Рецептата ""Надупени" картофи по родопски и Картофи "Пюфе"" е осъвременена и съществено допълнена. Погледнете я.
16 февруари 2012 г.
Печени цели необелени картофи в микровълнова
Това е любимото ми ядене с картофи. Всъщност, не е ядене, а просто печени картофи, но с невероятен и особено специфичен вкус. Уникални са като вкус, уверявам ви.
Тези картофи ги правя вече от 10-12 години. Навсякъде ги рекламирам като нещо изключително приятно и нямащо еквивалент. Никакъв друг вид приготвяне на картофи не може да се сравни с този по вкус. Стават подобни на печени кестени. И, правилно - нито варени, нито печени като технология.
Най-близко са до печени в пепел, но в микровълновата са по-вкусни.
Пробвал съм най-различни варианти :
- в затворена йена-глас купа,
- с добавка на малко вода,
- леко посолени,
- с добавка на олио (обмазани),
- по-малко или повече време,
- на парчета,
- обелени или необелени...
Единственото, което трябва да направите, е да ги измиете много добре и съвестно с четка, да ги посолите от всички страни докато са влажни, да ги надупчите с вилица или с островърх нож, и абсолютно нищо друго, никакви вестници, бели хартии, увиване постфактум с алуминиево фолио, увлажняване след изпичането и други подобни. Можете спокойно да ги поставите в микровълновата в обикновена порцеланова чиния и то, за да не цапате оригиналната стъклена на микровълновата, защото може и да ги оставите само върху нея без никакви проблеми.
Това, което трябва да уточните за вашата микровълнова, е времето за изпичане до готовност на, примерно, 1 кг. картофи със средна големина. Затова ви съветвам да направите няколко експеримента, защото всяка микровълнова е специфична като уред. По-дребните картофи искат по-малко време, а доста едрите, значително повече. Освен това, поне ведъж за цялото време е необходимо да спрете микровълновата и да ги обърнете, за да се изпекат равномерно.
Микровълновите печки вече са с доста различна мощност, а от това най-вече зависи времето за приготвяне.
За моята, която е 850 вата, времето за приготвяне на 1 кг. средни по големина картофи е между 10 и 12 мин. на пълна мощност.
Искам да ви предупредя, че и различните сортове картофи изискват различно време.
Друго много важно - примерно на 8-та минута отворете MW и пробвайте с лек натиск картофите, ако съвсем леко поддават, значи вече са готови, но ако са си все още твърди, със сигурност искат още поне 3-4 мин. И нека това пробване да ви стане правило, именно защото не винаги ще ползвате един и същи сорт картофи и никога няма да имате напълно константно време за приготвяне, винаги времето ще бъде "около". Затова свикнете да пробвате някъде около 7-та, 8-та или 9-тата минута, за да получавате винаги идеален резултат.
Ако са леко недопечени, това е поправимо, ще ги допечете още 2-4 минути, като обърнете долната страна нагоре, защото тя винаги е по-недопечена. Но, ако ги "изпуснете" и ги препечете, направо ще трябва да ги хвърлите - стават неприятно твърди и жилави.
И накрая, най-важното - когато изключите MW, топлинните процесите вътре в картофите продължават по инерция още поне 5-6 мин., т.е., трябва да ги извадите (или оставите в микровълновата при затворена вратичка), когато са започнали да омекват, но са все още съвсем леко твърдички, за да станат впоследствие идеални.
За технически некомпетентните напомням, че за разлика от другите видове термична обработка, микровълните загряват всяка клетка на продукта, в която има и частичка вода, тоест, продуктът се загрява равномерно навсякъде, в целия си обем и практически отвътре-навън, а не както в обикновена фурна или при пържене, печене, на скара и т.н., където загряването е отвън-навътре, със съответните рискове отгоре да се препече или препържи, а отвътре, ако продуктът е по-дебел, да остане алангле или откровено недопечен.
Освен всичко останало - уникален вкус и консистенция, това е едно невероятно бързо ядене - за броени минути получавате една разкошна лека вечеря, гарнитура или мезе. И единственият ви реален труд е съвестното измиване с четка!
