Телешко паприкаш във фюжън стил

Яденето е много лесно за приготвяне и изключително вкусно.

ПРОДУКТИ:
- телешко на едри хапки
- 1 голяма глава лук, тип "Каба"
- 1 буркан печени белени червени капии
- 600 г картофи
- 1/2 ч.ч. ориз (аз ползвам дългозърнест Басмати)

ПОДПРАВКИ:
- 2 ч.л. червен пипер
- 1 стрък целина или 6-7 кубчета
- 2 ч.л. сол
- 3 ч.л. подправка MAGGI- 10 зеленчука 
- 1/2 ч.л. прясносмлян черен пипер
- 2 ч.л. гранулиран чесън
- 6 с.л. олио

1. Нарязваме месото на едри кубчета (със страна около 3-4 см) и го поставяме в тенджера под налягане. Заливаме с вода 1,5 л вода, добавяме стрък целина на едро, затваряме и варим най-напред на 4 степен до леко съскане, след това на 1 степен за 1 ч. До влагането на месото го оставяме в бульона, а бульона пазим, защото ще ни трябва за яденето.
2. В тенджерата, в която ще готвим яденето, около 4 л., наливаме 3 с.л. от олиото, загряваме го добре и пържим от всички страни отцеденото и подсушено с домакинска хартия месо. Изваждаме месото и в мазнината  запържваме под капак обеления и нарязан на доста едро лук. Задушаваме до омекване.
3. Чушките от буркана, промити и подсушени, доколкото е възможно, поставяме в малка тавичка, поливаме с другите 3 с.л. олио и печем в загрята до 180 градуса фурна до изпаряване на цялата влага от тях и леко запичане. Периодически разбъркваме, за да не прегорят отгоре. Веднага след като ги извадим от фурната, поръсваме с 2 пълни ч.л. червен пипер и разбъркваме.
4. Слагаме отново тенджерата с лука да се загрее, добавяме месото и позапечените чушки, наливаме бульона плюс още 1 ч.ч. гореща вода. Оставяме на 4 ст. да заври и добавяме картофите, нарязани на по-големи от средни кубчета. Завира отново и ври 15 мин. Добавяме подправките: още малко целина, 2 ч.л. сол, 3 ч.л. подправка MAGGI, 1/2 ч.л. прясносмлян черен пипер, 2 ч.л. гранулиран чесън и ориза. Завира отново на 4 ст., намаляваме на 1 ст. и варим под капак около 15 мин като периодически разбъркваме внимателно.Сваляме от огъня и оставяме под капак още поне 30 мин.

Симити (симиди) с квас

Легендарните "симиди" с мая (квас) от нахут
 Отговор на поставен въпрос: "Какво е това "симид" и как се е правил?"

Принципно, всеки хляб с мая (а това са поне 95% от известните ни хлябове) е "квасен" хляб.
Квас и мая са синоними.
При добро желание, от всеки вид брашно можеш да си направиш мая или квас.
Аз зная как се прави мая за симид.
Симидът се прави от възможно най-финото бяло брашно.
"Тайната" е в маята или квасът.
Квасът се прави от нахутено брашно.
Прави се кашичка от вода и нахутено брашно с много мъничко захар.
На гъстота като рядка боза.
Оставя се на топло. Навремето се е забърквал в керамична паничка и се е слагал на равномерна топлина до кандилото, в специалната за целта остъклена кутия, докато започне да втасва и да пуска мехурчета.
На всеки 24 часа се "храни" като се отнема половината от втасалата смес и се допълва с рядка кашичка от нахутено брашно, вода и много малко захар.
До следващия ден нахутената мая е втасала отново.
Това се повтаря няколко дни, след което маята може да се ползва по предназначение.
Ако искаш да съхраниш по-дълго такава мая, необходимо е да я държиш на топло - 40-45°С и да я "храниш" периодически.
Ако няма да а ползваш за известно време, можеш да я държиш в съдче с капак в хладилник и да я подхранваш на десетина дни веднъж.
А рецептата за легендарния хляб "симид" е приблизително следната:
2 обемни части фино бяло брашно, 3/4 обемна част хладка вода, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар (за предпочитане истинска кафява захар - у нас, това, което се продава като кафява захар е най-долнопробна имитация...), 1 с.л. олио (зехтин), 1 об.част от маята.
Всичко това се меси безмилостно в продължение на 15-20 мин.
Оставя се да втаса 2-3 часа (втасва по-бавно!), като си удвои обема се измесва отново и се слага да се пече. Най-добре става в леко намазана с мазнина правоъгълна форма за кекс.
Пече се на средна фурна, около 170 градуса, може и да не е загрята предварително.
Пече се 30 мин. при тази температура, след което малко се увеличава температурата (до 200 градуса) и се допича още 15 мин.
След изваждане от фурната, горната и долната кори се напръскват или намазват с вода и се увива в кърпа, за да се задуши и омекне кората.

Надявам се да съм ви бил полезен, да се върнете векове назад и да повторите легендата със собствените си ръце... :))

Изключително вкусно ядене с телешки пържолки, картофи, ориз и гъби

ПРОДУКТИ:
400 - 600 г телешки или свински по-тънки пържолки
1 едра глава кромид лук
3 вр.пресен лук
1 вр. сибирски лук (див лук, с аромат между чесън и лук)
2 зелени капии
1 среден морков
50 г резен целина
1 буркан горски гъби (манатарки, рижики) или 300 г култивирани печурки (кладница)
2 ч.л. (с връх) червен пипер
1 равна ч.л. смлян черен (бял) пипер
2 ч.л. подправка MAGGI - 10 зеленчука
1 равна ч.л. гранулиран чесън или 5-6 скилидки чесън
2 ч.л. сол
1/2 кг картофи
3 с.л. ориз
за бульона:
2 1/2 л вряла вода
ситнонарязаните дръжки на връзка магданоз

заб. Продуктите и подправките в списъка са подредени по реда на влагането им в яденето и е добре този ред да се спазва при готвенето.

1. Най-напред мариноваме пържолките, поръсени със сол, черен пипер и 2-3 с.л. олио. Оставяме в хладилника за поне половин час, или докато подготвим другите продукти.
Нарязваме главата лук и чушките на средни парчета и морковът на кръгчета. Отделно нарязваме на средно сибирския лук в отделно съдче. Нарязваме и целината на кубчета, но в отделно съдче. Нарязваме картофите на средни кубчета, също в отделно съдче. Приготвяме си и 3-те с.л. ориз.
Маринованите пържолки нарязваме на хапки и добавяме към кромида, морковите и чушките.
2. Приготвяме си бульона, като оставяме да заври водата и в нея изсипваме ситнонарязаните дръжки от магданоза да се попарят.
3. В тенджерата, в която ще готвим (около 4 л) изсипваме 4-5 с.л. олио и го загряваме на четвърта степен на котлона. Когато е добре загрято, изсипваме нарязаните кромид, морков, чушки и пържолките на хапки. Задушаваме под капак при често разбъркване, докато лукът и морковите поомекнат и се позапържат. Месото ще се запържи синхронно с тях. Добавяме и сибирския лук и задушаваме още 7-8 мин като разбъркваме. Добавяме и кубчетата целина. Задушаваме още 2-3 мин, докато си пуснат аромата.
4. Изсипваме гъбите от буркана или измитите и начупени на едро печурки, или друг вид гъби. Ако ползваме кладница, добре е предварително да я бланшираме с вряла вода за 5 мин и охлаждане за 10 мин на течаща вода.
5. Овкусяваме с подправките като спазваме следния ред:
- 2 пълни ч.л. червен пипер
- 2 ч.л. подправка MAGGI-10 зеленчука или тип Пикантина по ваш вкус. Вместо това, можете да използвате 2 пилешки или зеленчукови бульончета на MAGGI.
- 1 ч.л. смлян черен (бял) пипер
- 1 ч.л. гранулиран чесън или 4-5 скилидки
- 2 ч.л. сол
Разбъркваме и задушаваме още 5 мин.
6. Изсипваме приготвения бульон, разбъркваме, изчакваме отново да заври и намаляваме на втора степен на котлона.
7. Изсипваме картофите и ориза и варим при периодично разбъркване (оризът има отвратителният навик да пада на дъното и да се залепва!) до сваряването на картофите.
Яденето трябва да стане гъсто и това се осигурява от количеството ориз или добавянето на още вода със сол. Затова, бъркайте достатъчно често, защото при сгъстяване, яденето има опасност да загори.
Да ви е сладко!

