Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

29 юни 2011 г.

"Вси светии" или Бързозадушени зеленчуци с намек за "конфи"

Рецептата е основно преработена и оптимизирана спрямо предишния й вариант.

Представям ви едно много лесно и чаровно ядене, което става страхотно вкусно и безпроблемно, ако се спазват указанията в рецептата. Както и много други мои яденета, и това разчита повече на технологията на приготвянето, отколкото на продуктите.
Яденето е в стил "Бързо задушени зеленчуци с намек за конфи".
Прототипът на това ядене ми беше представен от моите приятели от Израел Здравка и Аврам, за което  искрено съм им благодарен. :))
Целта на това ядене е да се запази вкуса и хрупкавостта на всеки един от зеленчуците, като при това да не бъдат сурови, а всеки един от тях да бъде в оптималната за него готовност и вкус. Това е една кулинарна "еквилибристика" с времето за печене и температурата, при която се цели зеленчуците едновременно да бъдат хрупкави и едновременно да не бъдат сурови. Подобно на класическите китайски зеленчуци в уок, но в друг обем и по друга технология.
В тази рецепта няма абсолютно никакво ограничение по отношение на зеленчуците, които можете да използвате. Но не всички зеленчуци са вкусово пригодни да бъдат в един такъв комплект. Вашият вкус и кулинарен нюх са единствените ви водачи при избора на зеленчуците за това ядене.
Яденето на практика обхваща почти всички зеленчуци, които се намират на пазара по време на лятно-есенния сезон, без доматите, праза, зелето и листните зеленчуци, които според мене не са пригодни за такова ядене. Разбира се, това не е пречка да ги ползвате, ако ви се иска.
В това ядене можете да ползвате и всички видове кисели плодове - леко недоузряло киви, дюля, вишни, кисели ябълки, диви круши, джанки и всичко, което ви е по вкуса. Авокадото също става за това ядене, но не би допринесло с нищо особено към общия вкус и аромат, затова не ви съветвам да го ползвате. Относителната бързина на приготвянето и високата температура позволяват всеки зеленчук да запази собствения си вкус и аромат, без това да пречи на общия букет на ястието.
В рецептата, която ви предлагам, аз съм направил комплект от зеленчуци, които лично на мене ми харесват. Например, от рецептата изключих червеното цвекло и гъбите, защото според мене не подхождат в този комплект, но пък включих карфиол, защото на мене този зеленчук ми харесва, както и бататите, които по пазарите са поне четири пъти по-скъпи от обикновените картофи, но пък са си една много приятна екзотика, която чудесно се вписва в рецептата...

1 гл. броколи
1 гл. карфиол
2-3 тиквички
5-6 моркова
2 средни сладки картофа (батати)
3-4 средни стари картофа
4-5 едри глави каба (воден) лук
3-4 червени и зелени месести чушки
2 патладжана
1 средна глава целина
1 лимон

4-5 цели глави пресен чесън, обелени от външните люспи
2 с.л. тъмен соев сос
2 с.л. тъмен оцет балсамико
няколко зелени люти чушлета, надупчени
2-3 с.л. зехтин
1 равна с.л. натрошена морска сол
1 ч.л. смес от едро счукани 2 зърна бахар и повече черен пипер


Приготовлението е изключително просто - в достатъчно голяма тава или глинен гювеч нареждаме зеленчуците, нарязани на едри парчета, като спазваме единствено правилото -  по-лесно омекващите продукти да бъдат на по-големи парчета и да бъдат по-отдолу, а по-трудно омекващите - на малко по-ситни и по-отгоре.  В случая броколито, карфиолът, тиквичките, бататите, чушките, лукът и патладжаните трябва да бъдат на по-едри парчета от картофите и целината. Морковите могат да бъдат цели, ако са по-дребни, или на напречни половинки, ако са по-едри. Лимонът обелваме от кората и нарязваме на четвъртинки или едри пластинки, като се стараем да отстраним повечето от семките му. Стараем се да поставим броколито, карфиола и тиквичките, по възможност по-отдолу, покрити с парчета от морковите, картофите или целината, за да не прегорят, когато запичаме яденето на открита тава.
Като цяло, ястието е леко сладникаво, защото по-голямата част от зеленчуците леко сладнят, затова в рецептата съм добавил за баланс оцет балсамико и лимон.
Поливаме със зехтина, соевия сос, оцета балсамико, поръсваме със солта и сместа от черния пипер и бахара, разбъркваме внимателно (най-добре с ръце), покриваме с алуминиево фолио ( само покриваме с него, без да го загъваме плътно ) и печем половин час в предварително загрята до 220° фурна, отстраняваме фолиото и печем още 15 мин. при 150°.
Забележка:
1. Ако абсолютно същото по състав ядене се направи в глинено гърне и се пече на 150° около 2 часа, ще се получи прекрасна постна капама или фантастичен постен тюрлюгювеч, но целта на това ястие е коренно различна, затова и технологията е различна и своеобразна.
2. В яденето на добавяме никаква вода, в зеленчуците се съдържа достатъчно.
3. Яденето трябва да се пече, докато остане почти само на мазнина.
Яденето се поднася топло. Може да служи за гарнитура, мезе или да се използва като отделно ядене.

Време е...

Лятото не е безкрайно...
Подсещам ви, че е време вече да си направите  ТКЕМАЛИ
Заправка Оля   и да се подготвите за  Салата Ропотамо   ...

25 юни 2011 г.

Нахут с булгур в тенджера под налягане

Рецептата е инспирирана от "Нахут с булгур по поляновски" на Пенко Петров.
Това ядене е много полезно за заети домакини, защото се готви на принципа "слагаш и забравяш" за определеното време. Абсолютно вегетарианско ядене е и може да се използва по време на всякакви пости.
150 г. нахут
100 г. булгур
2 с.л. зехтин (олио)
1 глава лук
1 суха червена чушка
2 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол
1 с.л. нарязан магданоз

за любителите на лютото + 1 ч.л. чили.
Както винаги, започвам с моята "предварителна запръжка" - в тенджерата под налягане изсипвам олиото и нарязания лук, и на среден огън го запържвам до светлозлатисто. Добавям нарязаната на ситни парченца суха червена чушка и започвам да бъркам непрекъснато около 5-6 мин. През това време червената чушка постепенно започва да оцветява лука и олиото и придава невероятен аромат. Когато решим, че лукът и чушката са достатъчно запържени, сваляме тенджерата от огъня, оставяме я да си почине 20 сек., след което добавяме двете ч.л. червен пипер и веднага разбъркваме добре. Връщаме на котлона, наливаме най-напред чаша вода и оставяме да заври. Като поври 2-3 мин., изсипваме още 1,3 л. вода (или 4 чаши), добавяме нахута (без да сме го киснали предварително) и затваряме капака. Намаляваме огъня на минималния за котлона и варим 3 ч..
Леко охлаждаме, за да отворим капака, добавяме булгура, посоляваме (едва сега...), разбъркваме, затваряме капака и доваряваме още половин час.
Сваляме от огъня, отваряме капака и поръсваме с нарязания магданоз.
След охлаждане, яденето задължително престоява поне едно денонощие в хладилника.
Ако направите по-голямо количество, затворете си в кутия и замразете във фризера. След изваждането от фризера, с учудване ще установите, че яденето е станало още по-хубаво.

