Изчерпателно за ЧИМЕНА

Подправката "чимен", която не е особено позната у нас, всъщност представлява стритите на прах семена на известния сминдух.
Използва се като главната и незаменима подправка при приготвянето на пастърма и други кайзеровани меса и риби.
Чименът няма синоним и не може да бъде заместен от друга подправка.От твърде много години нищо не е изместило тази подправка от смесите за кайзероване. У нас, българските арменци много ползват тази подправка. В Турция и Гърция, както и по целия арабски свят е твърде известна и употребявана.
На руски е известна с названията - Пажитник сенной или Пажитник голубой, както и улумбо, сунели, хмели-сунели, хандакука, донник голубой, доннок синий, гуноба, синий козий трилистник, фенугрек, фенум-грек, фенигрекова трава, греческое сено, греческий козий трилистник, греческая сочевица, треуголка, верблюжья трава, че даже и с най-звучното и мистичното - ШАМБАЛА.  
За кайзероване на различни сушени меса или риби няма по-известна подправка от чимена.
Обикновено чименът е във вид на прах, приготвя се за употреба като се накисва от вечерта във вода. На следващия ден излишната вода се изсипва, добавят се 2 с. л. червен пипер, сол на вкус и 5-6 скилидки счукан чесън. С получената каша се намазва месото . Престоява няколко дни, за да поеме от аромата на подправката, след което се закача на проветриво место , за да изсъхне (или в хладилника, като често се обръща, за да изсъхне добре от всяка страна). Получава се превъзходно мезе.

История
Родината на чимена са земите около Средиземно море, но той е познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Семената му са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт. Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. През Средновековието също е бил използван като лечебно растение.

Растението
Чименът (сминдухът) e едногодишно растение от семейство Бобови. Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 см. Плодовете са шушулки с дължина 10–15 см и съдържат по 10–20 семена, които имат триъгълна  (тетраедър) форма. Оттам идва и латинското име на подправката - “Trigonella”, което означава “триъгълен”. Названието “чимен” се използва само за семената, докато “сминдух” – за цялото растение, което е основна съставка на нашата “шарена сол”.

Аромат и вкус
Кафяво-жълтеникавите семена на чимена съдържат етерично масло с над 40 съставки, които придават на подправката специфичен, леко горчив вкус. Ако се запекат, придобиват характерен аромат на ядки.

Кулинарна употреба
В много страни чименът се използва за кайзероване на месо (например, за направата на кайзер- пастърма). Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие. Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа “панч форон” от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен “хмели-сунели”. А стритите на прах семена са известни като грузинската подправка "уцко сунели", всъщност известната у нас "чимен".

Фолклор
Латинското име на чимена “foenum graecum” означава “гръцко сено”. Етимологията е запазена в много езици, например в английското “Greek hay”, словашкото “Senovka grecka”, хърватското “Grcko sijeno”. Въпреки силната асоциация с Гърция, класическото гръцко название на чимена – “телис” е изчезнало без следа в съвременните езици. С едно изключение – алтернативното българско име на сминдуха – “тилчец”.