Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

12 август 2011 г.

Сочно телешко - голямо парче на фурна с гарнитура от карамелизиран лук

Съчетанието "сочно телешко" звучи като оксиморон, но въпреки всичко е доказан факт. ;)) Всъщност, така звучеше и пилешкото бяло месо, преди да напиша рецептата за сочните шишчета от бяло месо...
Конското месо, както и телешкото, са много постни и влакнести, и много трудно от това месо става сочно и годно за дъвчене, особено за хора, които обичат месото препечено, а не алангле. За съжаление, у нас все още не се продава телешко месо от месодайни породи, а това, което се продава за "телешко", просто не става за ядене без предварителна и много специална подготовка.
Наскоро ми се наложи да готвя за приятели конско месо - парче около килограм, от т.н "антрАкот" (разбира се, антрЕкот или флейка, не съм виновен за неграмотността на етикетосъставителя...), невероятно добре мраморирано с прекрасни прожилки мазнина.
За мене това беше огромно предизвикателство, защото за първи път щях да готвя конско месо, а приятелите ми с право бяха резервирани и очакваха да стане сухо, жилаво и твърдо.
Реших, че трябва да приложа максимум изобретателност, за да докажа, че и от най-сухото месо може да се приготви вкусно печено. Затова реших да го приготвя по една моя доста "завъртяна" технология, използвана от мене за телешко месо. Конското стана много хубаво и сочно и всички го похвалиха, при това, съвсем не от куртоазия. Поне така си мисля аз... ;))
Без повече лирични отклонения ще ви представя рецептата, по която сготвих конското месо, но в автентичния й вид за телешко, защото конското все още е екзотика у нас, а телешкото се употребява от твърде много хора у нас.
Разбира се, по тази рецепта може да се готви абсолютно всякакво цяло парче месо, независимо от вида и големината му.
РЕЦЕПТАТА
Необходимо ни е парче месо около килограм, за предпочитане с правоъгълна форма и без кости. Особено важно е месото от коя част на животното е. Месото от шол, вайсбрат и филе е изключително сухо и постно, затова при него трябва да се добавят малко по-дебели парчета бекон или пушена сланина, а месото, в което присъстват естествено сланинки не се нуждае от много дебели парчета. Никога не забравяйте, че сочността на месото при печенето не идва от водното му съдържание, а именно от присъствието на тлъстинки в него, които задържат влагата при печенето и косвено правят месото много по-сочно.
Предварително ви предупреждавам, че най-важното в рецептата е месото да не се соли преди или по време на изпичането му. Соли се единствено, когато вече е напълно изпечено, но все още горещо.
В горната част на месото правим напречни срезове през 2-2,5 см. на дълбочина до 3/4 от дебелината на парчето месо, а долната част нарязваме плитко на квадрати. Цялата повърхност на парчето месо наръсваме от всички страни с пресносмляна смес от 3/4 черен пипер и 1/4 бахар като втриваме и в срезовете. Наръсването е изцяло по ваш вкус, но не бива да надвишава с много половин ч.л. от смляната смес подправки. В срезовете поръсваме с по малко лют червен пипер, поставяме и тънки филийки бекон, за предпочитане пушен, добре оваляни в настъргана кора от лимон.
Така подготвеното парче месо намазваме леко с мазнина и поставяме в плик за печене на пилета, като загъваме и подгъваме добре крайщата на плика, за да се стегне плътно месото.
С дебел готварски конец, рибарско тире или канап овързваме стегнато шахматно и накръст така получения пакет. Разбира се, спазваме принципа срезовете в месото с поставения в тях бекон да бъдат нагоре.
Последната операция е да надупчим на десетина места горната страна на така получения пакет с дебела игла, за да не се надуе и спука фолиото при печенето.
Месото се пече в подходяща малка тавичка, върху 5-6 срязани наполовина по дължината моркови и дебели колкото морковите ивици целина. Зеленчуците леко посоляваме и поръсваме с черен пипер. зеленчуците не са задължителна част от рецептата, а просто служат да дистанцират месото от дъното, за да не се запече твърде много. Наливаме голяма водна чаша пелин, бира или бяло вино и поръсваме пакета с месото с малко мазнина, която при печенето ще се стече надолу и ще омазни зеленчуците. Ако видите, че течността има опасност напълно да се изпари, добавете още пелин, бяло вино или бира. Полученият сос от мазнината, сокът на ароматните зеленчуци и пелина е фантастичен. Разбира се, сотираните по време на дългото печене зеленчуци са една от гарнитурите за месото.
Печем на 140 - 150°, с нагряване отдолу и отгоре, по средата на фурната, за 90 мин., като след 1 час обръщаме пакета с месото, за да се запече и отдолу.
Много важна забележка:  Много малко от моите рецепти допускат творчески отклонения и собствени варианти и за това винаги предупреждавам. Когато може да се експериментира, самият аз съветвам да се прави. Ако не спазите описанието на рецептата точно, не очаквайте, че рецептата ще ви се получи. Аз съм известен като експериментатор, но не ви препоръчвам да експериментирате и променяте моите рецепти, особено тези, които са "еквилибристика" с различни технологии. Винаги съм се гордеел с това, че моите рецепти са изпипани до последното грамче и градусче. Така че, ако решите да експериментирате, нека това да бъде изцяло на ваш риск. Прочетете коментарите към "сочните шишчета от пилешко бяло месо" и ще разберете защо се наложи да напиша тази забележка и защо я считам за много важна.
Към конското месо като допълнителна гарнитура приготвих и любимия си и напълно безотказен карамелизиран лук, което ви съветвам да направите и към телешкото месо.
Ще ви дам и моята нова рецепта за карамелизиран лук, въпреки, че я има на поне три места в блога. Този вариант е модифициран и значително подобрен.

КАРАМЕЛИЗИРАН ЛУК ЗА ГАРНИТУРА
На големи глави каба-лук (вид сочен "воден" лук, по-нелютив от обикновения лук за готвене) от четирите страни отрязваме леки "капаци", за да го направим квадратен.
Намазваме дъното на тавичка с мазнина и поръсваме със сол, захар и черен пипер - количеството е на око и по нюх, но без да прекалявате (особено със солта), защото всичкото количество подправки ще остане в лука. Нарязваме главите напречно на доста дебели резени и с тях плътно покриваме дъното на тавичката. С "капаците" попълваме дупки или просто ги поставяме отстрани.
Отгоре поръсваме всеки резен с по малко олио, посоляваме, поръсваме със захар, черен пипер и малко оцет. Общото количество подправки за поръсване на лука отдолу и отгоре, за средна тавичка, е не повече от 1 и 1/2 ч.л. сол, 3-4 ч.л. захар, щипка черен (бял) пипер и около 3 ч.л. оцет. Не се плашете от захарта, не става сладко, оцетът компенсира деликатно сладката жилка, а пелинът или бирата придават още по-пикантен привкус. Отстрани внимателно наливаме чаша бира или чаша бял пелин. Аз, лично, наливам чаша бял пелин в тавичката, но това не е задължително, просто много харесвам леко нагарчащия аромат и вкус на пелина като съчетание с карамелизирания лук.
Печем лука по средата на фурната, с нагряване отгоре и отдолу, на ниска температура (около 130°), за около 2,5-3 часа, или докато лукът напълно омекне и започне да порозовява. Не се притеснявайте, ако отдолу започне да се запича и загаря, така става много по-вкусен. Не доливайте допълнително бира или пелин, лукът трябва да остане "на масло".