Невероятно вкусно ядене от спанак, ориз и месо, в стил "малко след ризото"

ПРОДУКТИ:

500 г. свинско (плешка, висменка, изрезки или пилешко всякакъв вид)

1 кг. пресен спанак

1 вр. пресен лук

3 едри глави стар лук

3-4 с.л. олио

1 ч.чаша ориз Басмати

4 ч.чаши вода

2 с.л. брашно, разтворено в топла вода

черен пипер, сол, гранулиран чесън - на вкус

100 г. синьо сирене на едри парчета

Преди всичко, почистваме спанака от коренчетата, щателно измиваме всяко листо, и го нарязваме на средно едро.

Запържваме месото на хапки в мазнината до почти пълна готовност. Изваждаме месото и в същата мазнина задушаваме лука до порозовяване, след което добавяме и пресния лук за още 7-8 мин.. Всичко пържим на ІІІ-та степен на котлона (от четири).

В изпържения до готовност лук постепенно, на порции, добавяме спанака и пържим, докато омекне и леко се позапържи. Когато преценим, че е почти напълно готов, добавяме изпърженото месо и пържим още 5 мин. Добавяме необходимата вода и увеличаваме котлона на ІV-та степен, докато заври. След като заври, добавяме солта и подправките, малко след това и ориза. Ври още 5 мин. и намаляваме котлона на ІІ-ра степен. В дадения случай, аз използвам ориз Басмати, който изисква варене около 10 мин., затова варим до полуготовност още 7-8 мин., добавяме размитото брашно, ври още 5 мин. при постоянно разбъркване, за да не загори, добавяме синьото сирене, изключваме котлона, оставяме яденето още 1-2 мин. и сваляме от котлона.

Забележка: когато се добави размитото брашно и/или ориза, винаги след това се бърка непрекъснато, защото въпросните субстанции имат гадният навик да падат на дъното и да загарят.

Спанак с пилешко, карфиол и ориз Басмати

Спанак с пилешко, карфиол и ориз Басмати

продукти:

2 вр. пресен лук - само зелената част

около 400 г пилешко филе

около 400 г карфиол

2 пакета спанак със сметана (замразен, от Лидл)

4 - 5  с. л. олио

1,5 чаши ориз (предпочитам Басмати)

5,5 чаши вода

подправки:

1/2 ч. л.  пресносмлян черен пипер

2 зърна бахар, леко спукани

2 ч. л.  подправка "МАГГИ - 10 зеленчука"

2 ч.л. сол

По желание,съвсем накрая, можете да добавите и 1/2 ч.л. гранулиран чесън "Микадо", от Лидл.

    Нарязваме филето на не много едри кубчета или на подобни по обем жулиени, поръсваме с малко олио и разбъркваме. Карфиолът накъсваме внимателно на по-малки от средни розички. От пресния лук вземаме само перата и ги нарязваме на средно. Спанакът размразяваме няколко часа предварително, или в микровълнова фурна, според описанието на опаковката. Разбира се, според сезона можем да използваме и пресен спанак, съответно измит, нарязан, попарен и накълцан на ситно. Използваме заквасена сметана.

В подходяща тенджера поставяме олиото и го загряваме добре. На два - три пъти изпържваме месото, като бъркаме енергично, защото пилешкото филе се лепи и загаря лесно. За да го изпържим правилно, трябва мазнината да е много добре загрята, да се пържи на малки порции и да се разбърква много често, още от началото. Не се пържи продължително, за да остане сочно отвътре. След като изпържим месото, го изваждаме в отделен съд, а в мазнината леко запържваме нарязания зелен лук. Добавяме месото и след 5 мин. карфиола. Пържим още 10 мин., наливаме водата, оставяме да заври и добавяме подправките и ориза. Оставяме отново да заври на 4 на котлона, след което намаляваме на 1 и така варим още 15 мин. като следим ориза да не се превари. Правим това, защото всеки от многото видове ориз си има свои специфични изисквания - количество вода на единица обем и точно определени минути за правилно сваряване. Имайте предвид, че оризът трябва да бъде на пръв поглед леко недоварен, по-скоро "алденте", защото след изключване на котлона и оставяне на остатъчната топлина на плочата, оризът продължава да поема вода. Ако не спазвате това правило, има опасност оризът да бъде преварен.

Фантастични пържени кюфтета от моркови

ПРОДУКТИ:
1 кг. моркови
750 г. лук
500 г. картофи
10 яйца
150 г.  кашкавал (това количество е оптималното, но може и повече)
6 с. л.  брашно (препълнени)
5 ч. л.  сол
2 ч. л.  червен пипер
2 ч. л.  смлян черен пипер
3 ч. л.  гранулиран чесън
4 с. л.  олио
50 г.    целина
2 вр.   магданоз
около 200 мл. олио за пърженето

Интересното в тази рецепта е, че се използва пулпът след изстискване на моркови за сок със сокоизстисквачка, който принципно се изхвърля като отпадък. Този пулп е изключително ценен диетичен продукт, защото съдържа всичко полезно от моркова -  фибри (целулоза) , каротин, въглехидрати и недоизцеден сок.
Към 1 кг. от този пулп добавих последователно: 750 г. лук -  почистен, обелен и нарязан на ситно (използвах ренде Бьорнер),  500 г. картофи - измити, обелени  и настъргани на средно ренде, 150 г. настърган кашкавал (видът не е от съществено значение, количеството е според хигиенните ви представи...),  настърганата на ситно целина,  нарязаният на ситно магданоз,  яйцата,  олиото и подправките. Сместа се измесва като кайма,  до хомогенност, и се оставя за 15 мин.,  за да се обменят ароматите. През това време се отделя течност, която основно съдържа част от морковения сок,  картофен сок и разбитите яйца. Тя е много ценна съставка, затова в никакъв случай не я изхвърляйте. Върху цялата смес поръсваме 6 препълнени с. л.  брашно и измесваме отново сместа. Независимо от добавеното брашно, сместа е относително сочна,  но така трябва да бъде.
В подходящ съд загряваме олио, около 1 пръст. Използвам случая да спомена, че тези кюфтета, близо 2,5 кг. като смес,  за мое най-голямо учудване, поеха смешно малко количество олио при пърженето.
Оттук нататък вече се изисква по-голямо майсторство на ръката, защото сместа,  въпреки добавеното брашно,  е твърде сочна и оформянето на такива кюфтета е по-трудно и изисква опит. Кюфтетата не трябва да бъдат дебели,  за да се изпържат правилно и равномерно, без да останат полусурови в средата. Оптималната дебелина е около 1 см. Диаметърът им също не трябва да е много голям,  за да не се разтрошат при поставянето им в тигана. Критичният момент е до поставянето в тигана,  след 4-5 минути пържене,  кюфтето се стяга и с него се работи много лесно. Пържат се на трета степен (от 4) на котлона, като се обръщат често. За да бъдат идеално изпържени, трябва да изглеждат малко препържени. Изваждат се върху хартиени салфетки, които да попият излишната мазнина. За начинаещите - има един трик за проверка на степента на изпържване на всякакъв вид кюфтета - с гърба на вилицата притискваме леко кюфтето,  недоизпърженото е меко, според степента на втвърдяване при натиск, определяме и степента на изпържване.
Кюфтетата наистина са фантастично вкусни,  на вкус изглеждат като че ли са с кайма (такъв ефект има комбинацията морков плюс яйца),  топли са чудесни,  но истинския си невероятен вкус и аромат добиват след като добре изстинат. 