24 юни 2011 г.

Профирна лятна кремсупа от тиквички с джанки

След неколкократно правене и сравняване на резултатите, реших да направя корекции в първоначалния вариант. Този вариант се оказа най-вкусен и освежаващ.

300 г. джанки
500 г. млади тиквички

2 зелени люти чушки
1 с.л. зехтин
3 ч.л. МАГИ - десет зеленчука
4-5 скилидки чесън
1/2 кофичка кисело мляко
100 г. сирене
щипка бял пипер
малка щипка индийско орехче
1/2 вр. нарязан копър

настърганата жълта част от кората на половин лимон

Слагаме 2,5 л. вода да заври. Измиваме джанките, вързваме ги в бохчичка от марля и ги оставяме да врат във водата 10 мин. Изваждаме ги, и след като изстинат,  ги изстискваме обратно във водата, за да останат люспите и костилките в марлята..
Тиквичките измиваме и почистваме от краищата. Нарязваме ги на произволни дребни парчета, защото супата след това ще се пасира. Осоляваме ги и ги оставяме така за 15 мин. Измиваме ги от отделения сок, и заедно с  нарязаните на ситно люти чушлета, ги добавяме във врящата вода. Добавяме зехтина и всичките подправки, без копъра.
Оставяме супата да поври 30 мин. на среден огън. Пасираме с пасатор тиквичките направо в тенджерата (който има пасатор с метален накрайник!), за да стане кремсупа.
Разбиваме с пасатор киселото мляко с натрошеното в него сирене и настърганата кора от лимона. Застройваме готовата супа със застройката с киселото мляко, разбъркваме и сваляме от огъня. Добавяме ситно нарязания копър. Вместо копъра, можете да употребите много ситно нарязан магданоз (най-добре да го пасирате заедно с киселото мляко и сиренето) и няколко нарязани листенца джоджен.
Смачканите скилидки чесън добавяме като подправка в момента на консумирането и по желание, защото не бива да престояват в цялата супа - придават леко неприятен дъх на престоял чесън.Супата е много вкусна добре охладена.
Сервирайте с препечени филийки ръжен хляб и питие по вашия вкус.
ЗАБЕЛЕЖКА:  Тази чудесна супичка спокойно може да бъде направена не с джанки, а с вишни или недозряло киви, без да променяте нещо. Но, все пак, вишните ще дадат по-непривичен цвят, а от кивито ще се виждат ситните му семчици, така че, преценете и ако ви се иска, пробвайте. Принципно, тази супичка може да се направи и с карфиол, вместо с тиквички. Не се бойте да поекспериментирате...:))

22 юни 2011 г.

Невероятно сочните шишчета от бяло месо на Sapiens

Както казват братята китайци: "Няма лош или безвкусен продукт, няма лошо ядене, има само лоши готвачи".
Тази рецепта е моят подарък за всички, които обикновено казват: "Какво??? Пилешко филе? Никога! Става твърдо, сухо и безвкусно! "...
Естествено, винаги съм твърдял, че в това няма нищо вярно, но с тази рецепта искам да разбия и последните погрешни мнения в тази област.
Важна забележка: Рецептата изглежда (и е!) много проста, но моля, направете я абсолютно точно както съм я описал, за да се насладите на
НЕВЕРОЯТНО СОЧНИТЕ ШИШЧЕТА ОТ ПИЛЕШКО ФИЛЕ НА Sapiens
Малко предварителна информация -
1. 4 двойни пилешки филета са между 850 г. и 1 кг.
2. Пилешкото филе се реже най-добре единствено, когато е полузамразено, респективно - полуразмразено.
3. Едно готово неизпечено шишче трябва да тежи около 150 г., а изпечено - около 130 г.
Продукти:
около 1 кг. пилешко филе (или 4 двойни пилешки филета)
8 скилидки чесън
2 ч.л. сладък червен пипер
1/4 ч.л. лют червен пипер
щипка смлян бял пипер (да не бъдем формалисти, става и с черен...)
3 ч.л. сол
Най-напред разрежете двойното филе на две половинки. Всяка половинка разрязрежете надлъжно на три ивици, по възможност равни по ширина. Всяка ивица нарежете на колкото е възможно по-еднакви кубчета.
Обикновено това са кубчета със страна около 2,5 см.
Естествено, във филето има и по-тесни части, които впоследствие се нанизват на шишчето до обема на едно кубче.
Мариноването на хапките е тип "сухо", т.е., просто объркайте добре кубчетата филе със сухите подправки, като единствено чесънът счукайте и стрийте с малко от солта на кашичка или го изстискайте с пресичка.
Естествено, много по-добре е да се счука, ако не ви мързи много...
След като объркате много добре кубчетата филе с подправките и чесъна, оставете ги за 12 - 24 ч. в хладилник, добре покрити.
Между другото, така мариновани, кубчетата филе издържат спокойно над седмица в хладилника.
На тънки бамбукови шишчета нанижете по 6 кубчета, като тънкостта на цялата рецепта е в това, че не само не трябва да оставяте разстояние между кубчетата, но дори долепяте плътно хапките една до друга.
Преди изпичането, топвате в олио или обилно намазвате всяко шишче  и печете на колкото се може по-силно загрята скара, общо 14 мин., разпределени така:
4 мин. от едната страна, 4 мин.- срещуположната страна и по 3 мин. - останалите две страни. Разбира се, това е твърде относително, защото всяка скара си има специфика и би трябвало да се съобразявате със своята скара... 
Най-добре става на барбекю с дървени въглища и на висока температура. Моите времена за печене са за обикновена електрическа скара.
След запичането на всяка от страните, преди да обърнете шишчето, задължително го намажете или полейте с малко олио, за да не залепва по скарата.
Така изпечените шишчета са невероятно сочни и божествено вкусни, просто няма да повярвате, че шишчетата са от пилешко бяло месо.
Ако и след тези шишчета упорствате и продължавате да твърдите, че "месото на пилешкото филе е сухо и безвкусно", значи просто не сте изпълнили рецептата според моите указания...:))

