Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

31 март 2011 г.

КАША - видове и как се прави

Кашите са доста видове, но се правят и използват основно два 
- от брашно, запържено с мазнина и  
- от брашно, препечено на сух тиган.
Съставките винаги са основно три (ако се замислите, са две...) 

- някакъв продукт, който варите, за да имате съответния 
бульон, овкусен с аромата и вкуса на въпросния продукт, за разреждане на кашата и  
- брашно - с или без мазнина.
1. Базата, основата на кашата, са един от двата вида препечени брашна - препечени с или без мазнина.
2. Бульонът, с който трябва да ги разредите, за да станат на каша, може да бъде от всичко, което ви дойде на ума, разбира се, сварено.
3. "Нещото", което варим, за да имаме бульона му, може да бъде месо, зеленчуци, изобщо, почти всичко. 

3.1. Отделяте от бульона продукта, който сте сварили и го нарязвате, накъсвате или начуквате, за да стане на малки парченца, нишки, влакна или на кашичка (например копривата или спанака). 
4. Задължителният основен принцип при кашите е: 
- студен бульон при топло брашно, или обратното -  топъл бульон при студено брашно
(Всяко изключение от този принцип води до получаването на чудесно лепило за тапети...) 

А. Препичането на брашно на сух тиган се прави тогава, когато не искате да пържите мазнината. Това препечено и изстинало брашно се ползва от векове в нашата кухня като сгъстяваща съставка за яхнии, супи или гювечи. 

В сух тиган изсипвате всичкото ви необходимо брашно и започвате да бъркате непрекъснато. На среден огън това трае доста дълго време и изисква акуратност и внимание, за да не го прегорите. Постепенно брашното започва да порозовява и да получава много приятният аромат на ... препечено брашно или на изпечен хляб. Винаги можете да си направите труда (а то си е наистина доста труд...) и да си препечете на сух тиган повечко брашно, да го оставите да изстине и да го приберете в буркан с херметична капачка - трае много дълго време и винаги ще имате под ръка нещо, с което или да направите набързо каша, или да сгъстите успешно някакво ястие, или "замътите" някаква супа. Това "препечено на сух тиган брашно" е една много полезна и спестяваща време универсална помощна добавка в кухнята.

Б. При запърженото брашно най-напред загрявате мазнината - зехтин, олио или масло (отхвърлям маста, като кулинарен атавизъм и нехигиенична отживелица). В така загрятата мазнина сипвате по малко от брашното и бъркате, за да стане на гладка маса. Има един момент, когато ще ви се види, че брашното е твърде много, но продължавайте да бъркате, след малко ще се отпусне и ще се поеме. 

Във всяка рецепта обикновено си пише колко брашно с колко мазнина се запържва.
Ако го правите "на око", има огромната опасност да предозирате мазнината и кашата ви да стане прекалено и неприятно мазна.
По-скоро еталон е обратното, когато мазнината не достига за брашното. Тогава се налага да стривате и намачквате брашното при бъркането, за да се поеме и разпредели равномерно малкото количество мазнина.
При всички случаи, отново бъркате непрекъснато, докато брашното порозовее и добие въпросния прекрасен аромат.

Г. Сглобяването на кашата.  

Когато имате едната от двете брашнени "бази", бульонът от свареното "нещо" и самото "нещо" - нарязано, накълцано, стрито или намачкано, нищо друго не ви остава, освен да направите самата каша, като спазите задължителния принцип "топло-студено".
Обикновено в горещата брашняна смес се добавя по малко от студения бульон и се бърка много бързо и енергично, защото сместа страшно бързо се сгъстява. Добре би било да ви помага втори човек при тази дейност. По принцип, бульонът е предварително овкусен и подправен още при самото варене, затова не се налага да се добавят подправки, но това също е въпрос на лично решение.
При разреждането и бъркането се внимава много да не оставите кашата твърде гъста. Начинаещите почти винаги допускат тази грешка, защото се водят от гъстотата, която биха искали да се получи,а след това кашата им се получава твърде гъста...
Кашата трябва да бъде с консистенцията на средногъста боза, да се стича бавно от лъжицата или бъркалката.  След изстиването си, кашата принципно се сгъстява с около 30%.
Накрая, след като кашата е готова, се добавя "нещото",  продуктът, от който сте направили бульона, разбърква се добре и се оставя "да клокне" с него 2-3 мин.
Обикновено чак след това, се добавя в кашата счукан чесън, или черен пипер, разбити яйца, намачкано сирене, настърган пармезан, разбърква се, изчаква се минута-две и се сваля от огъня.
 

Това е всичко от мене по въпроса за кашите.
Разбира се, става въпрос за ястието "брашняна каша".
По абсолютно същия начин младите майки твърде бързо се научават да правят бебешки кашички, примерно от мляко с начукани и препечени бисквити или отново с препечено брашно и прясно мляко.
Ето ви и два примера за двата вида каши
- каша с мазнина и каша без мазнина.

И накрая, само да ви спомена, че в армията от стотици години съществува изричен и специален готвач, наричан "КАШАВАР", което показва сериозността на тази дейност... :))