Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

24 май 2012 г.

Охлюви, запечени в "гювече" от лук със сос от топено сирене и препечени орехи


ПРОДУКТИ
10 глави кромид-лук
10 охлюва-ядки, предварително сварени и обработени
60 г. краве масло
100 г. топено сирене
50 г. синьо сирене
1 ч.л. черен пипер, прясносмлян заедно с 5 зърна бахар
10 половинки орехи, предварително препечени с малко сол
2-3 пресни зелени люти чушлета
растителна готварска сметана
сол

ЗАБЕЛЕЖКА: Варианти на пълнежа, които правят рецептата универсална: всякакво пилешко месо на кубчета - сурово, варено или леко запържено, от която и да е част на пилето, парченца месо от пушено пиле, крехко телешко, свинско бонфиле, постно агнешко, обезкостено филе от всякаква морска риба, предварително леко бланширани калмари на ивички или пластинки, белени коктейлни скариди. Добре е месото да бъде предварително леко запържено. Вариантите са ограничени единствено от вашия вкус и изобретателност.

Избираме десет приблизително еднакви глави лук с диаметър около 5 см. Не ги белим, единствено от "брадата" на лука изрязваме част от власинките, но оставяме достатъчно плътна и равна част, която ще служи за дъно и ще държи по-нататък лука да не се разпадне при последващата термична обработка.
Поставяме лука в тенджера и го заливаме с вода, която да го покрие с един пръст. Добавяме 1 с.л. сол и 1 с.л. тъмен балсамико, оставяме да заври, намаляваме огъня на слаб и оставяме да ври 15 мин.
Изваждаме лука и го оставяме да изстине напълно.
Обелваме горната люспа и следващата след нея.
С остър нож отрязваме капаче от горната страна на главата на разстояние 1/4 от височината на лука. С чаена лъжичка внимателно издълбаваме част от вътрешността, като оставяме доста дебела стена и дъно.
На дъното на всяко "гювече" поставяме по 1/10 от маслото (съвет: оформете маслото като дебело кебапче, поставете го във фризер за половин час и го нарежете на десет равни пластинки).
Всяка глава лук поставяме върху достатъчно голямо квадратно парче алуминиево фолио, увиваме и притискаме плътно фолиото около лука, а крайщата прибираме неплътно като бохчичка. Постиламе върху леко навлажненото дъно на тавичка хартия за печене и нареждаме главите лук плътно една до друга.
Запечете за 50 мин в предварително загрята до 150° фурна, по средата на фурната. Оставете готовите "гювечета" да изстинат напълно.
ОРЕХИТЕ
Половинките орехови ядки (или просто орехите) напръскайте с вода и объркайте, за да се овлажнят равномерно, посолете достатъчно и запечете умерено, без да ги прегаряте. Може и в микровълнова, при съответното внимание да не ги прегорите. Оставете напълно да изстинат и начукайте или накълцайте на дребни парченца.
СОСЪТ
Смесете и намачкайте заедно топеното сирене и синьото сирене като леко разредите до гъст сос с малко растителна готварска сметана. Разбъркайте заедно с половината от орехите, като при разбъркването поръсите с малко черен пипер с бахар. Не солете.

Внимателно развийте само горната част на "бохчичката", във всяко "гювече" поставете по един охлюв-ядка (или някой от изброените варианти с месо, риба или морски продукти), поръсете с малко от сместа черен пипер с бахар, поставете едно или няколко парченца люта чушка (за тези, които обичат люто), поръсете с по малко от орехите, залейте обилно със соса и запечете при 150°, докато сосът леко порозовее, но не по-малко от 15 мин.
Сервирайте заедно с фолиото, като гарнирате с картофено пюре и зелена салата, непосолена, само напръскана с лимонов сок и няколко капки зехтин.
Към охлювите, рибата и скаридите - хубаво сухо бяло вино или розе, а към вариантите с месата - сухо, не много тежко червено вино.

9 коментара:

  1. Анонимен24 май, 2012

    Ще го направя! Само вместо охлюви ще ръгна мидени ядки, и вместо топеното сирене ще добавя повечко синьо такова. Убеден съм, че няма какво да се сбърка с тези хубави продукти и предложената технология :)
    Вальо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вальо,към мидените ядки можеш да добавиш от т.н. Фиш фингърс - рибени пръчици, което си е откровено менте, но все пак си е месо от риба. Уж...
      Но със синьото сирене определено ще сбъркаш. Това, че синьото сирене е по-вкусно (на тебе и на мене поне...), съвсем не означава, че ако сложиш само синьо сирене, ще стане по-вкусно. Не е така. Комбинацията от синьо и топено сирене, включително и в посочените пропорции, дава най-добрия вкусов резултат при описаната технология. Моите рецепти, не забравяй никога, са идеално "изчислени", и то така, че да се извлече максимем вкус от посочените продукти.
      Но, лично твой проблем е как ще модифицираш рецептата, стига да имаш приятното чувство, че правиш нещо, което ще бъде по-адаптирано към твоя вкус...:))

      Изтриване
  2. Анонимен25 май, 2012

    Относно топеното сирене, може да съм предубеден, но ми се вижда голямо менте. Или пък не съм нацелил нещо качествено. Дали да не пробвам нещо като пармезам или подобно?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вальо, "топеното сирене" изобщо не е само едно, десетки видове са. От тези десетки видове винаги можеш да избереш качествено и на вкус подходящо за тебе. Аз умишлено не съм използвал пармезан (по-популярното название на истинското Пармиджано), защото това е много твърдо отлежало сирене, което се стърже, за да можеш да го използваш. С такова сирене и запичане до зачервяване, горният слой на соса ще стане като дърво... Освен това, ако си забелязал, умишлено добавям и готварска сметана, за да разреди още повече соса, за да може при печенето да се образува нежна и фина коричка, а отдолу сосът да е с фина консистенция. Вече ти казах - рецептите ми не са само импулсно- творчески, а ВИНАГИ са изключително стриктно обмислени и като съдържание, и като комбинация между продуктите, и като краен вкусов ефект.

      Изтриване
  3. Анонимен25 май, 2012

    Да, знам как е на италиански това сиренце, но у нас повече го наричат "пармезан". Не съм съгласен, че запечено става на дърво (особено ако не е съвсем отгоре), но пък и да не отваряме излишни полемики.
    Всичко добро и винаги творческо вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)) Творческите полемики винаги са полезни и за двете страни, или както са казали хората: В спора се ражда истината...

      Изтриване
  4. Нахрани ме, макар и без снимки с твоя блог! Успехи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)) Благодаря! "Без снимки" е принципна моя позиция, която очевидно се оправдава. А целта ми винаги е била една и съща - да ви нахраня. При това, възможно най-вкусно, и така, както никой друг не би чогъл да ви нахрани...:)))

      Изтриване
  5. Анонимен06 август, 2012

    Аз също пускам рецепти в различни форуми , но в повечето от тях искат рецептите да са придружени със снимки.Това че една рецепта е без снимка , не мисля че я прави по лоша или по хубава.Има и чудесни рецепти които не са със снимка и пак си остават невероятни

    ОтговорИзтриване

Моля, коментирайте рецептите ми!
Sapiens