Чесново-орехова майонеза

За да се търси по-лесно, изведох тази тема от темата за Перфектният таратор

ЧЕСНОВА ИЛИ ЧЕСНОВО-ОРЕХОВА МАЙОНЕЗА
Почистваме, обелваме и нарязваме на парченца 3-4 едри глави чесън, счукваме ги в дървена гаванка в присъствието на 2 ч.л. сол.
*ДОБРА ИДЕЯ: Почистването и обелването на чесъна става много по-лесно, ако накиснем главите във хладка вода за няколко часа или една нощ.
Счукваме и стриваме чесъна докато стане на гладка кашичка.
Към нея постепенно по малко добавяме зехтин или олио и разбиваме.
Продължаваме, докато поема. Много лесно става на гъста майонеза.
Дотук с чесновата майонеза.
Тази процедура можете да извършите по бабешкия начин, както я правя и аз, защото ми е приятно да си играя, но можете да използвате и блендер или пасатор, защото количеството чесън е достатъчно голямо за целта. А и хомогенизирането с мазнината също ще стане лесно.
Докато чесънът е още само на кашичка със солта, в гаванката добавяме предварително настъргани на специална мелничка орехови ядки.
Разбиваме, докато получим чесново-ореховата майонеза. Трябва да бъде гъста.
Цялата тази операция може значително да се улесни, ако още в началото използваме чопър, блендер или пасатор. Тогава в съдчето можем просто да пуснем обелените скилидки чесън, заедно с орехите и солта, да разбиваме и постепенно да добавяме мазнината на малки порции.
Тази майонеза не е много трайна, не защото се разваля, а защото след десетина дни престой в хладилника губи от свежестта на аромата си и добива малко по-тежък чеснов дъх.
Затова е добре да си приготвим количество, което ще употребим за тези десетина дни.
*ВТОРА ИДЕЯ: Може да приготвите майонезата само с чесън, добре разбит със сол, като добавите толкова настъргани орехи, че да се получи чесново-орехово тесто.
Тази смес не се нуждае от мазнина, защото орехите съдържат достатъчно и е значително по-трайна.
*Едно предупреждение:
Чесново-ореховата майонеза не бива да се пържи, вари или пече, както и да се влага в продукти, които тепърва ще минават термична обработка, защото чесънът добива доста тежък аромат. 
Не става и за мариноване на месо, което ще се пече на фурна или скара.
Чудесно става да се маринова месо, което ще се консумира сурово. Тогава може да се прибави съвсем малко количество чимен.
Употребата й е предимно за таратор, в комбинации с кисело мляко, за подправка на зеленчукови ястия от спанак, зелен фасул, броколи, карфиол, пролетни манджи от смесен зеленчук - спанак, зелен лук, лапад, киселец и навсякъде, където "носи" чесън.
Както казваше мой приятел "Само на сутляш не съм слагал, но не пречи да опитам...".

Всъщност, това може да се ползва с успех навсякъде, където може да се сложи чесън. Удобството е, че си играеш да го направиш веднъж, винаги го имаш под ръка, и винаги можеш да експериментираш като добавиш или към някаква салата, или към някаква манджа или супа.
Дори можеш да разбъркаш една кофичка кисело мляко и да добавиш от майонезата, като се съобразяваш най-вече със солта в нея и вече имаш готово ядене, подправка, дип или гарнитура - всичко е въпрос на изобретателност и комбинативност.
Затова и съм го направил и в двата му варианта - без орехи и с орехи, като имам предвид, че орехите не навсякъде ще бъдат съчетаеми с вкуса.
Искаше ми се да е универсална, но не може, заради промяната на аромата при термична обработка - това е най уязвимото място на чесъна.
Аз и досега не съм привърженик на италианската традиция да се пържи чесън за повече от 15 сек.. 
По моите разбирания, чесънът трябва да се употребява само в пресен вид, даже и изсушеният и гранулиран чесън не ми харесва особено, нищо че е удобен за ползване.

20 юни 2011 г.

"Магданозената салата" или Фалшиво Табуле

Метеоролозите обещават в близките дни температури до и над +36°.
Значи, освен спасителната студена бира, мохито, бели и червени вина, май ще трябва и нещо свежо и студено за мезе или свежо, витаминозно  и калорично за вечеря.
Принципно, най-свежата арабска салата, прочутото Табуле, има следната схема:
смес от свежи зеленчуци, задължително домати, голямо количество пресен магданоз или кориандър, мента или джоджен, лук, лимони, сомак (сумак), зехтин и булгур или домашен кускус. Целта е салатата да отдели много сок, който при престояването за няколко часа в хладилника, да бъде поет изцяло от булгура или кускуса. Като вариант,  може да има и краставици, пресен или стар чесън, ядки - сусам, обелено слънчогледово или тиквено семе, бадеми, лешници, орехи, твърдосварени яйца или само белтъци, ситно нарязан пресен лук. Едно от задължителните условия е да бъде кисела и да има мента.
Моята рецепта репликира "оригиналната" (в кавички, защото яденетата, на които се знае автора и първоизточника, се броят на пръстите на едната ми ръка...), като съм се постарал да бъде максимално свежа.
Тази традиционна близкоизточна салата има способността да оставя в устата вкус на пролетна свежест и зеленина. Много важно за тази рецепта е  зехтинът да бъде наистина качествен - задължително "екстра върджин" от високо качество.