Как да направите едно фантастично мезе
Картофите, докато са още горещи, ги размачквате с вилица (ей, да не си и помисляте да ги белите! Това ядене не е за хипохондрици и конформисти, а за нормални гастрономи...:)), поливате ги обилно със зехтин (или олио, въпрос на вкус, да не говорим, че с масълце става определено най-вкусно, ама пусти холестерол...), поръсвате ги достатъчно със сол, черен или бял пипер и доста много червен пипер. Отново ги размачквате и разбърквате, за да се смесят подправките и подхождате към святото дело - кротко и благо напиване в приятелска среда...
Единственото неприятно е, че твърде скоро ще ви се наложи да направите още една, че и още една порции, но пък нали затова този начин е толкова приятно бърз. :))
Наздраве и да изпиете една чашка и за мое здраве!
Тези картофи ги правя вече от 10-12 години. Навсякъде ги рекламирам като нещо изключително приятно и нямащо еквивалент. Никакъв друг вид приготвяне на картофи не може да се сравни с този по вкус. Стават подобни на печени кестени. И, правилно - нито варени, нито печени като технология.
Най-близко са до печени в пепел, но в микровълновата са по-вкусни.
Пробвал съм най-различни варианти :
- в затворена йена-глас купа,
- с добавка на малко вода,
- леко посолени,
- с добавка на олио (обмазани),
- по-малко или повече време,
- на парчета,
- обелени или необелени...
Единственото, което трябва да направите, е да ги измиете много добре и съвестно с четка, да ги посолите от всички страни докато са влажни, да ги надупчите с вилица или с островърх нож, и абсолютно нищо друго, никакви вестници, бели хартии, увиване постфактум с алуминиево фолио, увлажняване след изпичането и други подобни. Можете спокойно да ги поставите в микровълновата в обикновена порцеланова чиния и то, за да не цапате оригиналната стъклена на микровълновата, защото може и да ги оставите само върху нея без никакви проблеми.
Това, което трябва да уточните за вашата микровълнова, е времето за изпичане до готовност на, примерно, 1 кг. картофи със средна големина. Затова ви съветвам да направите няколко експеримента, защото всяка микровълнова е специфична като уред. По-дребните картофи искат по-малко време, а доста едрите, значително повече. Освен това, поне ведъж за цялото време е необходимо да спрете микровълновата и да ги обърнете, за да се изпекат равномерно.
Микровълновите печки вече са с доста различна мощност, а от това най-вече зависи времето за приготвяне.
За моята, която е 850 вата, времето за приготвяне на 1 кг. средни по големина картофи е между 10 и 12 мин. на пълна мощност.
Искам да ви предупредя, че и различните сортове картофи изискват различно време.
Друго много важно - примерно на 8-та минута отворете MW и пробвайте с лек натиск картофите, ако съвсем леко поддават, значи вече са готови, но ако са си все още твърди, със сигурност искат още поне 3-4 мин. И нека това пробване да ви стане правило, именно защото не винаги ще ползвате един и същи сорт картофи и никога няма да имате напълно константно време за приготвяне, винаги времето ще бъде "около". Затова свикнете да пробвате някъде около 7-та, 8-та или 9-тата минута, за да получавате винаги идеален резултат.
Ако са леко недопечени, това е поправимо, ще ги допечете още 2-4 минути, като обърнете долната страна нагоре, защото тя винаги е по-недопечена. Но, ако ги "изпуснете" и ги препечете, направо ще трябва да ги хвърлите - стават неприятно твърди и жилави.
И накрая, най-важното - когато изключите MW, топлинните процесите вътре в картофите продължават по инерция още поне 5-6 мин., т.е., трябва да ги извадите (или оставите в микровълновата при затворена вратичка), когато са започнали да омекват, но са все още съвсем леко твърдички, за да станат впоследствие идеални.
За технически некомпетентните напомням, че за разлика от другите видове термична обработка, микровълните загряват всяка клетка на продукта, в която има и частичка вода, тоест, продуктът се загрява равномерно навсякъде, в целия си обем и практически отвътре-навън, а не както в обикновена фурна или при пържене, печене, на скара и т.н., където загряването е отвън-навътре, със съответните рискове отгоре да се препече или препържи, а отвътре, ако продуктът е по-дебел, да остане алангле или откровено недопечен.