Краставичена лютивка

Уникална рецепта, особено за летните горещини. 
Всъщност, според мен, най-страхотното мезе за ракия.

ПРОДУКТИ:
30 зелени люти чушки ("яко 'юто...")
2 вр.копър
4-5 средни млади краставици
7 скилидки чесън
1 ч.л. захар
5 ч.л. сол
6 с.л. оцет
6 с.л. олио
500 мл. вода

1. Изпичаме (или опукваме в много малко мазнина) лютите чушлета и ги поливаме с кипнатата и поизстинала смес от вода, захар, сол, олио и оцет.
Обелваме и нарязваме на много тънки филийки скилидките чесън и ги добавяме при чушлетата. На дъното на буркана поставяме копъра ненарязан, на китка, вързана с конец. 
2. Настъргваме обелените краставици на едро ренде и ги добавяме върху чушлетата. Затваряме с капачка и обръщаме буркана обратно.
Оставяме да престои 3 дни в хладилник, обръщаме буркана и мезето е готово за консумация.
Тайната на рецептата е, в това, че като мезе се ползва само отцедената от маринатата настъргана краставица. Когато изконсумираме настърганата краставица, отново настъргваме и добавяме в маринатата. До изчерпване на лютивината на чушлетата. :)) Накрая се ползват и самите чушлета, които вече съвсем не са толкова люти и са добили фантастичен пикантен аромат от краставицата и копъра.
Забележка: Копърът се добавя към саламурата на чушлетата и не бива да се смесва с краставицата, единствено се използва неговият аромат в саламурата. Затова се поставя ненарязан, като китка, за предпочитане на дъното на буркана.

Домашен ябълков оцет

За да си направите около 5 л. биологично чист ябълков оцет, са ви необходими следните неща

- 4 кг. капали ябълки
- 5 л. изворна или преварена вода
- 500 г. захар (желателно нерафинирана)
- за ускоряване на ферментацията - 20 г. прясна мая за хляб или 10 г. инстантна
- 11-литрова туба от минерална вода

Ябълките се почистват единствено от силно загнили места, без да се белят и да се изрязва семенната част. Нарязват се на възможно най-ситно или се смилат на месомелачка с едра решетка и много остри ножове, чопър или блендер. Но ябълките не трябва да бъдат на каша, а на ситни парченца.

Водата е желателно да бъде изворна или преварена. Докато е още топла, в нея се изсипва захарта и разтворената в малко хладка вода мая.

Наситнените ябълки изсипваме в тубата и заливаме с подсладената вода. На отвора на тубата поставяме два пласта марля и закрепваме с ластиче. 

Сместа в тубата се разбърква с дървена бъркалка 2-3 пъти на ден, докато трае бурната ферментация. Когато започне бурната ферментация, плодовете изплуват отгоре и се образува голямо количество пяна. Това привлича голямо количество мушици-дрозофили (оцетници) и това е напълно нормално. 

Ферментацията е завършила, когато спре да се образува пяна и плодовете паднат на дъното. Това става в период от 10 до 30 дни и зависи от околната температура. 

След приключване на бурната ферментация, сместа се прецежда, плодовете се изстискват и отделеният сок се връща при основния. 

Следва тиха ферментация около месец, при което оцетът се избистря и на дъното пада утайка. Тази утайка е т.н. оцетна гъба и служи като незаменима мая за следващ оцет. Използването й многократно ускорява процеса и прави оцета по-силен и биологично активен. 

Тихата ферментация е добре да протича на тъмно, затова е добре да увиете тубата с вестници. След приключване на тихата ферментация, което може да продължи от 1 до 2 месеца, имате два основни варианта. Да прецедите оцета през ленена кърпа и да го бутилирате, като запазите утайката в бурканче в хладилника, или да "отдекантирате" бистрия оцет от утайката. Това става, като към тънко маркуче привържете пръчка, която да го държи стабилно вертикално, да запушите долния отвор (за да не смуче от утайката) и да пробиете отвор отстрани на маркучето. С този самоделен агрегат можете да източите бистрия оцет плътно до утайката. Отново бутилирате оцета, а утайката запазвате в подходящ херметичен съд в хладилника. И в двата случая, след бутилирането, отново ще се получи утайка, която е много ценна от биологична гледна точка, затова не я филтрирайте, а преди ползване разклащайте бутилката, за да се размъти оцетът. При по-продължителен престой, тази утайка се превръща в плътна оцетна гъба, която е много ценна, но се храни с оцета и намалява количеството му, затова оцетът вече може да се прецеди в чиста бутилка, а оцетната гъба да се прехвърли в съда с утайката. 

Една допълнителна информация - оцетът има способността да се дели на пластове с различна плтност, а това означава, че при по-продължителен престой, най-горният слой ще бъде от най-слаб оцет, а най-долният, плътно до утайката - най-силен. Затова винаги разклащайте домашния оцет.

Моите топ рецепти

Линкове към някои мои топ-(по моето лично мнение ) рецепти.

Моля, дайте предложения кои други рецепти бихте искали да добавя като линкове в тази подборка и ще го направя незабавно.

В крайна сметка, този блог беше създаден за вас, за да ви е удобен и да ви ползва, а не да си гъделичкам Егото... Аз изобщо не съм суетен, а удоволствието ми е вие да бъдете доволни...:)))


СКАРАТА, МЕСА, КЮФТЕТА

Скарата! - Месото за скара - видове, технологии, трикове, похвати и резултати

Скарата - всичко за нея, че и повече...

Може ли едно кюфте за скара да бъде сочно, без да бъде прекалено мазно?

Свински гърди върху карамелизиран лук


ПИЛЕШКО

Невероятно сочните шишчета от пилешко филе на Sapiens

Две рецепти с пилешко бонфиле в стил "фюжън"

Две много пикантни рецепти с пилешки парти-бутчета

Пилето Кхо или пилешки хапки в соево-карамелен сос

Палачинки с плънка от пилешко месо

Пилешкото бяло месо или филе - важни съвети за правилното му приготвяне

Технология за обезкостяване на пилешко бутче до пържола


РИБА

Осоляване на сельодка - класическата рецепта

Пресносолно филе от сьомга

Консервиране на риба

Пикантно филе от риба в панировка "Темпура"

ПАНИРАНЕ, ПАНИРОВКИ
Паниране, видове панировки, рецепти. Кляр.

