Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

16 юли 2011 г.

Бакпулвер

Бакпулверът (back - печене, pulver - прах) е може би най-използваният и най-популярният набухвател за тестени и сладкарски изделия. Принципно, това е смес от киселина и основа в присъствието на сепаратор, който не им позволява твърде активно да се смесват и реагират.
Когато добавим бакпулвер при замесването на тесто, при реакцията си в присъствието на вода или влагата в тесто, киселината реагира с основата и като резултат се получава отделяне на голямо количество въглероден двуокис. Точно това прави и маята (хлебните дрожди), примесена в тестото, но принципът е различен.
Мехурчетата въглероден двуокис в тестото го правят да бухне, точно както маята прави това.
Тези мехурчета аерират тестото, увеличават обема му и служат за "арматура", докато горещината на фурната изпече тестото. Мехурчетата са тези, които придават обема на всяко тестено изделие.
Бакпулверът принципно съдържа:
- Кремотартар (калиев тартарат или монокалиева сол на винената киселина), нарича се още и "чист винен камък"и се получава чрез обработка на сокове от различни плодове, където той естествено се съдържа. В състава на бакпулвера той играе ролята на подкислител. В домашни условия се замества с лимонтузу (лимонена киселина) или винена киселина.
- Сода бикарбонат (натриев бикарбонат) - неагресивен набухвател. В състава на бакпулвера това е основата.
- Царевично нишесте, което се произвежда от отгледана в бионасаждения царевица. В състава на бакпулвера нишестето играе ролята на сепаратор, който предпазва тестото от преждевременно набухване, като забавя смесването на киселината с основата.

Съставът на бакпулвера е:
63% сода бикарбонат (5/8)
25% калиев тартарат или лимонтузу (1/4)
12% бионишесте (1/8)

или -
в 1 г. бакпулвер се съдържат:
0,625 г. сода за хляб
0,250 г. лимонтузу (в домашни условия)
0,125 г. нишесте

В домашни условия спокойно можете да си направите бакпулвер като смесите към 1 ч.л. сода за хляб 1/4 ч.л. лимонтузу и малка щипка нишесте.
Заради нищожното количество нишесте, колкото и да е минимално то, има присъствие на фосфати, глутен и лактоза.
Хората с проблем с глутена и лактозата просто трябва да си потърсят безглутенов бакпулвер.

11 юли 2011 г.

Подновена рецепта

Рецептата "Свински гърди върху карамелизиран лук" е основно преработена и оптимизирана.

5 юли 2011 г.

Второ ултрабързо ядене с патладжани в микровълнова

Едно изключително просто и бързо ядене с патладжани в микровълнова.
Измиваме, почистваме и обелваме един среден патладжан.
Нарязваме го надлъжно на ивици, след това напречно, на парчета с размер на локумчета. Поставяме парчетата в дълбока купа или чиния (при печенето мазнината се опитва да пръска...). Ако имате специален пластмасов предпазител против пръскане за микровълнова, използвайте го.
Посоляваме, поливаме със зехтин или олио, объркваме добре и печем в микровълновата на пълна мощност за 5 мин. Изваждаме, объркваме и печем още 4 мин.
Изваждаме окончателно, поръсваме с малко черен пипер (или малко от препоръчваната от мене смес от смлени 1 ч.л. зърна черен или бял пипер и 1-2 зърна бахар. Между другото, аз от доста години предпочитам да използвам бял, вместо черен пипер.) и капваме по една капка тъмен оцет балсамико върху всяко парченце.
Яденето е еднакво вкусно и топло, и студено, може да се ползва за перфектно и  универсално мезе за бира, червено вино или ракия, както и за гарнитура към печени меса, или като самостоятелно ядене.

29 юни 2011 г.

"Вси светии" или Бързозадушени зеленчуци с намек за "конфи"

Рецептата е основно преработена и оптимизирана спрямо предишния й вариант.