Освен всичко останало - уникален вкус и консистенция, това е едно невероятно бързо ядене - за броени минути получавате една разкошна лека вечеря, гарнитура или мезе. И единственият ви реален труд е съвестното измиване с четка!
Как да направите едно фантастично мезе
Картофите, докато са още горещи, ги размачквате с вилица (ей, да не си и помисляте да ги белите! Това ядене не е за хипохондрици и конформисти, а за нормални гастрономи...:)), поливате ги обилно със зехтин (или олио, въпрос на вкус, да не говорим, че с масълце става определено най-вкусно, ама пусти холестерол...), поръсвате ги достатъчно със сол, черен или бял пипер и доста много червен пипер. Отново ги размачквате и разбърквате, за да се смесят подправките и подхождате към святото дело - кротко и благо напиване в приятелска среда...
Единственото неприятно е, че твърде скоро ще ви се наложи да направите още една, че и още една порции, но пък нали затова този начин е толкова приятно бърз. :))
Наздраве и да изпиете една чашка и за мое здраве!
4 февруари 2012 г.
Особени спаначени кюфтета на аерогрил или фурна, с гарнитура от варено на пара селъри
Продукти:
300 г. смляно месо по ваш вкус
200 г. замразен спанак
1 ср. глава лук
1 ч.л. сол или универсална подправка
1/4 ч.л. черен пипер
1/4 ч.л. гранулиран сушен чесън
1/2 ч.л. сушен джоджен
1 яйце
около 1 пълна с.л. галета
1 опаковка селъри
30 г. качествено краве масло
В подходящ съд поставяме каймата, размразения спанак (без да го отцеждаме), яйцето и всичките подправки. Измачкваме добре каймата, която трябва да бъде доста рядка. Постепенно добавяме галета, докато се сгъсти до мека кайма. Технологически това се прави като се добавя 2/3 от предвидената галета, измачква се каймата с нея и се оставя 10 мин. да набъбне и поеме от влагата на каймата. Отново се измачква и едва тогава се добавя още от галетата. Ако сложите още от началото такова количество галета, което да сгъсти каймата по ваш вкус, задължително ще получите много твърди кюфтета. Нашата кайма трябва да бъде сравнително мека.
Застиламе леко навлажнена кръгла тавичка с хартия за печене и намазваме съвсем леко дъното с малко олио. От горепосочената смес с намокрени ръце правим 7 големи кюфтета и ги подреждаме плътно в тавичката. На тънка струйка поливаме всяко кюфте с по съвсем малко олио.
Рецептата е предвидена за аерогрил или конвекционна халогенна фурна, затова тавичката е кръгла и по диаметъра на дъното на аерогрила.
На дъното поставяме ниската скаричка и върху нея тавичката.
Печем на температура 200 градуса най-напред 35 мин., обръщаме кюфтетата и печем още 15 мин. Разбира се, всяка една рецепта за аерогрил спокойно може да се направи и в обикновена фурна - с или без конвекция на горещия въздух, просто трябва визуално да следим степента на запичане на кюфтетата.
Докато кюфтетата се пекат, в съд за варене на пара или обикновена тенджерка с приставка за варене на пара наливаме около половин литър вода с ч.л. сол и ч.л. черен пипер, подреждаме в приставката отчупените и отрязани по диаметъра на тенджерката стръкове селъри, захлупваме неплътно с капак и варим 20 мин. от завирането на водата.
Когато решим, че кюфтетата са готови, ги изваждаме върху няколко пласта домакинска хартия, за да се поеме част от мазнината.
Преди сервирането кюфтетата трябва да бъдат поизстинали. Според мене изстинали са по-вкусни.
Гарнираме със сварените на пара стръкове селъри, които поливаме с разтопеното, но непрепържено масло и поръсваме с по малко сол и черен пипер.