Кляр


ГЮВЕЧЕТА

Всичко за гювечетата


КАРТОФИ

"Надупени" картофи по родопски и Картофи Пюфе

Печени в микровълнова фурна цели необелени картофи


БОБОВИ, ВАРИВА

БОБ - технология за правилното готвене на всички видове бобови растения


ОРИЗ

Ориз - технология за правилното му приготвяне

Ориз пилаф - автентична арменска рецепта

Ориз с орехи

Ориз за гарнитура

Ориз с домати "конфи"

Истински пилаф

Ориз по виетнамски

Пиле с ориз

Пилешко с ориз - ядене -"трепач"...

Домати с ориз - деликатес


ЗЕЛЕНЧУЦИ

Карфиол, варен в прясно мляко и поръсен с пекорино или пармиджано

Испански омлет ala Sapiens

Тараторът - това кулинарно чудо

Чушки- бюрек

Зелен фасул - яхния - специална технология


ПРЯСНО ЗЕЛЕ (не, че не е зеленчук, но си заслужава отделна тема)

Как да сготвим най-вкусното прясно зеле - специална технология

Много вкусно прясно зеле по специална технология


ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ И САРМИ

Пълнени чушки и сарми - обобщаваща технология

Любимите ми сармички с лапад и млечен сос

Вълшебната рецепта за пълнени чушки и сарми на чичо Любо


ПОДПРАВКИ, МАРИНОВАНЕ, КАЙЗЕРОВАНЕ, ПАСТЪРМИ

Чименът - изчерпателно за него

Универсална смес от подправки №3 за всякакви видове месо преди печене

Телешка пастърма

Сушено-мариновано пуешко филе - специална технология

Универсална рецепта за мариноване и кайзероване на всякакъв вид месо

Смес №2 за мариноване на пилешко месо

Бабек


ХРЯН, ЧЕСНОВИ СОСОВЕ И МАЙОНЕЗИ

Деликатесна сос-паста от хрян. Майонеза от хрян. Уасаби.

Чесново-орехова майонеза

Сос Ткемали

Сосът Чимичури


ЧОРБИ

Класическата пловдивска шкембе-чорба


КАША

Кашата - видове и как се прави


РАЗНИ

Препечено брашно, но не на сух тиган, а в микровълнова


ЗА КУЧЕТАТА

Правилната храна за любимите ни кучета


ОХЛЮВИ

Сваряване и почистване на охлюви

Охлюви с ориз и пролетни зеленчуци

Сваряване и почистване на охлюви

Охлюви в "гювече" от лук и сос от топено и синьо сирене

(Внимание, рецептата е универсална!)


ЛОКУМ

Сос Ткемали

Сливите Ткемали, които са в основата на този невероятен грузински сос, при всички случаи могат да бъдат заместени с най-обикновени кисели джанки.

За наш късмет, освен в Грузия, въпросните жълти сливи Ткемали, растат единствено в България. Има и един друг вид - отвън тъмновиолетови, а отвътре - червеникави, също кисели, с тази специфична киселина, която имат единствено джанките и която е толкова уникална, колкото и лимонът или лаймът са уникални като киселина, но в друг спектър. В Северна България им казват основно джанки, но в Южна България са известни само като сливи или афъзки, като афъзките, дори и зелени, леко сладнят и са доста по-едри. От тях не става Ткемали, но също може да се ползват за подкиселяване - на сарми, зелен фасул или подобни супички. С една дума, колкото по-кисели такива плодове намерите, толкова по-хубав сос Ткемали ще си направите. Убеден съм, че около мястото, където живеете има поне няколко такива дръвчета, които никой не ги бере, защото са безумно кисели... Е, точно такива ни трябват.

Под учудените погледи на кварталните клюкарки си набирате един килограм джанки от едно такова дръвченце. Правите си толкова известното и екзотично Ткемали без всякакви проблеми и всички ваши познати кулинари и гурмани люто ви завиждат за което...:))

Значи, рецептата за Ткемали, най-общо казано, е следната:

1 кг. кисели джанки

1 пресна червена люта чушка (може и повече, ако обичате люто)
1 глава чесън
4 ч.л. сол
половин връзка копър
стръкче мента (в класическото Ткемали задължително се използва подправката Омбало или Блатна мента, но обикновената мента плюс джоджена вършат абсолютно същата работа... Апропо, аз не обичам мента, както и чубрица, затова обикновено ги пропускам...)
2-3 листенца пресен джоджен (може и повече)

1 ч.л. силен ябълков оцет

Трябва ви едно средноголямо сито за брашно и тенджера, в която да влезе..

В тенджерата наливате достатъчно вода, слагате ситото и отгоре насипвате всичките сливи.

Оставяте да заври и да поври под капак поне 15 мин. 

Оставяте джанките да поизстинат и ги претривате през ситото, за да отделите семките и люспите от месестата част.

Получавате една гъста, лепкава и пикантно-кисела маса.

Отново претривате, но получавате по-водниста маса, която ще се наложи малко да поизпарите.

Поставяме претритата маса в тенджерка, добавяме солта, нарязаната на ситно люта чушка, ситно нарязаните копър, мента и джоджен, и варим при непрекъснато бъркане 10 мин. от завирането. Опитва се, гадината, да пръска, затова бъркате съвестно и непрекъснато.

След като изстине достатъчно, добавяме счуканите с малко от солта скилидки чесън и 1 ч.л. хубав силен ябълков оцет.

Прехвърляме сместа в блендер или купата на пасатор и правим всичко на хомогенно гъсто пюре.

Затваряме в бурканче и съхраняваме в хладилника.

Този невероятен сос можете да използвате за всякакви меса или за добавяне като подкиселяващо-ароматизираща подправка в почти всички супи и ястия, които "носят" киселко.

ПЪРЖЕНИ ПАТЛАДЖАНИ С ПОДЛУЧЕН ДОМАТЕН СОС - ПЛАКИЯ

ПРОДУКТИ:
патладжани,
домати,
сол,
захар за доматения сос,
олио за пържене,
брашно за пърженето на патладжаните и сгъстяването на доматения сос,
чесън,
1 с.л. ситносмлени орехи,
кашкавал за поръсване

Предварително се извинявам, че не давам точен грамаж на продуктите, но при такъв тип рецепта това не е възможно принципно... Всичко зависи от тавичката, в която ще приготвяте яденето, затова давам само идеята за рецептата, а след първото готвене, вече вие ще си имате точната рецепта, стига да си направите труда да си запишете стриктно и поетапно грамажите на всички продукти.

ПАТЛАДЖАНИТЕ
Нарязвате патладжаните на среднотънки пластинки, около 5 мм.Препоръчвам ви да ползвате сорт патладжани, които са тънки и дълги. Аз съм много доволен от един вид чисто бели патладжани. Осолявате ги обилно и изчаквате да си пуснат соланиновата вода, което не е нужно при белите патладжани, те обикновено не горчат. Измивате ги след половин час и ги подсушавате с домакинска хартия.
В подходящ плосък съд си приготвяте брашното за овалване на патладжаните, съдът, в който ще пържите и мазнината. Тук отварям една скоба - при пърженето сипвайте малко мазнина, след изпържването на едната страна, досипете още малко мазнина, така че патладжаните да не плуват в мазнина докато ги пържите. Така ще спестите много мазнина и патладжаните няма да са "трагично" мазни...
Изпържвате оваляните в брашно патладжани и ги изваждате в отделно съдче. Оставяте ги върху 2-3 слоя домакинска хартия, за да дръпне излишната мазнина.
Принципно, яденето става по-леко, ако го направите с 1/3 печени зелени капии и 2/3 патладжани. Също така, давам ви идеята, че можете да го направите като вид мусака като редувате патладжаните с кръгчета леко поизпържени картофи.

