мечта - когато се видя или чуя с приятел, първите му думи да бъдат "Как си, какво правиш, как живееш?"
Сега ще попитате аз как се обаждам на приятелите си?
Ето така: "Здравей! Как си? Не, нищо важно няма, просто се обаждам... Как си, имаш ли нужда от нещо?"


                                               

НАУЧИХ,ЧЕ...  
Всички научаваме по нещо ново всеки ден, но и забравяме по нещо старо... Някои, пък, цял живот не научават нищо...
Аз скоро научих това от Интернет и бих искал и вие да го научите чрез мен, защото мисля, че е много важно...
И по възможност, след прочитането да не го забравяте, а да се връщате към него отново и отново, и отново...
Пардон, може би имате самочувствието, че вече отдавна знаете тези неща.
Тогава не четете надолу, нямате нужда.
Вече сте си самодостатъчни...
Но, основният въпрос, който си зададох, беше: Защо някои хора едва сега научават за тези неща...

"Научих,
че не можеш да накараш някого да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия. 
Научих,
че e без значение колко те е грижа. 

На някои хора просто не им пука (за другите). 
Научих,
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш. 
Научих,
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си. 
Научих,
че можеш да разчиташ на обаянието си
не повече от петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо. 
Научих,
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто, което ти можеш да направиш. 
Научих,
че не е важно какво се случва с хората,
важното е какво правят те по въпроса. 
Научих,
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот. 
Научих,
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни. 
Научих,
че отнема твърде много време
да станеш човекът, когото искаш да бъдеш. 

Научих,
че е много по-лесно
да реагираш, вместо да помислиш. 
Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш, с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате. 
Научих,
че можеш да продължиш напред,
дълго след като си решил, че повече не можеш. 
Научих,
че сме отговорни за това, което правим,
независимо какво мислим или чувстваме. 
Научих,
че или контролираш отношението си към хората,
или то те контролира. 
Научих,
че независимо колко страстна и бурна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго, което да заеме мястото й. 
Научих,
че герои са хората,
които правят това, което трябва се направи
и когато трябва да се направи,
независимо от последствията. 
Научих,
че да се научиш да прощаваш изисква практика. 
Научих,
че има хора, които искрено обичат,
но просто не знаят как да го кажат и покажат. 
Научих,
че парите са калпав начин да мериш успеха си. 
Научих,
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо, 

и пак да си прекарваме страхотно. 
Научих,
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат, докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш отново. 
Научих,
че понякога, когато сме ядосани,
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки. 
Научих,
че истинското приятелство продължава да расте,
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов. 
Научих,
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това съвсем не означава,
че не те обича с цялото си сърце. 
Научих,
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това, колко рождени дни си празнувал. 
Научих,
че никога не трябва да казваш на дете,
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват. 
Научих,
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина,
могат да се грижат за теб и да те обичат,
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата могат и да не бъдат биологични. 
Научих,
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време,
и ти трябва да му прощаваш за това. 
Научих,
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш. 
Научих,
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
светът не спира заради мъката ти. 
Научих,
че произходът и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои и какви сме,
но не са отговорни за това какви ще станем. 
Научих,
че понякога, когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна,
дори и да не искам. 
Научих,
че само защото двама души се карат, това
не значи, че не се обичат.
И, че само защото не се карат,
не значи, че се обичат. 
Научих,
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия. 
Научих,
че няма нужда да сменяме приятелите си,
ако разберем, че приятелите ни се променят. 
Научих,
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги. 
Научих,
че двама души могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно. 
Научих,
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани,  

а това ще нарани и теб. 
Научих,
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен. 
Научих,
че независимо от последствията,
тези които са честни към себе си,
стигат по-далеч в живота. 
Научих,
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни. 
Научих,
че животът ти може да бъде променен
за часове от хора,
които дори не те познават. 
Научих,
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих,
че писането, както и говоренето,
могат да облекчат емоционалната болка. 
Научих,
че парадигмата, в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено. 
Научих,
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества. 
Научих,
че хората, на които държиш най-много в живота си,
ти биват отнемани твърде рано. 
Научих,
че въпреки, че думата "любов" може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно. 
Научих,
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и 
да не нараняваш чувствата на хората,
и това, да защитаваш това, в което вярваш."
 Забележка: Това е автентичният текст от неизвестен за мене автор, от когото се възхищавам. Но, въпреки това, си позволих да отстраня някои правописни и стилови грешки, в името на това, читателят да получи максимално чист и правилен текст. Надявам се, че авторът ще ми прости тази волност...

И нещо от Пабло Неруда, което особено много ми хареса:
"Умира бавно този,
  Който не пътува,
  И този, който не чете,
  И който музика не слуша,
  И който във очите няма благодарност.

  Умира бавно този,

  Който себеуважението си погубва сам,
  И този, който никому за нищо не е помогнал.

  Умира бавно този,

  Който с непознатите избягва да говори,
  И който, роб на навиците стари,
  Върви по пътища еднакви всеки ден,
  И който никога не е сменил занятие,
  И този, който никога не е рискувал,
  Да промени цвета на дрехите дори.

  Умира бавно този,

  Който избягва всякакво вълнение,
  И крие вихъра от чувства и емоции.
  А с тях се връща блясъкът в очите ни,
  И се лекуват бързо наранените сърца.

  Умира бавно този,

  Който никога не сменя курса,
  Нещастен в работата си и в любовта.
  И този, който не рискува нищо,
  За да последва своята мечта.
  И този, който, па макар веднъж в живота,
  Не е загърбил здравия си разум.

  Живей сега,

  Рискувай още днес
  И действай веднага!
  Не се оставяй да умираш бавно!
  Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив!"
                          

                             





ДВЕ ЛЮБИМИ МОИ ПРИТЧИ
Вървял Буда с учениците си из гората и скоро всички ожаднели... Видели изворче, учениците се хвърлили да пият вода, сбутали се и размътили водата.
Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, но Буда бил непреклонен.
Когато, след часове ходене, достигнали следващото изворче, то също било кално.
Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето вече било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, а трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат. Без да им пречиш с действията си...
Как с правене бихте изчистили изворчето?