Полезна информация: Тъй като за много хора понятието "селъри" все още е чуждица, искам да ви обясня какво представлява всъщност. Това са зелените и месести хрупкави стръкове на целината, които се отглеждат именно за такава цел - да се ползва само частта над грудката, която е на дължина не повече от 25 см., т.е., само плътната част. Именно тя се нарича в другите страни "селъри", и макар че селъри като цяло се нарича цялото растение, когато кажем "селъри" е прието да се подразбира именно зелените стръкове.
Предупреждавам ви, че въпреки привидната им хрупкавост, те доста трудно се сваряват.
300 г. смляно месо по ваш вкус
200 г. замразен спанак
1 ср. глава лук
1 ч.л. сол или универсална подправка
1/4 ч.л. черен пипер
1/4 ч.л. гранулиран сушен чесън
1/2 ч.л. сушен джоджен
1 яйце
около 1 пълна с.л. галета
1 опаковка селъри
30 г. качествено краве масло
В подходящ съд поставяме каймата, размразения спанак (без да го отцеждаме), яйцето и всичките подправки. Измачкваме добре каймата, която трябва да бъде доста рядка. Постепенно добавяме галета, докато се сгъсти до мека кайма. Технологически това се прави като се добавя 2/3 от предвидената галета, измачква се каймата с нея и се оставя 10 мин. да набъбне и поеме от влагата на каймата. Отново се измачква и едва тогава се добавя още от галетата. Ако сложите още от началото такова количество галета, което да сгъсти каймата по ваш вкус, задължително ще получите много твърди кюфтета. Нашата кайма трябва да бъде сравнително мека.
Застиламе леко навлажнена кръгла тавичка с хартия за печене и намазваме съвсем леко дъното с малко олио. От горепосочената смес с намокрени ръце правим 7 големи кюфтета и ги подреждаме плътно в тавичката. На тънка струйка поливаме всяко кюфте с по съвсем малко олио.
Рецептата е предвидена за аерогрил или конвекционна халогенна фурна, затова тавичката е кръгла и по диаметъра на дъното на аерогрила.
На дъното поставяме ниската скаричка и върху нея тавичката.
Печем на температура 200 градуса най-напред 35 мин., обръщаме кюфтетата и печем още 15 мин. Разбира се, всяка една рецепта за аерогрил спокойно може да се направи и в обикновена фурна - с или без конвекция на горещия въздух, просто трябва визуално да следим степента на запичане на кюфтетата.
Докато кюфтетата се пекат, в съд за варене на пара или обикновена тенджерка с приставка за варене на пара наливаме около половин литър вода с ч.л. сол и ч.л. черен пипер, подреждаме в приставката отчупените и отрязани по диаметъра на тенджерката стръкове селъри, захлупваме неплътно с капак и варим 20 мин. от завирането на водата.
Когато решим, че кюфтетата са готови, ги изваждаме върху няколко пласта домакинска хартия, за да се поеме част от мазнината.
Преди сервирането кюфтетата трябва да бъдат поизстинали. Според мене изстинали са по-вкусни.
Гарнираме със сварените на пара стръкове селъри, които поливаме с разтопеното, но непрепържено масло и поръсваме с по малко сол и черен пипер.
Полезна информация: Тъй като за много хора понятието "селъри" все още е чуждица, искам да ви обясня какво представлява всъщност. Това са зелените и месести хрупкави стръкове на целината, които се отглеждат именно за такава цел - да се ползва само частта над грудката, която е на дължина не повече от 25 см., т.е., само плътната част. Именно тя се нарича в другите страни "селъри", и макар че селъри като цяло се нарича цялото растение, когато кажем "селъри" е прието да се подразбира именно зелените стръкове.
Предупреждавам ви, че въпреки привидната им хрупкавост, те доста трудно се сваряват.
28 януари 2012 г.
Две много пикантни рецепти с пилешки парти-бутчета или крилца
И двете рецепти най-определено са за любителите на лютото и пикантното и се приготвят без много труд, лесно и бързо.
Не зная кой неизвестен умник е измислил това название - "парти-бутчета", но на мене много ми харесва... За тези, които за пръв път чуват това определение, обяснявам - това е най-горната част на пилешкото крилце, най-вътрешната, към тялото на пилето.
