И двете рецепти най-определено са за любителите на лютото и пикантното и се приготвят без много труд, лесно и бързо.
Не зная кой неизвестен умник е измислил това название - "парти-бутчета", но на мене много ми харесва... За тези, които за пръв път чуват това определение, обяснявам - това е най-горната част на пилешкото крилце, най-вътрешната, към тялото на пилето.
Пилешкото крилце по естествен начин се дели на три части по ставите - първата на практика не става за нищо, освен за бульон, но по-скоро за изхвърляне. Чувал съм, че й казват "пика". Втората част просто е родена за супа. А третата част има формата на малко бутче и е чудесна за рецепти - мезета, като тази, която ще ви представя. Явно за това са я нарекли "парти-бутче".
Как да се снабдим с парти-бутчета? На практика у нас не се продават (в доста други страни, обаче - да...),така че ще се наложи да си ги направим сами. Как? Ами като купим обикновени крилца и ги разделим по ставите на въпросните три части.
Така хем ще имаме запас за хубав бульон от пиките, за хубава пилешка супа, и хем ще си направим чудесни парти-бутчета.
Още отначало, обаче, искам да ви предупредя, че двете рецепти с парти-бутчетата са "план максимум",т.е. ако искаме да бъдат представителни, за гости, а на практика, от крилцата можете да изхвърлите само "копията", останалата част да разделите на две и да оползотворите максимално крилцата, без да купувате излишно количество.
В този случай е добре да купите петнадесетина едрички крилца (разбира се, просто няма спор, че трябва да бъдат охладени, а не замразени).
След като си разфасоваме крилцата, поставяме ги в по-голяма купа, посоляваме ги, поръсваме с черен пипер, добавяме 1 с.л. олио, 1 с.л. лют чили сос и добре объркваме всичко.
В по-голям полиетиленов плик изсипваме 1 чаша брашно, в което сме добавили по 1/2 ч.л. сол, червен пипер и черен пипер.
Изсипваме вътре парти-бутчетата или крилцата и добре раздрусваме. Отваряме плика (по-добре внимателно го разрежете) - крилцата трябва да са покрити добре отвсякъде с брашно и да няма влажни части.
Приготвяме си подходяща тавичка, много леко навлажняваме дъното и застиламе с хартия за печене. Подреждаме бутчетата (крилцата) и печем при 180 градуса 30 мин., по средата на фурната, изваждаме тавичката, обръщаме бутчетата и отново печем още 30 мин.
Докато се пекат, правим най-важното - сосът, който ще ги направи гланцирани, неотразимо вкусни и пикантни.
За целта в малка емайлирана тенджерка поставяме
60 г. хубаво краве масло
50 мл. чили сос
1 с.л. силен винен оцет
1/2 ч.л. кайенски червен пипер (всъщност - много ситно смлян лют червен пипер)
1/2 ч.л. гранулиран чесън (гранулиран, не на прах! Има го в много магазини, в ЛИДЛ и Карфур със сигурност)
Слагаме тенджерката на огъня и оставяме всичко да заври и да поври 5 мин. на среден огън.
Изваждаме готовите вече крилца/бутчета, прехвърляме ги в голяма купа и ги заливаме със соса. Много внимателно разбъркваме (най-добре е леко да раздрусаме, вместо да рискуваме да разбъркаме) и връщаме обратно в тавичката, като предварително отстраним хартията за печене.
Печем само още 5 мин.
Остава да си осигурим бирата...
ВТОРАТА РЕЦЕПТА е много подобна, но има и големи разлики - например, пикантността й вече е в любимия ми сладко-люто-кисел стил. На вкус са доста различни.
Отново вземаме 1 кг. крилца и ги разделяме на две части, като предварително изрежем острите им връхчета.
Този път само леко посоляваме крилцата и ги поставяме в тавичката, отново върху хартия за печене.
