Невероятно сочните шишчета от бяло месо на Sapiens

Както казват братята китайци: "Няма лош или безвкусен продукт, няма лошо ядене, има само лоши готвачи".

Тази рецепта е моят подарък за всички, които обикновено казват: "Какво??? Пилешко филе? Никога! Става твърдо, сухо и безвкусно! "...

Естествено, винаги съм твърдял, че в това няма нищо вярно, но с тази рецепта искам да разбия и последните погрешни мнения в тази област.

Важна забележка: Рецептата изглежда (и е!) много проста, но моля, направете я абсолютно точно както съм я описал, за да се насладите на

НЕВЕРОЯТНО СОЧНИТЕ ШИШЧЕТА ОТ ПИЛЕШКО ФИЛЕ НА Sapiens

Малко предварителна информация -

1. 4 двойни пилешки филета са между 850 г. и 1 кг.

2. Пилешкото филе се реже най-добре единствено, когато е полузамразено, респективно - полуразмразено.

3. Едно готово неизпечено шишче трябва да тежи около 150 г., а изпечено - около 130 г.

Продукти:

около 1 кг. пилешко филе (или 4 двойни пилешки филета)

8 скилидки чесън

2 ч.л. сладък червен пипер

1/4 ч.л. лют червен пипер

щипка смлян бял пипер (да не бъдем формалисти, става и с черен...)

3 ч.л. сол

Най-напред разрежете двойното филе на две половинки. Всяка половинка разрязрежете надлъжно на три ивици, по възможност равни по ширина. Всяка ивица нарежете на колкото е възможно по-еднакви кубчета.

Обикновено това са кубчета със страна около 2,5 см.

Естествено, във филето има и по-тесни части, които впоследствие се нанизват на шишчето до обема на едно кубче.

Мариноването на хапките е тип "сухо", т.е., просто объркайте добре кубчетата филе със сухите подправки, като единствено чесънът счукайте и стрийте с малко от солта на кашичка или го изстискайте с пресичка.

Естествено, много по-добре е да се счука, ако не ви мързи много...

След като объркате много добре кубчетата филе с подправките и чесъна, оставете ги за 12 - 24 ч. в хладилник, добре покрити.

Между другото, така мариновани, кубчетата филе издържат спокойно над седмица в хладилника.

На тънки бамбукови шишчета нанижете по 6 кубчета, като тънкостта на цялата рецепта е в това, че не само не трябва да оставяте разстояние между кубчетата, но дори долепяте плътно хапките една до друга.

Преди изпичането, топвате в олио или обилно намазвате всяко шишче  и печете на колкото се може по-силно загрята скара, общо 14 мин., разпределени така:

4 мин. от едната страна, 4 мин.- срещуположната страна и по 3 мин. - останалите две страни. Разбира се, това е твърде относително, защото всяка скара си има специфика и би трябвало да се съобразявате със своята скара... 

Най-добре става на барбекю с дървени въглища и на висока температура. Моите времена за печене са за обикновена електрическа скара.

След запичането на всяка от страните, преди да обърнете шишчето, задължително го намажете или полейте с малко олио, за да не залепва по скарата.

Така изпечените шишчета са невероятно сочни и божествено вкусни, просто няма да повярвате, че шишчетата са от пилешко бяло месо.

Ако и след тези шишчета упорствате и продължавате да твърдите, че "месото на пилешкото филе е сухо и безвкусно", значи просто не сте изпълнили рецептата според моите указания...:))