Пилешкото крилце по естествен начин се дели на три части по ставите - първата на практика не става за нищо, освен за бульон, но по-скоро за изхвърляне. Чувал съм, че й казват "пика". Втората част просто е родена за супа. А третата част има формата на малко бутче и е чудесна за рецепти - мезета, като тази, която ще ви представя. Явно за това са я нарекли "парти-бутче".
Как да се снабдим с парти-бутчета? На практика у нас не се продават (в доста други страни, обаче - да...),така че ще се наложи да си ги направим сами. Как? Ами като купим обикновени крилца и ги разделим по ставите на въпросните три части.
Така хем ще имаме запас за хубав бульон от пиките, за хубава пилешка супа, и хем ще си направим чудесни парти-бутчета.
Още отначало, обаче, искам да ви предупредя, че двете рецепти с парти-бутчетата са "план максимум",т.е. ако искаме да бъдат представителни, за гости, а на практика, от крилцата можете да изхвърлите само "копията", останалата част да разделите на две и да оползотворите максимално крилцата, без да купувате излишно количество.
В този случай е добре да купите петнадесетина едрички крилца (разбира се, просто няма спор, че трябва да бъдат охладени, а не замразени).
След като си разфасоваме крилцата, поставяме ги в по-голяма купа, посоляваме ги, поръсваме с черен пипер, добавяме 1 с.л. олио, 1 с.л. лют чили сос и добре объркваме всичко.
В по-голям полиетиленов плик изсипваме 1 чаша брашно, в което сме добавили по 1/2 ч.л. сол, червен пипер и черен пипер.
Изсипваме вътре парти-бутчетата или крилцата и добре раздрусваме. Отваряме плика (по-добре внимателно го разрежете) - крилцата трябва да са покрити добре отвсякъде с брашно и да няма влажни части.
Приготвяме си подходяща тавичка, много леко навлажняваме дъното и застиламе с хартия за печене. Подреждаме бутчетата (крилцата) и печем при 180 градуса 30 мин., по средата на фурната, изваждаме тавичката, обръщаме бутчетата и отново печем още 30 мин.
Докато се пекат, правим най-важното - сосът, който ще ги направи гланцирани, неотразимо вкусни и пикантни.
За целта в малка емайлирана тенджерка поставяме
60 г. хубаво краве масло
50 мл. чили сос
1 с.л. силен винен оцет
1/2 ч.л. кайенски червен пипер (всъщност - много ситно смлян лют червен пипер)
1/2 ч.л. гранулиран чесън (гранулиран, не на прах! Има го в много магазини, в ЛИДЛ и Карфур със сигурност)
Слагаме тенджерката на огъня и оставяме всичко да заври и да поври 5 мин. на среден огън.
Изваждаме готовите вече крилца/бутчета, прехвърляме ги в голяма купа и ги заливаме със соса. Много внимателно разбъркваме (най-добре е леко да раздрусаме, вместо да рискуваме да разбъркаме) и връщаме обратно в тавичката, като предварително отстраним хартията за печене.
Печем само още 5 мин.
Остава да си осигурим бирата...
ВТОРАТА РЕЦЕПТА е много подобна, но има и големи разлики - например, пикантността й вече е в любимия ми сладко-люто-кисел стил. На вкус са доста различни.
Отново вземаме 1 кг. крилца и ги разделяме на две части, като предварително изрежем острите им връхчета.
Този път само леко посоляваме крилцата и ги поставяме в тавичката, отново върху хартия за печене.
Печем 20 мин. при 230 градуса, по средата на фурната. Изваждаме, обръщаме и печем още 20 мин.
Докато се пекат крилцата, си приготвяме сосът-маринада от:
Разбъркваме добре.
Изпечените вече крилца изсипваме в маринадата и добре разбъркваме.
Оставяме за 5 мин., за да попият от соса и отново разбъркваме. Това е.
Остава само да отворим бирите и смело напред!
ЗАБЕЛЕЖКА: Изпичането на парти-бутчетата или крилцата може да стане много успешно и в конвекторна халогенна фурна (аерогрил).
Не зная кой неизвестен умник е измислил това название - "парти-бутчета", но на мене много ми харесва... За тези, които за пръв път чуват това определение, обяснявам - това е най-горната част на пилешкото крилце, най-вътрешната, към тялото на пилето.