ДОМАТЕНИЯТ СОС И ПОДЛУЧВАНЕТО
Настъргвате доматите, посолявате ги много умерено, добавяте предвиденото малко количество захар,  изсипвате ги в съда, в който сте пържили патладжаните като използвате мазнината, в която сте пържили. Ако е необходимо, добавяте малко мазнина. Започвате да изпарявате доматения сос на средна температура, като непрекъснато бъркате. Когато излишната течност се поизпари, сгъстявате с брашно, размито в малко хладка вода.
Счуквате няколко скилидки чесън с малко сол до гладка кашичка и биете като добавяте по малко мазнина до образуването на гъста чеснова майонеза. Когато майонезата е готова, в нея добавяте 1 с.л. ситносмлени орехови ядки и отново разбивате. Изсипвате тази майонеза в леко поизстиналия доматен сос и разбърквате. Добавяте 1 с.л. нарязан пресен босилек (или 1/2 ч.л. сушен), ако обичате аромата му, както и 1/2 вр. нарязан магданоз. Разбъркваме соса с подправките.

СГЛОБЯВАНЕ НА ЯДЕНЕТО
В избраната от вас тавичка (аз предпочитам правоъгълна или квадратна, но това е въпрос изцяло на личен избор...) започваме да подреждаме плътно един до друг изпържените патладжани, като започваме от външните страни на тавичката навътре, така, че по-голямата част от дължината на патладжана да остане провесена извън тавата. Като покрием изцяло дъното на тавата, изсипваме върху патладжаните готовия доматен сос и покриваме яденето с оставените извън тавата части от патладжаните.
Поръсваме обилно с настърган кашкавал и печем 15 мин. в предварително подгрята до 200 градуса фурна, по средата на фурната.
Изваждаме яденето от фурната и го оставяме добре да изстине.
Сервираме на парчета, като мусака.
Да ви е сладко!

Ганеанака - едно приказно зимно ядене

Най-новата ми рецепта за 2015 г..
Според тези, които са го опитвали - едно уникално вкусно зимно ядене.

ПРОДУКТИ
1 стрък праз
200 г. пилешко филе
150 г. дребни печурки
100 г. лионска наденица
50 г. топено сирене
4 яйца
50 мл. прясно мляко 
5 с.л. предварително препечено на сух тиган брашно (за по-лесно погледнете ТУК)
3 с.л. олио
сол и черен пипер на вкус
3 бр. много зелено твърдо киви

Приготвяне:
1. Най-напред оставяме топеното сирене  във фризер за около час.
2. Празът нарязваме на ситно и задушаваме докато се изпари водата и започне да се запържва. Изваждаме го, като много добре го отцеждаме.
3. Нарязваме филето на едри кубчета (примерно половин кибритена кутия) и при непрекъснато бъркане го запържваме за 7 мин. в останалата от пърженето на праза мазнина. Изваждаме и него в съдче, като се стараем добре да го отцедим и да запазим повечето от мазнината.
4. Оставяме мазнината да се загрее добре и в нея полуизпържваме измитите и отцедени  дребни гъбки и пънчетата им, които предварително сме отделили.  Изваждаме и тях.
5. Наденицата обелваме и нарязваме на кръгчета с дебелина 3-4 мм., топеното сирене нарязваме на късчета, които да влязат в отвора на гъбките. И наденицата, и парченцата топено сирене, трябва да бъдат  на брой колкото гъбките.
6. Разбиваме четирите яйца добре, добавяме млякото, малко сол и още по-малко черен пипер към тях, и отново разбиваме. В друга купа изсипваме препеченото и изстинало (вижте ТУК) брашно (ако много ви мързи, става и с обикновено бяло брашно...:)) ), сипваме върху него по малко от яйцата и бързо разбиваме с телена бъркалка до хомогенна смес. Гъстотата трябва да бъде като на боза. Ако е нужно, добавете малко мляко. Посолете малко и доразбийте.
Сглобяване и печене:
На дъното на тавичката разстиламе праза, върху него разпределяме равномерно парчетата пилешко.  Върху цялата площ на тавичката плътно разпределяме гъбките с отвора нагоре, в който поставяме по малко парченце топено сирене. Запичаме всичко на 200 градуса до разтопяване на топеното сирене. Върху всяка гъбка поставяме по парченце наденица и поливаме всичко внимателно и равномерно с приготвената поливка. Запичаме на 150 градуса всичко до лекото порозовяване на поливката. След изваждане на тавичката от фурната покриваме цялата повърхност със среднодебели пластинки от обелено киви (варианти: кисела зелена ябълка, от сорта на Грени Смит или резенчета домати Чери, леко посолени). Това допълнение дава оригиналността и вкуса на цялата рецепта, съветвам ви да не го пропускате.
Да ви е сладко! :))

Агнешко - изцяло преработена рецепта

http://sapiens-as-gurucook.blogspot.com/2010/09/blog-post_7369.html

Великденско или гергьовско агнешко, запечено със спанак на фурна

Така си е, лесно се готви цяло агне, бутче или цяла плешка, нали? :)
Да, ама не всеки е от село или пък може да хвърли 40 - 50 - 150 лв. накуп, за да си достави това удоволствие, нищо че е само два пъти в годината - на Великден и на Гергьовден...
В повечето случаи трябва да се справяме с килограм до килограм и половина от този (вече)деликатес.
Ще ви дам една идея как хем да хапнете невероятно вкусно агнешко, хем да не се разорите от това.

1 1/2 кг. агнешко - всякакво - котлети, от плешката, от бутчето,
0,300 кг. спанак,
5 вр. пресен лук, само перата
1 вр. пресен чесън, главичките цели
1 вр. киселец,
1 вр. лапад (може и без него, но с него става доста по-вкусно:),
2 вр. пресен джоджен (е, без него не може...),
1 вр. пресен девесил,
2 вр. магданоз,
1 ч.чаша ориз,
сол (аз употребявам подправка МАГГИ Вълшебен вкус - 10 зеленчука)
черен пипер,
100 гр. краве масло,
6 - 8 с.л. олио.