Печем 20 мин. при 230 градуса, по средата на фурната. Изваждаме, обръщаме и печем още 20 мин.
Докато се пекат крилцата, си приготвяме сосът-маринада от:
Разбъркваме добре.
Изпечените вече крилца изсипваме в маринадата и добре разбъркваме.
Оставяме за 5 мин., за да попият от соса и отново разбъркваме. Това е.
Остава само да отворим бирите и смело напред!
ЗАБЕЛЕЖКА: Изпичането на парти-бутчетата или крилцата може да стане много успешно и в конвекторна халогенна фурна (аерогрил).
Не зная кой неизвестен умник е измислил това название - "парти-бутчета", но на мене много ми харесва... За тези, които за пръв път чуват това определение, обяснявам - това е най-горната част на пилешкото крилце, най-вътрешната, към тялото на пилето.
Пилешкото крилце по естествен начин се дели на три части по ставите - първата на практика не става за нищо, освен за бульон, но по-скоро за изхвърляне. Чувал съм, че й казват "пика". Втората част просто е родена за супа. А третата част има формата на малко бутче и е чудесна за рецепти - мезета, като тази, която ще ви представя. Явно за това са я нарекли "парти-бутче".
Как да се снабдим с парти-бутчета? На практика у нас не се продават (в доста други страни, обаче - да...),така че ще се наложи да си ги направим сами. Как? Ами като купим обикновени крилца и ги разделим по ставите на въпросните три части.
Така хем ще имаме запас за хубав бульон от пиките, за хубава пилешка супа, и хем ще си направим чудесни парти-бутчета.
ПЪРВАТА РЕЦЕПТА
Значи, на нас ще ни трябват 1 кг. парти-бутчета (когато направите рецептата, ще се убедите, че това не е твърде голямо количество, предвид невероятния им пикантен вкус...). За целта ще трябва да купите около 2 кг. крилца, желателно по-едрички.Още отначало, обаче, искам да ви предупредя, че двете рецепти с парти-бутчетата са "план максимум",т.е. ако искаме да бъдат представителни, за гости, а на практика, от крилцата можете да изхвърлите само "копията", останалата част да разделите на две и да оползотворите максимално крилцата, без да купувате излишно количество.
В този случай е добре да купите петнадесетина едрички крилца (разбира се, просто няма спор, че трябва да бъдат охладени, а не замразени).
След като си разфасоваме крилцата, поставяме ги в по-голяма купа, посоляваме ги, поръсваме с черен пипер, добавяме 1 с.л. олио, 1 с.л. лют чили сос и добре объркваме всичко.
В по-голям полиетиленов плик изсипваме 1 чаша брашно, в което сме добавили по 1/2 ч.л. сол, червен пипер и черен пипер.
Изсипваме вътре парти-бутчетата или крилцата и добре раздрусваме. Отваряме плика (по-добре внимателно го разрежете) - крилцата трябва да са покрити добре отвсякъде с брашно и да няма влажни части.
Приготвяме си подходяща тавичка, много леко навлажняваме дъното и застиламе с хартия за печене. Подреждаме бутчетата (крилцата) и печем при 180 градуса 30 мин., по средата на фурната, изваждаме тавичката, обръщаме бутчетата и отново печем още 30 мин.
Докато се пекат, правим най-важното - сосът, който ще ги направи гланцирани, неотразимо вкусни и пикантни.
За целта в малка емайлирана тенджерка поставяме
60 г. хубаво краве масло
50 мл. чили сос
1 с.л. силен винен оцет
1/2 ч.л. кайенски червен пипер (всъщност - много ситно смлян лют червен пипер)
1/2 ч.л. гранулиран чесън (гранулиран, не на прах! Има го в много магазини, в ЛИДЛ и Карфур със сигурност)
Слагаме тенджерката на огъня и оставяме всичко да заври и да поври 5 мин. на среден огън.
