Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

25 февруари 2012 г.

Как да остаряваме, без да бъдем досадни и без младите хора да ни избягват


"Правила"-та или моята молитва...
Тези уникални "Правила" са творение на Мориц Йомтов, един от двамата "братя" Мормареви (общ псевдоним на писателския екип Марко Стойчев и Мориц Йомтов, сценаристи на много от най-известните български филми). 
А аз пък, считам, че всеки започващ да застарява човек, т.е., всеки над 50-годишна възраст, независимо как се чувства и какво мнение има за себе си, започва спонтанно да изпитва едно сладостно чувство да поучава по-младите от него, считайки, че именно той, и никой друг, е източникът на световната мъдрост или Пъпа на Света.
Е, аз пък смятам, че на всеки от нас, които сме навършили 45-50 години, не му е излишно да чете всеки божи ден тези невероятно мъдри Правила и да ги прилага.
Надявам се, че така ще имате доста повече и по-млади приятели... :))


"С всяка изминала година остарявам. 
Господи, помогни ми да не забравям, че с възрастта просто се остарява, а не се помъдрява. 
Ето защо, Господи, научи ме на изкуството да остарявам с достойнство.
Научи ме да не си въобразявам, че годините са ми дали цялата мъдрост на вековете и че знам всичко, което трябва да се знае по всеки въпрос.
Не ми позволявай да вземам думата по всеки повод и при всеки случай.
Спаси ме от неудържимото желание да уча хората как да живеят.
Помогни ми да не си развалям настроението, понасяйки чужди мнения и да не искам на всичко да слагам похлупак.
Запази ми ума бистър и не ми позволявай да губя времето на хората в празно повторение на ненужни подробности.
Дай ми разсъдък да премълчавам постоянно удължаващия се списък на моите болки и болести, въпреки че удоволствието да ги изреждам, става по-голямо с всяка изминала година. 
Осени ме с благородството да изслушвам търпеливо болките и болестите на другите.
Научи ме, че е възможно понякога и аз да греша.
Позволи ми да използвам умно огромния си запас от натрупана мъдрост и да не го изразходвам много щедро, защото, о, Господи, искам да имам приятели и в края на своите дни.
Помогни ми да виждам в хората добри неща и дай ми благородството да им го казвам.
И най-важното, Господи, не ми позволявай да ставам смешен!"



Свински предни джоланчета, опаковани в чорапогащник, варени в тенджера под налягане и запечени на фурна

4 малки свински предни джоланчета всяко по около 600 г.
Защо четири, например? Ами, много просто, този вид джолан става толкова невъобразимо вкусен, че един-два просто не стигат за 2-3-ма души семейство.
Джоланчетата добре обмазваме с "патентованата ми" смес от 20 зърна  черен пипер и 3 зърна бахар, средно начукани, плюс 1 ч.л. дижонска остра горчица (или оригинална руска selfmade от такава на прах, от която по-люта не съществува...), 1 ч.л. лют червен пипер, половин чаша тъмно пиво и 2 с.л. тъмен соев сос.
Ще ни трябват и 16 едри глави чесън ( ...Уф, зная какво ще кажете сега... Добре, де, прекрасно знам, че чесънът е скъп, ама кулинарното изкуство иска жертви, както темпорални, така и финансови...), 1 пълна с.л. качествено краве масло, както и един... чорапогащник  (пран, нов или неупотребяван, по ваш избор...). :)) Не се шегувам...
Завиваме добре обмазаните джоланчета плътно в домакинско фолио и ги забравяме в хладилника за 24-48 часа. Или, по класическата формула на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече".
След съответното време се сещаме за тях и ги изваждаме от тъмното и студено място, развиваме домакинското фолио, подушваме ги с много заинтересован и компетентен вид, като внимаваме много да не се задавим със спонтанно отделената слюнка и потискаме порива си да си отрежем парченце и да го опитаме. Не, че не може, де...
Всяко джоланче внимателно поставяме в ръкавче от чорапогащник, издърпваме максимално чорапогащника, така, че да обхване максимално плътно джоланчето и вързваме двата края с домакински конец или здрав канап (аз предпочитам т.н. "рибарско тире", ама това е, защото съм капризен и обичам да си играя с готвенето...). Въобще, тук имате фронт за вашето въображение и майсторлък.
Разрязваме надлъжно по страничните ръбове 4 торбички за печене на пиле, така че да се получат 4 дълги ивици.
Поставяме всяка от ивиците върху домакинската маса или плот и разпределяме равномерно четири половинки глави чесън, естествено, срязани напречно на скилидките и обилно намазани с масло.
Върху скилидките поставяме така грижливо оформените като "бонбончета" джоланчета и много плътно завиваме фолиото, като отново плътно вързваме отстрани крайщата. С дебела игла надупчваме на няколко места фолиото.
На дъното на тенджера под налягане поставяме импровизирана скаричка, може да е от сухи лозови пръчки, вишневи клечки или нещо, което да не позволява на джоланчетата да се опират на дъното. Отгоре поставяме подходяща порцеланова чиния за тежест и наливаме смес от равни части вода и бира, колкото да стигне до ръба на чинията.
Варим 15 мин след завирането на среден огън, след което още 2 часа на възможно най-слабия огън.
Докато се варят джоланчетата, уплътняваме времето си с изпиването на поне една бутилка тъмно пиво (ясно е, че целият този процес става през зимата...) и приготвяме канапето от ориз за джоланчетата по тази  или тази  рецепта, като предвидливо оставяме ориза леко недоварен.
След определеното време изваждаме джоланчетата, оставяме ги да поизстинат половин час и развиваме горната обвивка, отстраняваме чесъна и внимателно срязваме обвивката от чорапогащник.
Приготвяме си подходяща тавичка, в която разпределяме равномерно ориза и върху него поставяме така безсрамно разголените джоланчета. Около тях подреждаме отново 16 половинки глави чесън, със среза нагоре и върху всяка от половинките поливаме по малко зехтин и поръсваме по мъничко сол.
Подготвяме си и глазурата от:
1 с.л. мед, 1 с.л. тъмен соев сос, 1 ч.л. остра горчица и 1/2 чаша тъмно пиво, всичко добре разбито.