Ето ви и моето решение за лека, свежа, много витаминозна и хранителна салата.
4 вр. магданоз
2 лимон
3 големи сочни и месести домата
1 средна краставица
3 с.л. зехтин
1 ч.л. сол (не е нужно повече, лимоновият сок компенсира)
1/2 ч.л. сомак (сумак) (не е задължително)
зелените пера от 1 вр. пресен лук
1 гл. червен лук
1/2 вр. пресен джоджен,
3-4 листа мента
1 листенце пресен босилек
опция: ситнонарязаните белтъци от 3 твърдосварени яйца
5 филии препечен ръжен хляб

Най-напред нарязваме на ситно всичкия магданоз.
Сокът от лимона, зехтинът, сомакът и солта разбиваме като дресинг в купата, в която ще правим салатата.
Добавяме от магданоза след всяка съставка и разбъркваме, така салатата става много по-вкусна.
Доматите бланшираме и обелваме, срязваме на две и отстраняваме семенната част, нарязваме на ситни кубчета.
Добавяме от магданоза и разбъркваме, добавяме нарязаните домати към дресинга в купата, отново поръсваме с  магданоз и отново объркваме.
Нарязваме на ситни кубчета краставицата и червения лук, добавяме ги в купата, объркваме, поръсваме с магданоз и объркваме отново.
Нарязваме на тънки ивички белтъците, на ситно джодженът, ментата и босилекът, добавяме ги към салатата, поръсваме за последно с магданоза и объркваме.
Поставяме купата захлупена в хладилника за 3-4 часа.
Изваждаме, поставяме натрошените на хапки препечени филийки ръжен или типов хляб, объркваме и оставяме за още един час в хладилника. След един час хлябът трябва да е поел по-голямата част от сокът от салатата.
Салатата е невероятно свежа и вкусна, балансирана е по отношение на протеини и въглехидрати и може да се използва за хранене в Зоната.
Съвети:
1. Ако сте в сезон, когато доматите не са достатъчно сочни, настържете на ренде още един голям домат. 
2. Който обича чесън, може да постави 4-5 ситно нарязани скилидки пресен чесън.
3. На тази салата страшно отива печено пилешко бяло месо. Преди сервирането изпечете на скара 150 г. пилешко бяло месо, оставете го да изстине и го нарежете на ситни ивички. Поръсете салатата при сервиране с месото, така става изключително свежа, калорична и витаминозна вечеря.
4. Най лесният начин за препичане на филийките е в тостер, след което ги оставяте за няколко часа да доизсъхнат.

19 юни 2011 г.

Лозови сарми с тиквички

ПРОДУКТИ:
400 г. почистени и обелени тиквички
4 с.л. ориз
1 голяма глава лук
2,5 с.л. зехтин
1,5 ч.л. червен пипер
половин вр. копър
1 прясна люта чушка
1 среден домат
1 ч.л. сол за плънката
1 ч.л. сол за осоляване
1/4 ч.л. смлян бял пипер
3 скилидки чесън
2 белтъка
50 г. краве масло


ПРИГОТОВЛЕНИЕ:
Тиквичките нарязваме на половинки по дължината и осоляваме с 1 ч.л сол.
Оставяме ги да си пуснат сока за половин час. Отцеждаме и измиваме тиквичките, нарязваме ги на кубчета.
Доматът бланшираме и обелваме, срязваме на две и махаме семенната част.
Останалата част нарязваме на много ситно.
Смесваме тиквичките с доматите.
Лукът обелваме и нарязваме на ситно. Задушаваме го с 2 с.л. вода, ситно нарязаната люта чушка и 1/2 ч.л. сол десетина минути, добавяме тиквичките с доматите, поръсваме с червения и белия пипер, задушаваме още 5 мин. и добавяме промития няколко води ориз. Добавяме и леко разбитите с останалата 1/2 ч.л. сол белтъци.
Задушаваме оше 1-2 мин. и сваляме от огъня. Оставяме оризът да попие отделената течност и да поизстине сместа. Добавяме зехтина, ситнонарязания копър и нарязаните скилидки чесън и внимателно разбъркваме сместа.
С тази плънка завиваме сармички с лозови листа.
Нареждаме ги в тенджерка, покриваме с обърната чиния, наливаме половин чаша вода и варим 10 мин. от завирането.
След като изстинат, сервираме поляти с препържено масло, оцветено и овкусено с 1/2 ч.л. червен пипер.

Как да сготвим най-вкусното прясно зеле - технология

Това е една от моите най-четени и най-популярни рецепти. 
Претенциозните названия "технология" и "идеално" отразяват единствено моя опит и желанието ми да го обобщя в нещо като синтезиран вид.
Разбира се, съществуват стотици прекрасни рецепти за прясно зеле, но в моята съм се постарал да обясня нещата и от теоретична гледна точка.

Обикновено, за една хубава манджа с прясно зеле е достатъчна зелка около 1,8 - 2 кг.
Освен нея, в рецептата използвам:
2 ч.л. сол,
2 пълни ч.л. червен пипер
1/4 ч.л. едросмлян лют червен пипер
4-5 с.л. олио,
1 чаша вода,
3 зърна бахар, леко спукани
3 с.л. настъргани зрели домати
2-3 зелени люти чушлета

скилидките от 1 глава чесън, необелени
шепа джанки
Зелето нарязваме на средни парчета, осоляваме и намачкваме малко, и чак тогава слагаме в тенджерата.
Солта се слага предварително, и в началото е 1 ч.л., защото зелето много лесно се пресолява, поради лъжливия обем. Когато, след началното варене, зелето добие истинския си обем, едва тогава може да се сложи адекватното количество. По тази причина аз слагам само 1 ч.л., а по-късно добавям още.
Преди всичко, правим това, което аз наричам "предварителна запръжка".
В тенджерата, в която ще готвим зелето, наливаме определената мазнина, в случая 4-5 с.л. олио. Аз съм известен с това, че по хигиенни съображения използвам изключително само зехтин, но в случая на зелето повече му отива олио и, както казваше баба ми, "зелето обича мазничко"...
Оставяме олиото да се сгорещи достатъчно, сваляме тенджерата от котлона, изчакваме 15 сек., и едва тогава добавяме и разбъркваме много бързо червения пипер. Наливаме кафена чашка вода и добавяме нарязаното, осолено и намачкано зеле. Разбъркваме много добре, за да се оцвети всичкото зеле. Варим на среден огън, под капак, до полуомекването му.
20 мин. преди пълната готовност, добавяме надупчените зелени люти чушлета, скилидките чесън, а 5 мин. преди сваляне от огъня и шепа джанки.
Когато зелето е почти напълно готово, по средата на тенджерата слагам настърганите домати на купчинка и покривам цялата повърхност на яденето с филийки типов или ръжен хляб, дебели един пръст, (най-добре, леко поизсъхнали, ако се сетите да ги нарежете един ден предварително), натъркани добре със скилидка чесън и леко посолени. Върху филийките поръсвам малко лют червен пипер, малко черен пипер и поливам с по няколко капки олио или зехтин, с пръс размазвам добре всичко по филийката. Оставяме под капак още 10 мин. и сваляме от огъня.
Ефектът е разкошен - филийките едновременно поемат излишната влага, дават чуден аромат на зелето, пък са и нещо като гарнитура.

