Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

19 септември 2010 г.

Пълнени едри гъби на фурна

Купуват се 1 кг. нестандартно едри култивирани печурки (почти във всяка доставка има и такива). Идват около 10 големи гъби в килограм.
Измиват се внимателно само отгоре, посоляват се отвсякъде, подреждат се в тавичка с отвора надолу.
Пекат се в силно загрята фурна при 250°, по средата на фурната, покрити с ал.фолио за 40 мин.
През това време си правите смес от 150 гр.ситно настърган кашкавал, черен пипер, 1 яйце, 50 гр. синьо сирене, 10 зелени маслини без костилки, нарязани на ситно, 50 гр. орехови ядки, смлени на ситно, малко настъргано индийско орехче. Разбивате с вилица.
Когато гъбите са изпечени, ги оставяте да поизстинат.
Пълните всяка гъба обилно със сместа, подреждате пак в тавата, запичате в загрятата фурна 7 мин.
Изваждате от фурната, слагате по много малко парченце масло и поръсвате всяка гъба със ситнонарязан пресен лук.

Вкусно ядене със свинско месо, праз, кромид лук или балучка

Рецептата не е моя, а народна, и това е известната "Попска яхния", но с различни видове лук.

ПРОДУКТИ:

600-700 гр. свинско месо,
1 кг. балучка или 1 кг. обикновен лук, или 6 стръка праз,
3 с.л. олио,
2 ч.л. сол,
1 ч.л. червен пипер.


Месото се нарязва на средно едри кубчета и се изпържва в мазнината в тенджерата, в която ще готвим яденето. Когато е готово, се налива половин чаша вода и се оставя да поври.
Балучката, лукът или празът се почистват и нарязват на малки парчета.
Добавя се при запърженото месо и се задушава 5-6 минути.
Прибавя се солта и червеният пипер.
Налива се 1 чаша вода и се оставя да ври на среден огън 15 мин.
След това огънят се намалява и на слаб огън се вари докато остане почти на мазнина.

Успех!

Обяснение: Много хора не знаят какво е "балучка". Балучката е вид дребен есенен лук, предназначен за засаждане. Като размер е доста по-голям от арпаджика, но е много по-малък от обикновена глава лук. Приблизителен размер - около 2 - 2,5 см. в диаметър.

Легендарните "симиди" или "симити" с мая (квас) от нахут

 Отговор на поставен въпрос: "Какво е това "симид" и как се е правил?"

Принципно, всеки хляб с мая (а това са поне 95% от известните ни хлябове) е "квасен" хляб.
Квас и мая са синоними.
При добро желание, от всеки вид брашно можеш да си направиш мая или квас.
Аз зная как се прави мая за симид.
Симидът се прави от възможно най-финото бяло брашно.
"Тайната" е в маята или квасът.
Квасът се прави от нахутено брашно.
Прави се кашичка от вода и нахутено брашно с много мъничко захар.
На гъстота като рядка боза.
Оставя се на топло. Навремето се е забърквал в керамична паничка и се е слагал на равномерна топлина до кандилото, в специалната за целта остъклена кутия, докато започне да втасва и да пуска мехурчета.
На всеки 24 часа се "храни" като се отнема половината от втасалата смес и се допълва с рядка кашичка от нахутено брашно, вода и много малко захар.
До следващия ден нахутената мая е втасала отново.
Това се повтаря няколко дни, след което маята може да се ползва по предназначение.
Ако искаш да съхраниш по-дълго такава мая, необходимо е да я държиш на топло - 40-45°С и да я "храниш" периодически.
Ако няма да а ползваш за известно време, можеш да я държиш в съдче с капак в хладилник и да я подхранваш на десетина дни веднъж.
А рецептата за легендарния хляб "симид" е приблизително следната:
2 обемни части фино бяло брашно, 3/4 обемна част хладка вода, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар (за предпочитане истинска кафява захар - у нас, това, което се продава като кафява захар е най-долнопробна имитация...), 1 с.л. олио (зехтин), 1 об.част от маята.
Всичко това се меси безмилостно в продължение на 15-20 мин.
Оставя се да втаса 2-3 часа (втасва по-бавно!), като си удвои обема се измесва отново и се слага да се пече. Най-добре става в леко намазана с мазнина правоъгълна форма за кекс.
Пече се на средна фурна, около 170 градуса, може и да не е загрята предварително.
Пече се 30 мин. при тази температура, след което малко се увеличава температурата (до 200 градуса) и се допича още 15 мин.

