4 - 5 големи картофа се измиват много добре с четка. Не се белят.
1 голяма глава червено цвекло се измива добре и се обелва.
Картофите и цвеклото се нарязват на филийки с дебелина около 2 см., напречно.
Най-напред се подреждат в достатъчно голяма тава филийките червено цвекло.
След това, в останалото от цвеклото място, подреждаме картофите възможно най-плътно. Ако останат картофи, спокойно могат да се разположат върху филийките цвекло, както и за попълване на дупки между парчетата цвекло.
Поливаме всяко парченце с олио на много тънка струйка. Посоляваме по малко всяко парченце.
Печем в предварително загрята фурна, горе на 3, долу на 4, по средата на фурната около 50 мин.
Докато се пекат, правим дресинг от сока на един лимон, 50 мл. зехтин, много малко настърган хрян, съвсем малко черен пипер и сол на вкус. Разбиваме добре.
Когато всичко е добре изпечено най-напред бързичко изваждаме картофите в голяма чиния, за да не поемат мазнина. В отделна чиния изваждаме червеното цвекло.
Нарязваме червеното цвекло на дълги ивички, широки 1 см., след това напречно.
В чиния сервираме от картофите, гарнираме с цвекловите ивички, които поливаме с малко от дресинга.
Поръсваме всичко със ситно нарязан магданоз или пресни листа от целина.
25 септември 2010 г.
Червено цвекло с хрянов сос
Аз съм много голям почитател на хряна.
Хряновите пасти, които се продават в България нямат нищо общо с действителността.
Много неприятно и достатъчно трудно е настъргването на достатъчно количество хрян, но резултатът напълно си заслужава.
Когато реша да направя паста от хрян, най-трудното винаги е настъргването.
След това слагам в настъргания хрян определено количество сол, зехтин, лимонов сок, една кисела ябълка, настъргана на най-ситно, до пюре, захар, филия сух бял хляб, накиснат в прясно мляко и изстискан не много усърдно. Всичко се разбива с вилица много добре, но не и с пасатор.
ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО С ХРЯНОВ СОС
Червеното цвекло, както и всички видове цвекла, е доста трудно смилаемо и затруднява стомаха.
Само хора с напълно здрав стомах могат да си позволят да го консумират сурово, настъргао на салата. Затова обикновено се вари или пече.
Как става това.
Аз го варя в тенджера под налягане, като се слага вода да го покрие и супена лъжица оцет. Ако, недай си боже, сложиш сол, целият цвят преминава в течността и цвеклото става бледолико, обезцветява се и заприличва на ряпа. Нищо му няма на вкуса, но става гадно на цвят...
След като го свариш - 20-30 мин. на слаб огън, изливаш водата и го оставяш да поизстине. Обелваш го старателно - много лесно се бели.
Сега вече го оставяш да изстине напълно.
Оттам нататък можеш да го нарежеш на филийки, на кубчета, да го настържеш на едро ренде.
Можеш да го залееш със зехтин и лимон, сол и малко чесън.
Можеш да сложиш и майонеза.
Но най-доброто е да направиш сос от хрян и да го залееш.
Така си отиват цвеклото с хряна, като че са родени едно за друго.
Някъде бях писал за сос от хрян, сега ме мързи да го търся, пък и пустото дирене рядко работи.
Значи : По-голям корен от хрян (малките са по-хубави, но не са удобни за стъргане) се настъргва на много ситно ренде.
Този процес е тотално мазохистичен, що сълзи и сополи се леят, да не ти споменавам...
Обаче пък прочиства и белите ти дробове, и носоглътката.
След като го настържеш, го разбъркваш с лимонов сок, сол, филия сух бял хляб, натопен в прясно мляко и леко изстискан, една кисела ябълка, също настъргана на много ситно ренде до пюре, захар, зехтин или олио.
Всичко се разбива с вилица или домакинска тел за яйца, може и с пасатор.
Това е т.н. хрянов сос.
Можеш да си го сложиш в бурканче в хладилника, има голяма трайност, разкошен е за супи от всякакъв вид.
За да се намали лютивината му, може част от него да смесиш със сметана или майонеза и така да полееш цвеклото.
Хряновите пасти, които се продават в България нямат нищо общо с действителността.
Много неприятно и достатъчно трудно е настъргването на достатъчно количество хрян, но резултатът напълно си заслужава.
Когато реша да направя паста от хрян, най-трудното винаги е настъргването.