Както и да е, понеже това е вид опит за технология за готвене на "идеалното" прясно зеле, обяснявам пак и извеждам отделно по-важните неща.

Относно доматите
Когато готвя прясно зеле или зелен фасул, доматите, настъргани или нарязани на кубчета, ги слагам почти накрая, но ги слагам на купчинка по средата на тенджерата, така, че стичащата се кондензна вода от капака да ги облива и така да се сваряват, но и да прониква сокът им в зелето или зеления фасул, без да се бърка.
Винаги, когато имам тази възможност, в зелен фасул или прясно зеле, добавям шепа джанки пет минути преди да сваля яденето от огъня. Винаги имам пликче във фризера за тази цел. Нищо не може да замени киселината на джанките. 

Изпаряването на излишния сок и загарянето
Когато готвим  зеле, обикновено има доста сок, и ако решите да го изпарите, просто няма да стане. Обикновено загаря. Защо - защото при варенето на слаб огън, мазнината като смазваща съставка обикновено отива в горните слоеве, а долу, на най-горещото място, остава само зеле и сок с недостатъчно мазнина. По тази причина, обикновено загаря. За сравнение, когато ястието ври на силен огън, сокът и мазнината не успяват да се разделят, образуват емулсия, която смазва ястието в целия му обем, а мазнината обикновено изплува отгоре, едва след като яденето спре да ври.
Това обяснява защо принципно в зелето (в тенджера) остава доста сок. По тази причина, за да се изпари излишният сок, обикновено зелето се дозапича във фурна. Аз лично, обичам да има малко сок, защото е страхотно вкусен.

Сега обяснявам за капака.
Когато се готви някакво ядене, независимо какво, капакът е относително най-студеното място от тенджерата, защото е с голяма повърхност и с най-пряк достъп до студения въздух. Тъй като е най-студеното (относително, разбира се...) място, нагрятата отдолу пара, като стигне до него, незабавно се охлажда и втечнява, става на конденз и веднага пада надолу, обливайки яденето.
Затова, при готвене на ориз, както и специално за зеле в тенджера, се слага или кърпа под капака, за да попива конденза.
Това е цялата философия, нищо сложно, нали?

"Патентованото" ми готвене на прясно зеле
Когато е почти напълно готово, покривам цялата повърхност на зелето с филийки типов или ръжен хляб, дебели един пръст. Добре е да бъдат поизсъхнали, (ако се сетите да ги нарежете поне един ден предварително) и ароматизирани чрез натъркване със скилидка чесън. Разбира се, посолявате, ръсвате малко черен пипер и по малко олио на всяка филийка. Като вариант може върху филийките да се поръсите и малко лют червен пипер, да се сложите листенца дафинов лист, който след 5 мин. да махнете, за да не дадат прекалено силен аромат.
Ефектът е разкошен - поемат излишната вода и дават чудесен аромат на зелето.
И, разбира се, пак по средата, преди да сложим филийките или върху филийките -купчинка настъргани или нарязани на кубчета домати. 

Технологията за готвене на зелен фасул и зеле без разбъркване, а чрез
"потупване"

Много често са ме питали за въпросното "потупване"...
Значи, в "потупването" няма нищо особено. Просто, когато сложите зеления фасул да ври, никак не е желателно да го бъркате, защото ще се натроши и ще стане на каша. Затова старите домакини са измислили този метод.  С решетеста лъжица го натискате леко, за да потъне и през решетестата лъжица да излезе част от сока. Изглежда, сякаш го потупвате.
Разбира се, може и да се раздрусва леко хоризонтално тенджерата, както при пържене на пресни "бейби" картофки. Ефектът е същият.
Надявам се да съм ви бил полезен с теорията и практиката си.

18 юни 2011 г.

Как успях "да стъпя на врата" на упоритите патладжани

Обичам всички зеленчуци, признавам си честно...
Но никога не съм крил особените си  пристрастия към два от всичките, които обичам - доматите и патладжаните.
И, докато с доматите отношенията ни са в пълна хармония и баланс - аз много ги обичам, а те с благосклонна толерантност ми позволяват да ги поглъщам в смущаващо големи количества, то с патладжаните сме като борци Сумо - от години безуспешно се мъча да надделея над упорития им нрав, а те не искат да се поддадат на дарбата ми да манипулирам всякакви хранителни продукти и да изцеждам максимум вкус от техните природни дадености и възможности.
Патладжаните имат отвратителния навик да се отнасят прекалено лакомо към всякакъв вид мазнина. Направо се държат като сюнгер спрямо мазнината, особено ако има и повишена температура...
Аз пък, не обичам прекалено много мазнини, особено в патладжани - печени или пържени.
Какво ли не опитах- овалване в белтък преди пържене или печене, мариноване в сок от лук, леко повърхностно обмазване с мазнина, та колкото отпусна аз, толкова да поемат...
Уви, дебелоглавите патладжани упорито се съпротивляваха на моята кулинарна  изобретателност.
Благодарение на аерогрила и усвояването на по-особения начин на готвене с него, изведнъж ми се избистри напълно технологията за правилна работа с патладжаните.
Технологията, обаче, въпреки всичко, се оказа по-подходяща за използване с обикновена фурна, отколкото с аерогрил. След малко ще разберете защо.


