Като в тъп американски филм, започвам с това, че имам за вас една добра и една лоша новина... :))
Добрата новина е, че сосът, всъщност пастата, от настърган и овкусен хрян се прави сравнително лесно, но с цената на голямо количество очни и носни секрети...
Обаче пък, удоволствието от тази подправка е несравнимо за един гурман. Може да се сравни единствено с прочутото уасаби, което е свръхскъпо, не защото е японско, а защото този рядък вид японски хрян расте единствено в изворни води и се добива много малко от него в световен мащаб. Аз имам впечатления и от двете подправки, сравнявал съм ги многократно и като любител на лютите подправки, и като дегустатор, и мога да ви кажа с ръка на сърцето, че нашият хрян, особено по моята рецепта (не единствено и само настърган), превъзхожда в пъти японското свръхскъпо и прекалено рекламирано уасаби.
Един съвет: по нашите магазини, особено по-големите, вече има тубички и бурканчета с уасаби (или васаби). Това не е уасаби, а фино смлени зърна от бял синап, от които се прави всяка една горчица, оцветени със зелена фруктова боя (защото уасабито по естествен начин има приятен пастелен зелен цвят).
За тези, които не знаят - абсолютно всички горчици се правят от фино смлени на прах зърна от три вида синап - най-лютивият - бял, плюс черен и кафяв. Сравнително рядко изключение е в тези горчици да се поставя и хрян. По-често към смлените на прах синапени зърна се добавят цели зърна, но това според мене твърде опасно за стомашната лигавица, особено ако зърната са едросмлени или полусмлени. Ароматите на синапените зърна, хряна и уасабито изключително много си приличат, но синапените зърна са многократно по-евтини...
Преди да купите, четете етикетите и съдържанието.
Лошата новина е, че ако искате наистина добър сос от хрян, ще трябва да си го направите сами. Става сравнително лесно, но е доста гадничко...
Вземате от пазара един по-голям корен хрян. По-голям, за да може удобно да се държи в ръка.
Настъргвате хряна на най-ситното възможно ренде, това, което обикновено се използва за стържене на ябълки за пюре, като при този процес ( ако си нямате тапи в носа, филтър на устата и едни такива специални очила за рязане на лук, които май много не помагат...) изливате един литър сълзи и носни секрети. Обаче пък това страхотно тонизира белите дробове, просветлява погледа и съзнанието... :))
Абе, доста си люти, доста повече от лук или чесън.
Та, към настъргания, с цената на доста усилия, хрян добавяте сока от един лимон, една обелена и настъргана кисела ябълка, средата на една дебела филия сух бял хляб, накисната и изцедена (може и в мляко), и лъжичка захар.
Дотук вече имате идеалния сос от хрян, но от него можете да си направите нещо още по-деликатесно - майонеза от хрян.
Ако имате пасатор, продължавате така : в чашката на пасатора поставяте всички изброени съставки, пасирате ги, и по малко започвате да добавяте - най-напред 2, 3 до 4 жълтъка, след това пак по малко, около половин чаша олио или зехтин. Ако нямате пасатор и не ви се занимава много, просто добавяте една майонеза.
Този сос става фантастично хубав. Когато го усвоите, ще се влюбите в него.
Но! все пак, кой ще стърже хряна? КОЙ!!! :))
Добрата новина е, че сосът, всъщност пастата, от настърган и овкусен хрян се прави сравнително лесно, но с цената на голямо количество очни и носни секрети...
Обаче пък, удоволствието от тази подправка е несравнимо за един гурман. Може да се сравни единствено с прочутото уасаби, което е свръхскъпо, не защото е японско, а защото този рядък вид японски хрян расте единствено в изворни води и се добива много малко от него в световен мащаб. Аз имам впечатления и от двете подправки, сравнявал съм ги многократно и като любител на лютите подправки, и като дегустатор, и мога да ви кажа с ръка на сърцето, че нашият хрян, особено по моята рецепта (не единствено и само настърган), превъзхожда в пъти японското свръхскъпо и прекалено рекламирано уасаби.
Хрянът, както и джинджифилът, са растения с доста влакнеста структура и трудно се стържат в по-голямо количество, особено на много ситно ренде. Затова в нормалните страни се продават рендета специално за джинджифил.
Е, такова ренде би ви свършило много добра работа.За тези, които не знаят - абсолютно всички горчици се правят от фино смлени на прах зърна от три вида синап - най-лютивият - бял, плюс черен и кафяв. Сравнително рядко изключение е в тези горчици да се поставя и хрян. По-често към смлените на прах синапени зърна се добавят цели зърна, но това според мене твърде опасно за стомашната лигавица, особено ако зърната са едросмлени или полусмлени. Ароматите на синапените зърна, хряна и уасабито изключително много си приличат, но синапените зърна са многократно по-евтини...
Преди да купите, четете етикетите и съдържанието.
Лошата новина е, че ако искате наистина добър сос от хрян, ще трябва да си го направите сами. Става сравнително лесно, но е доста гадничко...
Вземате от пазара един по-голям корен хрян. По-голям, за да може удобно да се държи в ръка.
Настъргвате хряна на най-ситното възможно ренде, това, което обикновено се използва за стържене на ябълки за пюре, като при този процес ( ако си нямате тапи в носа, филтър на устата и едни такива специални очила за рязане на лук, които май много не помагат...) изливате един литър сълзи и носни секрети. Обаче пък това страхотно тонизира белите дробове, просветлява погледа и съзнанието... :))
Абе, доста си люти, доста повече от лук или чесън.
Та, към настъргания, с цената на доста усилия, хрян добавяте сока от един лимон, една обелена и настъргана кисела ябълка, средата на една дебела филия сух бял хляб, накисната и изцедена (може и в мляко), и лъжичка захар.
Дотук вече имате идеалния сос от хрян, но от него можете да си направите нещо още по-деликатесно - майонеза от хрян.
Ако имате пасатор, продължавате така : в чашката на пасатора поставяте всички изброени съставки, пасирате ги, и по малко започвате да добавяте - най-напред 2, 3 до 4 жълтъка, след това пак по малко, около половин чаша олио или зехтин. Ако нямате пасатор и не ви се занимава много, просто добавяте една майонеза.
Този сос става фантастично хубав. Когато го усвоите, ще се влюбите в него.
Но! все пак, кой ще стърже хряна? КОЙ!!! :))
