Липовите листа се берат от прорастналите отдолу, около дънера, израстъци и то на място, което е относително чисто, т.е., по-далеч от пътища с усилен трафик. Избират се максимално едри и, по възможност, еднакви по размер, листа.
Това става около края на април до края на май. Тогава листата са много фини и нежни, и едновременно с това, достатъчно големи.
Значи, береш си спокойно примерно по 20 листа, следващите 20 ги обръщаш обратно, с обратната страна, така че да се отличават отделните купчинки лесно.
Преценяваш колко листа ще са ти необходими за зимата, примерно за едно готвене при 3-4-членно семейство обикновено отиват към 40 до 60 листа като се изхожда от презумпцията, че дъното на 4-литрова тенджера се покрива с около 20 средноголеми сармички. Обикновено се прави и втори, понякога и част от трети ред.
Значи, за едно готвене са ти необходими примерно 60 листа. Преценяваш колко пъти през зимата ще правиш такива сармички. Да предположим, че ще готвиш 4 пъти, като вероятно ще правиш и лозови, и зелеви сармички.
Значи ще трябва да си набереш около 200 - 240 листа.
Не ги миеш, само ги забърсваш (по-скоро за очистване на съвестта...) от евентуално натрупан прах. Правиш си ги на купчинки по 20 и започваш с една солничка да ръсваш по мъничко сол между всяко листо, така че в купчинката да няма нито едно неосолено листо.
Поставяш така наредените купчинки в някакъв съд и го слагаш в хладилника за 2 дни.
През тези два дни листата омекват и леко се овлажняват, започват да издават много приятен аромат.
Между другото, тази технология е съвсем подходяща и за лозови листа.
След като поомекнат, купчинките се навиват възможно най-стегнато и се овързват със здрав конец или канап.
В този си вид, 12 "саламчета", вече можеш да решиш какво да ги правиш. Ако живееш в къща с двор, можеш да ги провесиш някъде на проветриво. Издържат спокойно 2 години в този си вид. Вероятно и повече, но нямам сведения... Ако си в апартамент, разбира се - във фризера. Не заемат практически никакво място, защото обикновено запълват дупки между по-едрите продукти.
Така можеш да си направиш и лозови листа. Без да се занимаваш с буркани, варене и т.н.
При необходимост ги изваждаш от фризера половин час преди да готвиш, оставяш ги да се поотпуснат на открит въздух, и накрая просто ги измиваш от солта с хладка вода. Повече не им е необходимо, стават като пресни.
Това става около края на април до края на май. Тогава листата са много фини и нежни, и едновременно с това, достатъчно големи.
Значи, береш си спокойно примерно по 20 листа, следващите 20 ги обръщаш обратно, с обратната страна, така че да се отличават отделните купчинки лесно.
Преценяваш колко листа ще са ти необходими за зимата, примерно за едно готвене при 3-4-членно семейство обикновено отиват към 40 до 60 листа като се изхожда от презумпцията, че дъното на 4-литрова тенджера се покрива с около 20 средноголеми сармички. Обикновено се прави и втори, понякога и част от трети ред.
Значи, за едно готвене са ти необходими примерно 60 листа. Преценяваш колко пъти през зимата ще правиш такива сармички. Да предположим, че ще готвиш 4 пъти, като вероятно ще правиш и лозови, и зелеви сармички.
Значи ще трябва да си набереш около 200 - 240 листа.
Не ги миеш, само ги забърсваш (по-скоро за очистване на съвестта...) от евентуално натрупан прах. Правиш си ги на купчинки по 20 и започваш с една солничка да ръсваш по мъничко сол между всяко листо, така че в купчинката да няма нито едно неосолено листо.
Поставяш така наредените купчинки в някакъв съд и го слагаш в хладилника за 2 дни.
През тези два дни листата омекват и леко се овлажняват, започват да издават много приятен аромат.
Между другото, тази технология е съвсем подходяща и за лозови листа.
След като поомекнат, купчинките се навиват възможно най-стегнато и се овързват със здрав конец или канап.
В този си вид, 12 "саламчета", вече можеш да решиш какво да ги правиш. Ако живееш в къща с двор, можеш да ги провесиш някъде на проветриво. Издържат спокойно 2 години в този си вид. Вероятно и повече, но нямам сведения... Ако си в апартамент, разбира се - във фризера. Не заемат практически никакво място, защото обикновено запълват дупки между по-едрите продукти.
Така можеш да си направиш и лозови листа. Без да се занимаваш с буркани, варене и т.н.
При необходимост ги изваждаш от фризера половин час преди да готвиш, оставяш ги да се поотпуснат на открит въздух, и накрая просто ги измиваш от солта с хладка вода. Повече не им е необходимо, стават като пресни.
Че си уникален, уникален си. Мога да ти кажа даже от къде си почерпил, дума по дума, с копиране и вмъкване, тази си "уникалност" - http://forum.kulinar.bg/viewtopic.php?f=19&t=802.
ОтговорИзтриванеПрочетох три от твоите писания и ти оставих три коментара, в потвърждение на твойта уникалност.
Сбогом
Ха-ха-ха... Понякога човек може да каже само "Боже, колко мъка има по света, боже...".
ИзтриванеДДа, признавам си най-тържествено и честно - директно, с копи и пейст откраднах от известния кулинар GOTIN не само тази рецепта, но и 100% от публикуваните в този кулинарен сайт рецепти... Направо съм за убиване и обществено порицание!!!
А това, че въпросният кулинар Gotin съм самият аз и с този ник съм много по-известен от години ще го обявим за дребни подробности и просто няма да му обръщаме внимание...:))
Гордей се със себе си Анонимен, ти разобличи един злодей, злостен крадец на собствените си рецепти!
Ами, ти така гузно и бързо избяга, тържествуващо изричайки "Сбогом!" и криейки се зад анонимността си, че просто няма как вече да ти отговоря, че покорно падам в краката ти и се подлагам на гнева и порицанието ти, задето съм откраднал 100% от собствените си рецепти... Ужас направо, какви хора има по света... Кулинарят Sapiens да краде собствените си рецепти от самия себе си ака Gotin... :)))
кажи как да си направя орис на скара пич ;)... ???
ОтговорИзтриванеПич, единственият начин е на шишчета, обаче, като виждам умствените ти възможности, струва ми се, че няма да успееш да се справиш... :))
ОтговорИзтриванеМного любопитно и полезно. С нетърпение очаквам да се разлисти липата в двора. Благодаря за споделената информация.
ОтговорИзтриване