Нахут с булгур в тенджера под налягане

Рецептата е инспирирана от "Нахут с булгур по поляновски" на Пенко Петров.

Това ядене е много полезно за заети домакини, защото се готви на принципа "слагаш и забравяш" за определеното време. Абсолютно вегетарианско ядене е и може да се използва по време на всякакви пости.

150 г. нахут
100 г. булгур
2 с.л. зехтин (олио)
1 глава лук
1 суха червена чушка
2 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол
1 с.л. нарязан магданоз
за любителите на лютото + 1 ч.л. чили.
Както винаги, започвам с моята "предварителна запръжка" - в тенджерата под налягане изсипвам олиото и нарязания лук, и на среден огън го запържвам до светлозлатисто. Добавям нарязаната на ситни парченца суха червена чушка и започвам да бъркам непрекъснато около 5-6 мин. През това време червената чушка постепенно започва да оцветява лука и олиото и придава невероятен аромат. Когато решим, че лукът и чушката са достатъчно запържени, сваляме тенджерата от огъня, оставяме я да си почине 20 сек., след което добавяме двете ч.л. червен пипер и веднага разбъркваме добре. Връщаме на котлона, наливаме най-напред чаша вода и оставяме да заври. Като поври 2-3 мин., изсипваме още 1,3 л. вода (или 4 чаши), добавяме нахута (без да сме го киснали предварително) и затваряме капака. Намаляваме огъня на минималния за котлона и варим 3 ч..
Леко охлаждаме, за да отворим капака, добавяме булгура, посоляваме (едва сега...), разбъркваме, затваряме капака и доваряваме още половин час.
Сваляме от огъня, отваряме капака и поръсваме с нарязания магданоз.
След охлаждане, яденето задължително престоява поне едно денонощие в хладилника.
Ако направите по-голямо количество, затворете си в кутия и замразете във фризера. След изваждането от фризера, с учудване ще установите, че яденето е станало още по-хубаво.

Профирна лятна кремсупа от тиквички с джанки

След неколкократно правене и сравняване на резултатите, реших да направя корекции в първоначалния вариант. Този вариант се оказа най-вкусен и освежаващ.

300 г. джанки
500 г. млади тиквички
2 зелени люти чушки
1 с.л. зехтин
3 ч.л. МАГИ - десет зеленчука
4-5 скилидки чесън
1/2 кофичка кисело мляко
100 г. сирене
щипка бял пипер
малка щипка индийско орехче
1/2 вр. нарязан копър
настърганата жълта част от кората на половин лимон

Слагаме 2,5 л. вода да заври. Измиваме джанките, вързваме ги в бохчичка от марля и ги оставяме да врат във водата 10 мин. Изваждаме ги, и след като изстинат,  ги изстискваме обратно във водата, за да останат люспите и костилките в марлята..
Тиквичките измиваме и почистваме от краищата. Нарязваме ги на произволни дребни парчета, защото супата след това ще се пасира. Осоляваме ги и ги оставяме така за 15 мин. Измиваме ги от отделения сок, и заедно с  нарязаните на ситно люти чушлета, ги добавяме във врящата вода. Добавяме зехтина и всичките подправки, без копъра.
Оставяме супата да поври 30 мин. на среден огън. Пасираме с пасатор тиквичките направо в тенджерата (който има пасатор с метален накрайник!), за да стане кремсупа.
Разбиваме с пасатор киселото мляко с натрошеното в него сирене и настърганата кора от лимона. Застройваме готовата супа със застройката с киселото мляко, разбъркваме и сваляме от огъня. Добавяме ситно нарязания копър. Вместо копъра, можете да употребите много ситно нарязан магданоз (най-добре да го пасирате заедно с киселото мляко и сиренето) и няколко нарязани листенца джоджен.
Смачканите скилидки чесън добавяме като подправка в момента на консумирането и по желание, защото не бива да престояват в цялата супа - придават леко неприятен дъх на престоял чесън.Супата е много вкусна добре охладена.
Сервирайте с препечени филийки ръжен хляб и питие по вашия вкус.
ЗАБЕЛЕЖКА:  Тази чудесна супичка спокойно може да бъде направена не с джанки, а с вишни или недозряло киви, без да променяте нещо. Но, все пак, вишните ще дадат по-непривичен цвят, а от кивито ще се виждат ситните му семчици, така че, преценете и ако ви се иска, пробвайте. Принципно, тази супичка може да се направи и с карфиол, вместо с тиквички. Не се бойте да поекспериментирате...:))