След изваждане от фурната, горната и долната кори се напръскват или намазват с вода и се увива в кърпа, за да се задуши и омекне кората.

Надявам се да съм ви бил полезен, да се върнете векове назад и да повторите легендата със собствените си ръце... :))

Разядка от червено цвекло с чесън

Есента е сезон и на червеното цвекло.
Пък и червено цвекло вече има направо целогодишно.
Това, което ви предлагам, не е ястие, а по-скоро разядка или предястие.
По принцип почти винаги се старая в рецептите ми най-напред да се виждат необходимите продукти, но в този случай няма да постъпя така.
Защо ли? Ами, защото рецептата се отнася за определен от домакинята брой хора, а това е много относително.
Затова, този път ще бъде описателно...
Подбираме си от пазара главички червено цвекло, с приблизително еднакъв размер и с големина около малък портокал.
Сваряваме ги в тенджера под налягане поне 40 мин. от вдигане на налягането.

ВНИМАНИЕ!
Във водата, в която ще ври цвеклото или абсолютно нищо, или чаена лъжичка оцет. Нито прашинка сол, защото ще имате разкошен червен бульон за изхвърляне и противно-белезникаво цвекло, май също за изхвърляне, заради противния цвят...

Докато чакате да се свари цвеклото, слагате да се сварят толкова яйца, колкото са главичките цвекло, плюс поне още две. Твърди, поне 10 мин.
Охлаждате ги, обелвате ги, като при обелването се стараете да запазите от "дебелата" страна на яйцето хубаво капаче, което ще ни трябва по-късно.
Напълно изстиналите жълтъци намачкваме с малко зехтин - примерно, на 1 жълтък - 1/2 ч.л. зехтин.
Относно осоляването. Не солете плънката. Първоначално използвах сол самардала, но впоследствие се оказа излишно...Ще разберете защо.
Добавяте и много фино стрит бял пипер.
Към плънката добавяме синьо сирене, с разчет за 1 жълтък - парченце с размер около малък орех и отново размачкваме добре.
Счукваме и стриваме с доста сол изключително фино 2 скилидки чесън.
Свареното и охладено червено цвекло (добре е да си изстине във водата, ама кой ли ще го чака...) обелваме, отдолу отрязваме малко капаче, за да си стои на..., абе, изправено.
Отгоре отрязваме малко по-голямо капаче.
Внимателно издълбаваме цвеклото, така че да остане достатъчно дебела стена.

За много претенциозни кулинари:
Ако много ви се играе, накисвате издълбаното цвекло за половин час в пресолен солен разтвор - 50 г. сол на 1 л. вода, за да се осоли цялото дифузно и да не стои леко сладникаво. 
Желателно, но не задължително. Някои пък го обичат точно сладникаво...

И започваме "сглобяването".
Вътрешността на цвеклото съвсем леко обмазваме с чесновата паста.
Целта е много лек аромат на чесън. 
Тези, които не се страхуват от силния аромат, могат и да прекалят...
Оставяме така да престои 10 мин. и с хартиена салфетка почистваме обмазването, за да не стане прекалено силен ароматът. И осоляването.
Пълним с плънката плътно цвеклото и покриваме с калпаче от белтъка.
Сервираме върху подложка от гъсто спаначено пюре, като около цвеклото гарнираме с няколко тънки резенчета обелен лимон.

Прясно зеле с топки от кайма - уникално ядене в постна и месна версии

Абсолютно уникално и нестандартно ядене!
Откакто прочетох рецептата, та и досега люто завиждам, че аз не съм се сетил за тази рецепта...:))Рецептата не е авторска, а силно авторизирана, като съм ползвал единствено идеята от  този източник. 