След това слагам в настъргания хрян определено количество сол, зехтин, лимонов сок, една кисела ябълка, настъргана на най-ситно, до пюре, захар, филия сух бял хляб, накиснат в прясно мляко и изстискан не много усърдно. Всичко се разбива с вилица много добре, но не и с пасатор.
ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО С ХРЯНОВ СОС
Червеното цвекло, както и всички видове цвекла, е доста трудно смилаемо и затруднява стомаха.
Само хора с напълно здрав стомах могат да си позволят да го консумират сурово, настъргао на салата. Затова обикновено се вари или пече.
Как става това.
Аз го варя в тенджера под налягане, като се слага вода да го покрие и супена лъжица оцет. Ако, недай си боже, сложиш сол, целият цвят преминава в течността и цвеклото става бледолико, обезцветява се и заприличва на ряпа. Нищо му няма на вкуса, но става гадно на цвят...
След като го свариш - 20-30 мин. на слаб огън, изливаш водата и го оставяш да поизстине. Обелваш го старателно - много лесно се бели.
Сега вече го оставяш да изстине напълно.
Оттам нататък можеш да го нарежеш на филийки, на кубчета, да го настържеш на едро ренде.
Можеш да го залееш със зехтин и лимон, сол и малко чесън.
Можеш да сложиш и майонеза.
Но най-доброто е да направиш сос от хрян и да го залееш.
Така си отиват цвеклото с хряна, като че са родени едно за друго.
Някъде бях писал за сос от хрян, сега ме мързи да го търся, пък и пустото дирене рядко работи.
Значи : По-голям корен от хрян (малките са по-хубави, но не са удобни за стъргане) се настъргва на много ситно ренде.
Този процес е тотално мазохистичен, що сълзи и сополи се леят, да не ти споменавам...
Обаче пък прочиства и белите ти дробове, и носоглътката.
След като го настържеш, го разбъркваш с лимонов сок, сол, филия сух бял хляб, натопен в прясно мляко и леко изстискан, една кисела ябълка, също настъргана на много ситно ренде до пюре, захар, зехтин или олио.
Всичко се разбива с вилица или домакинска тел за яйца, може и с пасатор.
Това е т.н. хрянов сос.
Можеш да си го сложиш в бурканче в хладилника, има голяма трайност, разкошен е за супи от всякакъв вид.
За да се намали лютивината му, може част от него да смесиш със сметана или майонеза и така да полееш цвеклото.
Табуле по провансалски
Рецептата е на Арто
Предлагам ви рецептата на Табуле по провансалски (Южна Франция, района около Марсилия). Не бива да се бърка с бейрутското табуле. И така:
Продукти:
около 500 г. кускус (правен в Мароко, Алжир, Италия. Не става въпрос за българския кускус който се прави от брашно)
2 кг добре узряли сочни домати (да не са от италианския овален сорт)
1 кг краставици (може и малко повече, ако обичате краставиците)
4-5 лимона
40-50 мл зехтин (може и малко повече, ако искате)
сол, чер пипер на вкус
и други нещица, за което ще става въпрос след малко.
Техника на приготвяне.
В голям съд, нещо като салатиера, рендосвате доматите, краставиците, изстисквате лимоните, добавяте зехтина, посолявате, поръсвате малко черен пипер. Прибавяте малки кубчета от една (или половина) червена чушка капия и същото нещо от зелена чушка капия (за цвят и декорация). Прибавяте малко, ама наистина малко, магданоз. Така приготвената салатиера слагате за 2-3 часа в хладилника и забравяте на нейното съществувание. Като извадите от хладилника, ще видите че целия "чорбалък" е попит от кускуса.
В плоски чинии правите канапе от така направения кускус и каните вашето въображение на помощ. Тази салата носи малки парченца аншуа, маслини, филе на разни риби, скариди, и така нататък и така нататък, обхвата на възможностите е голям, трудно е да се опише. Слагайте каквото имате, грешката няма да е голяма. Подчертавам, че това антре не се загрява. Поднасянето може да стане и в купи със столче, каквито са някои модели за сладолед. Голяма вкусотия е. Едно време в България не се продаваше кускус, сега май че го има в големите магазини.
Предлагам ви рецептата на Табуле по провансалски (Южна Франция, района около Марсилия). Не бива да се бърка с бейрутското табуле. И така:
Продукти:
около 500 г. кускус (правен в Мароко, Алжир, Италия. Не става въпрос за българския кускус който се прави от брашно)
2 кг добре узряли сочни домати (да не са от италианския овален сорт)
1 кг краставици (може и малко повече, ако обичате краставиците)
4-5 лимона
40-50 мл зехтин (може и малко повече, ако искате)
сол, чер пипер на вкус
и други нещица, за което ще става въпрос след малко.