Невероятно сочните шишчета от бяло месо на Sapiens

Както казват братята китайци: "Няма лош или безвкусен продукт, няма лошо ядене, има само лоши готвачи".

Тази рецепта е моят подарък за всички, които обикновено казват: "Какво??? Пилешко филе? Никога! Става твърдо, сухо и безвкусно! "...

Естествено, винаги съм твърдял, че в това няма нищо вярно, но с тази рецепта искам да разбия и последните погрешни мнения в тази област.

Важна забележка: Рецептата изглежда (и е!) много проста, но моля, направете я абсолютно точно както съм я описал, за да се насладите на

НЕВЕРОЯТНО СОЧНИТЕ ШИШЧЕТА ОТ ПИЛЕШКО ФИЛЕ НА Sapiens

Малко предварителна информация -

1. 4 двойни пилешки филета са между 850 г. и 1 кг.

2. Пилешкото филе се реже най-добре единствено, когато е полузамразено, респективно - полуразмразено.

3. Едно готово неизпечено шишче трябва да тежи около 150 г., а изпечено - около 130 г.

Продукти:

около 1 кг. пилешко филе (или 4 двойни пилешки филета)

8 скилидки чесън

2 ч.л. сладък червен пипер

1/4 ч.л. лют червен пипер

щипка смлян бял пипер (да не бъдем формалисти, става и с черен...)

3 ч.л. сол

Най-напред разрежете двойното филе на две половинки. Всяка половинка разрязрежете надлъжно на три ивици, по възможност равни по ширина. Всяка ивица нарежете на колкото е възможно по-еднакви кубчета.

Обикновено това са кубчета със страна около 2,5 см.

Естествено, във филето има и по-тесни части, които впоследствие се нанизват на шишчето до обема на едно кубче.

Мариноването на хапките е тип "сухо", т.е., просто объркайте добре кубчетата филе със сухите подправки, като единствено чесънът счукайте и стрийте с малко от солта на кашичка или го изстискайте с пресичка.

Естествено, много по-добре е да се счука, ако не ви мързи много...

След като объркате много добре кубчетата филе с подправките и чесъна, оставете ги за 12 - 24 ч. в хладилник, добре покрити.

Между другото, така мариновани, кубчетата филе издържат спокойно над седмица в хладилника.

На тънки бамбукови шишчета нанижете по 6 кубчета, като тънкостта на цялата рецепта е в това, че не само не трябва да оставяте разстояние между кубчетата, но дори долепяте плътно хапките една до друга.

Преди изпичането, топвате в олио или обилно намазвате всяко шишче  и печете на колкото се може по-силно загрята скара, общо 14 мин., разпределени така:

4 мин. от едната страна, 4 мин.- срещуположната страна и по 3 мин. - останалите две страни. Разбира се, това е твърде относително, защото всяка скара си има специфика и би трябвало да се съобразявате със своята скара... 

Най-добре става на барбекю с дървени въглища и на висока температура. Моите времена за печене са за обикновена електрическа скара.

След запичането на всяка от страните, преди да обърнете шишчето, задължително го намажете или полейте с малко олио, за да не залепва по скарата.

Така изпечените шишчета са невероятно сочни и божествено вкусни, просто няма да повярвате, че шишчетата са от пилешко бяло месо.

