Две много пикантни рецепти с пилешки парти-бутчета или крилца

И двете рецепти най-определено са за любителите на лютото и пикантното и се приготвят без много труд, лесно и бързо.
Не зная кой неизвестен умник е измислил това название - "парти-бутчета", но на мене много ми харесва...  За тези, които за пръв път чуват това определение, обяснявам - това е най-горната част  на пилешкото крилце, най-вътрешната, към тялото на пилето.
Пилешкото крилце по естествен начин се дели на три части по ставите - първата на практика не става за нищо, освен за бульон, но по-скоро за изхвърляне. Чувал съм, че й казват "пика". Втората част просто е родена за супа. А третата част има формата на малко бутче и е чудесна за рецепти - мезета, като тази, която ще ви представя. Явно за това са я нарекли "парти-бутче".
Как да се снабдим с парти-бутчета? На практика у нас не се продават (в доста други страни, обаче - да...),така че ще се наложи да си ги направим сами. Как? Ами като купим обикновени крилца и ги разделим по ставите на въпросните три части.
Така хем ще имаме запас за хубав бульон от пиките, за хубава пилешка супа,  и хем ще си направим чудесни парти-бутчета.

ПЪРВАТА РЕЦЕПТА

Значи, на нас ще ни трябват 1 кг. парти-бутчета (когато направите рецептата, ще се убедите, че това не е твърде голямо количество, предвид невероятния им пикантен вкус...). За целта ще трябва да купите около 2 кг. крилца, желателно по-едрички.
Още отначало, обаче, искам да ви предупредя, че двете рецепти с парти-бутчетата са "план максимум",т.е. ако искаме да бъдат представителни, за гости, а на практика, от крилцата можете да изхвърлите само "копията", останалата част да разделите на две и да оползотворите максимално крилцата, без да купувате излишно количество.
В този случай е добре да купите петнадесетина едрички крилца (разбира се, просто няма спор, че трябва да бъдат охладени, а не замразени).
След като си разфасоваме крилцата, поставяме ги в по-голяма купа, посоляваме ги, поръсваме с черен пипер, добавяме 1 с.л. олио, 1 с.л. лют чили сос и добре объркваме всичко.
В по-голям полиетиленов плик изсипваме 1 чаша брашно, в което сме добавили по 1/2 ч.л. сол, червен пипер и черен пипер.
Изсипваме вътре парти-бутчетата или крилцата и добре раздрусваме. Отваряме плика (по-добре внимателно го разрежете) - крилцата трябва да са покрити добре отвсякъде с брашно и да няма влажни части.
Приготвяме си подходяща тавичка, много леко навлажняваме дъното и застиламе с хартия за печене. Подреждаме бутчетата (крилцата) и печем при 180 градуса 30 мин., по средата на фурната, изваждаме тавичката, обръщаме бутчетата и отново печем още 30 мин.
Докато се пекат, правим най-важното - сосът, който ще ги направи гланцирани, неотразимо вкусни и пикантни.
За целта в малка емайлирана тенджерка поставяме
60 г. хубаво краве масло
50 мл. чили сос
1 с.л. силен винен оцет
1/2 ч.л. кайенски червен пипер (всъщност - много ситно смлян лют червен пипер)
1/2 ч.л. гранулиран чесън (гранулиран, не на прах! Има го в много магазини, в ЛИДЛ и Карфур със сигурност)
Слагаме тенджерката на огъня и оставяме всичко да заври и да поври 5 мин. на среден огън.
Изваждаме готовите вече крилца/бутчета, прехвърляме ги в голяма купа и ги заливаме със соса. Много внимателно разбъркваме (най-добре е леко да раздрусаме, вместо да рискуваме да разбъркаме) и връщаме обратно в тавичката, като предварително отстраним хартията за печене.
Печем само още 5 мин.
Остава да си осигурим бирата...