Изваждаме готовите вече крилца/бутчета, прехвърляме ги в голяма купа и ги заливаме със соса. Много внимателно разбъркваме (най-добре е леко да раздрусаме, вместо да рискуваме да разбъркаме) и връщаме обратно в тавичката, като предварително отстраним хартията за печене.
Печем само още 5 мин.
Остава да си осигурим бирата...
ВТОРАТА РЕЦЕПТА е много подобна, но има и големи разлики - например, пикантността й вече е в любимия ми сладко-люто-кисел стил. На вкус са доста различни.
Отново вземаме 1 кг. крилца и ги разделяме на две части, като предварително изрежем острите им връхчета.
Този път само леко посоляваме крилцата и ги поставяме в тавичката, отново върху хартия за печене.
Печем 20 мин. при 230 градуса, по средата на фурната. Изваждаме, обръщаме и печем още 20 мин.
Докато се пекат крилцата, си приготвяме сосът-маринада от:
2 с.л. остра дижонска горчица
2 ч.л. обикновена руска люта горчица (няма я, не може да се замести с нищо, ще трябва да си я правите от горчица на прах... Частично може да се замести с 1 ч.л. зърна бял синап, много добре смлени, след това добавяте 1 ч.л. захар и 1 с.л. олио или зехтин и разбивате до гладкост)
3 с.л. манов мед (глупости, разбира се, става всякакъв, но с манов е по-ароматно...)
2 ч.л. ябълков оцет
сокът от 1/2 портокал
сокът от 1/2 портокал
1 ч.л. оригинален сос Табаско (айде, пак капризи, става всякакъв лют сос...).
сол и черен пипер на вкус.Разбъркваме добре.
Изпечените вече крилца изсипваме в маринадата и добре разбъркваме.
Оставяме за 5 мин., за да попият от соса и отново разбъркваме. Това е.
Остава само да отворим бирите и смело напред!
Обичам пикантната храна, така че ще пробвам рецептите. Не съм ползвал хартия за готвене - залепва ли за месцето? (ползвам алуминиево фолио и не намажа ли обилно с мазнина или не сложа ли вода става ужас във фурната).
ОтговорИзтриванеСтана ми любопитно и за руската горчица - с какво се отличава от нашенските?
Поздрави!
:)) Обичам хората, които обичат лютото... Да обичаш лютото е въпрос на характер и житейска философия. :))
Изтриване1. Хартията за готвене е създадена, за да не залепва нищо по нея, както и по дъното на тавата. Моето откритие, е че като леко се намаже дъното на тавата с вода, хартията чудесно лепва, иначе е доста жилава и трудно се укротява, докато не я затрупате с продуктите.
2. Руската горчица е изключително люта, руснаците й казват "зла"...:)) Останалите горчици, които се продават масово, са основно в стил "soft". Ще ти обясня защо.
Принципно, горчицата се прави от три вида синапени зърна - от черен, кафяв и бял синап. Най-лютият е белият, толкова е лют, че е опасно да се ползва самостоятелно, защото има опасност да изгори лигавицата директно. Затова се дозира в смеси с другите два синапа, които са по-меки. Дотук за силата на синапа.
Рецептата за горчицата е основно следната - синапено брашно, което се обезмаслява по химически начин, промива се, изсушава се и отново се стрива на брашно. От тази база, с добавянето на
олио, оцет, нишесте, захар, черен пипер, малко хрян (повечето хора мислят, че горчицата е от хрян, но той доста трудно се обработва, за разлика от синапа, а ароматите им и лютивината са неразличими)и доста други баластни добавки, се получават всички видове горчици. Много често се добавят разни зелени подправки, като спанак, девесил, чубрица, киселец, и бели вина, уиски, коняци и ликьори.
Всъщност, присъствието на синап в руската горчица е около 95%, а в останалите горчици рядко надхвърля 25%...