      Нарязваме месото на подходящи порции и го сваряваме 10 мин. (от завирането) в 1 1/2 л. леко подсолена вода. След това прехвърляме месото в подходяща тава, поливаме го с 3 с.л. олио, добавяме и 1 ч.чаша от бульона и хвърляме тавата в нагорещената предварително до 200°С фурна, по средата на фурната, за 15 минути. След тези 15 минути на най-висока температура, завиваме тавата с фолио и печем още 35 мин. на 130-140 градуса (горе и долу на 2). Докато чакаме, запретваме ръкави, сипваме си една студена (кой каквато си пие...ама аз препоръчвам...) "Загорка" и се захващаме с една твърде досадна дейност - измиване няколко пъти (препоръчвам в дълбока кофа) и почистване на спанака. Нарязваме го на средноситно в  легенче, че ще има още доста зеленчуци... Към спанака добавяме и нарязания на средно пресен лук, както и всички останали зелени подправки и зеленчуци, но по-наситно. Само чесънът, ако е вързал на главички - го оставяме на цели главички, за шик и неотразим вкус... :))Прехвърляме бульона в купа, измиваме и подсушаваме тенджерата, изсипваме останалите  5 с.л. олио, оставяме да се загрее добре, изсипваме нарязаните наситно зеленчуци и започваме да ги пържим (задушаваме със съвсем малко от бульона), докато зеленчуците омекнат и рязко намалят обема си. Посоляваме зеленчуковата смес по вкус и изсипваме ориза, но след съответната  баня - промиваме го, докато пусне чиста вода. Бързо разбъркваме и наливаме 3 чаши от бульона, 1 с.л. светъл оцет (балсамико или ябълков), отново разбъркваме и оставяме на среден огън, под капак, да се задушава всичко за 12 - 15 минути. Периодически разбъркваме.
Изключваме загряването и оставяме всичко на котлона.
Време е да се извади месото.
Изваждаме тавата от фурната, отстраняваме фолиото и изваждаме месото в чиния. Задушените зеленчуци с ориза изсипваме в тавата, разбъркваме ги с мазнината в нея, подреждаме месото отгоре, поливаме го с разтопеното масло, поръсваме с по много малко сол и бял пипер и връщаме тавичката в горещата фурна до запичане на месото, за около 20 мин..
Когато месото хване тен, а това обикновено става след двадесетина минути, изваждаме тавичката и оставяме яденето за 10 мин. да си поеме топлината.
През това време правим огромна купа зелена салата, може и с останалите от Великден яйца, наливаме по голяма чаша студена бира и сервираме яденето в предварително подгрети (по-големи...:))) ) чинии.
Гарнираме с клонче магданоз.
Рецептата ми е съвсем нетрадиционна (както и повечето ми рецепти...), но, уверявам ви, по-вкусно агнешко едва ли сте яли... :))

Популярно обяснение на Храненето в "Зоната" + Уникално седмично меню

СЕДМИЧНО МЕНЮ ЗА ХРАНЕНЕ В "ЗОНАТА"

   Искам да започна с това, за което винаги, когато пиша за Зоната, обяснявам и предупреждавам.

Храненето в Зоната НЕ Е ДИЕТА ЗА ОТСЛАБВАНЕ  и е дълбоко погрешно да се приема като такова. Този вид хранене е възможно най-правилното за всеки човек, 100% балансирано и съобразено с организма на всеки. Това е много елегантен начин да се „вкара в режим” по уникално прост и естествен начин хормоналната система на всеки човек, и това да доведе до хармонизирането на целия му организъм, да го накара да започне да функционира правилно. И това в никакъв случай не е не краткотрайна рецепта за сваляне на десетина килограма за абитуриентски бал или от някоя лелка за сватбата на дъщеря й, а уникално средство за отключване на мощен природосъобразен механизъм, с помощта на който да поддържаме организма си в нормите, които Природата е предвидила!

Уважавам дълбоко тези, които се захващат сериозно със Зоната, защото имат здравословни причини, и това ги е накарало да прозрат гениалната алтернатива на „хапчетата”, общо казано. Но не и тези, които от чиста суета се подлагат на непривични и неприсъщи за тях лишения на Зоната, единствено, защото нямат или не им се дават пари за естетичен пластичен хирург. А те обикновено твърде скоро приключват с първоначалния си ентусиазъм, особено, когато им се наложи да започнат да изчисляват всяка хапка храна във въглехидрати, протеини, мазнини и хранителни блокове, и да се хранят по доста сложен за тях начин. Тези, които не се уплашат и издържат първите 1-2 месеца, свикнат с това хранене, адаптират се към него, започнат с поглед да определят хранителните блокове на повечето храни, с удивление ще забележат, че дрехите им са 1 мярка по-широки, а на коланите на мъжете ще трябва да се пробиват по още (поне!) 2 дупки...  И привичната шепа хапчета, които са пили за деня, учудващо е намаляла наполовина! И точно те продължават, за разлика от другите, които се връщат към лакомията и мързела си, защото така е по-лесно и много, много по-приятно...

Защо трябва да бъдем  благодарни на гениалното прозрение и иновативното мислене на д-р Бари Сиърс?

Знаете ли с какво всъщност се храним?

Не с това, което вкарваме в устата си, както си мислите... Храним се единствено с глюкоза. Да, невероятната, фантастична лаборатория на нашия организъм преработва всяка една храна, независимо каква е, като я разлага на трите й основни съставни части – протеини, въглехидрати и мазнини.  Всяка част от хормонално–ензимния „механизъм” на нашата уникална храносмилателна лаборатория преработва тези съставни части на храната именно до глюкоза, и в крайна сметка, в кръвта ни, като храна, влиза именно Нейно Величество - Глюкозата. 

А кой в нашия организъм отговаря персонално за функцията на Глюкозата като наша основна храна? Това са два хормона, свързани в дейността си един с друг като скачени съдове или като Ин и Ян.

Когато единият хормон, независимо кой, прекали в дейността си, другият го „дърпа за пеша” и го връща на мястото му, за да има винаги пълна хармония в организма ни, те са с противоположно един на друг действие и затова са наречени „антагонистични”. Тези хормони се наричат „инсулин” и „глюкагон”, и са пряко отговорни дейността на основното ни „гориво” –  глюкозата.  Когато преяждаме системно с тлъсти, мазни, сладки тестени храни и меса, всъщност, ние вкарваме в организма си огромен излишък от енергия, при това, ежедневно по няколко пъти.  Тогава инсулинът има доста повече работа от глюкагонът, но това вече е грубо нарушение на хармонията, баланса в нашия организъм. Но нашият Организъм през годините на еволюцията си се е изградил като перфектен скъперник, направо  истински Чичо Скрудж... Когато има такъв излишък от енергия, който организмът ни не успява да метаболизира (преработи) чрез действия, изискващи разход на енергия,  пък няма да я хвърляме, я  -  инсулинът я складирва в „симпатични” мастни депа (тлъстинките по коремчето, дупето, гръбчето и бутчетата ни, които ни карат да изглеждаме като богове... Буда, например...:)) ), за да може глюкагонът, когато изпаднем в нужда, набързо да разгради тлъстинките–резерв до храна – вездесъщата глюкоза.

Елегантното и гениалното в идеята на д-р Бари Сиърс е, че чрез простото хармонизирането  на дейността на тази антагонистичната двойка хормони „инсулин - глюкагон”, отговаряща за натрупването и разграждането на мастните ни депа, се постига доста трудно постижимото – вкарването в норма и правилното функциониране на цялата ни хормонална система, а това естествено довежда и до нормализиране  на теглото на съответния човек. Т.е., ако човек е бил с наднормено тегло, отслабва до нормалното за организма му тегло, но и ако е бил слаб, пък напълнява до същото това, нормално за неговия организъм, тегло.

Въпросът е, как се нормализира дейността на въпросните хормони – антагонисти?

Ами, точно тук е гениалното на д-р Бари Сиърс – вкарва в организма ни точно толкова храна, колкото ни е необходима – нито повече, нито по-малко.