ВТОРАТА РЕЦЕПТА е много подобна, но има и големи разлики - например, пикантността й вече е в любимия ми сладко-люто-кисел стил. На вкус са доста различни.
Отново вземаме 1 кг. крилца и ги разделяме на две части, като предварително изрежем острите им връхчета.
Този път само леко посоляваме крилцата и ги поставяме в тавичката, отново върху хартия за печене.
Печем 20 мин. при 230 градуса, по средата на фурната. Изваждаме, обръщаме и печем още 20 мин.
Докато се пекат крилцата, си приготвяме сосът-маринада от:

2 с.л. остра дижонска горчица

2 ч.л. обикновена руска люта горчица (няма я, не може да се замести с нищо, ще трябва да си я правите от горчица на прах... Частично може да се замести с 1 ч.л. зърна бял синап, много добре смлени, след това добавяте 1 ч.л. захар и 1 с.л. олио или зехтин и разбивате до гладкост)

3 с.л. манов мед (глупости, разбира се, става всякакъв, но с манов е по-ароматно...)

2 ч.л. ябълков оцет
сокът от 1/2 портокал

1 ч.л. оригинален сос Табаско (айде, пак капризи, става всякакъв лют сос...).

сол и черен пипер на вкус.
Разбъркваме добре.

Изпечените вече крилца изсипваме в маринадата и добре разбъркваме.
Оставяме за 5 мин., за да попият от соса и отново разбъркваме. Това е.
Остава само да отворим бирите и смело напред!

ЗАБЕЛЕЖКА: Изпичането на парти-бутчетата или крилцата може да стане много успешно и в конвекторна халогенна фурна (аерогрил).

Целината като предястие, гарнитура или самостоятелно постно ядене

Една автентична рецепта от кухнята на испаноговорящите евреи. Тази голяма група евреи - сефаради често е живяла твърде бедно и това се е отразило като оформяне на сравнително скромна, евтина, но въпреки всичко, твърде вкусна кухня.

По магазините и пазарите има на сравнително ниски цени доста големи глави целина - вносни, от Холандия, и български. Това ме подсети да ви напиша една рецепта от автентичната еврейска кухня - предястие/ястие от целина.

Рецептата е изключително проста, но ефектът е учудващо добър - едно много фино и елегантно предястие, което би могло да се използва и като салата, и като самостоятелно постно ястие или като елегантна гарнитура към печено месо.
Идеята е следната: една голяма глава целина, около 800 г.  най-напред наксваме за половин час във вода,  след което внимателно измиваме с четка и обелваме, по възможност с минимални загуби.
Тъй като от опит зная, че прекалено големите глави често по средата са кухи, аз ви съветвам да изберете няколко добре оформени средноголеми кръгли глави, колкото е възможно по-гладки и чисти. Почистените и обелени глави нарязваме на хоризонтални пластини с дебелина около 2 см. Според някои източници може и на едри кубчета, но на пластинки е много по-представително. Все пак, за гарнитура към печено месо или за салата, може би е по-добре да бъде на кубчета. Формата изобщо не се отразява на вкуса.
На дъното на подходяща тенджера наливаме 2 с.л. олио или зехтин, подреждаме резените или кубчетата целина, а ако искаме, на дъното най-напред добавяме няколко моркова на едри парчета, примерно по 5 см дълги.
Наливаме чаша вода и варим на много слаб огън около час. Пет минути преди сваляне от огъня овкусяваме с разтворени в 100 мл. хладка вода 1/2 ч.л. лимонтузу и 1/2 ч.л. сол. Разклащаме, за да се смесят подправките със сока от варенето и оставяме да изстине напълно.
Това ядене определено е много по-вкусно, когато е напълно изстинало.
Ако по време на варенето поставите върху всички зеленчуци и накъсаните и нарязани на десетина  см. дължина  стръкове селъри от една стандартна опаковка, ще получите невероятна комбинация.
Принципно, това ядене се прави в малко количество, затова и сосът при варенето е малко, но ако сложите повече целина и моркови, сосът става доста (и страхотно вкусен), затова внимателно дозирайте подправките, за да не го пресолите или оставите безсолен. Киселина винаги може да се добави допълнително.
Също така принципно, това ядене се готви с много малко мазнина, но сосът става изключително вкусен, ако сложите малко повече мазнина. Мазнината, особено зехтинът, смесена с киселината, плюс добавен лимонов сок, прави един невероятен дресинг, с който после можем да полеем сервирания резен целина. Специално сварените стръкове селъри, аз ви препоръчвам да ги овкусите допълнително само тях, като ги полеете с разтопено (но не препържено!) хубаво краве масло.
Също така, при сервиране, всичко можем да поръсим с много ситно смлян бял пипер, смлян джинджифил и да украсим с обелени резенчета лимон или лайм (аз лаймът не го обичам, защото ми мирише на боя за обувки, т.е., на евкалиптово масло...).