Надявам се да съм задоволил интереса ти към горчиците.:))
Благодаря ти за изчерпателния отговор. Горчицата е сред любимите ми подправки, за мен отстъпва само на сосове от рода на чилито.
ОтговорИзтриванеКато стана дума за подправки, мислил ли си да направиш статия за подходящото им комбиниране (или вече имаш такава)?
:)) Радвам се, че ти е харесал отговорът ми.
ОтговорИзтриванеРазликата между лютивината на черния пипер, чилито (лютивият червен пипер от различни червени или зелени люти чушки) и хряна, синапа и уасабито (уникалният японски воден хрян) е огромна и съществена.
Да, писал съм подобна статия, в блогът я има някъде. Но в повечето от рецептите ми има и подробни указания какви подправки да се използват и защо точно те, а не други.
Основните правила са изчерпани в сентенция на френските готвачи: "Многото подправки в едно ястие показват единствено некадърността на готвача".
Моят принцип е подобен и се използва при работата на създателите на парфюми - никога не използвайте повече от три различни като нюанс и интензивност подправки.
Винаги съм критикувал псевдо-готвачите и аматьорите с голямо его, които мислят, че като сложат на едно ядене, независимо какво е то - супа, манджа, скара - от всичките подправки, които имат в къщи, то ще стане абсолютен хит и ще бъде тотално неотразимо.
И винаги съм давал за пример как в детската си възраст всеки е рисувал с водни боички и как всеки се е изкушавал да смеси всичките цветове в една обща смес с презумпцията да направи красотата на цветовете на дъгата... Знаеш каво се получава, нали? Една неопределимо мътна сивокафеникава смес, която е далеч от понятието за красив цвят.
Същото се получава и с подправките.
Та, некадърните аматьори с голямо его и без всякакво чувство и талант за готвене обикновено слагат много подправки, предимно звучащи екзотично и нови за нашата кухня. Незнанието им и високото им самочувствие винаги води до най-определено печални кулинарни резултати.
Не може на едно место да събереш настърган джинджифил, черен пипер, сладък и лют червен пипер, кимион, соев сос, уорчестършиър соус, бахар, джоджен и куркума и да очакваш, че "ще избиеш рибата" с това ядене...:))
Еталон за такъв по-известен некадърник е прочутият кулинарен шут (не клоун, защото клоун е много тежка и сериозна професия...) - Ути Бъчваров.
За "подходящото комбиниране" на подправки просто не може да бъде написан наръчник, защото това е въпрос на страхотно много натрупан опит, кулинарен талант, вътрешно усещане, кулинарен нюх.
Един талантлив кулинар с един поглед върху наборът от продукти за една рецепта вече знае какви, колко и по какъв начин съчетани подправки да използва. Как ще се отрази съчетанието на продуктите на общия окончателен вкус, как добавените (и по кое точно време на готвенето!)в рецептата подправки ще се съчетаят с този окончателен вкус, как ще се проявят далеч след свалянето на яденето от огъня, каква е стойността им за яденето като билки, защото всички абсолютно подправки са и лечебни билки или направо лекарства.
Както виждаш, нещата никак не са плоски и едноизмерни...
Напълно съм съгласен по отношение безразборното и неадекватно използване на подправките. Разбира се, всичко е и въпрос на вкус. Аз примерно обичам дафинов лист във манджи с месо или риба, както и чубрица с картофките или лещата. Майка ми мрази и 2-те подправки.
ОтговорИзтриванеНадявам се, ще ми помогнеш с някой съвет като реша да правя някое конкретно ястие, за което имам колебания относно приготвянето :)
Поздрави!
Употребата на дадена подправка или комбинация от подправки е изцяло въпрос на личен вкус. Аз също не обичам дафинов лист, както и чубрица...))
ОтговорИзтриванеС най-голямо удоволствие ще ти отговоря на всякакви въпроси, свързани изобщо с готвенето, и не само по отношение на подправките.