Започвам описанието на технологията с предупреждението, че това не е рецепта, защото има само три компонента - експериментатор, т.е. аз, патладжани - 2,5 кг. и олио - 70 мл. (!).
Патладжаните измивате добре, отрязвате им дръжките, както се полага и ги нарязвате надлъжно (не, че не може напречно, но така ги исках за експеримента с аерогрила) на пластини с дебелина не по-малко от 2 см.  Малко повече - може.
 Изобщо не се шегувам... Сигурен съм, че ще ви се видят много дебели, но такава е целта.
Приготвяме си голяма и дълбока купа, за да ги съхраняваме.Значи, един малък патладжан направо на две, среден най-много на три, а голям - максимум на четири, като при това обелваме по една ивица от кората от двете страни на патладжана, така че и от двете страни на пластинката да има чист патладжан, а само отстрани - кора.
Нарязаните пластинки с дебелина 2 см и повече, посоляваме обилно и похлупваме една към друга, като патладжаните запазват напълно първоначалния си вид. Подреждаме ги и ги изчакваме точно 10 мин. да си пуснат сок.
Колкото пуснат, толкова. 
Наливаме вода в купата, изливаме я и наливаме пак догоре. Така ги оставяме, докато дойде време за печенето.
На дъното на аерогрила поставяме тавичка от алуминиево фолио за еднократна употреба (аз имам такива, вие ще трябва да се справяте като или си купите, или си намерите подходящо съдче с външен диаметър максимум 15 см., защото диаметърът на дъното на аерогрила е 16 см..
Обяснявам прекалено подробно, първо - защото е технология, и второ - защото изобщо си обяснявам така... ("Мара подробната" съм си от край време... :))
На дъното на тавичката изсипваме около 1 с.л. олио и затваряме капака на аерогрила, установяваме го на температура 250°С и пускаме да загрява за 5 мин.
Изключваме, отваряме капака, подреждаме дебелите резени възможно най-плътно един до друг.
Тук е момента да се отклоня от повествованието и да ви обясня, защо работата с аерогрила ми помогна да открия технологията, но все пак, печенето на патладжаните ще бъде по-целесъобразно да се прави в обикновена фурна с вентилатор и обикновена тава, а не в аерогрил.
Просто в тавичката на аерогрила се побират наведнъж най-много два патладжана, а в голяма тава, значително повече, поне 6, според мене.
И, понеже общо времето за печене е около 20 мин. (във фурна - около 30 мин.), направете си сметка колко пъти ще трябва да печете, за да изпечете 2-3 кг. патладжани...
Така, изяснихме и този въпрос.
Значи, подредихме резените върху загрятото до известна температура олио, затваряме капака и установяваме времето на 13 мин.
Печем, докато звънне часовника, значи имаме свободно време 13 мин. 
Като звънне часовника, обръщаме патладжаните внимателно, защото вече са поомекнали, и понеже са дебели, значи и тежки, има опасност да се скъсат под тежестта си.
Затваряме капака и установяваме време 7 мин..
Сега е най-важният момент - обяснявам какво точно става с патладжаните на този етап и изобщо, това е великото ми откритие и победата ми над дебелоглавия тъмновиолетов зеленчук.

Ако досега не ви е писнало и не сте се отказали да четете, сега е момента да утроите вниманието си.
Когато дебелите резени се поставят в загрятото олио, те много лекичко дръпват малко мазнинка, но понеже са леко осолени и киснали малко във вода, този процес е изключително забавен. 
През тези 13 мин. печене, отгоре патладжанът леко изсъхва, но пък отдолу леко поема мазнина. Когато го обърнем, омазнената част отива отгоре, а сухата се топва в останалата мазнинка, и понеже е пресъхнала, моментално дръпва колкото мазнинка има на дъното.
А там няма много, защото автоматично се е поделила между долната и горната страна.
Но, какво става по-нататък.
Долната страна е поомекнала и поомазнена, така че, силното нагряване отгоре вече е максимално адекватно, още повече, че целият патладжан е готов вече на 60%.
Сега печенето в горещата мазнина отдолу е само за да поеме страната мазнина, иначе тя си е изпечена за 13-те мин., а горната, вече омекнала и омазнена, просто трябва да добие "търговски вид" и леко да се попрепече. Затова са другите 7 мин.
Значи, за общо 20 мин. получавате едни безумно вкусни и топящи се в устата (изобщо не се шегувам!) патладжани, които нито имат вид, нито са препечени и са точно толкова мазни, колкото е минималното хигиенно допустимо. 
Като, забележете, при това една част от мазнината се е оттекла обратно на дъното по време на печенето и е останала като основа за следващата порция.
Това е "победната" технология. По време на експеримента беше употребено около 70 мл. олио з идеалното изпичане на 2,2 кг.патладжани. 
Всеки, който е пържил патладжани, прекрасно знае за какви количества мазнина става дума...
За печенето в обикновена фурна, особено ако е без вентилатор, ще трябва да се постави поне 3 пъти по-голямо количество мазнина, защото и количеството на патладжаните ше бъде поне три пъти по-голямо, както и времето ще трябва да се увеличи на 20 мин. от едната страна и 17 мин. от другата страна, след обръщането. Това е ориентировъчно, защото не съм направил още точния експеримент с фурна. Температурата не фурната трябва да бъде 250°, а тавата трябва да бъде на дъното за първите 20 мин. и по средата  - за последващите 17 мин.
Много важен съвет:  В никакъв случай не се водете по препичането на патладжаните, а спазвайте определеното време, за да станат патладжаните, такива, каквито трябва да станат.
Понеже го написах "на един дъх", възможно е да има и правописни, и стилови грешки. Моля да бъда извинен, ако има такива, при малко свободно време ще проверя отново всичко и ще коригирам и посъкратя, най-вероятно, написаното.
Папи, ти си на ход...:))

Вероятно ще запитате: защо пък трябва да бъдат точно толкова дебели резените, не може ли и по-тънки?
Може, разбира се, но поради спецификата на работа с аерогрила, от опит установих, че това е най-добрият размер и най-добре стават при тази темппратура и времетраене.
Ако са по-тънки, естествено, ще станат значително по-бързо, но няма да бъдат толкова сочни, ще се изсушат от обдухването на горещия вентилатор.
Разбира се, важна е технологията, а всеки може да модифицира изпълнението според печката, с която разполага и навиците за работа с нея. Ако направите тънки резени (и това опитах...:)) ), можете да направите и патладжанен чипс, но става сухичък и жилавичък , и не е особено вкусен...
Направих вариант и с големи кубчета - около 3,5 на 3,5 см., става чудесно, но е трудно да се обръщат такива кубчета.

Алмодроти де калавасикас (огретен от тиквички на фурна)

Яденето се прави много лесно и бързо и е от традиционната испано-еврейска (сефарадска) кухня.
Вкусът е много свеж и е доста нискокалорично за обема си.

Рецептата е моя авторизирана интерпретация на оригиналното еврейско ядене.

1 кг. тиквички
300 г. сирене
2 с.л. зехтин (масло)
2 яйца

1/2 вр. копър
щипка бял пипер
щипка сол
по желание - индийско орехче на върха на ножа

Настъргваме тиквичките на едро ренде. Посоляваме, като принципно слагаме много малко сол, защото в сиренето има достатъчно.
Добавяме  нарязания копър, белия пипер и "една идея" индийско орехче. След 15 мин. изстискваме всичко много добре (изстисканият сок е около една чаша и е невероятно вкусен! Изпийте си го.).
Разбъркваме настърганите, овкусени и изстискани тиквички със зехтина.
Намачкваме сиренето, добавяме разбитите с малка щипка сол яйца и объркваме с тиквичките. Разстиламе сместа в леко намазана тавичка и печем в незагрята фурна до хубаво порозовяване (горе и долу на 3 от четири степени). Обикновено това става за около 90 мин.
По желание, в сместа може да се добави допълнително и четвърт връзка ситнонарязан магданоз. 
Съвети: 
1.Направете яденето на по-тънък слой, не повече от 3 см.,т.е., в малко по-голяма тавичка, така ще се изпече по-бързо и по-равномерно.
2.Яденето става още по-свежо, ако се смесят тиквичките с попарени и нарязани листа спанак и пера от пресен лук, но оригиналното еврейско ястие е само с тиквички.
3. За тези, които са заклети месоядци, същата рецепта става прекрасна, ако просто добавим в сместа и объркаме около 500 г. кайма.