Пилешки бутчета в панировка, запечени върху прясно зеле на резени, печено покрито със синьо и топено сирене

Здравейте! Почти всеки ден някой ми се "кара", че не публикувам нови рецепти.
Причината е много проста - нямам настроение, а оттам и вдъхновение.
А, както знаете, готвенето, както и всичко творческо, се прави единствено с любов и настроение, иначе не се получава. Дори и с много майсторлък...
А защо нямам настроение? Ами, защото съм много слънчев човек, т.е., много обичам слънцето и буквално от дъното на душата си ненавиждам зимата, студа, мъглите и мрачното време, особено смрачаването в 4 ч. след обяд...
Винаги съм твърдял, че съм нормален човек единствено когато грее слънце и съм по тениска и дънки. Да не коментирам останалото време, тогава, по мнението на много хора, съм доста противен досадник и мрънкало...
Ама това си е чисто злословие.
Та, това е причината да бъда в лошо настроение и съответно, да нямам вдъхновение.
Всички, които обичат слънцето, ще ме разберат...
За днес и като новогодишен подарък съм ви приготвил една много вкусна и оригинална рецепта -
ПИЛЕШКИ БУТЧЕТА, ЗАПЕЧЕНИ В ПАНИРОВКА, ВЪРХУ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПЕЧЕНО ПРЯСНО ЗЕЛЕ НА РЕЗЕНИ, ПОКРИТИ СЪС СИНЬО И ТОПЕНО СИРЕНЕ
Заглавието е дълго, защото обичам рецептата да се изразява още в заглавието и да става ясно какво ще готвите. всъщност, това са две съвсем отделни яденета и ще ви помоля да ги възприемате така. Можете да си направите спокойно бутчетата самостоятелно, както и фантастичното прясно зеле.
Продуктите са елементарни, затова няма да ви давам списък и грамажи.
Най-напред запичаме само зелето до почти пълна готовност. За целта ни трябва една прясна зелка, някъде около килограм и осемстотин грама.
Нарязваме зелката напречно на двусантиметрови резени. Кочанът не пречи, пече се достатъчно дълго и всичко омеква прекрасно.
При рязането обикновено горните листа се отделят и разпиляват, но това не трябва да ви притеснява. Не се старайте да ги задържите, дори умишлено ги отделете и нарежете на едри парчета. С тях ще запълним неизбежните дупки при подреждането на кръглите резени.
Ще ви се наложи да използвате по-голяма от средна тава заради по-голямата площ на зелето.
Застилате дъното на тавата с хартия за печене, намазана с малко мазнина, която предпочитате.
Един съвет: Когато покривате тава с хартия за печене, винаги предварително намокряйте дъното на тавата. Така жилавата хартия за печене няма да ви бяга "като жива", а се лепва за дъното като с лепило.
Поръсвате с малко сол и ситносмлян черен пипер (аз винаги предпочитам бял заради по-силния му аромат и по-лютив вкус).
Напомням ви за любимата ми рецепта - смес от подправки: 20% бахар плюс 80% бял пипер, смлени заедно. Който чете редовно моите рецепти, знае, че използвам с предимство тази смес почти при всяко готвене, мариноване или скара. Добавянето на малко бахар (наричан в арабските страни "Кралят на подправките") прави тази смес изключително елегантна и рязко подсилва чудесния аромат на черния пипер, а количеството на бахара е точно толкова, че да не се опитва да доминира и да не променя аромата на черния пипер.
Подреждате плътно резените зеле и попълвате неизбежните дупки с нарязаните външни листа. Отново поръсвате със сол и смлян черен пипер. Зелето е сладникаво, особено печено, затова е добре да бъде достатъчно посолено, но пък има опасност да го пресолите, защото и синьото, и топеното сирене, с които ще го покриете, са доста солени. Приблизителната точна мярка е половин ч.л. сол под зелето и 1 ч.л., наръсена отгоре. Черният пипер е изцяло по вкус, но на зелето принципно върви повечко черен пипер.