Пилешкото крилце по естествен начин се дели на три части по ставите - първата на практика не става за нищо, освен за бульон, но по-скоро за изхвърляне. Чувал съм, че й казват "пика". Втората част просто е родена за супа. А третата част има формата на малко бутче и е чудесна за рецепти - мезета, като тази, която ще ви представя. Явно за това са я нарекли "парти-бутче".
Как да се снабдим с парти-бутчета? На практика у нас не се продават (в доста други страни, обаче - да...),така че ще се наложи да си ги направим сами. Как? Ами като купим обикновени крилца и ги разделим по ставите на въпросните три части.
Така хем ще имаме запас за хубав бульон от пиките, за хубава пилешка супа, и хем ще си направим чудесни парти-бутчета.
ПЪРВАТА РЕЦЕПТА
Значи, на нас ще ни трябват 1 кг. парти-бутчета (когато направите рецептата, ще се убедите, че това не е твърде голямо количество, предвид невероятния им пикантен вкус...). За целта ще трябва да купите около 2 кг. крилца, желателно по-едрички.Още отначало, обаче, искам да ви предупредя, че двете рецепти с парти-бутчетата са "план максимум",т.е. ако искаме да бъдат представителни, за гости, а на практика, от крилцата можете да изхвърлите само "копията", останалата част да разделите на две и да оползотворите максимално крилцата, без да купувате излишно количество.
В този случай е добре да купите петнадесетина едрички крилца (разбира се, просто няма спор, че трябва да бъдат охладени, а не замразени).
След като си разфасоваме крилцата, поставяме ги в по-голяма купа, посоляваме ги, поръсваме с черен пипер, добавяме 1 с.л. олио, 1 с.л. лют чили сос и добре объркваме всичко.
В по-голям полиетиленов плик изсипваме 1 чаша брашно, в което сме добавили по 1/2 ч.л. сол, червен пипер и черен пипер.
Изсипваме вътре парти-бутчетата или крилцата и добре раздрусваме. Отваряме плика (по-добре внимателно го разрежете) - крилцата трябва да са покрити добре отвсякъде с брашно и да няма влажни части.
Приготвяме си подходяща тавичка, много леко навлажняваме дъното и застиламе с хартия за печене. Подреждаме бутчетата (крилцата) и печем при 180 градуса 30 мин., по средата на фурната, изваждаме тавичката, обръщаме бутчетата и отново печем още 30 мин.
Докато се пекат, правим най-важното - сосът, който ще ги направи гланцирани, неотразимо вкусни и пикантни.
За целта в малка емайлирана тенджерка поставяме
60 г. хубаво краве масло
50 мл. чили сос
1 с.л. силен винен оцет
1/2 ч.л. кайенски червен пипер (всъщност - много ситно смлян лют червен пипер)
1/2 ч.л. гранулиран чесън (гранулиран, не на прах! Има го в много магазини, в ЛИДЛ и Карфур със сигурност)
Слагаме тенджерката на огъня и оставяме всичко да заври и да поври 5 мин. на среден огън.
Изваждаме готовите вече крилца/бутчета, прехвърляме ги в голяма купа и ги заливаме със соса. Много внимателно разбъркваме (най-добре е леко да раздрусаме, вместо да рискуваме да разбъркаме) и връщаме обратно в тавичката, като предварително отстраним хартията за печене.
Печем само още 5 мин.
Остава да си осигурим бирата...
ВТОРАТА РЕЦЕПТА е много подобна, но има и големи разлики - например, пикантността й вече е в любимия ми сладко-люто-кисел стил. На вкус са доста различни.
Отново вземаме 1 кг. крилца и ги разделяме на две части, като предварително изрежем острите им връхчета.
Този път само леко посоляваме крилцата и ги поставяме в тавичката, отново върху хартия за печене.
Печем 20 мин. при 230 градуса, по средата на фурната. Изваждаме, обръщаме и печем още 20 мин.
