"Вси светии" или Бързозадушени зеленчуци с намек за "конфи"

Рецептата е основно преработена и оптимизирана спрямо предишния й вариант.

Представям ви едно много лесно и чаровно ядене, което става страхотно вкусно и безпроблемно, ако се спазват указанията в рецептата. Както и много други мои яденета, и това разчита повече на технологията на приготвянето, отколкото на продуктите.

Яденето е в стил "Бързо задушени зеленчуци с намек за конфи".

Прототипът на това ядене ми беше представен от моите приятели от Израел Здравка и Аврам, за което  искрено съм им благодарен. :))

Целта на това ядене е да се запази вкуса и хрупкавостта на всеки един от зеленчуците, като при това да не бъдат сурови, а всеки един от тях да бъде в оптималната за него готовност и вкус. Това е една кулинарна "еквилибристика" с времето за печене и температурата, при която се цели зеленчуците едновременно да бъдат хрупкави и едновременно да не бъдат сурови. Подобно на класическите китайски зеленчуци в уок, но в друг обем и по друга технология.

В тази рецепта няма абсолютно никакво ограничение по отношение на зеленчуците, които можете да използвате. Но не всички зеленчуци са вкусово пригодни да бъдат в един такъв комплект. Вашият вкус и кулинарен нюх са единствените ви водачи при избора на зеленчуците за това ядене.
Яденето на практика обхваща почти всички зеленчуци, които се намират на пазара по време на лятно-есенния сезон, без доматите, праза, зелето и листните зеленчуци, които според мене не са пригодни за такова ядене. Разбира се, това не е пречка да ги ползвате, ако ви се иска.
В това ядене можете да ползвате и всички видове кисели плодове - леко недоузряло киви, дюля, вишни, кисели ябълки, диви круши, джанки и всичко, което ви е по вкуса. Авокадото също става за това ядене, но не би допринесло с нищо особено към общия вкус и аромат, затова не ви съветвам да го ползвате. Относителната бързина на приготвянето и високата температура позволяват всеки зеленчук да запази собствения си вкус и аромат, без това да пречи на общия букет на ястието.
В рецептата, която ви предлагам, аз съм направил комплект от зеленчуци, които лично на мене ми харесват. Например, от рецептата изключих червеното цвекло и гъбите, защото според мене не подхождат в този комплект, но пък включих карфиол, защото на мене този зеленчук ми харесва, както и бататите, които по пазарите са поне четири пъти по-скъпи от обикновените картофи, но пък са си една много приятна екзотика, която чудесно се вписва в рецептата...

1 гл. броколи
1 гл. карфиол
2-3 тиквички
5-6 моркова
2 средни сладки картофа (батати)
3-4 средни стари картофа
4-5 едри глави каба (воден) лук
3-4 червени и зелени месести чушки
2 патладжана
1 средна глава целина
1 лимон
4-5 цели глави пресен чесън, обелени от външните люспи
2 с.л. тъмен соев сос
2 с.л. тъмен оцет балсамико
няколко зелени люти чушлета, надупчени
2-3 с.л. зехтин
1 равна с.л. натрошена морска сол
1 ч.л. смес от едро счукани 2 зърна бахар и повече черен пипер

Приготовлението е изключително просто - в достатъчно голяма тава или глинен гювеч нареждаме зеленчуците, нарязани на едри парчета, като спазваме единствено правилото -  по-лесно омекващите продукти да бъдат на по-големи парчета и да бъдат по-отдолу, а по-трудно омекващите - на малко по-ситни и по-отгоре.  В случая броколито, карфиолът, тиквичките, бататите, чушките, лукът и патладжаните трябва да бъдат на по-едри парчета от картофите и целината. Морковите могат да бъдат цели, ако са по-дребни, или на напречни половинки, ако са по-едри. Лимонът обелваме от кората и нарязваме на четвъртинки или едри пластинки, като се стараем да отстраним повечето от семките му. Стараем се да поставим броколито, карфиола и тиквичките, по възможност по-отдолу, покрити с парчета от морковите, картофите или целината, за да не прегорят, когато запичаме яденето на открита тава.

Като цяло, ястието е леко сладникаво, защото по-голямата част от зеленчуците леко сладнят, затова в рецептата съм добавил за баланс оцет балсамико и лимон.