Поливате с 2-3 с.л. мазнина зелето и наливате половин чаша вода. Печете не по-малко от 1 час във фурна с нагряване горе на 2, долу на 4 и терморегулатор на 200 градуса, по средата на фурната.
Докато зелето се пече, си подготвяме пилешките бутчета. Става въпрос за долни бутчета. Аз използвах 10 долни бутчета, но спокойно могат да се поберат в тавата поне още 5.
Най-напред си приготвяме относително дълбоко и широко съдче за галетата за овалване. Искам да споделя с вас, че обикновено предпочитам овалването да става в богата и ароматна смес, затова, вместо скромната и традиционна галета, практикувам овалване в счукани солети или чипс, разбъркани с начукани орехи и настърган пармезан. Затова се старая да оптимизирам количеството смес за овалване, за да не остане и да се хвърля от тази ценна смес. Оптимизирането става с много опит и точен кулинарен усет, но на практика рядко се случва да се улучи точното количество. Според мене е по-добре да правите допълнително смес за овалване, отколкото да изхвърляте от сместа, защото след овалването в нея, тази смес не може да се съхранява. Идеята ми е да имате под ръка от съставките на сместа, за да не се мотаете излишно в най-напрегнатия момент...
В друго съдче изсипваме 4 пълни с.л. брашно и правим кладенче в средата.
В трето съдче чукваме три яйца, добавяме малко сол, черен пипер, лъжичка дижонска горчица и 2 с.л. сухо мляко. Разбиваме добре яйцата с подправките и сипваме по малко от сместа в брашното, като бъркаме докато се поеме на порции цялата яйчена смес. Трябва да се получи гладка смес с гъстотата на рядка боза.
Подсушаваме бутчетата с хартиена салфетка и всяко бутче потапяме в яйчената смес и веднага овалваме добре в сместа за овалване. Оваляните бутчета подреждаме в голяма плоска чиния, поднос или тавичка. Оставяме ги да чакат да стане зелето.
Изчакваме зелето да се опече много добре. Ако на места позагори, не се притеснявайте, загорялото е много вкусно. Изваждаме тавата със зелето и върху всеки резен поставяме плочка синьо сирене, а около тях поставяме пластинки топено сирене. Целта е при последващото запичане, сирената да се разтопят и да пропаднат между листата на зелето. Няма да ви описвам какъв деликатес се получава, когато това зеле изстине напълно, т.е., на другия ден...
Върху сирената подреждаме подготвените бутчета, поръсваме всяко бутче с малко мазнина, връщаме тавата във фурната и печем 25 мин. при температура 220 градуса и нагряване горе и долу на 3. Изваждаме тавата, обръщаме бутчетата и дозапичаме още 15 мин. Докато бутчетата са съвсем горещи още, можем да ги поръсим с настърган пармезан или да настържем на ситно ренде кашкавал. Аз ги предпочитам така, но можете да ги запечете в още горещата фурна за не повече от 5 мин., за да разтопи и разтече кашкавалът.
Апропо, винаги се чудя защо го правя това ядене с пилешки бутчета, след като зелето със "имплантираните" сирена, след изстиване и престояване на другия ден, става убийствено вкусно (ако остане до другия ден, де...).
Яденето е страхотно вкусно и много представително както топло, така и студено. Отнася се както за зелето, така и за бутчетата.
Това е от мене, бъдете здрави и весели, радостни новогодишни празници, здраве, мир и любов. Маите да си ядат ушите, ние сме по Грегорианския календар и по него няма катаклизъм през 2012 г.
Всъщност, доказано е, че катаклизмите си ги правим ние, с глупостта, алчността, безотговорността и безхаберието си...
Особено големи поздрави на един прекрасен човек и приятел - Жани от Каламата, Гърция!