Рецептата съм разработил в два варианта - постен и с месо.
Така рецептата става еднакво подходяща и за вегетарианци, и за месоядци...:))

ПРОДУКТИ:
За постния вариант:
1 зелка, около 1 кг.
1 морков
1 гл. лук
1 с.л. доматено пюре
2 домата

1 с.л. булгур
1 с.л. ориз

3+1 яйца
1 с.л сусамово олио

2 1/2 с.л. олио (зехтин)
2 1/2 ч.л. сол (за неконформистите и нехипохондриците - 3 ч.л. подправка МАГИ "Вълшебен вкус" -10 зеленчука...)
1 с.л. ситно смлени орехи
1 с.л. нарязан магданоз
1/2 ч.л. смлян черен пипер

1 с.л. нарязани листа пресен керевиз (може 1 ч.л. сушени листа)
1 бахарче, леко спукано

1 чаша (200 мл.) вода (или зеленчуков бульон, ако НЕ ползвате подправка МАГИ)
1-2 с.л. галета за сгъстяване

За месния вариант:
Всичко, посочено по-горе, плюс 400 г. телешка кайма.


ПРИГОТВЯНЕ:
1. Морковът настъргваме на едро ренде или на най-ситното на Бьорнер (приставката с 48 ножчета).
2. Лукът нарязваме на много ситни кубчета (но абсолютно в никакъв случай настърган - горчи!).
3. Зелето нарязваме на много тънки ивички на ръка или на Бьорнер с 24 ножчета и го притриваме с 1/2 ч.л. сол или 1 ч.л. подправка.
4. Оризът и булгурът накисваме за една нощ в хладка вода.
Желателно е булгурът да бъде предварително натрошен на по-ситно.
5. Доматеното пюре разреждаме с 1 каф.чашка вода.
5а. Ако вместо доматено пюре използваме пресни домати, просто ги настъргваме на най-ситното на рендето.
6. В олиото или зехтина задушаваме най-напред морковите, след 10 мин. добавяме лука и продължаваме. Когато сместа е достатъчно изпарена, добавяме доматеното пюре или настърганите домати, разбъркваме и отново поизпаряваме сместа 7-8 мин.

7. Приготвяме си постната "кайма" -
Отцеждаме много добре накиснатите ориз и булгур и към тях добавяме
- 1 жълтък,
- магданоза,
- малко сол,
- черния пипер или подправка,
- орехите

- омесваме каймата, като за сгъстяване използваме галета (ако сметнем, че е нужно), като добавяме по малко, докато сместа стане достатъчно гъста.
Оформяме кръгли кюфтета - топчета с диаметър около 4 см..

7а. За месната кайма просто добавяме телешката кайма, като редуцираме леко галетата, която добавяме по малко, колкото до необходимото сгъстяване.
Отново оформяме кръгли кюфтета с диаметър около 4 см.


8. В трилитрова тенджера редим както следва:
- половината от притритото зеле, заедно с бахарчето и половината керевиз
- половината от задушената морковено-лучена смес
- всичките кюфтета
- другата половина от зелето, с останалия керевиз
- поръсваме със сусамовото олио
- останалата част от морковено-лучената смес.
Наливаме водата или бульона и варим на силен огън до завиране, след това - на много слаб огън - едва да къкри, още час и половина под капак.
Добре е течността да не извира напълно, затова е желателно да проверяваме често, особено към края.
9. Съвсем накрая поливаме яденето с разбитите с малко сол три яйца и останалия белтък и поръсваме с магданоза.
Оставяме яденето на горещия котлон без капак, докато яйцата се сгъстят от остатъчната топлина.

Да ви е сладко и се надявам, че и вегетарианците, и месоядните  ще бъдат очаровани от това ядене.