Чесново-орехова майонеза

За да се търси по-лесно, изведох тази тема от темата за Перфектният таратор

ЧЕСНОВА ИЛИ ЧЕСНОВО-ОРЕХОВА МАЙОНЕЗА
Почистваме, обелваме и нарязваме на парченца 3-4 едри глави чесън, счукваме ги в дървена гаванка в присъствието на 2 ч.л. сол.
*ДОБРА ИДЕЯ: Почистването и обелването на чесъна става много по-лесно, ако накиснем главите във хладка вода за няколко часа или една нощ.
Счукваме и стриваме чесъна докато стане на гладка кашичка.
Към нея постепенно по малко добавяме зехтин или олио и разбиваме.
Продължаваме, докато поема. Много лесно става на гъста майонеза.
Дотук с чесновата майонеза.
Тази процедура можете да извършите по бабешкия начин, както я правя и аз, защото ми е приятно да си играя, но можете да използвате и блендер или пасатор, защото количеството чесън е достатъчно голямо за целта. А и хомогенизирането с мазнината също ще стане лесно.
Докато чесънът е още само на кашичка със солта, в гаванката добавяме предварително настъргани на специална мелничка орехови ядки.
Разбиваме, докато получим чесново-ореховата майонеза. Трябва да бъде гъста.
Цялата тази операция може значително да се улесни, ако още в началото използваме чопър, блендер или пасатор. Тогава в съдчето можем просто да пуснем обелените скилидки чесън, заедно с орехите и солта, да разбиваме и постепенно да добавяме мазнината на малки порции.
Тази майонеза не е много трайна, не защото се разваля, а защото след десетина дни престой в хладилника губи от свежестта на аромата си и добива малко по-тежък чеснов дъх.
Затова е добре да си приготвим количество, което ще употребим за тези десетина дни.
*ВТОРА ИДЕЯ: Може да приготвите майонезата само с чесън, добре разбит със сол, като добавите толкова настъргани орехи, че да се получи чесново-орехово тесто.
Тази смес не се нуждае от мазнина, защото орехите съдържат достатъчно и е значително по-трайна.
*Едно предупреждение:
Чесново-ореховата майонеза не бива да се пържи, вари или пече, както и да се влага в продукти, които тепърва ще минават термична обработка, защото чесънът добива доста тежък аромат. 
Не става и за мариноване на месо, което ще се пече на фурна или скара.
Чудесно става да се маринова месо, което ще се консумира сурово. Тогава може да се прибави съвсем малко количество чимен.
Употребата й е предимно за таратор, в комбинации с кисело мляко, за подправка на зеленчукови ястия от спанак, зелен фасул, броколи, карфиол, пролетни манджи от смесен зеленчук - спанак, зелен лук, лапад, киселец и навсякъде, където "носи" чесън.
Както казваше мой приятел "Само на сутляш не съм слагал, но не пречи да опитам...".

Всъщност, това може да се ползва с успех навсякъде, където може да се сложи чесън. Удобството е, че си играеш да го направиш веднъж, винаги го имаш под ръка, и винаги можеш да експериментираш като добавиш или към някаква салата, или към някаква манджа или супа.
Дори можеш да разбъркаш една кофичка кисело мляко и да добавиш от майонезата, като се съобразяваш най-вече със солта в нея и вече имаш готово ядене, подправка, дип или гарнитура - всичко е въпрос на изобретателност и комбинативност.
Затова и съм го направил и в двата му варианта - без орехи и с орехи, като имам предвид, че орехите не навсякъде ще бъдат съчетаеми с вкуса.
Искаше ми се да е универсална, но не може, заради промяната на аромата при термична обработка - това е най уязвимото място на чесъна.
Аз и досега не съм привърженик на италианската традиция да се пържи чесън за повече от 15 сек.. 
По моите разбирания, чесънът трябва да се употребява само в пресен вид, даже и изсушеният и гранулиран чесън не ми харесва особено, нищо че е удобен за ползване.

