Обикновено на другия ден след печената пуйка за Коледа (или Денят на благодарността, или Банго Васил...) остава подозрително голямо количество неизядено месо, предимно сухото бяло месо.
Когато имам неблагоразумието да пека пуйка по коледен повод, на другия ден правя сарми с бялото месо и обикновено те стават доста по-вкусни от самата пуйка.
Та значи, нарязваш бялото (или друго) месо от нещастната пуйка на подходящи парченца, обикновено колкото кибритена кутийка, събличаш една кехлибареножълта полупрозрачна кисела зелка от одеждата и и си подготвяш 300 гр. пушен бекон.
Има и малка хитрост, достойна за Чичо Скрудж.
Обикновено след голямото плюскане по такива празници остава и нарязан шпеков салам (а, не мисли за луканката, тя първа се изяжда).
Значи, отваряш щедро на дланта си едно зелево листо, колкото носна кърпичка и започваш да редиш - парче пушен бекон, парче пуешко, 1-2 парченца шпеков салам, ако е останал нарязан кашкавал слагаш и парченце от него, ръсваш малко червен пипер, лют такъв и много мъничко сол като се съобразяваш със солта в шпековия салам, бекона, зелевите листа и кашкавала.
Внимателно, все едно, че загъваш махмудия, завиваш зелевото листо около това съкровище, обръщаш го със завитата страна надолу и го подреждаш на дъното на достойна за целта тенджера, което е застлано с покривка от поне две-три застъпващи се зелеви листа.
Като подредиш един ред такива пакетчета в тенджерата, поръсваш обилно джоджен, нареждаш още един ред такива пакетчета, наливаш хладка водичка аха-аха да ги покрие, малко олио, малко червен пипер, натискаш ги с една обърната чиния, слагаш капака и слагаш на котлона за 35 до 55 мин след завирането.
Като изтече това време, изключваш котлона, поизчакваш 20 мин. и сервираш с горд вид на човек, който достойно си е свършил работата.
Да не забравиш червеното вино...
Когато имам неблагоразумието да пека пуйка по коледен повод, на другия ден правя сарми с бялото месо и обикновено те стават доста по-вкусни от самата пуйка.
Та значи, нарязваш бялото (или друго) месо от нещастната пуйка на подходящи парченца, обикновено колкото кибритена кутийка, събличаш една кехлибареножълта полупрозрачна кисела зелка от одеждата и и си подготвяш 300 гр. пушен бекон.
Има и малка хитрост, достойна за Чичо Скрудж.
Обикновено след голямото плюскане по такива празници остава и нарязан шпеков салам (а, не мисли за луканката, тя първа се изяжда).
Значи, отваряш щедро на дланта си едно зелево листо, колкото носна кърпичка и започваш да редиш - парче пушен бекон, парче пуешко, 1-2 парченца шпеков салам, ако е останал нарязан кашкавал слагаш и парченце от него, ръсваш малко червен пипер, лют такъв и много мъничко сол като се съобразяваш със солта в шпековия салам, бекона, зелевите листа и кашкавала.
Внимателно, все едно, че загъваш махмудия, завиваш зелевото листо около това съкровище, обръщаш го със завитата страна надолу и го подреждаш на дъното на достойна за целта тенджера, което е застлано с покривка от поне две-три застъпващи се зелеви листа.
Като подредиш един ред такива пакетчета в тенджерата, поръсваш обилно джоджен, нареждаш още един ред такива пакетчета, наливаш хладка водичка аха-аха да ги покрие, малко олио, малко червен пипер, натискаш ги с една обърната чиния, слагаш капака и слагаш на котлона за 35 до 55 мин след завирането.
Като изтече това време, изключваш котлона, поизчакваш 20 мин. и сервираш с горд вид на човек, който достойно си е свършил работата.
Да не забравиш червеното вино...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, коментирайте рецептите ми!
Sapiens