КАК ДА ПОПАДНЕМ В РАЯ
По дълъг, безлюден и уморителен път вървял човек с кучето си.
Вървял, вървял, уморил се, кучето също се изморило.
И изведнъж, пред тях - оазис!
Невероятно красиви порти, зад оградата - прекрасна музика, цветя, ромолене на ручеи, с една дума - отмора.
- Какво е това място? - попитал пътешественикът пазача на портите.
- Ти умря, това е Раят, можеш да влезеш и да си отдъхнеш истински.
- А там има ли вода?
- Колкото ти се иска - чисти фонтани, прохладни басейни...
- А ще ми дадат ли да похапна?
- Всичко, каквото поискаш.
- Но... с мене е кучето ми.
- Съжалявам, господине, с кучета не може. Ще трябва да го оставите отвън.
Пътешественикът продължил по пътя си.
След известно време пътят го довел до една ферма.
До вратите на фермата също стоял пазач.
- Жаден съм - примолил се пътешественикът.
- Ами, влизай, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка и за животни.
- А дали ще мога да похапна?
- Мога да те нагостя с вечеря.
- А кучето ми?
- И за него ще се намери кокалче...
- А що за място е това?
- Това е Раят.
- Как така? Пазачът на двореца недалеч от тук ми каза, че там е Раят.
- Излъгал те е, там е Адът.
- Как търпите това тук, в Рая?
- Ами, това ни е много полезно. До Рая стигат само тези, които не изоставят приятелите си...





Спаначено-лападова супа "Бързо лятно приключение"

При подготвени продукти, супата става за 15 мин.

ПРОДУКТИ:
1 л. прясно мляко
300 г. почистен и измит спанак
2 вр. дребен лапад
2 с.л. зехтин
2 вр. пресен лук (само перата)
2 ч.л. сол (Маги)
на върха на ножа индийско орехче
1 вр. магданоз
1 вр. копър
1/2 вр. джоджен
20 г. масло
20 г. настъргано пекорино или пармиджано
1/2 ч.л. черен пипер


В тенджерата, в която ще готвим супата, изсипваме зехтина, загряваме го, и на слаб огън леко запържваме нарязаните пера от пресния лук, поръсени с щипка сол. Наливаме 2 л. смес (желателно гореща) от равни количества прясно мляко и вода и оставяме да заври. Подправяме с 2 ч.л. сол или 3 ч.л. подправка MAGGI-Десет зеленчука и поръсваме с много малка щипка (на върха на ножа) индийско орехче.
Нарязваме спанака и лапада на едро и ги добавяме във врящата супа. Варим на среден огън 10 мин. и изключваме котлона.
Добавяме маслото и поръсваме с черния пипер.
Нарязваме магданоза на средно, копъра и джоджена на ситно и ги добавяме в супата. Сваляме от огъна и оставяме малко да поизстине.
При сервирането, поръсваме обилно с настъргано пекорино или пармиджано (аз предпочитам Пекорино).

28 май 2011 г.

Салата от тиквички

1кг. средни тиквички (6 бр.)
3 с.л. зехтин
сокът от 1/2 лимон
щипка бял пипер
1 гл. чесън
настърган пармезан (твърд кашкавал)
1 вр. копър

сол на вкус 
Критерият за големината на тиквичките е 6 бр/кг
В голяма, дълбока тенджера сипваме 3 л. вода с 1 с.л. сол и я оставяме да заври.
Измиваме тиквичките и изрязваме само крайщата. Пускаме ги във врящата вода и варим 13 мин. от повторното завиране. Изваждаме тиквичките и веднага ги охлаждаме под студена течаща вода поне 15-20 мин. Може и в купа с вода и много лед в нея, става значително по-бързо.
Отцеждаме ги и ги подсушаваме. Тиквичките трябва да са напълно изстинали. Нарязваме ги на кубчета приблизително 2/2 см. или едри жулиени.
Посоляваме на вкус (при варенето не поемат сол), но се съобразяваме и със солта в дресинга. Правим дресинг от зехтина, разбит до побеляване с лимоновия сок, счуканите скилидки чесън, ситно нарязания копър, белия пипер и малка щипка сол, и заливаме с дресинга тиквичките.
Внимателно объркваме, поръсваме обилно с настъргания пармезан (или настърган на едрото ренде твърд кашкавал) и сервираме.
Салатата е много приятна и като салата, и като гарнитура, и като мезе.
Постна е, но спокойно може да се комбинира с варено и накъсано на дребно пилешко месо.

Салата с пилешко

Сваряваме в подсолена вода около 1/2 кг. пилешко месо (не коментирам точно какво, защото за салата това няма голямо значение) се го накъсваме на дребни парченца.
Може също и да се нареже с ножица.
Сваряваме с люспите 1 кг. картофи и, след като малко поизстинат, обелваме и нарязваме на кубчета.
Месото и картофите смесваме в подходящ съд.
Загряваме добре 2-3 с.л. олио или известно количество масло и, след сваляне от огъня, бързо разбъркваме в него 1 ч.л. червен пипер.
Количеството и вида на мазнината определяме изключително по вкус, аз съм дал само приблизителното количество.
Изсипваме "кавардисаната" с червения пипер мазнина върху месото и картофите и разбъркваме.
Счукваме 50 гр. орехови ядки на средно едро.
Нарязваме стрък праз, но на доста ситно. Празът посоляваме малко и подкиселяваме с малко лимонов сок, около 1/2 ч.л.
Орехите и празът добавяме към месото и картофите, и всичко подправяме със сол, бял пипер и много малко настъргано индийско орехче.
Поръсваме с 1-2 с.л. ситно нарязан магданоз.
Добър апетит!

Идеи за салати

Прости, лесни, бързи и най-важното, вкусни. Ето няколко такива:
1.Зеле, моркови, копър, сол, оцет, олио или зехтин (по желание може да се добави и чесън).
2. Кисело зеле, куркума, орехово масло, червен пипер.
3. Спанак, портокал, чесън, зехтин, сол, лимонов сок.
4. Зелен боб, сварен така, че да не си загуби цвета и да е още хрупкав (сварява се 5-6 мин. и веднага се охлажда в леденостудена вода), оцет, чесън, сол, зехтин или просто растително масло.
5. Червени печени чушки (може и от буркан), магданоз, бяло саламурено сирене на малки кубчета, чесън, оцет, растително масло.
6. Изцедено или сгъстено кисело мляко, краставица, счукани орехи, сол, растително масло, чесън, копър.

Истинската гръцка салата

по материали от Интернет
Истинска гръцка салата по всички правила на салатното изкуство... Някой може да каже - какво пък толкова, обикновена салата...
Истинската гръцка салата е различна от това, което можете да консумирате в ресторант. Има си правила за приготовлението и, ако искате да поднесете гръцка салата, ще трябва да ги спазите. 
1. домати - червени, месести и сладки. Ако нямате такива домати - нама да има и гръцка салата!
2. краставици- обелени и нарязани на тънки резенчета.
3. лук - червен и сладък. Глава червен лук се разрязва на две, чак тогава се обелва от люспите и се слага в микровълновата за една минута. Така лукът придобива сладък вкус. Опитайте!
4. чушка - половин зелена чушка е достатъчна. Реже се на пръстени. В истинската гръцка салата чушката се използува като подправка, а не като основен компонент.
5. маслини - черни или кафяви, не много големи, с костилките. Мразя обезкостилени маслини.
6. риган - сушен или пресен, най-обикновен.
7. сирене - в никакъв случай не се употребява меко сирене. Трябва да е бяло, твърдо и солено. Ако е обезсолено, ще бъде меко и няма да може да се нареже на кубчета. И нашата гръцка салата няма да бъде красива!
8. оцет - тук вече е разрешена замяната. Вместо  с оцет, може да поднесете салатата с нарязан на четвъртинки лимон. Или лимонов сок от прясноизцеден лимон.
9. зехтин - разбира се,  единствено от най-хубавия и качествен студенопресован зехтин!