Ябълков оцет

ПРОДУКТИ:
10 кг. ябълки
1 кг захар
1 водна чаша мая от стар ябълков оцет
10 л. вода


Ябълките се измиват добре, изчистват се от загнилите места, след което се нарязват на 4 или 6 , без да се отстранява семенната част и кората.
Поставят се в пластмасов бидон. водата се загрява до 30-40 градуса и в нея се разтваря захарта.
С получения разтвор се заливат ябълките. Прибавя се маята и се разбърква добре.
След това се оставя на стайна температура до извършване на необходимата ферментация, като се бърка два пъти дневно, защото при ферментирането, ябълките се насищат с въглероден двуокис и се изкачват на повърхността като шапка.
Трябва периодечески да се бърка, за да може всичките ябълки да имат достъп до въздуха и да става правилно ферментацията.
След като се получи киселата ферментация, разтворът се прецежда през тензух и се налива в стъклени съдове.
В получената течност се поставят 1-2 ч. лъжички лимонена киселина за избистрянето й.
Утайките отново се поставят в бидона. Отново се загрява 10 л. вода, в която се слага само 1/2 кг. захар.
рецептата се повтаря до получаването на втора доза оцет.

МОИ ВАРИАНТИ

Първи вариант :
Прави се от капали ябълки.
Независимо от съда - 1/3 от съда се пълни с възможно максимално натрошени ябълки - или много ситно нарязани, или смачкани, или настъргани. Някои практикуват поставяне на ябълките в плътен полиетиленов чувал и мачкане с крака или чукане с някаква бухалка.
150 гр. захар на литър вода
чаша оцет
вода догоре на съда.

Отворът на съда се покрива с марля и се завързва.
Стои на топло и ферментира докато ябълките изплуват отгоре.
Поне един път на ден се разбърква с бъркалка енергично.
Престоява така поне една седмица или до прекратяване на ферментацията.
Прецежда се.
Ябълките се изхвърлят.
Пак се завързва с марля и престоява, докато се утаи идеално.
Много внимателно, с маркуче, се отлива само бистрата част, над утайката и се пълни в бутилки.

Втори вариант :
( преписано от вестник )
Измийте добре 2 кг. негодни за друга консумация ябълки. Почистете ги от гнили и червиви части. Не отстранявате сърцевината им и не ги белите.
Настържете ги на едро ренде.
Получава се около 800 гр. смес.
Поставете в трилитров буркан.
Долейте съда почти догоре с топла, предварително преварена вода.
Прибавете 300 гр. пчелен мед или захар, а за ускоряване на оцетнокиселата ферментация и 30 гр. мая за хляб и 60 гр. сух черен хляб.
Бурканът се оставя в тъмно помещение, при температура около 30 градуса.
Кашата се разбърква три пъти дневно с дървена лопатка.
На десетия ден прехвърлете кашата в марлена торбичка и я пресовайте в тавичка, поставена между две чисти плоскости. Отделеният сок прецедете още веднъж през марля и го прехвърлете в съд с широко гърло.
Завържете отгоре с марля и оставете на топло място.
Когато от течността престанат да се отделят газови мехурчета и тя се избистри напълно, тогава може да сте сигурни, че ферментацията е завършила.
Източете бистрия оцет, прецедете го и го налейте в бутилки от тъмно стъкло.
Затворете плътно и съхранявайте на хладно място.
Получаването на оцета става най-много за два месеца.

Коментар:
От повече от 15 години правя ябълков оцет. Става при всякакви условия, оцетнокиселата ферментация е най-естественото нещо на света.
Целта е някакъв естествен растителен продукт да се надроби на много ситно, за да има максимална повърхност, да има МАЛКО захар, да стои на топло, да има достъп до въздуха.
На този принцип можете да си направите оцет от всичко, което ви дойде на ума.
Когато направих първия път оцет не можа да ферментира достатъчно, защото паднаха студове рано. Беше в квадратно бидонче, около 35-литрово.
Оставих го да презимува заедно с ябълките вътре цялата зима на терасата. Замръзна, размръзна се. Напролет, като изгря слънце и се стопли достатъчно пак започна да ферментира. От това количество разтвор направих около 27 литра първокласен, много силен ябълков оцет ( пак повтарям - може да стане и от праскови, кайсии, вишни и въобще, от всякакъв плод или зеленчук ).
След това няколко години се чудех на кой приятел да подаря по някоя 3-литрова бутилка с оцет.
Смело напред, няма начин да не стане.
Независимо от съветите, аз съм го държал и на директно слънце в прозрачни пластмасови бутилки и с гаранция нищо му няма.