Здравей Хаус,
ОтговорИзтриванеДнес попаднах съвсем случайно на блога ти, ровейки из нета за рецепта на сърмички с листа от лапад. Имам една кулинарна книга, която изключително добре е написана от журналист, който е починал - Цаньо Сърнев, книгата - Рецепти за чревоугодници. Чета я заради стила. Твоят за рецептите е горе-долу подобен. И особено "вкусен" стил - докато чета, ми се пълни устата и преглъщам по-често. Та се разрових из блога ти, ще го чета вече редовно - харесва ми. Пиша ти, за да ти кажа, че тук - в София от където съм, откриха руски магазин "Березка". Не съм чувала за тази руска горчица, но обещавам - тези дни ще мина и ще видя специално дали е в наличност. Обожавам всичко люто и пикантно! А сърмичките ще ги направя постни, нямам в момента в наличност телешко и пилешко.
Поздрави,
Този коментар бе премахнат от автора.
Изтриване:)) О-о-о, хиляди благодарности анонимна моя читателко! Сравняването на моя стил с този, на Цаньо Сърнев, е най-големият възможен комплимент за мене! За мене Цаньо Сърнев е нещо напълно изключително, това е поетът на кулинарията у нас, това е Чудомир и Пеньо Пенев, взети заедно на готвенето и любителите на това изкуство у нас! Единственото, с което се гордея в повече, това е, че 99% от рецептите в блога ми са лично мое творчество, както се казва, от А до Я, от идеята, замисъла, до крайния резултат. Друго, с което особено се гордея, това е, че при създаването на една рецепта, почти всичките ми интелектуални усилия, знания и опит са включени, за да получа максимум вкус от наличните продукти за рецептата. И мисля, че в повечето случаи успявам, като съдя от многото отзиви.
ИзтриванеЗа Берьозката в София съм абсолютно сигурен, че ще има горчица на прах и, ако я приготвиш точно по описанието, включително и със задължителния 24-часов престой, ще получиш най-лютата горчица, която си опитвала някога. Единствено, бих те посъветвал да сложиш мъничко повече вода (коняк, хубаво бяло вино, ром, качествен и ароматен ликьор, защото ако спазиш точно описанието, горчицата става твърде гъста, поне по моя вкус.
Но, руснаците мрънкат и за тази горчица, че вече нищо не било "като едно време", даже и горчицата, която едно време, "като отворили капачката на т.н "Запорожка" горчица, на всички в стаята се насълзявали очите"...:))) По въпроса за сармичките, бих те посъветвал да прочетеш т.н. ми "Технология за правенето на пълнени чушки и сарми тук - http://sapiens-as-gurucook.blogspot.com/2010/10/blog-post_1558.html и тук - http://sapiens-as-gurucook.blogspot.com/2010/09/blog-post_7995.html, мисля, че ще откриеш приятни за тебе изненади... Още веднъж ти благодаря за припомнянето за този уникален човек, ненавреме отишъл си от живота - Цаньо Сърнев. Жалкото е, че някои от известните медийни "готвачи" дори не са чували за него...
Така образно е написано, че човек дори и да е вечерял добре, в главата му нахлуват кулинарни вакханалии! Самата аз обожавам люто, но поради здравословни причини, не мога да си хапвам. Бихте ли ми препоръчали рецепта за крилца, без люто. С удоволствие ще прочета целия Ви блог...
ОтговорИзтриване:)) Благодаря за хубавите думи! С огромно удоволствие не "ще ви препоръчам", а ще ви създам, комбинирам, изготвя, съвсем специална рецепта, персонално за вас, но имам две условия:
Изтриване1. Да не ми говорите на вие, защото това страхотно ме притеснява. Казвам се Любо и доброто обръщение към мене би било "Здравей, Любо!". Още повече, че според т.н. Нетикет, в Интернет е възприето да не се говори на вие, а на ти и това не се счита за невъзпитано или безцеремонно. Просто страшно облекчава контактите и ги лишава от излишна официалност...