Забележка: Толкова съм впечатлен от разкошния вкус и простотата на това ядене, че си обещах да го правя през няколко дни, докато има тиквички на пазара. Много горещо ви съветвам - направете го!

16 юни 2011 г.

Свежа лятна мусака

Нарекох това ядене "мусака", защото най-много ми заприлича на мусака, но по тази логика, бих могъл да го нарека и "лазаня" или "пица", защото има елементи и от трите яденета.

6-8 филии ръжен хляб
400 мл. гъст доматен сос
3-4 с.л. зехтин (олио)
5-6 печени обелени чушки
около 150 г. хубаво овче сирене (изцяло въпрос на личен вкус)
4 домата

сол на вкус
(не обичам относителни мерки в моите рецепти, но в случая просто няма как - хлябът е с различни размери, чушките и доматите - също...)
Поръсваме дъното на тавичка с малко зехтин и с лъжица разпределяме толкова доматен сос, че да покрием цялото дъно с тънък слой. Много леко посоляваме.
Покриваме неплътно цялото дъно на тавичката с парченца от филийки хляб (виж забележката). Върху тях с лъжицата разпределяме толкова доматен сос, че добре да ги покрие. Правим това на два пъти, като след първото намазване изчакваме няколко минути, за да "дръпнат" филийките, след което отново намазваме богато. Поръсваме с малко зехтин. Настъргваме на едро ренде 1/3 (на око) от сиренето.
Отваряме всяка чушка и я срязваме от двете страни, за да станат две плоски парчета. С тях покриваме плътно филийките. Настъргваме останалото сирене, като се стараем да го разпределим равномерно по повърхността на тавичката.
Покриваме изцяло с много тънки резени от домат, поръсваме с малко сол и отново със струйка зехтин.
Съвет: Добре би било да си направите труда и да бланширате и обелите доматите, за да не ви се мотаят после в устата тънките люспички от необелените резени. :))  Но, все пак, не забравяйте, че  "Мързелът е основният двигател на прогреса"... :))
Печем в незагрята фурна, горе и долу на ІІІ-та степен (от четири), за 45 мин.
Консумира се напълно изстинала. Разбира се, с добре охладена бира или бяло вино.

Забележки: 1. Мазнината. Моля, имайте предвид, че за готвене аз принципно използвам само зехтин екстра върджин, затова там, където видите "зехтин", смело замествайте с мазнината, която на вас ви е приятна или сте свикнали. За рецептата това няма съществено значение, а там, където има, аз винаги предупреждавам.
2. Доматеният сос. Аз имах подръка леко подсолен и леко сгъстен доматен сос от смлени домати, но вие можете да използвате всякакъв доматен сок. Най-добре е да пасирате консерва белени домати в доматен сос, защото това ще бъде най-близко до идеята, без да изпарявате допълнително.
3. Чушките. Най-добре е да ползвате домашна консерва печени чушки, но аз използвах купен буркан печени белени червени чушки. Тук въпросът е да намерите такива чушки без киселина като консервант. На етикетите задължително си пише дали са с или без оцет или друга киселина.
4. Хлябът. Аз ви съветвам да използвате готов нарязан хляб, за да бъдат филийките с еднаква дебелина. А защо "неплътно" и "на парченца"? Защото по време на печенето филийките се раздуват и ако са цели филийки, че и плътно подредени, те могат да се раздуят толкова, че да избутат част соса и мазнината извън тавичката, което ще доведе до преливане, оливане на тавичката и дъното на печката и активно загаряне и пушене във фурната. Много по-добре е, ако използвате изсъхнал няколко дни хляб.
5. Солта. При правенето на рецептата внимателно дозирайте солта и се съобразявайте с продуктите, съдържащи в себе си сол.

15 юни 2011 г.

Кремсос Бешамел

За мене това е еталонен начин да се направи перфектен сос Бешамел, много харесвам тази рецепта.
Авторката е Мария, от Autentic Greek Kitchen

Кремсос Бешамел
Това е една много стара рецепта, предавана от майка на дъщеря. Не се поддавайте на изкушението да я променяте, защото изключителното удоволствие, което ще изпитате, когато го опитате с мусаката, ще остави вкус в устата ви, който ще се мотае там поне още няколко дни.
2 добре разбити яйца
200 г. масло
10 с.л. (с връх) брашно
5 с.л. захар
1/2 ч.л. канела на прах

щипка бял пипер
3 - 4 равни с.л. много пикантно настъргано сирене, например Грюйер
8 чаши студено мляко

Разтопете маслото в тенджера на слаб огън и добавете брашното при постоянно разбъркване с дървена лъжица докато брашното и маслото се смесят добре и заприличат на тесто. Бързо добавете 4 чаши мляко и продължавайте да разбърквате докато се получи гъст крем и когато започне да се сгъстява много, добавете останалото мляко и разбитите яйца (след млякото). Продължавайте да разбърквате, докато се получи хомогенен сос - може да ви бъдат необходими доста усилия. Ако имате бучки, използвайте миксер или пасатор.
Добавете захарта, разбъркайте я, после сол, пипер, канела и сиренето, и отново разбъркайте до получаване на гладък крем. Оставете да къкри на слаб огън още 2 мин. при постоянно разбъркване. Ако стане много гъст, добавете малко мляко или вода и разбъркайте добре, докато получите необходимата гъстота. Ако пък е много рядък, оставете го няколко минути и той ще се сгъсти, докато изстива.


13 юни 2011 г.