Вярно, обикновена салата, но приготвена с истински гръцки дух!
Е, това ми беше идеята за летните горещини. Какво по-хубаво от една чиния хубава гръцка салата и черен хляб за вечеря? И известно количество силно изстудено Узо...
Да ви е сладко!

27 май 2011 г.

Богата на протеини пролетна салата (и засукана...)

Поискаха от мене хубава пролетна салата, "но по-засукана"... Ето ви една такава.
Салатата е много щателно балансирана по отношение на протеини, въглехидрати и мазнини и спокойно може да се ползва като хранене в Зоната.
За пръв път нарушавам принципите си и няма да дам (съвсем умишлено) количество на продуктите.
Ще подходя по друг начин към рецептата, защото считам, че всеки може и трябва да проявява нюх, изобретателност и комбинативност при готвенето.
Винаги съм смятал, че готвенето е особен вид интелектуално творчество, вид изкуство.
Всъщност, това е едно богато пролетно ястие, маскирано като салата...:))

1. Едно филе пилешко бяло месо (половината от т.н."пеперуда") запичаме в предварително силно загрята фурна или микровълнова за кратко време, за да остане сочно.
Нарязваме го на кубчета-хапки или на жулиени. На жулиени определено е по-атрактивно.
Една скилидка чесън стриваме на гладка кашичка с 1/2 ч.л. сол.
Настъргваме цедрата (жълтата част от кората) от един лимон.
Смесваме чесновата кашичка с цедрата и объркваме с нарязаното пилешко месо.
Овкусените пилешки хапки овалваме обилно в настърган пармезан.
2. В тефлонов тиган с 1-2 капки зехтин (олио) изпържваме 5 белтъка като омлет. Когато белтъкът се стегне добре и поизстине достатъчно, го накъсваме (не нарязваме) на произволни парчета.
3. Нарязваме на кубчета 3 филии хляб, посоляваме леко и в суха тавичка ги запичаме в средна фурна до сухарчета. Периодически разбъркваме, за да не загорят. Може да използваме и готови крутони, сега има с много добро качество и различни аромати. Тук биха подхождали без определен аромат.
4. Измиваме, почистваме и нарязваме зеленчуците:
шепа пресен спанак - на ситно
бяла маруля -
накъсана
пресни листа от репичка -
на ситно
връзка магданоз -
на ситно
пресни тиквички -
на кубчета
пресни печурки -
начупени на ръка
пресен лук -
на средни парчета
1 стрък пресен чесън -
на средни парчета
1 кисела ябълка -
на кубчета
1 обелен лимон -
на кубчета
5. Така подготвените зеленчуци объркваме със зехтин (олио), поливаме със сокът от половин лимон, отново объркваме и чак тогава посоляваме (овкусяването трябва да стане точно в този порядък, за да не ви плувне салатата в сок след пет минути...).
6. Нарязваме кашкавал на кубчета.
7. На сух тиган препичаме малка шепа белени тиквени семки и, след като изстинат, ги смиламе леко в блендер с добавката на малка щипка сол, която много помага да не станат семките на олио.
8. Пилешките хапки смесваме с кашкавала на кубчета и парчетата белтък.
На дъното на купата за сервиране поставяме хапките хляб (ако много обичате чесън и нямате нищо против, сега е моментът да добавите допълнително ситно нарязани още няколко скилидки), върху тях изсипваме месото с кашкавала и всичко покриваме със зеленчуците.
При сервиране поръсваме със запечените и смлени тиквени семки.
Надявам се, че тази салата много ще ви хареса и ще чакам отзиви. :))

26 май 2011 г.

Вместо препечено на сух тиган брашно - препечено в микровълнова, но десет пъти по-бързо

Как да си препечем по-голямо количество брашно, без да си утрепем повече от час висене пред котлона?
Препечено брашно
Всички, които са препичали брашно на сух тиган, особено по-голямо количество, са наясно, че това е мудна и досадна, доста пипкава работа. При това изисква висене пред котлона около час, непрекъснато бъркане и голямо внимание, особено към края, защото просто за секунди брашното прегаря.
Цялата тази "прекрасна" картина, в повечето случаи отблъсква и най-запалените и съвестни готвачи.
Домакините или запичат на сух тиган толкова, колкото им трябва за момента, или просто слагат сурово брашно, въпреки, че са съвсем наясно, че с препечено манджата само ще спечели вкусово. По тази причина, всички умни съвети, които от години се опитвам да давам, на практика остават без покритие.
Обаче, добре известно е, че аз лесно не се предавам...
Сега ще ви науча как да си препечете голямо количество брашно само за общо 9 мин., т.е. на два пъти по 2 мин. и на три пъти по 1,5 мин. плюс 30 сек. за подготовка...

И така, вземате една широка и доста дълбока чиния, примерно, супена, но по-голяма и с по-високи ръбове. Изсипвате вътре 5-6 яко препълнени с.л. брашно и внимателно, на равномерен пласт, го разпределяте по дъното и стените на чинията.
Слагате чинията в микровълновата фурна и нагласяте мощността на 50%, а времето на 2 мин.
ЗАБЕЛЕЖКА: Моята фурна е 800W и тези данни важат изключително за нея, за по-мощни или по-маломощни фурни, вземете тези данни ориентировъчно, докато на практика определите най-добрите за вас.
Включвате фурната и изчаквате двете минути, изваждате чинията и разбърквате брашното от стените навътре, като при това остъргвате от стените и дъното един малък слой, който се е запекъл.
Това става, защото, без да се вижда, във всяко брашно присъства определено количество влага. В случая, тази влага, свързана с брашното, вече реагира като тесто и се запича...
Но, това, с остъргването, е само първият и отчасти вторият път.
Прибирате навътре от стените, към центъра, брашното, като едновременно остъргвате и мачкате брашното с лъжицата, за да се хомогенизира добре.
Слагате чинията за вторите 2 минути, изчаквате и отново извършвате горната процедура.
Останалите 3 пъти времето е по 1,5 мин.
Изваждате чинията след последното запичане, отново разбърквате и изравнявате на възможно по-равен слой брашното и го оставяте до пълното му изстиване.
След това, гордо и величествено, си го пресипвате в буркан с херметичен капак и си го ползвате дълго време.
Разбира се, това са само 5-6 препълнени с.л., направете си още един-два пъти този 8,5 минутен "труд" и си препечете поне 600 г. брашно, което ще ви стигне поне за година.
И не забравяйте мислено да ми благодарите. :)
Приемам и въздушни целувки...  :)

P.S. Ако това решение на въпроса беше в научната или техническата сфера, като нищо щях да получа Нобелова премия... Ама го казвам само от излишна и прекалена скромност... ;-)

25 май 2011 г.