2. Да ми напишете чисто ориентировъчно продуктите, които бихте искали да влязат в рецептата, също и тези, които категорично не обичате и в никакъв случай не бихте искали да използвам. И ще имате уникална, персонално за вас рецепта. За мене това е огромно удоволствие... :))
Моят блог е известен с това, че рецептите ми са изцяло авторски, създавам ги; с това, че не са подредени по раздели; и с това, че принципно и упорито не желая да "зомбирам" почитателите си с прекрасни снимки, зад които да стоят абсолютно бездарни и елементарни рецепти.
Затова няма да ви препоръчам чужди рецепти, а ще ви създам ваша, собствен, точно по вашия и на семейството ви вкус.
Поздрави! Любо.:))
Здравей Любо! Пепа съм и този път не съм анонимна! :)) Рецепта за моя вкус, е.. сега вече играя танца на радостта! Мноого съм поласкана, защото кухнята и по-точно нейното приготвяне го чувствам като светая светих, релакс, медитация и тън-дъръдън, хаха. Ето махнах "ВИЕ" и сега се говори далеч по-приятно особено, като имаш съмишленици и си в групата на хората с еднакви интереси. Та../май се поувлякох/ крилца обожавам, защото има събрано всичко в тях, кокалче, хрупкава коричка и месце. Обичам всичко, само да не е люто, така че... твори ;)) Благодаря още веднъж, радвам се, че те познавам дори и виртуално, хубав ден!
ОтговорИзтриванеЕ, сега и аз съм много доволен... :)) Все пак, отново ти давам шанса да ми пишеш приблизителни продукти и да ти направя по тях добра рецепта. За крилцата - винаги воже да премахнеш лютото от всяка една рецепта, без това да й повлияе.
ОтговорИзтриванеЕто ти една идея - сваряваш 1 кг. крилца за 5 мин във вряща вода, отцеждаш добре, мариноваш в зехтин, гъст тъмен соев сос и 1 с.л. акациев мед, черен пипер (сол няма, защото соевият сос е солен). Пържиш 15 мин. в олио или зехтин, най-добре в смес от зехтин и сусамово олио,но...
В последните 15 сек. от пърженето хвърляш вътре и разбъркваш добре 1 скилидка добре смачкан с малко сол чесън или малко гранулиран чеснов прах (има в Карфур). След като ги извадиш, поръсваш с предварително леко навлажнени, поръсени със сол и препечени на сух тиган орехи (става много добре и в микровълнова, но трябва да се внимава да не изгорят), начукани до средноситно. Тази рецепта не съм я публикувал и е подарък за тебе. :)) Успех!
Еех, ако можех да улуча и шестица от тотото, с тези ясновидски способности :)!! На 90 % си го приготвих същото! Бях си купила соев сос със чесън. Единственото, което не се бях сетила е за орехите....чудесна комбинация, как не ми е идвало на ум, никога досега. Толкова просто, а същевременно гениално на вкус! Усмихнат ден - Пепа!
ОтговорИзтриванеМного ти благодаря за подаръка, трогната съм от жеста!!! :))
Здравей, Любо! Искам да те попитам по въпроса за лютото понеже имам приятел , който живее в провинцията и си търси нещо , което да е изключително лютиво, но досега не е могъл да си намери такова.Същия ме попита за някакъв турски лютив червен пипер, а също така за люти чушки от сорта Тринидатски скорпион, Нага морич и 7 ПО.Знаеш ли къде могат да се намерят и дали пък нямат някакъв аналог , но наистина да е много много лютив.
ОтговорИзтриванеАз също доста обичам лютивото и си го похапвам при възможност, но приятеля ми е нещо уникално .Съпругата му казва че нещо се е "повредил" защото каквото и да хапне люто казва че не му люти.
Благодаря ти предварително!