"Надупени" картофи по родопски и Картофи "Пюфе"

Сравнително едри и равни картофи измиваме много добре с четка и ги срязваме надлъжно през средата.
На дъното на тавичката капваме много малко олио и го разнасяме, просто като да не е съвсем на сухо.
 След като наредим картофите (естествено, с отрязаната част надолу), на тънка струйка поливаме всеки картоф поотделно. И чак след това ги посоляваме, защото така солта се задържа по-добре върху намазнената с олио повърхност на картофа.
Когато ми казаха тази рецепта, преди много години, ми казаха, че със специално ножче се избождат полукръгли дупки в картофа, в които се поставя парченце масло.
А избодените картофени топченца се пускат отстрани и стават също много вкусни.  Правих го, но не останах особено доволен. Топченцата обикновено прегарят и стават неприятно твърди. А колкото до маслото, по същият начин, както ви обяснявам по-горе, картофите може да се полеят не с олио или зехтин, а с леко разтопено масло.
Но и тук има проблем - маслото много лесно прегаря, за разлика от олиото и особено зехтина, затова не ви съветвам изобщо да пробвате с масло. Освен, ако след окончателното изпичане ги полеете с леко разтопено или леко пръжнато масло, за перфектен аромат. Защото, както знаете, няма по-приятен аромат от този, на леко препърженото масло...:))
С течение на времето, май остана единствено този вариант.
Много важно е картофите да се изпекат до точно определено състояние.
Отгоре е много трудно да се прецени, затова аз поглеждам отдолу дали се е зачервил картофът. Това е най-точният критерий за тяхната готовност. 
Ако се препекат, стават много твърди и не са толкова вкусни. Но и недопечени също не са вкусни. Затова, след определено време леко повдигате едно картофче и преценявате готовността.
Особено важно е, когато се извадят от фурната, картофите веднага, докато са съвсем горещи, да се извадят от мазнината в тавичката, защото иначе попиваткато гъба  изцяло мазнината и стават прекалено мазни.
Предупреждавам, че с пресни картофи тази рецепта не става.


Един по-късен мой експеримент - на половинките картофи, от страна на кожичката, правим едно клиновидно врязване на дълбочина до 2/3 от картофа. В този клиновиден улей поръсваме с малко смлян бял пипер (внимавайте, белият пипер е значително по-лют от черния при равно количество. Белият пипер просто е максимално добре изсушен, за разлика от черния, при който зърната се прибират докато со още леко недоузрели.) и поставяме или парче кашкавал, или парче сирене. Според мене, със сирене става по-вкусно.
И един друг вариант - картофите се нарязват не докрая, пак максимум до 2/3 от дебелината, на пластинки с дебелина 2-3 мм. и леко се разгръщат, поливат се с малко мазнина, за да не се слепят отново и  така се пекат, като се вмнимава да не прегорят тези "листчета".   Но, въпреки изключителният вкус на този тип печене на картофи, те стават твърде мазни, почти  като пържените, затова аз предпочитам печени в микровълнова фурна. Това са най-любимите ми печени картофи, които нямат нищо общо като вкус и консистенция с останалите начини на печене.
Рецептата я има някъде в блога, но с търсачката не успях да я намеря, затова обещавам да я напиша и публикувам съвсем наново.  
Ето ви я, пресно-пресно написана...:))

КАРТОФИ ПЮФЕ ЗА ГАРНИТУРА
Настъргват се наситно картофи и се изцеждат.
Смесват се с нарязан червен лук, сол, черен пипер и се разбъркват внимателно с предварително разбити на пяна белтъци.
Гребва се с лъжичка и се пържат в загрята мазнина.
Изваждат се върху домакинска хартиена салфетка, за да се отцедят.
Наистина стават невероятно елегантно и вкусно допълнение към всякакво печено месо, скара или каквото и да е друго ядене, защото не виждам ядене, което да не "носи" като гарнитура картофи.:))