Житната диета на Петър Дънов, варианти и захранване след диетата

Отдавна се каня да ви напиша за тази уникална диета. Всъщност, това не е точно диета, а периодичен начин за освежаване и прочистване на целия организъм, без да се фиксираме в някакъв религиозен смисъл. Макар, че с пълен успех върши работата и на перфектна диета.
Общо за трите варианта, които ви предлагам, важи следното:
1. Половин час преди всяко хранене се изпива чаша хладка вода, а два часа след изяждане на дозата можете да пиете вода колкото ви се иска, като имате предвид, че когато се храните по този начин е добре да пиете достатъчно вода, например от порядъка на 2 до 2,5 литра за денонощието.
2. Всичко се дъвчи много старателно и продължително.
3. Всеки вариант от тази диета е характерен с това, че не чувствате зверски глад, освен ако не сте свикнали да преяждате на всяко хранене. Но за всеки организъм тази доза храна е достатъчна да възстанови енергията му. Още повече, ако сте мотивирани за такова хранене.
4. Всички ядки са сурови.
5. За да се спази идеята на Петър Дънов, желателно е нищо да не се вари. Ако е необходимо, може само да се попари с вряла вода. Но, както казахме, Петър Дънов е казал, че житото може да се свари за 1 мин., за да нямате проблеми при дъвченето.

Житната диета на Петър Дънов се състои в следното: 100г. добре измито жито се разделя на три равни части, за три хранения през целия ден, като  всяка част се дъвчи, докато стане на каша, и се поглъща. Това е храната за целия ден. И в това се състои цялата диета на П.Дънов.
Малко по-облекчената  диета, съобразена и с по-възрастни хора или с такива, които имат някакви здравословни проблеми или проблеми с дъвченето, също описана от Петър Дънов, е следната:
100 г. грухана пшеница или едър булгур се измива много добре с топла вода и от вечерта се накисва, също в топла вода, колкото да  покрие житото с 2 пръста. Като престои през нощта, пшеницата поема вода, набъбва и омеква достатъчно, за да се дъвчи. Това количество пшеница  след накисването става 180 г.
Ако и това омекване не е достатъчно за някои хора, житото може да се свари от 1 до 10 мин., след което да се покрие и задуши, както се прави с киселото мляко и да се остави така докато изстине. Така житото се разпуква и става много по-лесно за дъвчене.
За по-възрастните хора или с някакви здравословни проблеми, към всяка част от житото се добавя по една ябълка (ако можете, без да я белите) и по 3 ореха.
Много важно е всичко да се дъвчи много, много бавно и продължително време.

Дотук, това беше оригиналната диета на Петър Дънов, която е твърде драстична за неподготвен човек, затова аз ви представям още два, не по-малко интересни варианта, и  не по-малко полезни, освежаващи и пречистващи. Все пак, независимо от това, че много от хората ще са постили, коледните и новогодишни празници предполагат яко ядене, както се казва "на корем", при това предимно тлъстичко свинско...
И на доста хора ще им се прииска да освежат организма си.

Вариант с овесени ядки
Този вариант е по-разширен и е интересен с това, че при него няма почти нищо за дъвчене, защото овесените ядки омекват много.
100 г. овесени ядки, без значение какъв вид и качество са, но е добре да бъдат от по-фините, се заливат с 40 мл. вряла вода и се разбъркват добре.
Отново се консумират по 1/3 от общото количество за едно хранене, плюс ябълката и трите ореха, като можете да заместите орехите с някакъв друг вид ядки, например, три лешника или три бадема, изобщо, ядки, които са ви вкусни и ги предпочитате. Лично аз не ви съветвам да употребявате фъстъци. Защо, това е много дълго за обясняване, но само ще ви кажа, че фъстъците са единствените ядки, които притежават особен вид киселина, която не е много полезна за организма.
Към всеки от вариантите на диетата можете да добавите за всяко хранене и по 1 с.л. мед, ако почувствате много голям глад, но ви предупреждавам, че винаги когато се консумират концентрирани въглехидрати, организмът реагира със засилено чувство за глад. Затова, само ако наистина не издържате...