Нашият организъм се нуждае, примерно, от чисти 30 г. протеин, 50 г. въглехидрати и 10 г. мазнини, за да покрие ежедневните енергийни нужди на 90–килограмовото ни телце. Ами, даваме му ги, ама ни повече, ни по-малко, точно толкова. Ама той си иска преяждането, бе! Тройно по-голямото количество под формата на вратни пържолки, агнешка дроб-сарма, шкембе-чорбичка, малко кашкавалче и по-мазничко сиренце, неизвестно количество бяло меко хлябче, примерно Масленица, за десерт Тирамису или торта Гараш, яка глътка Кока-Кола, 1-2 крем-карамелчета, 2-3 бананчета, 1-2 кафенца с бая захарчица, че да ни е благо, разбира се, и за аперитив поне 200-300 г. люта ракийка. Да, ама, лошият д-р Бари Сиърс не му ги дава вече, дава му само толкова, колкото да си храни телцето, ни грам повече!  И, тъй като инсулинът вече няма какво да трупа, вече не трупа, а глюкагонът пък, започва да мъкне от запасите ни тлъстинки, и да ни разваля прекрасната фигура... Та така, след 3-4 месеца любимото ни телце, хранено с „ни повече, ни по-малко” , вече е не 90, а някакви си жалки 67 кг., каквото трябва да бъде според ръста, подвижността и разни други фактори за нормалност на телцето ни, описани в книгите и таблиците на д-р Сиърс и преведени и популяризирани от д-р Мария Генкова – Папазова и състав. А, на всичкото отгоре, вече не пием хапчета за високо кръвно, хапчетата за диабета са наполовина, а труднолечимите  ни от години болести, някак си тихичко и потайно са изчезнали...

Е, това е Зоната и храненето в нея.

     Тези, които се опитват да се хранят в Зоната, обикновено изпитват трудности не толкова в определянето на общия брой  хранителни блокове за ежедневното си хранене, колкото в определянето на ежедневното си меню - т.е., проблемът е в разнообразието на храните и конкретните ястия. Постигането на това разнообразие е доста трудно, дори и за хора, които отдавна се хранят в Зоната и това си е един ежедневен проблем – затруднението идва веднъж от асортиментът от храни, който се мени с всеки сезон, а и по начало не е постоянен, но и от липсата на разнообразие в ежедневното меню. А от това разнообразие най-много зависи колко ще продължи интересът към храненето в Зоната и влиза в конфликт с желанието и упоритостта на тези, които твърдо са решили да се хранят по този уникален и максимално правилен за организма ни начин. За сравнение - един "свободно хранещ се" човек, когато огладнее, просто си купува нещо от съседния магазин, павильон или баничарница и се нахранва набързо. Като правило тези източници на храна са безкрайно вредни за всеки, защото обикновено те предлагат или мазни и тлъсти дюнери и пици или още по-мазни банички, т.е., основно тесто и мазнини, т.е., двете съставки, които много бързо засищат - въглехидрати и мазнини. Но точно този тип храни удивително лесно се трупат като мастни депа твърде нелицеприятно по тялото ни и дълготрайно ни развалят настроението, когато се погледнем в огледалото... Хм, особено "нежната” половинка на човечеството, но друг път ще говорим защо „нежната” е в кавички, това е тема за друг разговор...

На хранещите се в Зоната са известни моите таблици, компилирани доста трудно от 5 различни източника на различни по вид храни и съдържанието в тях на протеини, въглехидрати и мазнини. За удобство на хранещите се в Зоната, съм подредил тези основни характеристики на храните в по 1, 2, 3 или 4 основни хранителни блока. Мисля, че това е едно много удобно помагало, съдейки по многото отзиви за тях и несекващото желание да ги изпращам по и-мейл.  Но, въпреки че са компилирани и усреднени интелигентно, такива таблици,  със състава на хранителните продукти, има много в Интернет, вероятно и много по-добри от моите, но това помагало, което ви представям сега, е просто уникално.

Повечето от хората, с които съм кореспондирал, не харесват преведените от английски и публикувани в книгите за хранене в Зоната менюта и рецепти, защото са ограничени в разнообразието си и съдържат продукти, които или не са популярни у нас, или трудно се намират на нашия пазар, или са твърде скъпи за ежедневно хранене.

Това меню е чисто принципно, по-скоро като идея за меню и комбиниране на продукти, и е в по няколко различни варианта, затова няма точни данни в грамажи и съдържание на основните съставки на храните - протеини, въглехидрати и мазнини.

А броят на хранителните блокове е напълно индивидуален и зависи единствено от вашето лично дневно разпределение на хранителните блокове. В менюто, което ви предлагам,  продуктите се намират в абсолютно всеки български магазин, не са скъпи и лесно се комбинират.

Това седмично меню е уникално и с това, че е комбинирано така, че употребените храни да имат различна хранителна тежест за всеки различен ден от седмицата, а това дава възможност за създаване на много варианти на комбиниране, което осигурява  голямо разнообразие както на храненето, така и чисто вкусово, нещо, което преодолява основния недостатък на храненето в Зоната - еднообразието.

Всяко едно от примерните менютата би могло да се използва за което и да е хранене през деня, които, както знаете, са поне 7-8.

Идеята за това седмично меню е уникална и защото разпределя много интелигентно хранителните продукти по групи храни - млечно-яйчни, месни и безмесни.

Идеята на менюто е:

- всеки ПОНЕДЕЛНИК  консумирате само МЛЕЧНО-ЯЙЧНИ храни.

- всеки ВТОРНИК, ЧЕТВЪРТЪК, СЪБОТА И НЕДЕЛЯ  консумирате основно всякакви видове МЕСО .

- а всеки СРЯДА И ПЕТЪК  се храните изцяло с БЕЗМЕСНИ храни.

Така се осигурява един просто перфектен баланс по "тежест" на храните за организма, при това, съвсем отделно от баланса, заложен от д-р Бари Сиърс – балансът между основните хранителни компоненти - протеини, въглехидрати и мазнини.

Ценното на това меню е, че може напълно успешно да се повтаря месеци и години дори, без изобщо да омръзне, а плюсът е, че организмът се настройва към приемането на различни по вид храни и в никакъв случай не се допуска еднообразие в храненето, т.е., това, което най-много досажда и отблъсква от Зоната тези, които сериозно желаят да се хранят в нея.

И накрая да кажа, че това меню е напълно реално и изпитано, и до този момент се ползва ежедневно от мой приятел, който от доста години се храни съвсем успешно в Зоната.

Някои предварителни обяснения по менюто.

Когато някъде пише:

     -      „сирене” или „извара”, това означава „обезмаслена извара и обезмаслено и обезсолено сирене”.  Под „кашкавал” да се разбира възможно най-нискомасленият на пазара.

-     „кисело мляко”, това винаги означава „кисело мляко с масленост 0,1%”

-         „фъстъци” , това винаги означава „фъстъци, бадеми или лешници”  (обикновено става дума за 6 бр. за хранене, без значение сурови или печени)

-         „пържено филе”, това означава пилешко бяло месо без кожата, запържено на сух тефлонов тиган с 1-2 капки зехтин. Навсякъде, където става дума изобщо за пилешко месо, става дума за бяло месо, задължително без кожата. При сьомгата правилото е точно обратното – колкото е по-тлъста рибата, толкова е по-полезна.