Ядене "трепач"! Обикновено "Пилешко с ориз", но "фюжън" вариант

Тази рецепта е инспирирана от публикация с неизвестен автор в Интернет.
Представям ви я в напълно авторизиран фюжън - вариант.
  
1 пиле около 1,2 кг.
корени за супа
2 ч.л. сол
100 г. краве масло
1/2 кг. ориз
главичка чесън
30 г. филирани бадеми
връзка пресен джоджен (1 ч.л. сух)
настърганата кора от един лимон
филии черен хляб

черен пипер на вкус

Загряваме до завиране 2 л. вода с добавени в нея корени за супа, 2 ч.л. сол (или кубче зеленчуков бульон, или 1 с.л. подправка MAGGI - Десет зеленчука, вместо солта) и 60 г. масло. Оставяме да поври 10 мин.
Пилето измиваме добре отвън и отвътре и го поставяме във врящия зеленчуков бульон. Ври, докато уври, или поне 30 мин.
Изваждаме пилето и го обливаме със студена вода (да побелее месцето).
Бульонът прецеждаме. Ще ни трябва.
В голяма дълбока йенска тенджера, на дъното, подреждаме 1 пръст дебели филии черен хляб (ръжен или типов, ама истински! Добре е да е престоял). Върху тях разстиламе 2 ч.л. счукан с малко сол чесън. Наливаме от бульона до нивото на филийките.
В останалия бульон сваряваме на слаб огън половин килограм ориз с нарязаните листа от 1 връзка пресен джоджен (или 1 ч.л. сушен), докато оризът поеме всичкия бульон. Обикновено това става за 20 мин. на слаб огън.
След като малко поизстине, разпределяме приблизително половината от сварения ориз с джоджена върху хляба с чесъна, поръсваме с черен пипер и настърганата кора от един лимон, и покриваме с другата половина от ориза.
Накъсваме или нарязваме пилето на подходящи порционни парчета и всяко парче леко поръсваме с по малко сол и черен пипер.
Запържваме бадемите в 40 г. прясно масло за 1-2  минути и ги изваждаме.
Всяко парче от месото запържваме в маслото от бадемите по 2 мин. от всяка страна, на среден огън. Леко запържените парчета месо разпределяме върху ориза.
Обираме останалото масло и го изсипваме върху пилето. Поръсваме със запържените бадеми.
Сервирането е "вертикално" - като мусака, реже се на порции и се гребва порцията до дъното, с парче пилешко, ориз и филийка.

Надявам се това ядене да ви достави истинско удоволствие... :))

24 май 2011 г.

Суго - класическият италиански сос за спагети "Болонезе"

Италианското Суго
Сугото е вид класически италиански сос за спагети с доста различен състав - класическият е с  два вида кайма и шунка, но може да бъде и постен - с домати, доматена паста, зехтин, чесън, червена люта чушка, захар, сол и черен пипер.

Класическият италиански сос «Суго» за спагети "болонезе" с два вида кайма и бекон Панчета
(сосът е достатъчен за 400 г. несварени спагети)
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
25 г. прясно масло
1 гл. лук
1 морков
1 стъбло целина (селъри)
85 г. бекон (в оригинала - панчета)
250 г. телешка кайма
250 г. свинска кайма
чаша пр.мляко
чаша сухо бяло или червено вино
2 с.л.  доматено пюре 20%
800 г. консерва цели белени домати
1/2 ч. л. сух босилек
1/2 ч.л. сух риган
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
настъргано пармиджано или пекорино за поръсване
(Сухите подправки спокойно могат да бъдат заместени от връзка магданоз, нарязана на ситно)


1. Нарежете на тънки резенчета скилидките чесън. Налейте зехтина в по-дълбока тенджера, добавете и маслото, поставете тенджерата на огъня и бъркайте с дървена лъжица 1-2 мин., докато маслото се разтопи. Добавете нарязаните на ситни кубчета зеленчуци, чесънът и беконът и пържете 7-8 мин., като бъркате често, докато зеленчуците, предимно морковите, омекнат.
2. Добавете двата вида кайма. Разбъркайте и мачкайте с дървената лъжица, за да не се получат едри топчета. Това е важно, за да не се получи сугото на валки. Разбърквате, мачкайте и пържете 5 мин., докато каймата се запържи добре и сместа се хомогенизира.
3. Налейте млякото и разбъркайте, увеличете малко огъня и оставете сместа да поври още 10 мин., като често разбърквате. Не се притеснявайте, ако се получат малки парченца пресечено мляко, по-късно те ще изчезнат. Налейте и виното, и отново повторете процеса, както с млякото, докато се поеме и виното, т.е., още 10 мин.
4. Добавете доматеното пюре и доматите. Напълнете консервената кутия с вода и я излейте в тенджерата. Добавете сухите подправки, 1 ч.л. сол и щипка черен пипер. Увеличете огъня и оставете сосът да заври, като бъркате и мачкате доматите с дървената лъжица. Разбира се, можете да си спестите това, ако предварително намачкате или пасирате доматите.
5. Намалете огъня под тенджерата на възможно най-ниската степен. Захлупете с капак, като го оставите леко открехнат, за да излиза парата. Варете соса 2 часа, като всеки 20 мин. отваряте капака и разбърквате. В края на варенето сосът трябва да бъде гъст и лъскав. Подправете го с каквито подправки искате, независимо от сложените преди това.
6. Изключете нагряването, захлупете плътно тенджерата и оставете сосът "да си почине", докато сварите спагетите. Италианците имат поговорка "Сосът винаги чака пастата"...
Изсипете 2/3 от сугото върху спагетите и разбъркайте с две лъжици. Добавете 1-2 лъжици от водата, в която са врели спагетите, ако ви се вижда, че изглеждат малко "сухи". Сервирайте веднага в голяма чиния, като най-отгоре изсипете останалата част от сугото. Сервирайте настърганото сирене в отделна купичка на масата, за да може всеки да си добави колкото иска.
Тази рецепта за суго е "класиката в жанра".
Всички останали варианти, малко или много, са облекчени варианти.