"Магданозената салата" или Фалшиво Табуле

Метеоролозите обещават в близките дни температури до и над +36°.
Значи, освен спасителната студена бира, мохито, бели и червени вина, май ще трябва и нещо свежо и студено за мезе или свежо, витаминозно  и калорично за вечеря.
Принципно, най-свежата арабска салата, прочутото Табуле, има следната схема:
смес от свежи зеленчуци, задължително домати, голямо количество пресен магданоз или кориандър, мента или джоджен, лук, лимони, сомак (сумак), зехтин и булгур или домашен кускус. Целта е салатата да отдели много сок, който при престояването за няколко часа в хладилника, да бъде поет изцяло от булгура или кускуса. Като вариант,  може да има и краставици, пресен или стар чесън, ядки - сусам, обелено слънчогледово или тиквено семе, бадеми, лешници, орехи, твърдосварени яйца или само белтъци, ситно нарязан пресен лук. Едно от задължителните условия е да бъде кисела и да има мента.
Моята рецепта репликира "оригиналната" (в кавички, защото яденетата, на които се знае автора и първоизточника, се броят на пръстите на едната ми ръка...), като съм се постарал да бъде максимално свежа.
Тази традиционна близкоизточна салата има способността да оставя в устата вкус на пролетна свежест и зеленина. Много важно за тази рецепта е  зехтинът да бъде наистина качествен - задължително "екстра върджин" от високо качество.

Ето ви и моето решение за лека, свежа, много витаминозна и хранителна салата.

4 вр. магданоз
2 лимон
3 големи сочни и месести домата
1 средна краставица
3 с.л. зехтин
1 ч.л. сол (не е нужно повече, лимоновият сок компенсира)
1/2 ч.л. сомак (сумак) (не е задължително)
зелените пера от 1 вр. пресен лук
1 гл. червен лук
1/2 вр. пресен джоджен,
3-4 листа мента
1 листенце пресен босилек
опция: ситнонарязаните белтъци от 3 твърдосварени яйца
5 филии препечен ръжен хляб
Най-напред нарязваме на ситно всичкия магданоз.
Сокът от лимона, зехтинът, сомакът и солта разбиваме като дресинг в купата, в която ще правим салатата.
Добавяме от магданоза след всяка съставка и разбъркваме, така салатата става много по-вкусна.
Доматите бланшираме и обелваме, срязваме на две и отстраняваме семенната част, нарязваме на ситни кубчета.
Добавяме от магданоза и разбъркваме, добавяме нарязаните домати към дресинга в купата, отново поръсваме с  магданоз и отново объркваме.
Нарязваме на ситни кубчета краставицата и червения лук, добавяме ги в купата, объркваме, поръсваме с магданоз и объркваме отново.
Нарязваме на тънки ивички белтъците, на ситно джодженът, ментата и босилекът, добавяме ги към салатата, поръсваме за последно с магданоза и объркваме.
Поставяме купата захлупена в хладилника за 3-4 часа.
Изваждаме, поставяме натрошените на хапки препечени филийки ръжен или типов хляб, объркваме и оставяме за още един час в хладилника. След един час хлябът трябва да е поел по-голямата част от сокът от салатата.
Салатата е невероятно свежа и вкусна, балансирана е по отношение на протеини и въглехидрати и може да се използва за хранене в Зоната.
Съвети:
1. Ако сте в сезон, когато доматите не са достатъчно сочни, настържете на ренде още един голям домат. 
2. Който обича чесън, може да постави 4-5 ситно нарязани скилидки пресен чесън.
3. На тази салата страшно отива печено пилешко бяло месо. Преди сервирането изпечете на скара 150 г. пилешко бяло месо, оставете го да изстине и го нарежете на ситни ивички. Поръсете салатата при сервиране с месото, така става изключително свежа, калорична и витаминозна вечеря.
4. Най лесният начин за препичане на филийките е в тостер, след което ги оставяте за няколко часа да доизсъхнат.