Ако и след тези шишчета упорствате и продължавате да твърдите, че "месото на пилешкото филе е сухо и безвкусно", значи просто не сте изпълнили рецептата според моите указания...:))

Чесново-орехова майонеза

За да се търси по-лесно, изведох тази тема от темата за Перфектният таратор

ЧЕСНОВА ИЛИ ЧЕСНОВО-ОРЕХОВА МАЙОНЕЗА
Почистваме, обелваме и нарязваме на парченца 3-4 едри глави чесън, счукваме ги в дървена гаванка в присъствието на 2 ч.л. сол.
*ДОБРА ИДЕЯ: Почистването и обелването на чесъна става много по-лесно, ако накиснем главите във хладка вода за няколко часа или една нощ.
Счукваме и стриваме чесъна докато стане на гладка кашичка.
Към нея постепенно по малко добавяме зехтин или олио и разбиваме.
Продължаваме, докато поема. Много лесно става на гъста майонеза.
Дотук с чесновата майонеза.
Тази процедура можете да извършите по бабешкия начин, както я правя и аз, защото ми е приятно да си играя, но можете да използвате и блендер или пасатор, защото количеството чесън е достатъчно голямо за целта. А и хомогенизирането с мазнината също ще стане лесно.
Докато чесънът е още само на кашичка със солта, в гаванката добавяме предварително настъргани на специална мелничка орехови ядки.
Разбиваме, докато получим чесново-ореховата майонеза. Трябва да бъде гъста.
Цялата тази операция може значително да се улесни, ако още в началото използваме чопър, блендер или пасатор. Тогава в съдчето можем просто да пуснем обелените скилидки чесън, заедно с орехите и солта, да разбиваме и постепенно да добавяме мазнината на малки порции.
Тази майонеза не е много трайна, не защото се разваля, а защото след десетина дни престой в хладилника губи от свежестта на аромата си и добива малко по-тежък чеснов дъх.
Затова е добре да си приготвим количество, което ще употребим за тези десетина дни.
*ВТОРА ИДЕЯ: Може да приготвите майонезата само с чесън, добре разбит със сол, като добавите толкова настъргани орехи, че да се получи чесново-орехово тесто.
Тази смес не се нуждае от мазнина, защото орехите съдържат достатъчно и е значително по-трайна.
*Едно предупреждение:
Чесново-ореховата майонеза не бива да се пържи, вари или пече, както и да се влага в продукти, които тепърва ще минават термична обработка, защото чесънът добива доста тежък аромат. 
Не става и за мариноване на месо, което ще се пече на фурна или скара.
Чудесно става да се маринова месо, което ще се консумира сурово. Тогава може да се прибави съвсем малко количество чимен.
Употребата й е предимно за таратор, в комбинации с кисело мляко, за подправка на зеленчукови ястия от спанак, зелен фасул, броколи, карфиол, пролетни манджи от смесен зеленчук - спанак, зелен лук, лапад, киселец и навсякъде, където "носи" чесън.
Както казваше мой приятел "Само на сутляш не съм слагал, но не пречи да опитам...".

Всъщност, това може да се ползва с успех навсякъде, където може да се сложи чесън. Удобството е, че си играеш да го направиш веднъж, винаги го имаш под ръка, и винаги можеш да експериментираш като добавиш или към някаква салата, или към някаква манджа или супа.
Дори можеш да разбъркаш една кофичка кисело мляко и да добавиш от майонезата, като се съобразяваш най-вече със солта в нея и вече имаш готово ядене, подправка, дип или гарнитура - всичко е въпрос на изобретателност и комбинативност.
Затова и съм го направил и в двата му варианта - без орехи и с орехи, като имам предвид, че орехите не навсякъде ще бъдат съчетаеми с вкуса.
Искаше ми се да е универсална, но не може, заради промяната на аромата при термична обработка - това е най уязвимото място на чесъна.
Аз и досега не съм привърженик на италианската традиция да се пържи чесън за повече от 15 сек.. 
По моите разбирания, чесънът трябва да се употребява само в пресен вид, даже и изсушеният и гранулиран чесън не ми харесва особено, нищо че е удобен за ползване.