Рамен

 Целият материал за супата Рамен, както и рецептите по-долу, е на базата на информация, съществуваща в Интернет. Моето участие се свежда единствено до редактирането на текстовете.
Прочутата по целия свят и много популярна в Япония супа Рамен, всъщност е китайска.
Тази супа се появява в Япония едва през 1910 г., когато един китайски готвач в ресторант в Токио създава супа, наречена Rairaiken, която включва бульон и китайски спагети.
Китайското фиде за супата Рамен (Rairaiken) е по-жълто и по-еластично, а японският вариант е по-светъл и се прави с добавката на специален вид  алкална минерална вода kansui, която съдържа доста натриев карбонат.
Тази паста принципно се прави от пшеничено брашно, сол и въпросната силно алкална минерална вода.
По-късно тази супа бива наречена Рамен, по името на японските спагети "рамен" (известни извън Япония като "нудълс), много се харесва на всички японци и става страхотно популярна, както преди години у нас шкембе-чорбата (по-възрастните помнят, че шкембеджийници имаше на всяка крачка...).
Основната структура на супата Рамен е:
- гъст желатинов бульон от свински или пилешки кости с малко месо по тях,
- зеленчуци, различни видове запечено месо на тънки пластинки, парчета омлет и най-важното - специфичният вид макарони, наречени "рамен".
Две са основните съставки, които правят специфичността на супата Рамен - бульонът и спагетите рамен
Останалите съставки на рецептата - зеленчуците, различните видове месо и морски продукти (по това се различават стотиците видове Рамен), варират и то с много.
В основата на тази супа стои гъстият силен  желатинов бульон, който се прави от кости от свинско и пилешко месо, които се варят  между 4 и 5 часа в нехерметическа тенджера и съответно, по-малко, ако е в херметическа).
Спагетите за тази супа се правят "ден за ден", въпреки, че спокойно може да се съхраняват  до седмица в хладилник. Всъщност, ако използваме италианската терминология, това е т.н. "паста фреска".
Рамен се сервира с различни видове добавки - различни меса, морски дарове, сурими - продукти, водорасли, зелен лук и дори царевица. Добавянето на различни зеленчуци много варира, но задължително се слагат соеви кълнове, пресен лук (перата), тънки ивички или пластинки печено свинско от корема (осмянката) и омлет, също на тънки ивички.
Работата се усложнява, защото почти всяко населено място в Япония и всеки японски ресторант за рамен по света си имат свой вариант на супата Рамен.
Така, че - "оригинална" и "автентична" рецепта за супата Рамен няма и не би могло да има.

Има четири основни вида супи Рамен с фидето рамен:
tonkotsu - бяла, млечна супа, типична за южна Япония. Бульонът за този вид рамен се приготвя от свински кокали (варят се между 4 и 8 ч. ...).
shoyu - на основата на пилешки бульон със соев сос
miso - на основата на един от двата бульона - от свински кости с месо или пилешки кости,  с паста от мисо (гъста паста от соеви бобчета)
Справка:     "Мисо - паста от ферментирали соеви семена. Има много видове мисо, но основно се разделят на “червено” и “бяло” в зависимост от цвета. Бялото е по-меко и по-сладко на вкус. Мисото се разтваря във вода, за да се получи супа, която е второто по важност ястие на японската трапеза след “гохан”, т. е. ориза." 
shio - бистра супа, солена и често сервирана с масло или царевица, или с царевица, запържена в масло.

Ето и една примерна рецепта за Рамен, която се прави лесно.
За 1 порция:
Продукти:
40 г фиде рамен
15 г печурки
10 г моркови
10 г спанак
15 г тиквички
10 г маринован бамбук
15 г праз, само бялото


за бульона:
200 г силен месен бульон, без сол и други подправки
15 г соев сос
10 г мирин (сладко оризово вино, по-скоро ликьор)
няколко капки сусамово олио

Приготвяне:
Зеленчуците и гъбите се нарязват така, че да е удобно да се хващат с пръчици.
Бульонът се кипва, в него се слагат фидето и морковите и се варят 5 мин.
След това се добавят гъбите и маринования бамбук, а след минута - празът, тиквичката и спанакът.
Вари се още 1-2 мин, подправя се със соев сос, мирин и сусамово олио.
В готовата супа може да се добавят и други съставки, като нарязан омлет, или пилешко филе на много тънки пластинки или ивички.

Видове бульони за супа рамен
tonkotsu (за ок. 1,5 л):
1 кг. свински кокали (ton-kotsu), на парчета
2 л вода
глава лук
6 скилидки чесън
Yakibuta:
600 гр. свинско месо (buta-niku)
1/3 купичка мирин
сос Уорчестър
1 парче джинджифил
соев сос
Добавки към бульоните:
4 пакетчета готови нудълс рамен
200 гр. соеви кълнове (moyashi)
зелените пера от 1 стрък пресен лук (negi)

Приготовление:
Tonkatsu
В тенджера се слага да заври водата. Добавят се кокалите, обелената цяла глава лук и чесънът.
Вари се 3 часа като постоянно се маха пяната.
След това бульонът се прецежда.
Yakibuta:
Месото се реже на парчета. Бульонът се слага да заври и се добавят парчетата месо.
Вари се още 1 час като пак се отпенва.
След това месото се изважда от бульона.
В друга тенджера се смесват соевият сос, джинджифилът на филийки, Уорчестър-сосът.
Добавя се месото, и без капак се вари 20 мин., като често се разбърква.
След това месото се реже на парченца или тънки широки пластинки.
Други добавки към супите:
Соеви кълнове се попарват за 1 мин. във вряла вода.
Във вряща вода нудълите рамен се сваряват за около 1-2 мин. .
Прецеждат се и се разпределят по купичките.
Долива се от бульона, добавя се от месото, кълновете, поръсва се с пресния лук (само перата!) и черен пипер.

12 юни 2011 г.

Патладжани - ултрабързо ядене

Семпла и абсолютно минималистична рецепта. На принципа "Всичко гениално е просто"...:))

2 патладжана от сорта "тънки и дълги"
1 с.л. зехтин
чесън на ситни гранули
сол

30 г. сирене (краве, овче, топено, синьо, всичко по ваш вкус и избор)
Почистваме патладжаните от дръжките  и ги нарязваме напречно на кръгчета с дебелина 2,5 см. Посоляваме ги от двете страни, намазваме ги обилно със зехтин и ги подреждаме в обикновена плоска порцеланова чиния (без златен ръб).
Поставяме чинията в микровълнова фурна и печем за 4,5 мин. на 75% мощност. Обръщаме, капваме по още малко олио и печем още 4,5 мин. Изваждаме и поръсваме с по малко гранулиран чесън.
Докато са още съвсем топли, можем да покрием всяко кръгче с тънка пластинка някакво сирене и да го оставим да поеме от топлината на патладжана. 
Сервираме с препечени филийки ръжен хляб и чаша бира.