Втори вариант
(отново за 400 г. несварени спагети)
500 г. телешка кайма
1 гл. лук
2-3 скилидки чесън
4 домата
4 с.л. доматено пюре
100 мл. бяло или червено вино
2 с.л. зехтин за запържването
босилек, риган, сол, черен пипер - на вкус
В дълбок тиган (уок) или тенджера загряваме 1 с.л от зехтина, добавяме нарязаните на тънки филийки скилидки чесън и ги пържим десетина секунди, докато се появи приятен чеснов аромат. Изваждаме ги с решетъчна лъжица и ги изхвърляме. На тяхно място изсипваме нарязания на тънки ивички лук и го запържваме докато омекне.
Доматите попарваме, охлаждаме под студена вода, обелваме и нарязваме на кубчета. Добавяме ги към лука и разбъркваме. Оставяме да заври и след няколко минути добавяме и доматеното пюре. Разбъркваме и едновременно нариваме виното и подправяме на вкус с подправките.
Намаляваме огъня до под среден, захлупваме с капак и варим соса до намаляване на обема му поне с 1/3. За това ще ви бъде необходим поне 1 час.
През това време запържваме с другата с.л. зехтин каймата, като бъркаме и мачкаме каймата, за да не стане на големи късове при коагулирането. Пържим до зачервяване на каймата, като по желание, към края на пърженето, посоляваме.
Смесваме изпържената кайма с готовия вече доматен сос и оставяме на минимален огън още 30 мин.
През това време сваряваме спагетите, сипваме по чиниите, добавяме отгоре от сугото и поръсваме с настъргано пармиджано и ситно нарязани зелени подправки по вашия вкус.

Постно суго
400г. консерва домати
7 с.л. зехтин
2 скилидки чесън
1 люта чушка
щипка захар
сол и черен пипер на вкус
листо босилек (1 с.л. нарязан магданоз)

В дълбок тиган загряваме зехтина и запържваме нарязаният на тънки филийки чесън, заедно с лютата чушка. След 15 сек. изваждаме чесъна, който ще добавим отново, когато има повече течност в тигана.
Добавяме доматите, солта, черния пипер и щипката захар. Доматите, ако са цели,  ги намачкваме с дървена вилица в тигана. Добавяме и чесъна.
Оставяме всичко да заври и на слаб огън варим 30 мин.
Сваляме тигана от огъня и накъсваме (в никакъв случай не режем, освен с керамичен нож) в него листо босилек.
Употребяваме след десетина минути, за да се поеме ароматът на босилека от сугото. Който не обича босилек, спокойно може да употреби магданоз.

23 май 2011 г.

Свински гърди върху карамелизиран лук

Рецептата е оптимизирана на 11.07.2011 и 01.09.2013 г.
5 големи глави каба-лук (сочен и немного лютив лук)
600 г. мариновани свински гърди с повече месо, от долната част на ребрата
2 с.л. олио
2 ч.л. сол
12 ч.л. захар
3 с.л. оцет, за предпочитане балсамико - тъмен
200 мл. бира или бял пелин

за поръсване на месото преди печенето  
1 ч.л. смляна смес от  90% зърна бял или черен пипер и 10% бахар (приблизително 20 зърна черен пипер плюс 3 зърна бахар)
за мариноването:
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
1/4 ч.л. лют червен пипер
1/4 ч.л. смлени синапени зърна
1/4 ч.л. смлени зърна бахар
В месото напречно и надлъжно правим дълбоки нарези (до ребрените кости), за да стане месото на кутийки с размер примерно 2,5 на 2,5 см.
  и го мариноваме с посочените подправки за 12-24 ч. .
Може да ползвате всякакво голямо парче свинско месо с известно количество сланинки по него. Още по-добре би станало с пържоли от свински врат.
Намазваме много леко с мазнина дъното на тавичка и поръсваме с малко сол, много малко черен пипер и малко повечко захар и балсамов оцет.
Подреждаме колкото може по-нагъсто кръгли резени лук с дебелина около 1 см., като попълваме и дупките между кръгчетата. Много добре става и ако нарежете лука на много едри кубчета. Така ще влезе повече лук, а карамелизираният лук определено си е страхотен деликатес...
Поливаме всеки резен лук с по малко олио, поръсваме със сол (солта - не повече от 2 ч.л. общо за цялата рецепта), щипка захар, черен пипер, 8-10 капки оцет балсамико - тъмен.
Печем лука в незагрята фурна (горе и долу на 3), докато започне да се карамелизира и леко да загаря, примерно за около 160 мин. Когато правите рецептата с лук, нарязан на кубчета, не забравяйте, че трябва да се разбърква внимателно на всеки 15 мин., за да не загори.
Дотук това е съвсем самостоятелна рецепта за карамелизиране на лук, която може да се комбинира успешно с всякакъв вид меса. А може да се ползва и като самостоятелно ядене, гарнитура или уникално мезе.
Върху така подготвения лук поставяме парчето мариновани свински гърди с ребрената част надолу, почистено от мариноващата смес, поръсено със указаната смес от подправки за печенето и го поливаме с тънка струйка олио. Всичкото употребено олио в рецептата трябва да бъде в рамките на 2 с.л..  Наливаме внимателно отстрани 150 мл. бира или бял пелин и покриваме тавата с лист алуминиево фолио, леко сгънато надлъжно на две места по средата, така че да образува стрехичка.
Печем 25 мин. (при цяло парче месо)"4+4" (горен нагревател на 4-та, долен нагревател на 4-та степен), обръщаме месото, печем още 15 мин., махаме фолиото и печем още 5 мин (до видимо запичане) на "2+3", като поливаме поне един път с отделения сок.
Лукът задължително трябва да остане на мазнина и съвсем леко да се запече отгоре и отдолу.
Важна забележка: По-наблюдателните сигурно вече са забелязали, че в мариноващата смес няма сол (ако някой се интересува, да ме пита, ще обясня точно защо). По тази причина, месото се посолява от двете страни, едва когато е почти напълно изпечено. И без да прекалявате, защото по време на поливането, вие всъщност го поливате с подсолена и подправена течност и мазнина.
Ако има още останала течност (не мазнина!), печем на 0+4, докато течността се изпари, лукът се карамелизира леко и започне да загаря.
По време на печенето не ползваме вентилатор, защото ще изсушим месото.

22 май 2011 г.

Заправка Оля

Защо "заправка"?
Ами, защото рецептата ми е подарена от моята добра приятелка Олга, която живя 30 години в Русия и всъщност е повече рускиня, отколкото българка... И това е автентичното название. Руснаците използват този термин, който е доста специфичен. У нас понятието "подправка" обхваща всичко - от оцета, до черния пипер и чесъна.