Лозови сарми с тиквички

ПРОДУКТИ:
400 г. почистени и обелени тиквички
4 с.л. ориз
1 голяма глава лук
2,5 с.л. зехтин
1,5 ч.л. червен пипер
половин вр. копър
1 прясна люта чушка
1 среден домат
1 ч.л. сол за плънката
1 ч.л. сол за осоляване
1/4 ч.л. смлян бял пипер
3 скилидки чесън
2 белтъка
50 г. краве масло

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:
Тиквичките нарязваме на половинки по дължината и осоляваме с 1 ч.л сол.
Оставяме ги да си пуснат сока за половин час. Отцеждаме и измиваме тиквичките, нарязваме ги на кубчета.
Доматът бланшираме и обелваме, срязваме на две и махаме семенната част.
Останалата част нарязваме на много ситно.
Смесваме тиквичките с доматите.
Лукът обелваме и нарязваме на ситно. Задушаваме го с 2 с.л. вода, ситно нарязаната люта чушка и 1/2 ч.л. сол десетина минути, добавяме тиквичките с доматите, поръсваме с червения и белия пипер, задушаваме още 5 мин. и добавяме промития няколко води ориз. Добавяме и леко разбитите с останалата 1/2 ч.л. сол белтъци.
Задушаваме оше 1-2 мин. и сваляме от огъня. Оставяме оризът да попие отделената течност и да поизстине сместа. Добавяме зехтина, ситнонарязания копър и нарязаните скилидки чесън и внимателно разбъркваме сместа.
С тази плънка завиваме сармички с лозови листа.
Нареждаме ги в тенджерка, покриваме с обърната чиния, наливаме половин чаша вода и варим 10 мин. от завирането.
След като изстинат, сервираме поляти с препържено масло, оцветено и овкусено с 1/2 ч.л. червен пипер.

Как да сготвим най-вкусното прясно зеле - технология

Това е една от моите най-четени и най-популярни рецепти. 
Претенциозните названия "технология" и "идеално" отразяват единствено моя опит и желанието ми да го обобщя в нещо като синтезиран вид.
Разбира се, съществуват стотици прекрасни рецепти за прясно зеле, но в моята съм се постарал да обясня нещата и от теоретична гледна точка.

Обикновено, за една хубава манджа с прясно зеле е достатъчна зелка около 1,8 - 2 кг.
Освен нея, в рецептата използвам:
2 ч.л. сол,
2 пълни ч.л. червен пипер
1/4 ч.л. едросмлян лют червен пипер
4-5 с.л. олио,
1 чаша вода,
3 зърна бахар, леко спукани
3 с.л. настъргани зрели домати
2-3 зелени люти чушлета
скилидките от 1 глава чесън, необелени
шепа джанки
Зелето нарязваме на средни парчета, осоляваме и намачкваме малко, и чак тогава слагаме в тенджерата.
Солта се слага предварително, и в началото е 1 ч.л., защото зелето много лесно се пресолява, поради лъжливия обем. Когато, след началното варене, зелето добие истинския си обем, едва тогава може да се сложи адекватното количество. По тази причина аз слагам само 1 ч.л., а по-късно добавям още.
Преди всичко, правим това, което аз наричам "предварителна запръжка".
В тенджерата, в която ще готвим зелето, наливаме определената мазнина, в случая 4-5 с.л. олио. Аз съм известен с това, че по хигиенни съображения използвам изключително само зехтин, но в случая на зелето повече му отива олио и, както казваше баба ми, "зелето обича мазничко"...
Оставяме олиото да се сгорещи достатъчно, сваляме тенджерата от котлона, изчакваме 15 сек., и едва тогава добавяме и разбъркваме много бързо червения пипер. Наливаме кафена чашка вода и добавяме нарязаното, осолено и намачкано зеле. Разбъркваме много добре, за да се оцвети всичкото зеле. Варим на среден огън, под капак, до полуомекването му.
20 мин. преди пълната готовност, добавяме надупчените зелени люти чушлета, скилидките чесън, а 5 мин. преди сваляне от огъня и шепа джанки.
Когато зелето е почти напълно готово, по средата на тенджерата слагам настърганите домати на купчинка и покривам цялата повърхност на яденето с филийки типов или ръжен хляб, дебели един пръст, (най-добре, леко поизсъхнали, ако се сетите да ги нарежете един ден предварително), натъркани добре със скилидка чесън и леко посолени. Върху филийките поръсвам малко лют червен пипер, малко черен пипер и поливам с по няколко капки олио или зехтин, с пръс размазвам добре всичко по филийката. Оставяме под капак още 10 мин. и сваляме от огъня.
Ефектът е разкошен - филийките едновременно поемат излишната влага, дават чуден аромат на зелето, пък са и нещо като гарнитура.