Докато се пекат крилцата, си приготвяме сосът-маринада от:
2 с.л. остра дижонска горчица
2 ч.л. обикновена руска люта горчица (няма я, не може да се замести с нищо, ще трябва да си я правите от горчица на прах... Частично може да се замести с 1 ч.л. зърна бял синап, много добре смлени, след това добавяте 1 ч.л. захар и 1 с.л. олио или зехтин и разбивате до гладкост)
3 с.л. манов мед (глупости, разбира се, става всякакъв, но с манов е по-ароматно...)
2 ч.л. ябълков оцет
сокът от 1/2 портокал
сокът от 1/2 портокал
1 ч.л. оригинален сос Табаско (айде, пак капризи, става всякакъв лют сос...).
сол и черен пипер на вкус.Разбъркваме добре.
Изпечените вече крилца изсипваме в маринадата и добре разбъркваме.
Оставяме за 5 мин., за да попият от соса и отново разбъркваме. Това е.
Остава само да отворим бирите и смело напред!
4 януари 2012 г.
Целината като предястие, гарнитура или самостоятелно постно ядене
Една автентична рецепта от кухнята на испаноговорящите евреи. Тази голяма група евреи - сефаради често е живяла твърде бедно и това се е отразило като оформяне на сравнително скромна, евтина, но въпреки всичко, твърде вкусна кухня.
По магазините и пазарите има на сравнително ниски цени доста големи глави целина - вносни, от Холандия, и български. Това ме подсети да ви напиша една рецепта от автентичната еврейска кухня - предястие/ястие от целина.
Рецептата е изключително проста, но ефектът е учудващо добър - едно много фино и елегантно предястие, което би могло да се използва и като салата, и като самостоятелно постно ястие или като елегантна гарнитура към печено месо.Идеята е следната: една голяма глава целина, около 800 г. най-напред наксваме за половин час във вода, след което внимателно измиваме с четка и обелваме, по възможност с минимални загуби.
Тъй като от опит зная, че прекалено големите глави често по средата са кухи, аз ви съветвам да изберете няколко добре оформени средноголеми кръгли глави, колкото е възможно по-гладки и чисти. Почистените и обелени глави нарязваме на хоризонтални пластини с дебелина около 2 см. Според някои източници може и на едри кубчета, но на пластинки е много по-представително. Все пак, за гарнитура към печено месо или за салата, може би е по-добре да бъде на кубчета. Формата изобщо не се отразява на вкуса.
На дъното на подходяща тенджера наливаме 2 с.л. олио или зехтин, подреждаме резените или кубчетата целина, а ако искаме, на дъното най-напред добавяме няколко моркова на едри парчета, примерно по 5 см дълги.
Наливаме чаша вода и варим на много слаб огън около час. Пет минути преди сваляне от огъня овкусяваме с разтворени в 100 мл. хладка вода 1/2 ч.л. лимонтузу и 1/2 ч.л. сол. Разклащаме, за да се смесят подправките със сока от варенето и оставяме да изстине напълно.
Това ядене определено е много по-вкусно, когато е напълно изстинало.
Ако по време на варенето поставите върху всички зеленчуци и накъсаните и нарязани на десетина см. дължина стръкове селъри от една стандартна опаковка, ще получите невероятна комбинация.
Принципно, това ядене се прави в малко количество, затова и сосът при варенето е малко, но ако сложите повече целина и моркови, сосът става доста (и страхотно вкусен), затова внимателно дозирайте подправките, за да не го пресолите или оставите безсолен. Киселина винаги може да се добави допълнително.
Също така принципно, това ядене се готви с много малко мазнина, но сосът става изключително вкусен, ако сложите малко повече мазнина. Мазнината, особено зехтинът, смесена с киселината, плюс добавен лимонов сок, прави един невероятен дресинг, с който после можем да полеем сервирания резен целина. Специално сварените стръкове селъри, аз ви препоръчвам да ги овкусите допълнително само тях, като ги полеете с разтопено (но не препържено!) хубаво краве масло.
Също така, при сервиране, всичко можем да поръсим с много ситно смлян бял пипер, смлян джинджифил и да украсим с обелени резенчета лимон или лайм (аз лаймът не го обичам, защото ми мирише на боя за обувки, т.е., на евкалиптово масло...).
Абонамент за:
Публикации (Atom)