Поливаме със зехтина, соевия сос, оцета балсамико, поръсваме със солта и сместа от черния пипер и бахара, разбъркваме внимателно (най-добре с ръце), покриваме с алуминиево фолио ( само покриваме с него, без да го загъваме плътно ) и печем половин час в предварително загрята до 220° фурна, отстраняваме фолиото и печем още 15 мин. при 150°.
Забележка:
1. Ако абсолютно същото по състав ядене се направи в глинено гърне и се пече на 150° около 2 часа, ще се получи прекрасна постна капама или фантастичен постен тюрлюгювеч, но целта на това ястие е коренно различна, затова и технологията е различна и своеобразна.
2. В яденето на добавяме никаква вода, в зеленчуците се съдържа достатъчно.
3. Яденето трябва да се пече, докато остане почти само на мазнина.
Яденето се поднася топло. Може да служи за гарнитура, мезе или да се използва като отделно ядене.

Време е...

Лятото не е безкрайно...
Подсещам ви, че е време вече да си направите  ТКЕМАЛИ
Заправка Оля   и да се подготвите за  Салата Ропотамо   ...

Нахут с булгур в тенджера под налягане

Рецептата е инспирирана от "Нахут с булгур по поляновски" на Пенко Петров.

Това ядене е много полезно за заети домакини, защото се готви на принципа "слагаш и забравяш" за определеното време. Абсолютно вегетарианско ядене е и може да се използва по време на всякакви пости.

150 г. нахут
100 г. булгур
2 с.л. зехтин (олио)
1 глава лук
1 суха червена чушка
2 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол
1 с.л. нарязан магданоз
за любителите на лютото + 1 ч.л. чили.
Както винаги, започвам с моята "предварителна запръжка" - в тенджерата под налягане изсипвам олиото и нарязания лук, и на среден огън го запържвам до светлозлатисто. Добавям нарязаната на ситни парченца суха червена чушка и започвам да бъркам непрекъснато около 5-6 мин. През това време червената чушка постепенно започва да оцветява лука и олиото и придава невероятен аромат. Когато решим, че лукът и чушката са достатъчно запържени, сваляме тенджерата от огъня, оставяме я да си почине 20 сек., след което добавяме двете ч.л. червен пипер и веднага разбъркваме добре. Връщаме на котлона, наливаме най-напред чаша вода и оставяме да заври. Като поври 2-3 мин., изсипваме още 1,3 л. вода (или 4 чаши), добавяме нахута (без да сме го киснали предварително) и затваряме капака. Намаляваме огъня на минималния за котлона и варим 3 ч..
Леко охлаждаме, за да отворим капака, добавяме булгура, посоляваме (едва сега...), разбъркваме, затваряме капака и доваряваме още половин час.
Сваляме от огъня, отваряме капака и поръсваме с нарязания магданоз.
След охлаждане, яденето задължително престоява поне едно денонощие в хладилника.
Ако направите по-голямо количество, затворете си в кутия и замразете във фризера. След изваждането от фризера, с учудване ще установите, че яденето е станало още по-хубаво.

Профирна лятна кремсупа от тиквички с джанки

След неколкократно правене и сравняване на резултатите, реших да направя корекции в първоначалния вариант. Този вариант се оказа най-вкусен и освежаващ.

300 г. джанки
500 г. млади тиквички
2 зелени люти чушки
1 с.л. зехтин
3 ч.л. МАГИ - десет зеленчука
4-5 скилидки чесън
1/2 кофичка кисело мляко
100 г. сирене
щипка бял пипер
малка щипка индийско орехче
1/2 вр. нарязан копър
настърганата жълта част от кората на половин лимон