ЗАПРАВКА "ОЛЯ"
4 кг. червени или зелени чушки
1/2 кг. люти чушлета
1 кг. чесън
10 вр. копър
много босилек и магданоз ( също по 10 връзки )
1/2 л. силен винен оцет
сол на вкус
300 гр. пчелен мед
300 мл. зехтин

ПОЛОВИН ДОЗА
2 кг. чушки - зелени, червени или камби,
300 гр. люти чушлета,
1/2 кг. чесън,
5 вр. копър,
5 вр. магданоз,
5 вр. босилек,
250 мл. силен оцет,
150 гр. пчелен мед (или съответното количество захар),
150 мл. зехтин или олио,
сол на вкус, но около 200 гр.

ДОЗА КАТО ЗА 2 БУРКАНЧЕТА ОТ 300 МЛ.
500 г. чушки
  60 г. люти чушлета зелени
100 г. чесън
по 1 връзка копър, магданоз и босилек
  50 мл. силен винен оцет
  30 г. пчелен мед (или толкова захар)
  30 мл. зехтин (олио)
  40 г. сол

Почистените от семенната част чушки и чушлетата (без дръжките) се смилат на машинка за месо или в блендер заедно с почистения чесън.
В сместа се добавят нарязаните наситно зелени подправки, обърква се и се добавят останалите подправки -  солта, оцета и зехтина.
Обърква се още веднъж, престоява няколко часа, пак се обърква и се пълни в бурканчета.
Универсална, става за всякакъв вид супи като подправка по време на приготвянето им или при сервирането, както и за почти всички видове манджи. Толкова е балансирана като аромати и вкус, че при непрекъснато ползване като подправка на масата, не омръзва...
Не се стерилизира.
Изключително трайна - спокойно издържа четири години в хладилника.
Или с добре завита капачка на хладно.
Побързайте да си я направите, докато има хубав босилек на пазара, от подправките той най-рано изчезва, иначе другите съставки ги има до много късна есен.

Сушене на домати

КАК САМИ ДА СИ ИЗСУШИМ ДОМАТИ (моят опит) 
Прочутите италиански сушени домати в зехтин са голям деликатес и се сушат бавно и продължително време на яркото италианско слънце.
"Изсушаване" означава извличане на излишната влага от нещо или дехидратиране, или дехидриране.
Чисто теоретически, домати и други зеленчуци или плодове могат да се сушат по няколко начина.
Промишлено:
1. В големи сушилни, в които се вкарва нагрят до определена (50-65°) температура въздух и се осигурява правилна вентилация на отделената влага.
2. Чрез т.н. лиофилизация, т.е, отнемане на влагата чрез замразяване при много ниска температура (-130°), при което много се намалява първоначалният обем.
Този начин се практикува и при приготвянето на храни за космонавти или алпинисти, където теглото и обемът са от първостепенна важност.
В домашни условия:
3. Чрез т.н. "дехидратори" - неголеми електрически уреди, които с вентилатор се прекарва нагрят до определена температура въздух през няколко перфорирани пластмасови тавички до отнемане на влагата напълно или частично.
4. Чрез сушене на слънце върху рамки от тензух или пластмасова мрежа.
5. Сушене в готварска печка в тава, на дъното на която сме постлали дебел слой хартия с цел попиване на излишен сок. Разбира се, ако фурната е с вентилатор и регулатор на температурата, който започва поне от 50°, по-добро от това не би могло и да има...
 

За сушене са подходящи сортовете, които са по-месести и не толкова сочни.
Обикновено това са сортовете тип "консервни" или както още им казват, "бъчвички".
Доматите се разрязват на половинки или четвъртинки, ако са по-големи.
Семенната част задължително се отстранява. Не се белят.
В идеалния случай, доматите се сушат на слънце върху леки рамки с опънат върху тях тензух, марля или пластмасова мрежа против комари.
А в най-първобитния вариант това може да бъде парче картон, покрито с вестници.
Доматите се подреждат с люспата надолу и се сушат докато преценим, че вече нямат остатъчна влага. Добре изсушените домати не трябва да се чупят при огъване, нито пък да имат доста остатъчна влага.
Друг вариант.
Практикува се предварителното им поръсване със смес от сол и захар в съотношение 4:1. Престояват в хладилник, докато се отдели и отцеди максимално количество сок и след това отново се сушат на слънце или по някой от описаните начини.
Трети вариант.
Сушене във фурната на домакинска готварска печка. Както вече казахме - вентилаторът за горещ въздух е най-желаната екстра.
Доматите се поставят в широката стандартна тава на фурната върху няколко слоя вестници, по средата на фурната.
Терморегулаторът се поставя на минимум или на около 50-60 °. За фурни без терморегулатор - горе и долу на степен 1 в началото, а когато доматите се позагреят, само отдолу на 1.
Вратичката на фурната трябва да бъде полуотворена, за да излиза топлият въздух заедно с отделената влага. Още по-добър вариант е, ако на напълно отворената вратичка поставите малък вентилатор, който да обдухва доматите. Тогава спокойно можете да държите фурната включена горе и долу на 1. Все пак, пригответе се за един доста дълъг процес, в повечето случаи това трае от 12 до 20 часа.

Готовите изсушени домати почти винаги съдържат, макар и малко, остатъчна влага. Тази влага е идеална почва за развиването на плесени, затова в повечето случаи се практикува
заливането им със зехтин, за да нямат контакт с въздуха и затварянето им в бурканчета с винтови капачки.
Много добър вариант е да се залеят с предварително подгрят до 120-140° зехтин, затваряне с винтови капачки, което при изстиване на зехтина ще доведе до доста добро херметизиране.
Когато започнете да затваряте готовите сушени домати в бурканчета можете да проявите доста голямо творчество, стига да искате...
За "отскок" ще ви дам няколко мои варианта, а вие си измислете ваши.

ВАРИАНТИ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА СУШЕНИ ДОМАТИ
 

1. На половинки или четвъртинки, заляти с подгрято до 120 градуса олио или зехтин. Това са "Сушени домати натюр".
2. С ножица нарязваме сушените домати на по-малки парчета, редуване с парченца нарязан чесън и леко осолен ситно нарязан копър или магданоз. Домати към чесън 2:1. Заливка - загрят зехтин (олио).
3. Както №2, но със ситно нарязан босилек, без чесън. Домати към босилек 3:1. Заливка - загрят зехтин.
4. Същото, но със смес от магданоз и босилек 2:1. Заливка - загрят зехтин.
5. Както №4, плюс чесън. Заливка - загрят зехтин.
6. Ред сушени домати, ред пресни или сушени семена от латинка (успешно заместват каперси). Заливката от загрят и изстинал до 50 градуса зехтин плюс тъмеен балсамико в съотношение 4:1.
7. Сушени домати, поръсени с копърово семе и тънки резенчета чесън. Заливката от загрят и изстинал до 50 градуса зехтин и балсамико, 4:1.
8. Сушени домати на половинки или четвъртинки на редове с малки кубчета обелен и почистен от семки лимон. Заливка от загрят и изстинал до 50 градуса зехтин и лимонов сок 4:1.