Вариант, който е съобразен с храненето в Зоната
Всеки от описаните два варианта на диетата съдържа основно въглехидрати, затова, за да се балансират тези въглехидрати със съответното количество белтъчини (протеини), можете да добавите към всяка доза от храненето и по 25 г. протеин на прах 80% (продава се в магазините за фитнес-храни, в БИЛЛА и Кауфланд, вероятно и в други големи вериги магазини), плюс 20-30 мл. вода, защото прахообразният протеин поема много вода при разтварянето си.
Така тази разтоварваща диета става изключително полезна за организма ни, включително и за хранещите се в Зоната на д-р Бари Сиърс.

Сега - нещо изключително важно!
Добре е да направите диетата в пълния й обем, т.е. 10 дни. В повечето случаи, хората правят диетата за около 5 дни, до седмица.
Не всеки може да се лиши за толкова време от любимата си обща храна, което, всъщност е въпрос изцяло на дългогодишен навик.
Затова, веднага след диетата е крайно необходимо, дори абсолютно задължително, да се направи т.н. "захранване".
Петър Дънов съветва това да стане за един или два дни след диетата, независимо от продължителността й, като за целта се използва една елементарна картофена супичка.
Ето ви и рецептата за тази супичка, без конкретни грамажи, просто като състав, така че вие да можете да варирате при приготвянето й.
- картофи
- магданоз
- сол (по време на цялата диета не сте яли никаква сол, освен естествено съдържащата се в продуктите, която е нищожно количество)
- кисело мляко
- лимонче
- черен пипер
Освен това, което съветва Дънов, аз бих добавил и морковче, карфиол и/или броколи, или малко зеле.
Добре би било да се храните с тази супа поне два дни, преди да преминете на обща храна.
И още нещо, което трябва да знаете - във всяка от рецептите или супата не присъства (и не трябва да присъства) нито грам мазнина, освен съдържащата се в ядките.

Това е, пожелавам ви весели коледни и новогодишни празници и който реши, че има нужда, да направи това прекрасно разтоварване - диета след празниците, или когато реши през годината, за това няма регламент. :))

Спаначено суфле с яйце

Една много диетична рецепта за четири порции.
4 много пресни яйца
80 г. много ситно настърган пармезан
1/2 ч.л. сол Самардала
1/2 ч.л. ситносмлян бял пипер
100 г. замразен спанак
Най-напред включваме фурната да се загрее до 220С.
Отделяме жълтъците от белтъците и ги поставяме всеки в отделна чашка или малка купичка.
Посоляваме белтъците и ги разбиваме на твърда пяна. Смесваме настъргания пармезан с белия пипер.
Размразеният спанак отцеждаме много добре и го смесваме с 2/3 от настъргания пармезан и белия пипер. Разбиваме добре.
Много внимателно смесваме спанака с белтъците.
Застиламе тавичка с хартия за печене, разделяме сместа на четири равни части и ги поставяме като купчинки на разстояние една от друга върху хартията за печене. С дъното на ракиена чашка или малък супен черпак, леко намазани с мазнина, правим вдлъбнатина в белтъците. Поръсваме във всяка вдлъбнатина с по малко от останалия пармезан с бял пипер.
Поставяме тавичката в загрятата фурна и печем 3 минути. Изваждаме тавичката и във всяка вдлъбнатина изсипваме внимателно по един жълтък. Връщаме тавичката и печем още 3 минути.
Внимателно изваждаме суфлетата и ги поставяме в предварително загрети чинии.
Поръсваме с много ситно нарязан пресен лук и сервираме топли.