-         „протеин” , това винаги означава „протеин на прах”

-              /   -(разделителна черта), това винаги означава „или”, например „хляб / плод”, означава, че в това хранене можете да употребите или хляб, или плод.

-         Описанието в скоби винаги пояснява съдържание на нещо, например – „бъркани яйца (3 белтъка и 1 жълтък) или „извара + подправки (червен пипер, лютеница, домат, зехтин)””

-         Например „сирене/кашкавал + салата + диет.хляб (може запечен като сандвич на партигрил)” /  плод”, означава „сирене или кашкавал + салата + диет.хляб, (може и запечен на партигри) или плод, вместо хляба”

-         „Миш-маш (чушки, домати,зехтин,масло,яйца,сирене)” , означава, че в скобите е пояснен видът на продуктите, участващи в приготвянето на съответното ядене, но не и количествата им.

-         Когато става дума за брашно, винаги става дума за препечено на сух тиган брашно

-         Думата „хляб” означава винаги „диетичен хляб, грахам”

ПОНЕДЕЛНИК

МЛЕЧНО-ЯЙЧНИ ХРАНИ

І-во меню

1. Кисело мляко 0,1% + фъстъци (бадеми, лешници)
2. Кисело мляко + овесени ядки + протеин + фъстъци
3. Кисело мляко + пшеничен зародиш + фъстъци
4. Прясно мляко + пържено филе + протеин
5. Чай + мляко + пържено филе + протеин
6. Таратор със зехтин (кис.мляко, краставица, зехтин, сол, чесън, по желание и без      ограничение – вода)
7. Юфка (макарони, всякакъв вид паста) + сирене + течен маргарин

    

    

ІІ-ро меню

   

1. Крем–карамел с подсладител – фруктоза
2. Тофу + твърдо сварено яйце + зехтин
3. Кисело мляко + яйца на очи (по панагюрски) + диет.хляб (Грахам) / зелена салата с течен маргарин, лук и лимон
4. Бъркани яйца (3 белтъка и 1 жълтък) + сирене + диет. хляб / плод + салата с течен маргарин, лук и лимон
5. Извара + подправки (червен пипер, лютеница, домат, зехтин) + диет. хляб (може като запечен сандвич) + салата
6. Извара + твърдосварено яйце + диет. хляб (може като запечен сандвич) + салата
7. Сирене / кашкавал + салата + диет. хляб (може като запечен сандвич) / плод

ІІІ-то меню

1. Мишмаш (чушки, домати, зехтин, масло, яйца, сирене) + диет.хляб

2.      Пълнени чушки с извара и сирене, с яйце + диет.хляб

3.      Омлет със сирене или извара (мазнина – зехтин, при нужда) + диет.хляб / плод

4.      Сирене или кашкавал + червено сухо вино

5.      Огретен с картофи / броколи, или  карфиол (сварени картофи, сирене, масло, зехтин, поливка от яйца, брашно , кисело мляко) + диет. хляб

6.      Картофени кюфтета (сварени намачкани картофи, сирене, яйца, магданоз) + протеин + плод

7.  Различен вид супа – картофена, гъбена, броколи, карфиол, тиквички, смесена  мазнина – (зехтин, при необходимост) + сирене + синьо сирене (натрошени в супата) + кисело мляко за застройка + диет. хляб / плод

ВТОРНИК, ЧЕТВЪРТЪК, СЪБОТА И НЕДЕЛЯ

МЕСО

І-во меню

1.        Пилешка супа + хляб / плод

2.        Супа сьомга + хляб / плод

3.        Супа топчета + хляб / плод

4.        Телешко борш + хляб / плод

5.        Телешко варено + хляб / плод

6.        Курбан (варено месо с подправки и бульонът) + хляб / плод

7.        Леко запечен колбас + зелена салата с лимон и зехтин + хляб / плод

ІІ-ро меню

1.        Пилешка пържола + зелена салата с лимон и зехтин + хляб / плод

2.        Свинска пържола пържола + зелена салата с лимон и зехтин + хляб / плод

3.        Печена (на скара или фурна без мазнина, върху фолио за печене или в алуминиево фолио, или плик за печене) риба + лимон + зелена салата + хляб / плод

4.        Пилешко + картофи на фурна  (с малко зехтин и вода)

5.        Пилешко със зеленчуци (мазнина зехтин) + хляб / плод

6.        Мусака с тел.кайма (100%) + хляб / плод

7.        Пиле с ориз със зехтин +  масло

ІІІ-то меню 

1.        Фасул с колбас

2.        Пържени кюфтета + хляб / плод

3.        Печени кюфтета + хляб / плод

4.        Сандвич с маринована / пресносолна риба + лук + лимон

5.        Пилешко със сос от синьо сирене +  хляб / плод

6.        Пилешко фрикасе (пилешко, бульон, препечено брашно, масло, зехтин (ако има нужда), кисело мляко) + хляб / плод

7.        Пилешка яхния + хляб / плод

ІV-то меню

1.        Пиле със зеле (мазнина зехтин)

2.        Пиле – ризото (мазнина зехтин)

3.        Свинско с праз (мазнина зехтин)

4.        Пилешко със спанак (мазнина зехтин)

5.        Мусака (кайма от свинско / телешко / пилешко / кайма смес без мазнина, зехтин, лук, тиквички, патладжани, магданоз, копър, картофи кубчета (може ориз или юфка, вместо картофи). Всички съставки се задушават поотделно с малко вода.  Поливка - кофичка кисело мляко, 2 яйца, 10 г. препечено брашно.)

6.        Пилешко месо на пара + зелена салата с лимон и зехтин + хляб / плод

7.        Телешко месо на пара + зелена салата с лимон и зехтин+ хляб/ плод

СРЯДА И ПЕТЪК

БЕЗМЕСНИ ХРАНИ

І-во меню

1.        Овесени ядки + протеин + маслини (отделно)

2.        Протеинов шейк – протеин на прах, обезмаслено прясно мляко, и/или натурален плодов сок (арония) без захар

3.        Пшеничен зародиш + натурален сок „Арония” без захар

4.        Протеин, вода + плод

5.        Овесени ядки + пшеничен зародиш + протеин + вода

6.   Гъбена каша (задушени в малко зехтин гъби, препечено брашно, вода до каша)

7.        Гъбена супа (гъбена каша до супа) + протеин + плод

ІІ-ро меню

1.        Зеленчуков гювеч + зехтин + протеинов шейк + плод

2.        Зелен фасул + зехтин + кисело мляко + протеинов шейк

3.        Фасул + лук + зехтин + протеин (отделно)

4.        Леща + лук + зехтин + протеин (отделно)

5.        Картофи на фурна (или в MW) + зехтин + протеинов шейк

6.        Тофу + лютеница + плод

7.        Тофу фрикасе с чесън

ІІІ-то меню

1.        Соеви шницели пържени + зехтин + зелена салата с лимон

2.  Мешана салата (краставици, домати, лук / марули, лук, краставици / айсберг, маруля, лук, китайско зеле / китайско зеле, ряпа дайкон, краставици / ) + зехтин + лимон + маслини + хляб + протеин

3.        Лютеница + хляб + протеин

4.        Спанак с ориз + лук + зехтин + протеин

5.        Домати с ориз + лук + зехтин + протеин

6.        Зеленчуци с ориз + зехтин + масло + протеин

7.   Кьопоолу – печен патладжан + печена чушка + печен лук + зехтин