Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

10 септември 2010 г.

ТАРАТОРЪТ - това кулинарно чудо

ПЕРФЕКТНИЯТ ТАРАТОР
(и от тривиалния таратор може да се направи гурманско и деликатесно ястие...)

Обелената краставица се нарязва на ситни кубчета и се смесва с 1-2-3 ч.л. чеснова или чесново-орехова майонеза. Разбърква се добре и се оставя за 30 мин. в съда, в който ще правим таратора, като го поставяме под лек наклон. 
Отделеният от краставицата сок перфектно се ароматизира, осолява и омазнява, така че служи за основа на целия таратор. 
От своя страна, кубчетата краставица се осоляват малко повече, отколкото по какъвто и да е друг начин на добавяне в таратора.
Така се получава уникален ефект при консумиране - в лъжица таратор схрускваме осезаемо по-солени от основния разтвор парченца краставица, а разтворът изобщо не е пресолен. Така хем имаме чувството, че хапваме нещо соленко, хем не поемаме много сол.
Другият уникален ефект е невероятното количество чесън, което можем да поемем с една порция таратор, без при това да ни боли стомахът и без да имаме силен и неприятен дъх на чесън.
Този уникален ефект се дължи на голямото количество чесън, стрит със сол и диспергиран в майонезата, като при това няма едри частици чесън, които да дразнят стомашната лигавица. Не дразни стомаха и поради факта, че е във вид на водно-маслена дисперсия със зехтина (олиото) и счуканите орехи.
Друг, косвен, но чисто терапевтичен ефект като естествен бактерицид е, че по този начин можем (при нужда, разбира се...) да изконсумираме неподозирано голямо количество чесън, без да усетим изобщо.
След това "лирично" отклонение да продължим с таратора.
Към овкусените и осолени кубчета краставица и осоления и ароматизиран сок просто добавяме добре разбитото кисело мляко и подходящо количество вода.
Чесънът, мазнината, солта, орехите - всичко е в перфектната емулсия на чесново-ореховата майонеза.
Вкусът, уверявам ви, е неповторим.
Според вкуса си всеки може да добави количеството вода, което му харесва, да употреби мляко с различна масленост, да добави подправки по вкуса си - копър или магданоз.
Между другото, чесново-ореховата майонеза (добавил съм рецептата по-долу) може с успех да се използва и при други ястия - супа или яхния от зелен фасул, спанак, леща и други, които "носят" на чесън, като кьопоолуто, например. 
По идея, майонезата трябва да има концентриран вкус и аромат, да е леко пресолена, защото основната й функция е на подправка.
Чесново-ореховата майонеза не бива да се пържи, вари или пече, както и да се влага в ястия, които ще минават термична обработка, защото чесънът придобива тежък и неприятен аромат. Не става и за мариноване на месо, което ще се пече на скара или фурна. Но чудесно става за мариноване на различни видове меса, които ще се консумират сурово-осолени (карпачо).
Освен с копър и магданоз, може да опитате да подправите таратора с листенца пресен джоджен, босилек, мента или пресен кориандър.


ЧЕСНОВА ИЛИ ЧЕСНОВО-ОРЕХОВА МАЙОНЕЗА

Почистваме, обелваме и нарязваме на парченца 3-4 едри глави чесън, счукваме ги в дървена гаванка в присъствието на 2 ч.л. сол.

*ДОБРА ИДЕЯ: Почистването и обелването на чесъна става много по-лесно, ако накиснем главите във хладка вода за няколко часа или една нощ.

Счукваме и стриваме чесъна докато стане на гладка кашичка.
Към нея постепенно по малко добавяме зехтин или олио и разбиваме.
Продължаваме, докато поема. Много лесно става на гъста майонеза.
Дотук с чесновата майонеза.
Тази процедура можете да изършите по бабешкия начин, както я правя и аз, защото ми е приятно да си играя, но можете да използвате и блендер или пасатор, защото количеството чесън е достатъчно голямо за целта. А и хомогенизирането с мазнината също ще стане лесно.
Докато чесънът е още само на кашичка със солта, в гаванката добавяме предварително настъргани на специална мелничка орехови ядки.
Разбиваме, докато получим чесново-ореховата майонеза. Трябва да е гъста.
Цялата тази операция може значително да се улесни, ако още в началото използваме чопър, блендер или пасатор. Тогава в съдчето можем просто да пуснем обелените скилидки чесън, заедно с орехите и солта, да разбиваме и постепенно да добавяме мазнината на малки порции.
Тази майонеза не е много трайна, не защото се разваля, а защото след десетина дни престой в хладилника губи от свежестта на аромата си и добива малко по-тежък чеснов дъх.
Затова е добре да си приготвим количество, което ще употребим за тези десетина дни.

*ВТОРА ИДЕЯ: Може да приготвите майонезата само с чесън, добре разбит със сол, като добавите толкова настъргани орехи, че да се получи чесново орехово тесто.
Тази смес не се нуждае от мазнина, защото орехите съдържат достатъчно и е доста по-трайна.

*Едно предупреждение:
Чесново-ореховата майонеза не бива да се пържи, вари или пече, както и да се влага в продукти, които тепърва ще минават термична обработка, защото чесънът добива доста тежък аромат. 
Не става и за мариноване на месо, което ще се пече на фурна или скара.

Чудесно става да се маринова месо, което ще се консумира сурово. Тогава може да се прибави съвсем малко количество чимен.
Употребата й е предимно за таратор, в комбинации с кисело мляко, за подправка на зеленчукови ястия от спанак, зелен фасул, броколи, карфиол, пролетни манджи от смесен зеленчук - спанак, зелен лук, лапад, киселец и навсякъде, където "носи" чесън.
Както казваше мой приятел "Само на сутляш не съм слагал, но не пречи да опитам...".

Всъщност, това може да се ползва с успех навсякъде, където може да се сложи чесън. Удобството е, че си играеш да го направиш веднъж, винаги го имаш под ръка, и винаги можеш да експериментираш като добавиш или към някаква салата, или към някаква манджа или супа.
Дори можеш да разбъркаш една кофичка кисело мляко и да добавиш от майонезата, като се съобразяваш най-вече със солта в нея и вече имаш готово ядене, подправка, дип или гарнитура - всичко е въпрос на изобретателност и комбинативност.
Затова и съм го направил и в двата му варианта - без орехи и с орехи, като имам предвид, че орехите не навсякъде ще бъдат съчетаеми с вкуса.
Искаше ми се да е универсална, но не може, заради промяната на аромата при термична обработка - това е най уязвимото място на чесъна.
Аз и досега не съм привърженик на италианската традиция да се пържи чесън. 
По моите разбирания, чесънът трябва да се употребява само в пресен вид, даже и изсушеният и гранулиран чесън не ми харесва, нищо че е удобен за ползване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, коментирайте рецептите ми!
Sapiens