Техника на приготвяне.
В голям съд, нещо като салатиера, рендосвате доматите, краставиците, изстисквате лимоните, добавяте зехтина, посолявате, поръсвате малко черен пипер. Прибавяте малки кубчета от една (или половина) червена чушка капия и същото нещо от зелена чушка капия (за цвят и декорация). Прибавяте малко, ама наистина малко, магданоз. Така приготвената салатиера слагате за 2-3 часа в хладилника и забравяте на нейното съществувание. Като извадите от хладилника, ще видите че целия "чорбалък" е попит от кускуса.
В плоски чинии правите канапе от така направения кускус и каните вашето въображение на помощ. Тази салата носи малки парченца аншуа, маслини, филе на разни риби, скариди, и така нататък и така нататък, обхвата на възможностите е голям, трудно е да се опише. Слагайте каквото имате, грешката няма да е голяма. Подчертавам, че това антре не се загрява. Поднасянето може да стане и в купи със столче, каквито са някои модели за сладолед. Голяма вкусотия е. Едно време в България не се продаваше кускус, сега май че го има в големите магазини.
Тонизираща пролетна салата със спанак и пилешко
Обикновено в края на зимата след тежката зимна храна на всички, без изключение, им се прияжда "нещо зеленко".
Копривата още не е достатъчно порастнала, а на пазара в началото на април пресните зеленчуци са отчайващо скъпи...
Предлагам ви една приятна зелена салата, при това учудващо икономична.
250 гр. спанак, добре измит и почистен, се нарязва на ситно.
Към него се добавят
-перата на 3 връзки чесън и 3 връзки лук,
-зелените листа на 3 връзки репички,
-репичките от една връзка,нарязани на кръгчета.
Салатата се обърква много добре и се полива с 1-2 с.л. зехтин (олио) и сокът от един лимон.
Отново се обърква добре.
Поставя се в купа с капак, като се притиска добре.
В това си състояние трае до седмица в хладилника.
Соли се само количеството, което ще се изяде за деня.
Подходяща е за всички, които постят.
А за тези, които не постят при сервиране се добавя на вкус кисело мляко, разбърква се и се поръсва със ситно нарязан пресен магданоз или копър.
Като вариант, към салатата може да се добави едно твърдо сварено яйце и/или накъсано на парченца (на конци), сварено (или останало от пиле на грил) пилешко месо или пушено пиле.
Копривата още не е достатъчно порастнала, а на пазара в началото на април пресните зеленчуци са отчайващо скъпи...
Предлагам ви една приятна зелена салата, при това учудващо икономична.
250 гр. спанак, добре измит и почистен, се нарязва на ситно.
Към него се добавят
-перата на 3 връзки чесън и 3 връзки лук,
-зелените листа на 3 връзки репички,
-репичките от една връзка,нарязани на кръгчета.
Салатата се обърква много добре и се полива с 1-2 с.л. зехтин (олио) и сокът от един лимон.
Отново се обърква добре.
Поставя се в купа с капак, като се притиска добре.
В това си състояние трае до седмица в хладилника.
Соли се само количеството, което ще се изяде за деня.
Подходяща е за всички, които постят.
А за тези, които не постят при сервиране се добавя на вкус кисело мляко, разбърква се и се поръсва със ситно нарязан пресен магданоз или копър.
Като вариант, към салатата може да се добави едно твърдо сварено яйце и/или накъсано на парченца (на конци), сварено (или останало от пиле на грил) пилешко месо или пушено пиле.
Имамбаялдъ
Аз имах три хубави патладжана и направих нещо като имамбаялдъ. Разрязах патладжаните на половинки надлъжно, издълбах ги внимателно, вътрешността нарязах на ситно. Посолих обилно всичко и го оставих 15 мин. да си пусне сока.
Задуших в малко зехтин глава лук, 2 зелени чушки на ситно, 2 моркова на ситно ( може и настъргани на едрото ренде), отцедената вътрешност на патладжаните и накрая два малки домата на ренде. Чесън, сол, черен пипер, магданоз.
Като се задушават под капак най-напред лукът с моркова и солта, след това се добавят чушките, след като омекнат се добавя вътрешността на патладжаните и съвсем накрая настърганите или нарязани на ситно домати, две скилидки чесън на ситно, черен или бял пипер, много магданоз.