Като допълнителни овкусители можете да използвате:
- пресен джинджифил на тънки резенчета, изсушен заедно с доматите
- едросмлян бял синап
- леко карамелизирана кафява захар
- малки парченца от изсушена синя слива
- малки парченца изсушена кайсия
- леко изсушени дренки 

- леко изсушени вишни
- малки кубчета или пластинки киви
- леко изсушени черни или червени боровинки, касис, френско грозде
- листа от маточина
Избягвайте сокът от лайм, защото има силно изразен евкалиптов аромат, който не се съчетава с аромата на сушените домати.

АРОМАТНА РАЗЯДКА ОТ СУШЕНИ ДОМАТИ  

Към нарязани на късчета сушени домати добавяме нарязан на тънки пластинки чесън, кръгчета от зелени маслини без костилка, паста от аншоа, зехтин и лимонов сок.
Домати : чесън : маслини : аншоа : зехтин : лимонов сок  -  5:2:3:1:1:1.


Допълнение: Тази година си купих дехидратор и, като понатрупам опит в сушенето на плодове и зеленчуци с него, ще допълня тази тема с нова и актуална информация.
Докладвам:  20-21 август 2011 г.  От 3 кг. едри месести и почти без семенна част консервни домати направих 2 бурканчета от по 200 г. сушени домати. Като изключим труда по нарязването и почистването, времето за работа на дехидратора (има терморегулатор, който периодически изключва и включва) беше точно 20 часа, като през това време местех тавите вертикално и ги обръщах на 90° хоризонтално, защото в процеса на работа се установи, че вентилаторът обдухва една зона около 1/3 от общата площ по-интензивно. Тази зона се намира топологически между 10,30 и 14,30 ч. по часовата скала, гледано отпред и отгоре.
В едното от бурканчетата сложих листа от босилек, загрях необходимия зехтин в микровълновата (става бързо и без много труд, но трябва да го загрявате на няколко пъти с проверка, за да не стане беля и да кипне вътре...). Залях доматите с горещия зехтин и затворих з винтови капачки.
МНОГО ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:  
Много внимавайте между изсушените домати да не попаднат полу или недостатъчно изсушени, защото независимо от последващото заливане с горещ зехтин, те ще започнат да ферментират и със сигурност ще компрометират труда ви.



Относно инстантните бульони, пасти и кубчета

ВЪПРОС: Какво ти е мнението за инстантните бульони и кубчета?

ОТГОВОР: Лично аз не съм конформист и хипохондрик и употребявам и натриев глутамат в много ограничени количества, и особено, една моя любима подправка MAGGI "Вълшебен вкус" - Десет зеленчука.
Тази подправка ми е най-балансирана като вкус и често с нея замествам солта в супи или ястия.
И, понеже вече казах, че не съм хипохондрик, въобще не се впечатлявам от няколкото милиграма мононатриев глутамат в ч.л. от подправката.
Други инстантни бульони не ползвам, защото всички кубчетата и пастите на KNORR, като мазнина и пастьоризатор използват растителни мазнини от рода на палмовата, които след готвенето остават един восъчен налеп по тенджерата.
Бях купил един пастообразен пилешки бульон на KNORR, който даваше невъобразимо приятен аромат на пиле, дори и в нищожни количества, но се отказах от него и го подарих, именно заради този восъчен налеп по ръба над яденето.
Има хиляди инстантни смеси, кубчета и бульони, при които основно доминира солта (до 85% от общото количество), вкусови подобрители от типа на натриевия глутамат, инстантни брашна като сгъстители и нищожно количество сушени зеленчуци.
В общи линии, това е пропорционалният състав на всички подправки, плюс твърда растителна мазнина като пастьоризатор за кубчетата и пастите.
Само в Полша все още още произвеждат кубчетата си бульон с пастьоризатор животинска мазнина.

На другата част от въпроса ти - наистина, когато готвиш супи, ароматът на вложените пресни или замразени зеленчуци е предостатъчен, за да се налага да го подсилваш с кубчета бульон.
Но, ако искаш на постна зеленчукова супа да придадеш лек аромат на пилешко, не е грях да добавиш половин кубче силен пилешки бульон, в крайна сметка, ти го употребяваш като подправка, както магданоз, копър, сол, черен пипер и в това няма нищо лошо.
Когато дадено ястие (например тиквички с ориз) не е особено наситено на вкус и аромат, аз винаги подсилвам вкуса и аромата с лъжичка от любимата си подправка MAGGI, защото ароматът и вкусът на десет зеленчука, изсушени и гранулирани, плюс солта, плюс мононатриевия глутамат спомагат успешно едно ядене с "бозав" вкус и аромат да заприлича на ядене...
Така че, аз не съм категорично и хипохондрично против подправките, включително и тези, които са във вид на смеси със сол и натриев глутамат в тях.
Бих сравнил хилядите остри азиатски и индийски подправки с тези оплювани смеси, но това е тема за друг разговор - доколко са невинни, наглед невинните индийски подправкови смеси...

21 май 2011 г.

Манджа "Лятна приказка"

Проста, бърза и много, много вкусна.

2 средни глави лук
2 моркова 
300 г. чушки Сиврия или Капия 
3 добре узрели домата
2 малки тиквички
2 с.л. зехтин или олио
1/2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. сол
1/2 вр. копър
1 глава чесън
100 г. сирене 

Всички зеленчуци, без копъра, нарязваме на кубчета, заливаме с чаша вода и варим на среден огън до полуомекване на морковите. Поръсваме с червения пипер и солта. Добавяме необелените скилидки чесън и варим още 12 мин.
Поръсваме с натрошеното сирене, поливаме със зехтина, поръсваме обилно с нарязания копър и сваляме от огъня. Не разбъркваме, а само хоризонтално раздрусваме тенджерата.
Студена, тази манджа е впечатляващо вкусна, дори и за заклети месоядци...