Поставяме тавичката в загрята до 200°фурна и печем 5 мин., изваждаме тавичката, намазваме джоланчетата с глазурата и печем още 10 мин.
Hint: По абсолютно същата схема на печене с глазиране можем да направим и свински ребърца.



20 февруари 2012 г.

Още една подновена "рецепта" - част от моята философия за живота.

"Защо нямаме приятели? А вие можете ли да бъдете ИСТИНСКИ приятел на някого?" или "Егоизмът като истинската основа на Самотата" е преработена и са добавени нови неща, разсъждения и възгледи. Много моля, прочетете и обезателно коментирайте, за тези неща ТРЯБВА да се говори.

16 февруари 2012 г.

Подновена и осъвременена рецепта

Рецептата ""Надупени" картофи по родопски и Картофи "Пюфе"" е осъвременена и съществено допълнена. Погледнете я.

Печени цели необелени картофи в микровълнова

Това е любимото ми ядене с картофи. Всъщност, не е ядене, а просто печени картофи, но с невероятен и особено специфичен вкус. Уникални са като вкус, уверявам ви.
Тези картофи ги правя вече от 10-12 години. Навсякъде ги рекламирам като нещо изключително приятно и нямащо еквивалент. Никакъв друг вид приготвяне на картофи не може да се сравни с този по вкус. Стават подобни на печени кестени. И, правилно - нито варени, нито печени като технология.
Най-близко са до печени в пепел, но в микровълновата са по-вкусни.
Пробвал съм най-различни варианти :
- в затворена йена-глас купа,
- с добавка на малко вода,
- леко посолени,
- с добавка на олио (обмазани),
- по-малко или повече време,
- на парчета,
- обелени или необелени...
Единственото, което трябва да направите, е да ги измиете много добре и съвестно с четка, да ги посолите от всички страни докато са влажни, да ги надупчите с вилица или с островърх нож, и абсолютно нищо друго, никакви вестници, бели хартии, увиване постфактум с алуминиево фолио, увлажняване след изпичането и други подобни. Можете спокойно да ги поставите в микровълновата в обикновена порцеланова чиния и то, за да не цапате оригиналната стъклена на микровълновата, защото може и да ги оставите само върху нея без никакви проблеми.
Това, което трябва да уточните за вашата микровълнова, е времето за изпичане до готовност на, примерно, 1 кг. картофи със средна големина. Затова ви съветвам да направите няколко експеримента, защото всяка микровълнова е специфична като уред. По-дребните картофи искат по-малко време, а доста едрите, значително повече. Освен това, поне ведъж за цялото време е необходимо да спрете микровълновата и да ги обърнете, за да се изпекат равномерно.
Микровълновите печки вече са с доста различна мощност, а от това най-вече зависи времето за приготвяне.
За моята, която е 850 вата, времето за приготвяне на 1 кг. средни по големина картофи е между 10 и 12 мин. на пълна мощност.
Искам да ви предупредя, че и различните сортове картофи изискват различно време.
Друго много важно - примерно на 8-та минута отворете MW и пробвайте с лек натиск картофите, ако съвсем леко поддават, значи вече са готови, но ако са си все още твърди, със сигурност искат още поне 3-4 мин. И нека това пробване да ви стане правило, именно защото не винаги ще ползвате един и същи сорт картофи и никога няма да имате напълно константно време за приготвяне, винаги времето ще бъде "около". Затова свикнете да пробвате някъде около 7-та, 8-та или 9-тата минута, за да получавате винаги идеален резултат.
Ако са леко недопечени, това е поправимо, ще ги допечете още 2-4 минути, като обърнете долната страна нагоре, защото тя винаги е по-недопечена. Но, ако ги "изпуснете" и ги препечете, направо ще трябва да ги хвърлите - стават неприятно твърди и жилави.
И накрая, най-важното - когато изключите MW, топлинните процесите вътре в картофите продължават по инерция още поне 5-6 мин., т.е., трябва да ги извадите (или оставите в микровълновата при затворена вратичка), когато са започнали да омекват, но са все още съвсем леко твърдички, за да станат впоследствие идеални.
За технически некомпетентните напомням, че за разлика от другите видове термична обработка, микровълните загряват всяка клетка на продукта, в която има и частичка вода, тоест, продуктът се загрява равномерно навсякъде, в целия си обем и практически отвътре-навън, а не както в обикновена фурна или при пържене, печене, на скара и т.н., където загряването е отвън-навътре, със съответните рискове отгоре да се препече или препържи, а отвътре, ако продуктът е по-дебел, да остане алангле или откровено недопечен.
Освен всичко останало - уникален вкус и консистенция, това е едно невероятно бързо ядене - за броени минути получавате една разкошна лека вечеря, гарнитура или мезе. И единственият ви реален труд е съвестното измиване с четка!