С тази смес пълниш измитите от солта и отделения сок патладжани, наредени в тавичка и отгоре поливаш с малко зехтин и отстрани една кафена чашка вода.
Печеш на много силна фурна, най-долу, до оставане на мазнина.
Обаче патладжаните остават леко сурови, въпреки всичко, затова най-добре това да се направи в тенджера, а патладжаните да се нарежат напречно, като бъчвички.
А най-добре, т.е. най-вкусно, ще стане , ако издълбаните като лодки патладжани в първия вариант се изпържат добре в доста мазнина и след това се напълнят и пекат на фурна. Но, както се сещаш, много мазнина ще се внесе в манджата, а после няма как да я махнеш, освен сладко-сладко да си я хапнеш.
Това, което ти описах е класическата рецепта за имамбаялдъ в два варианта.
Истинската технология е малко по-различна - на патладжана е обелват ивици, широки един пръст, като на зебра, през една. Патладжанът се пържи от всички страни до омекване, прорязва се през една от обелените ивици, за да се получи джоб, пълни се с горепосочената смес, която може като вариант да бъде и с изпържена кайма освен зеленчуците, подрежда се в тавичка или тенджера и се пече или вари.
За готвене или пържене става най-евтиният възможен (защото още при първото загряване над 70°, всичките здравословни качества на екстра върджин зехтина отиват "на кино"... ), но е добре да си имаш и скъп, за салати. А студенопресованият е най-скъп, естествено.
Идеята ти да се бланшират е много добра, но пак ще стоят като варени след печенето. Абе, пърженият патладжан си е най-вкусен. Както се казва, "козата си сака пръч...".
Аз измислих и друг вариант, но като го пробвам ще го публикувам - издълбаните лодки, осолени и отцедени да се намажат с малко зехтин и да се сложат в силна фурна добре да се изпекат и след това да се пълнят с напълно готовата смес и да се запекатсамо 15 мин, колкото за сместа.
Задуших в малко зехтин глава лук, 2 зелени чушки на ситно, 2 моркова на ситно ( може и настъргани на едрото ренде), отцедената вътрешност на патладжаните и накрая два малки домата на ренде. Чесън, сол, черен пипер, магданоз.
Като се задушават под капак най-напред лукът с моркова и солта, след това се добавят чушките, след като омекнат се добавя вътрешността на патладжаните и съвсем накрая настърганите или нарязани на ситно домати, две скилидки чесън на ситно, черен или бял пипер, много магданоз.
С тази смес пълниш измитите от солта и отделения сок патладжани, наредени в тавичка и отгоре поливаш с малко зехтин и отстрани една кафена чашка вода.
Печеш на много силна фурна, най-долу, до оставане на мазнина.
Обаче патладжаните остават леко сурови, въпреки всичко, затова най-добре това да се направи в тенджера, а патладжаните да се нарежат напречно, като бъчвички.
А най-добре, т.е. най-вкусно, ще стане , ако издълбаните като лодки патладжани в първия вариант се изпържат добре в доста мазнина и след това се напълнят и пекат на фурна. Но, както се сещаш, много мазнина ще се внесе в манджата, а после няма как да я махнеш, освен сладко-сладко да си я хапнеш.
Това, което ти описах е класическата рецепта за имамбаялдъ в два варианта.
Истинската технология е малко по-различна - на патладжана е обелват ивици, широки един пръст, като на зебра, през една. Патладжанът се пържи от всички страни до омекване, прорязва се през една от обелените ивици, за да се получи джоб, пълни се с горепосочената смес, която може като вариант да бъде и с изпържена кайма освен зеленчуците, подрежда се в тавичка или тенджера и се пече или вари.
За готвене или пържене става най-евтиният възможен (защото още при първото загряване над 70°, всичките здравословни качества на екстра върджин зехтина отиват "на кино"... ), но е добре да си имаш и скъп, за салати. А студенопресованият е най-скъп, естествено.
Идеята ти да се бланшират е много добра, но пак ще стоят като варени след печенето. Абе, пърженият патладжан си е най-вкусен. Както се казва, "козата си сака пръч...".
Аз измислих и друг вариант, но като го пробвам ще го публикувам - издълбаните лодки, осолени и отцедени да се намажат с малко зехтин и да се сложат в силна фурна добре да се изпекат и след това да се пълнят с напълно готовата смес и да се запекатсамо 15 мин, колкото за сместа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)