Тарама-хайвер се наричат осоленият хайвер на някои риби.
По принцип може да се осолява всеки хайвер, но не всеки има добър вкус.
На 2 пълни с.л. тарама хайвер отива около 350 - 400 мл. олио, 1 малка главичка лук, 1 филия бял хляб, дебела не повече от 1 см., топла вода според необходимостта, 1 ч.л. разтвор на лимонтузу във вода (лимонтузуто е на върха на ножа). Разбиването става точно както се разбива майонеза, но преди това зрънцата на осоления хайвер се спукват чрез размачкване, най-добре в дървено хаванче (гаванка). При този процес се сипва съвсем малко гореща вода.
Добавя се една филия бял хляб, накисната в прясно мляко и изцедена. Получената кашичка се разбива точно както майонеза, като постепенно се прибавя по малко олио и се разбива на ръка, с пасатор или блендер. Всеки вид разбиване си има своята специфика и човек трябва да познава добре възможностите на уредите, с които ще работи.
По средата на разбиването, когато е сипано около половината олио, се добавя 1/4 кафяна чашка топла вода. По-голямото количество олио прави хайвера по-стегнат, но и опасността от пресичане е по-голяма.
Гъстотата на хайвера се контролира с количеството добавена вода. Може да се добавя газирана вода, тогава хайверът става по-пухкав.
Накрая се добавя съвсем малка главичка настърган лук. От по-голямо количество настърган лук хайверът започва да нагарча. Най-добре е да се постави само сокът от лука.
Добавя се и 1 ч.л. разтворено във вода лимонтузу. Лимонтузу, а не лимон, въпреки, че съм привърженик на лимона като средство за подкиселяване. Причината е, че когато се сложи лимон, хайверът се отпуска, а когато се сложи лимонтузу, това не става.
За да побелее хайверът (чисто "козметично" :)) ), съвсем накрая се добавя 1/2 каф. чашка гореща вода.
По принцип може да се осолява всеки хайвер, но не всеки има добър вкус.
На 2 пълни с.л. тарама хайвер отива около 350 - 400 мл. олио, 1 малка главичка лук, 1 филия бял хляб, дебела не повече от 1 см., топла вода според необходимостта, 1 ч.л. разтвор на лимонтузу във вода (лимонтузуто е на върха на ножа). Разбиването става точно както се разбива майонеза, но преди това зрънцата на осоления хайвер се спукват чрез размачкване, най-добре в дървено хаванче (гаванка). При този процес се сипва съвсем малко гореща вода.
Добавя се една филия бял хляб, накисната в прясно мляко и изцедена. Получената кашичка се разбива точно както майонеза, като постепенно се прибавя по малко олио и се разбива на ръка, с пасатор или блендер. Всеки вид разбиване си има своята специфика и човек трябва да познава добре възможностите на уредите, с които ще работи.
По средата на разбиването, когато е сипано около половината олио, се добавя 1/4 кафяна чашка топла вода. По-голямото количество олио прави хайвера по-стегнат, но и опасността от пресичане е по-голяма.
Гъстотата на хайвера се контролира с количеството добавена вода. Може да се добавя газирана вода, тогава хайверът става по-пухкав.
Накрая се добавя съвсем малка главичка настърган лук. От по-голямо количество настърган лук хайверът започва да нагарча. Най-добре е да се постави само сокът от лука.
Добавя се и 1 ч.л. разтворено във вода лимонтузу. Лимонтузу, а не лимон, въпреки, че съм привърженик на лимона като средство за подкиселяване. Причината е, че когато се сложи лимон, хайверът се отпуска, а когато се сложи лимонтузу, това не става.
За да побелее хайверът (чисто "козметично" :)) ), съвсем накрая се добавя 1/2 каф. чашка гореща вода.
Това е едно изключително предястие и мезе за силни спиртни напитка като водка,ракия.Намазан върху препечена филийка е нещо супер вкусно.Като правя хайвера от тарама хайвер понякога добавям и по малко хлебни трохи
ОтговорИзтриванеЗадължително на края се добавя малко зрънца неразбит хайвер-за красота ;)
ОтговорИзтриване