Както и да е, понеже това е вид опит за технология за готвене на "идеалното" прясно зеле, обяснявам пак и извеждам отделно по-важните неща.

Относно доматите
Когато готвя прясно зеле или зелен фасул, доматите, настъргани или нарязани на кубчета, ги слагам почти накрая, но ги слагам на купчинка по средата на тенджерата, така, че стичащата се кондензна вода от капака да ги облива и така да се сваряват, но и да прониква сокът им в зелето или зеления фасул, без да се бърка.
Винаги, когато имам тази възможност, в зелен фасул или прясно зеле, добавям шепа джанки пет минути преди да сваля яденето от огъня. Винаги имам пликче във фризера за тази цел. Нищо не може да замени киселината на джанките. 

Изпаряването на излишния сок и загарянето
Когато готвим  зеле, обикновено има доста сок, и ако решите да го изпарите, просто няма да стане. Обикновено загаря. Защо - защото при варенето на слаб огън, мазнината като смазваща съставка обикновено отива в горните слоеве, а долу, на най-горещото място, остава само зеле и сок с недостатъчно мазнина. По тази причина, обикновено загаря. За сравнение, когато ястието ври на силен огън, сокът и мазнината не успяват да се разделят, образуват емулсия, която смазва ястието в целия му обем, а мазнината обикновено изплува отгоре, едва след като яденето спре да ври.
Това обяснява защо принципно в зелето (в тенджера) остава доста сок. По тази причина, за да се изпари излишният сок, обикновено зелето се дозапича във фурна. Аз лично, обичам да има малко сок, защото е страхотно вкусен.

Сега обяснявам за капака.
Когато се готви някакво ядене, независимо какво, капакът е относително най-студеното място от тенджерата, защото е с голяма повърхност и с най-пряк достъп до студения въздух. Тъй като е най-студеното (относително, разбира се...) място, нагрятата отдолу пара, като стигне до него, незабавно се охлажда и втечнява, става на конденз и веднага пада надолу, обливайки яденето.
Затова, при готвене на ориз, както и специално за зеле в тенджера, се слага или кърпа под капака, за да попива конденза.
Това е цялата философия, нищо сложно, нали?

"Патентованото" ми готвене на прясно зеле
Когато е почти напълно готово, покривам цялата повърхност на зелето с филийки типов или ръжен хляб, дебели един пръст. Добре е да бъдат поизсъхнали, (ако се сетите да ги нарежете поне един ден предварително) и ароматизирани чрез натъркване със скилидка чесън. Разбира се, посолявате, ръсвате малко черен пипер и по малко олио на всяка филийка. Като вариант може върху филийките да се поръсите и малко лют червен пипер, да се сложите листенца дафинов лист, който след 5 мин. да махнете, за да не дадат прекалено силен аромат.
Ефектът е разкошен - поемат излишната вода и дават чудесен аромат на зелето.
И, разбира се, пак по средата, преди да сложим филийките или върху филийките -купчинка настъргани или нарязани на кубчета домати. 

Технологията за готвене на зелен фасул и зеле без разбъркване, а чрез
"потупване"
Много често са ме питали за въпросното "потупване"...
Значи, в "потупването" няма нищо особено. Просто, когато сложите зеления фасул да ври, никак не е желателно да го бъркате, защото ще се натроши и ще стане на каша. Затова старите домакини са измислили този метод.  С решетеста лъжица го натискате леко, за да потъне и през решетестата лъжица да излезе част от сока. Изглежда, сякаш го потупвате.
Разбира се, може и да се раздрусва леко хоризонтално тенджерата, както при пържене на пресни "бейби" картофки. Ефектът е същият.
Надявам се да съм ви бил полезен с теорията и практиката си.