Слагаме 2,5 л. вода да заври. Измиваме джанките, вързваме ги в бохчичка от марля и ги оставяме да врат във водата 10 мин. Изваждаме ги, и след като изстинат,  ги изстискваме обратно във водата, за да останат люспите и костилките в марлята..
Тиквичките измиваме и почистваме от краищата. Нарязваме ги на произволни дребни парчета, защото супата след това ще се пасира. Осоляваме ги и ги оставяме така за 15 мин. Измиваме ги от отделения сок, и заедно с  нарязаните на ситно люти чушлета, ги добавяме във врящата вода. Добавяме зехтина и всичките подправки, без копъра.
Оставяме супата да поври 30 мин. на среден огън. Пасираме с пасатор тиквичките направо в тенджерата (който има пасатор с метален накрайник!), за да стане кремсупа.
Разбиваме с пасатор киселото мляко с натрошеното в него сирене и настърганата кора от лимона. Застройваме готовата супа със застройката с киселото мляко, разбъркваме и сваляме от огъня. Добавяме ситно нарязания копър. Вместо копъра, можете да употребите много ситно нарязан магданоз (най-добре да го пасирате заедно с киселото мляко и сиренето) и няколко нарязани листенца джоджен.
Смачканите скилидки чесън добавяме като подправка в момента на консумирането и по желание, защото не бива да престояват в цялата супа - придават леко неприятен дъх на престоял чесън.Супата е много вкусна добре охладена.
Сервирайте с препечени филийки ръжен хляб и питие по вашия вкус.
ЗАБЕЛЕЖКА:  Тази чудесна супичка спокойно може да бъде направена не с джанки, а с вишни или недозряло киви, без да променяте нещо. Но, все пак, вишните ще дадат по-непривичен цвят, а от кивито ще се виждат ситните му семчици, така че, преценете и ако ви се иска, пробвайте. Принципно, тази супичка може да се направи и с карфиол, вместо с тиквички. Не се бойте да поекспериментирате...:))

Невероятно сочните шишчета от бяло месо на Sapiens

Както казват братята китайци: "Няма лош или безвкусен продукт, няма лошо ядене, има само лоши готвачи".

Тази рецепта е моят подарък за всички, които обикновено казват: "Какво??? Пилешко филе? Никога! Става твърдо, сухо и безвкусно! "...

Естествено, винаги съм твърдял, че в това няма нищо вярно, но с тази рецепта искам да разбия и последните погрешни мнения в тази област.

Важна забележка: Рецептата изглежда (и е!) много проста, но моля, направете я абсолютно точно както съм я описал, за да се насладите на

НЕВЕРОЯТНО СОЧНИТЕ ШИШЧЕТА ОТ ПИЛЕШКО ФИЛЕ НА Sapiens

Малко предварителна информация -

1. 4 двойни пилешки филета са между 850 г. и 1 кг.

2. Пилешкото филе се реже най-добре единствено, когато е полузамразено, респективно - полуразмразено.

3. Едно готово неизпечено шишче трябва да тежи около 150 г., а изпечено - около 130 г.

Продукти:

около 1 кг. пилешко филе (или 4 двойни пилешки филета)

8 скилидки чесън

2 ч.л. сладък червен пипер

1/4 ч.л. лют червен пипер

щипка смлян бял пипер (да не бъдем формалисти, става и с черен...)

3 ч.л. сол

Най-напред разрежете двойното филе на две половинки. Всяка половинка разрязрежете надлъжно на три ивици, по възможност равни по ширина. Всяка ивица нарежете на колкото е възможно по-еднакви кубчета.

Обикновено това са кубчета със страна около 2,5 см.

Естествено, във филето има и по-тесни части, които впоследствие се нанизват на шишчето до обема на едно кубче.

Мариноването на хапките е тип "сухо", т.е., просто объркайте добре кубчетата филе със сухите подправки, като единствено чесънът счукайте и стрийте с малко от солта на кашичка или го изстискайте с пресичка.

Естествено, много по-добре е да се счука, ако не ви мързи много...

След като объркате много добре кубчетата филе с подправките и чесъна, оставете ги за 12 - 24 ч. в хладилник, добре покрити.

Между другото, така мариновани, кубчетата филе издържат спокойно над седмица в хладилника.

На тънки бамбукови шишчета нанижете по 6 кубчета, като тънкостта на цялата рецепта е в това, че не само не трябва да оставяте разстояние между кубчетата, но дори долепяте плътно хапките една до друга.

Преди изпичането, топвате в олио или обилно намазвате всяко шишче  и печете на колкото се може по-силно загрята скара, общо 14 мин., разпределени така:

4 мин. от едната страна, 4 мин.- срещуположната страна и по 3 мин. - останалите две страни. Разбира се, това е твърде относително, защото всяка скара си има специфика и би трябвало да се съобразявате със своята скара... 

Най-добре става на барбекю с дървени въглища и на висока температура. Моите времена за печене са за обикновена електрическа скара.

След запичането на всяка от страните, преди да обърнете шишчето, задължително го намажете или полейте с малко олио, за да не залепва по скарата.

Така изпечените шишчета са невероятно сочни и божествено вкусни, просто няма да повярвате, че шишчетата са от пилешко бяло месо.

Ако и след тези шишчета упорствате и продължавате да твърдите, че "месото на пилешкото филе е сухо и безвкусно", значи просто не сте изпълнили рецептата според моите указания...:))