Тиквички с каша

1 кг. дребни тиквички
1/2 л. прясно мляко
4 с.л. брашно
100 г. кашкавал
30 г. пармезан или пекорино
2 ч.л. сол за варенето
1 ч.л. сол за яденето
бял пипер
1 вр. магданоз


Тиквичките обелваме или остъргваме и изрязваме крайщата. Ако са много млади, може само да ги измием добре и да изрежем крайщата.
Варим на среден огън, докато леко поомекнат, което установяваме като ги боднем с вилица.
Изваждаме ги и, след като поизстинат, ги разрязваме на две по дължината.
В подсоленото брашно бавно добавяме студеното мляко и бъркаме, докато стане гладка каша.
Варим, докато кашата се сгъсти. Добавяме настъргания кашкавал, разбъркваме добре, оставяме на огъня още 2 мин. и сваляме от огъня.
Подреждаме тиквичките в намазана с мазнина тавичка, поръсваме обилно с настъргания пармезан и нарязания магданоз, и заливаме с кашата.
Печем в загрята до 180° фурна до зачервяване на кашата.
Сервираме яденето след като изстине.

Ориз за гарнитура

2 средни глави лук
100 г. масло
1 чаша ориз
2 и 1/2 чаши топла вода
1 ч.л. сол
1 дафинов лист

Лукът, нарязан "на лунички", запържваме в маслото. Добавяме ориза, посоляваме и наливаме топлата вода. В момента на завиране на водата добавяме дафиновия лист, захлупваме с капак и слагаме съда в предварително подгрята до 150° фурна за 20 мин.
Рецептата е лесна, безотказна и безупречна.

Вкусен сос за спагети или друг вид паста със свински или пилешки жулиени, броколи и синьо сирене

200 г. свинско или пилешко филе
1 малка главичка броколи
1 с.л. зехтин
1/2 кофичка кисело мляко
100 мл. бяло вино
100 г. синьо сирене
2 ч.л. сол за варенето
1 ч.л. сол за ястието

бял пипер
Загряваме до завиране 1 л. вода с 2 ч.л. сол.
Броколито накъсваме на розички и изсипваме във врящата вода. Намаляваме огъня до слаб, захлупваме с капак и варим 6 мин. от завирането. Изваждаме и оставяме да се отцеди (под капак, за да не потъмнява).
Месото нарязваме на тънки къси жулиени и запържваме на много силен огън със зехтина.
Намаляваме огъня, заливаме с виното и задушаваме 3-4 мин.
Натрошаваме синьото сирене и го объркваме с киселото мляко.
Добавяме сместа при месото и оставяме да заври, като бъркаме внимателно. Варим 2 мин. и добавяме свареното броколи, като много внимателно объркваме всичко. Сваляме от огъня и поръсваме с бял пипер.
Няма да обяснявам как се варят спагети или паста изобщо. За това всеки си има собствен "отработен" начин...

19 май 2011 г.

Люто мадраско къри

Една често употребявана смес от подправки, отдавна наложила се в Индия.
Мадраско къри (люто) 
80 г. смлени зърна кориандър
20 г. смляна куркума
20 г. чили
20 г. смлян черен пипер
20 г. смлян кимион
10 г. смлени зърна черен синап
10 г. сушен джинджифил на прах
10 г. чесън на гранули
50 г. сол

Пилешко в гювеч с капак (дебелостенна чугунена тенджера)

На дъното нарязваме на дребно 5-6 средни глави лук, добавяме 1/2 ч.л.сол, 3 зърна бахар, едро счукани, 1/2 ч.л. люто мадраско къри и 1 леко препечена на котлона  суха люта чушка.
Отгоре плътно покриваме с пилешко месо във вида и формата, която ви е любима, става всякакво - с кости и без кости, от всяка част на пилето и всякакъв размер.
Върху месото поливаме 2 с.л. олио и поръсваме с 1 ч.л. червен пипер и 1 ч.л. сол (подправка МАГИ-десет зеленчука).
Покриваме с плътен капак и оставяме на слаб огън за 50 мин.
Помощ:
Мадраско къри (люто)
 80 г. смлени зърна кориандър
20 г. смляна куркума
20 г. чили
20 г. смлян черен пипер
20 г. смлян кимион
10 г. смлени зърна черен синап
10 г. сушен джинджифил на прах
10 г. чесън на гранули
50 г. сол

Ориз със сушени кайсии, пълнени с телешко месо

500 г телешко (пилешко) бонфиле
200 г сушени кайсии (ако имате възможност, изберете по-светли)
1 чаша ориз (аз традиционно ползвам басмати)
60 г краве масло
1 ч.л. зехтин
2 кубчета телешки (пилешки) бульон
1 ч.л. лимонов сок
щипка индийско орехче
щипка бял пипер
1/2 ч.л. джинджифил на прах
резени портокал
листенца пресен босилек


ЗА МАРИНОВАНЕТО: 

сокът от един лимон
настърганата кора от 1 лимон
2 зърна карамфил
2 с.л. светъл соев сос

Ястието не е аламинут, затова имайте предвид, че технологично част от продуктите трябва да престоят 5-6 часа или една нощ. 

Накисваме сушените кайсии за една нощ във вода колкото да ги покрие с 1 пръст, с добавени няколко капки лимонов сок.
За същото време мариноваме нарязаното на по-едри (като след изпържването да могат да влязат в кайсията) късчета месо в указаната смес за мариноване.
Когато дойде време за готвенето отцеждаме накиснатите кайсии, като запазваме водата, в която са киснали. Изпиваме си я, защото е изключително вкусна и много полезна, поради съдържащият се в нея природен калий, извлечен от кайсиите.
Маринованото месо поставяме в гевгир, поставен в тенджерка и заливаме със 900 мл. горещ бульон, направен от двете кубчета. Бульонът, заедно с отмитата смес за мариноване запазваме, ще ни трябва.
Парченцата месо отцеждаме добре и подсушаваме със салфетка.
В уок (или тиган) загряваме добре смесена мазнина (60 г краве масло и 1 с.л. зехтин), в която изпържваме до зачервяване парченцата месо. Ако ползваме пилешко месо, пърженето не трябва да продължи повече от 1 мин.
Изваждаме изпърженото месо и в същата мазнина леко запържваме 1 чаша ориз.
След сваляне от огъня поръсваме с индийското орехче и белия пипер и заливаме ориза с половината от съхранения бульон.
Напълваме накиснатите кайсии с по едно или две парченца месо. Ако останат от парченцата месо, просто ги добавяме в ястието между пълнените кайсии.
На дъното на тавичка подреждаме напълнените кайсии, заедно с останалите парченца месо и ги покриваме с леко задушения ориз.
Доливаме останалата част от бульона.
Печем в загрята до 150 градуса фурна, по средата на фурната, докато оризът поеме почти целия бульон, или примерно около 20 мин.
Оставяме на изключена фурна, на отворена вратичка още 10 мин.
Сервираме, като от ориза правим канапе, а върху него внимателно поставяме от пълнените кайсии. Отстрани гарнираме с половинки резенчета обелен портокал, украсени с листенце пресен босилек.