Представям ви едно много лесно и чаровно ядене, което става страхотно вкусно и безпроблемно, ако се спазват указанията в рецептата. Както и много други мои яденета, и това разчита повече на технологията на приготвянето, отколкото на продуктите.
Яденето е в стил "Бързо задушени зеленчуци с намек за конфи".
Прототипът на това ядене ми беше представен от моите приятели от Израел Здравка и Аврам, за което  искрено съм им благодарен. :))
Целта на това ядене е да се запази вкуса и хрупкавостта на всеки един от зеленчуците, като при това да не бъдат сурови, а всеки един от тях да бъде в оптималната за него готовност и вкус. Това е една кулинарна "еквилибристика" с времето за печене и температурата, при която се цели зеленчуците едновременно да бъдат хрупкави и едновременно да не бъдат сурови. Подобно на класическите китайски зеленчуци в уок, но в друг обем и по друга технология.
В тази рецепта няма абсолютно никакво ограничение по отношение на зеленчуците, които можете да използвате. Но не всички зеленчуци са вкусово пригодни да бъдат в един такъв комплект. Вашият вкус и кулинарен нюх са единствените ви водачи при избора на зеленчуците за това ядене.
Яденето на практика обхваща почти всички зеленчуци, които се намират на пазара по време на лятно-есенния сезон, без доматите, праза, зелето и листните зеленчуци, които според мене не са пригодни за такова ядене. Разбира се, това не е пречка да ги ползвате, ако ви се иска.
В това ядене можете да ползвате и всички видове кисели плодове - леко недоузряло киви, дюля, вишни, кисели ябълки, диви круши, джанки и всичко, което ви е по вкуса. Авокадото също става за това ядене, но не би допринесло с нищо особено към общия вкус и аромат, затова не ви съветвам да го ползвате. Относителната бързина на приготвянето и високата температура позволяват всеки зеленчук да запази собствения си вкус и аромат, без това да пречи на общия букет на ястието.
В рецептата, която ви предлагам, аз съм направил комплект от зеленчуци, които лично на мене ми харесват. Например, от рецептата изключих червеното цвекло и гъбите, защото според мене не подхождат в този комплект, но пък включих карфиол, защото на мене този зеленчук ми харесва, както и бататите, които по пазарите са поне четири пъти по-скъпи от обикновените картофи, но пък са си една много приятна екзотика, която чудесно се вписва в рецептата...

1 гл. броколи
1 гл. карфиол
2-3 тиквички
5-6 моркова
2 средни сладки картофа (батати)
3-4 средни стари картофа
4-5 едри глави каба (воден) лук
3-4 червени и зелени месести чушки
2 патладжана
1 средна глава целина
1 лимон

4-5 цели глави пресен чесън, обелени от външните люспи
2 с.л. тъмен соев сос
2 с.л. тъмен оцет балсамико
няколко зелени люти чушлета, надупчени
2-3 с.л. зехтин
1 равна с.л. натрошена морска сол
1 ч.л. смес от едро счукани 2 зърна бахар и повече черен пипер


Приготовлението е изключително просто - в достатъчно голяма тава или глинен гювеч нареждаме зеленчуците, нарязани на едри парчета, като спазваме единствено правилото -  по-лесно омекващите продукти да бъдат на по-големи парчета и да бъдат по-отдолу, а по-трудно омекващите - на малко по-ситни и по-отгоре.  В случая броколито, карфиолът, тиквичките, бататите, чушките, лукът и патладжаните трябва да бъдат на по-едри парчета от картофите и целината. Морковите могат да бъдат цели, ако са по-дребни, или на напречни половинки, ако са по-едри. Лимонът обелваме от кората и нарязваме на четвъртинки или едри пластинки, като се стараем да отстраним повечето от семките му. Стараем се да поставим броколито, карфиола и тиквичките, по възможност по-отдолу, покрити с парчета от морковите, картофите или целината, за да не прегорят, когато запичаме яденето на открита тава.
Като цяло, ястието е леко сладникаво, защото по-голямата част от зеленчуците леко сладнят, затова в рецептата съм добавил за баланс оцет балсамико и лимон.
Поливаме със зехтина, соевия сос, оцета балсамико, поръсваме със солта и сместа от черния пипер и бахара, разбъркваме внимателно (най-добре с ръце), покриваме с алуминиево фолио ( само покриваме с него, без да го загъваме плътно ) и печем половин час в предварително загрята до 220° фурна, отстраняваме фолиото и печем още 15 мин. при 150°.
Забележка:
1. Ако абсолютно същото по състав ядене се направи в глинено гърне и се пече на 150° около 2 часа, ще се получи прекрасна постна капама или фантастичен постен тюрлюгювеч, но целта на това ястие е коренно различна, затова и технологията е различна и своеобразна.
2. В яденето на добавяме никаква вода, в зеленчуците се съдържа достатъчно.
3. Яденето трябва да се пече, докато остане почти само на мазнина.
Яденето се поднася топло. Може да служи за гарнитура, мезе или да се използва като отделно ядене.

Време е...

Лятото не е безкрайно...
Подсещам ви, че е време вече да си направите  ТКЕМАЛИ
Заправка Оля   и да се подготвите за  Салата Ропотамо   ...