Как да направите едно фантастично мезе
Картофите, докато са още горещи, ги размачквате с вилица (ей, да не си и помисляте да ги белите! Това ядене не е за хипохондрици и конформисти, а за нормални гастрономи...:)), поливате ги обилно със зехтин (или олио, въпрос на вкус, да не говорим, че с масълце става определено най-вкусно, ама пусти холестерол...), поръсвате ги достатъчно със сол, черен или бял пипер и доста много червен пипер. Отново ги размачквате и разбърквате, за да се смесят подправките и подхождате към святото дело - кротко и благо напиване в приятелска среда...
Единственото неприятно е, че твърде скоро ще ви се наложи да направите още една, че и още една порции, но пък нали затова този начин е толкова приятно бърз. :))
Наздраве и да изпиете една чашка и за мое здраве!

4 февруари 2012 г.

Особени спаначени кюфтета на аерогрил или фурна, с гарнитура от варено на пара селъри

Продукти:
300 г. смляно месо по ваш вкус
200 г. замразен спанак
1 ср. глава лук
1 ч.л. сол или универсална подправка
1/4 ч.л. черен пипер
1/4 ч.л. гранулиран сушен чесън
1/2 ч.л. сушен джоджен
1 яйце
около 1 пълна с.л. галета
1 опаковка селъри
30 г. качествено краве масло


В подходящ съд поставяме каймата, размразения спанак (без да го отцеждаме), яйцето и всичките подправки. Измачкваме добре каймата, която трябва да бъде доста рядка. Постепенно добавяме галета, докато се сгъсти до мека кайма. Технологически това се прави като се добавя 2/3 от предвидената галета, измачква се каймата с нея и се оставя 10 мин. да набъбне и поеме от влагата на каймата. Отново се измачква и едва тогава се добавя още от галетата. Ако сложите още от началото такова количество галета, което да сгъсти каймата по ваш вкус, задължително ще получите много твърди кюфтета. Нашата кайма трябва да бъде сравнително мека.
Застиламе леко навлажнена кръгла тавичка с хартия за печене и намазваме съвсем леко дъното с малко олио. От горепосочената смес с намокрени ръце правим 7 големи кюфтета и ги подреждаме плътно в тавичката. На тънка струйка поливаме всяко кюфте с по съвсем малко олио.
Рецептата е предвидена за аерогрил или конвекционна халогенна фурна, затова тавичката е кръгла и по диаметъра на дъното на аерогрила.
На дъното поставяме ниската скаричка и върху нея тавичката.
Печем на температура 200 градуса най-напред 35 мин., обръщаме кюфтетата и печем още 15 мин. Разбира се, всяка една рецепта за аерогрил спокойно може да се направи и в обикновена фурна - с или без конвекция на горещия въздух, просто трябва визуално да следим степента на запичане на кюфтетата.
Докато кюфтетата се пекат, в съд за варене на пара или обикновена тенджерка с приставка за варене на пара наливаме около половин литър вода с ч.л. сол и ч.л. черен пипер, подреждаме в приставката отчупените и отрязани по диаметъра на тенджерката стръкове селъри, захлупваме неплътно с капак и варим 20 мин. от завирането на водата.
Когато решим, че кюфтетата са готови, ги изваждаме върху няколко пласта домакинска хартия, за да се поеме част от мазнината.
Преди сервирането кюфтетата трябва да бъдат поизстинали. Според мене изстинали са по-вкусни.
Гарнираме със сварените на пара стръкове селъри, които поливаме с разтопеното, но непрепържено масло и поръсваме с по малко сол и черен пипер.
Полезна информация: Тъй като за много хора понятието "селъри" все още е чуждица, искам да ви обясня какво представлява всъщност. Това са зелените и месести хрупкави стръкове на целината, които се отглеждат именно за такава цел - да се ползва само частта над грудката, която е на дължина не повече от 25 см., т.е., само плътната част. Именно тя се нарича в другите страни "селъри", и макар че селъри като цяло се нарича цялото растение, когато кажем "селъри" е прието да се подразбира именно зелените стръкове.
Предупреждавам ви, че въпреки привидната им хрупкавост, те доста трудно се сваряват.