"Магданозената салата" или Фалшиво Табуле

Метеоролозите обещават в близките дни температури до и над +36°.
Значи, освен спасителната студена бира, мохито, бели и червени вина, май ще трябва и нещо свежо и студено за мезе или свежо, витаминозно  и калорично за вечеря.
Принципно, най-свежата арабска салата, прочутото Табуле, има следната схема:
смес от свежи зеленчуци, задължително домати, голямо количество пресен магданоз или кориандър, мента или джоджен, лук, лимони, сомак (сумак), зехтин и булгур или домашен кускус. Целта е салатата да отдели много сок, който при престояването за няколко часа в хладилника, да бъде поет изцяло от булгура или кускуса. Като вариант,  може да има и краставици, пресен или стар чесън, ядки - сусам, обелено слънчогледово или тиквено семе, бадеми, лешници, орехи, твърдосварени яйца или само белтъци, ситно нарязан пресен лук. Едно от задължителните условия е да бъде кисела и да има мента.
Моята рецепта репликира "оригиналната" (в кавички, защото яденетата, на които се знае автора и първоизточника, се броят на пръстите на едната ми ръка...), като съм се постарал да бъде максимално свежа.
Тази традиционна близкоизточна салата има способността да оставя в устата вкус на пролетна свежест и зеленина. Много важно за тази рецепта е  зехтинът да бъде наистина качествен - задължително "екстра върджин" от високо качество.

Ето ви и моето решение за лека, свежа, много витаминозна и хранителна салата.

4 вр. магданоз
2 лимон
3 големи сочни и месести домата
1 средна краставица
3 с.л. зехтин
1 ч.л. сол (не е нужно повече, лимоновият сок компенсира)
1/2 ч.л. сомак (сумак) (не е задължително)
зелените пера от 1 вр. пресен лук
1 гл. червен лук
1/2 вр. пресен джоджен,
3-4 листа мента
1 листенце пресен босилек
опция: ситнонарязаните белтъци от 3 твърдосварени яйца
5 филии препечен ръжен хляб
Най-напред нарязваме на ситно всичкия магданоз.
Сокът от лимона, зехтинът, сомакът и солта разбиваме като дресинг в купата, в която ще правим салатата.
Добавяме от магданоза след всяка съставка и разбъркваме, така салатата става много по-вкусна.
Доматите бланшираме и обелваме, срязваме на две и отстраняваме семенната част, нарязваме на ситни кубчета.
Добавяме от магданоза и разбъркваме, добавяме нарязаните домати към дресинга в купата, отново поръсваме с  магданоз и отново объркваме.
Нарязваме на ситни кубчета краставицата и червения лук, добавяме ги в купата, объркваме, поръсваме с магданоз и объркваме отново.
Нарязваме на тънки ивички белтъците, на ситно джодженът, ментата и босилекът, добавяме ги към салатата, поръсваме за последно с магданоза и объркваме.
Поставяме купата захлупена в хладилника за 3-4 часа.
Изваждаме, поставяме натрошените на хапки препечени филийки ръжен или типов хляб, объркваме и оставяме за още един час в хладилника. След един час хлябът трябва да е поел по-голямата част от сокът от салатата.
Салатата е невероятно свежа и вкусна, балансирана е по отношение на протеини и въглехидрати и може да се използва за хранене в Зоната.
Съвети:
1. Ако сте в сезон, когато доматите не са достатъчно сочни, настържете на ренде още един голям домат. 
2. Който обича чесън, може да постави 4-5 ситно нарязани скилидки пресен чесън.
3. На тази салата страшно отива печено пилешко бяло месо. Преди сервирането изпечете на скара 150 г. пилешко бяло месо, оставете го да изстине и го нарежете на ситни ивички. Поръсете салатата при сервиране с месото, така става изключително свежа, калорична и витаминозна вечеря.
4. Най лесният начин за препичане на филийките е в тостер, след което ги оставяте за няколко часа да доизсъхнат.