Много важна информация:  
Цитирам просто отговор на въпрос в клуб:
Аз в началото, когато започнах да правя оцет, го правех късно есента, захващаха студените дни и не ставаше напълно ферментацията, но като презимуваше на терасата, с първите топли дни на пролетта отново започваше ферментация и си ставаше оцет, но с изчакване на целия зимен период.
Освен това, понеже хем ме мързеше, хем мъдро си намирах аргумент, оставях бидончето и цялото лято да го грее слънцето и да си се утаява на спокойствие. След преливане в бутилка, отново следваше едно утаяване, вече много по-фино.
Но, искам да те предупреда за нещо изключително важно -
при утаяване на оцета, се получава нещо много интересно, нещо, което за химици може би е известно и го знаят, но аз го открих съвършено случайно, а е изключително важно.
Когато се утаява оцетът, освен самата утайка от ябълките, се разслоява и самият оцет - най-отгоре остава най-слабият оцет, а колкото по-надолу се пробва, толкова по-силен става оцета.
Най-близко до утайката е и най-силният оцет, който, ако не внимаваш и не знаеш това, което сега ти казвам, просто ще го изхвърлиш заедно с утайката, за да не замърсяваш с утайка по-бистрия оцет.

Най-практичното е да пуснеш маркучето съвсем на дъното и най-напред да изсмучеш само по-голямата част от утайката.

 ==========================================================

Днес случайно намерих в архива си още една хубава рецепта  плюс здравословни съвети за употребата на ябълков оцет от много известен билколечител и реших, че  им е мястото точно тук.

ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ
(Тази технология ми се вижда възможно най-опростената и най-елегантната. Много ми хареса това решение.  Имам намерението до края на годината или другото лято да направя оцет точно по нея.)
 Ябълките се измиват и без да се белят се смилат на машинка за месо.
Получената каша се слага в съд и се затиска с тежест, за да излезе сокът отгоре и за да не плесеняса кашата.
Оставя се на топло, за да ферментира.
След свършване на ферментацията, сокът се прецежда и течността се оставя в отворен стъклен съд.
Това все още не е оцет.
След като престои известно време, течността се избистря и вече става 100% оцет.

ЗДРАВОСЛОВНИ СЪВЕТИ ЗА УПОТРЕБАТА НА ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ

1. Чрез употребата на ябълков оцет, примесен с мед при всяко хранене, се намалява съдържанието на натриев бикарбонат в кръвта.
Калцият не се разтваря в алкална среда.
2. За тази цел 2 капки йодокалиев разтвор, заедно с по 2 ч.л. ябълков оцет и мед в чаша вода се пият бавно на глътки при всяко хранене.
Помага много и при артрит.
3. Ако урината е мътна, слагат се 2 ч.л. ябълков оцет, и ако се избистри, това показва, че организмът ни се нуждае от повече киселина. В този случай, храната, богата на протеини трябва да се намали.
Трябва да се консумира повече кисело мляко, плюс редовните 2 ч.л. мед и 2 ч.л. ябълков оцет в чаша вода.
4. Ако дишането е по-рядко от 16 вдишвания в минута, това показва, че тялото се нуждае от киселини. Не трябва да се храним с ппродукти от бяло брашно, захар и цитрусови плодове.
Единствено с останалите видове плодове и зеленчуци плюс мед.
Не трябва да се консумира говеждо, овнешко и свинско месо, защото тези меса предизвикват алкална реакция в урината.
Алкалната реакция оцветява лакмусова хартия в синьо.

Задушено телешко с бамя

ПРОДУКТИ:
600-700 гр. телешко месо
600 гр. бамя
6-7 картофа
1/2 връзка магданоз
1/2 чаша разтопено масло ( или олио )
2-3 скилидки чесън
2 глави лук
3-4 домата
1/2 чаша бяло вино
1 ч.л. червен пипер
сол


Месото нарязваме на малки хапки и го запържваме леко в 1/3 от мазнината.
Прибавяме и последователно запържваме лукът и чесънът, нарязани на ситно, както и доматите, обелени и настъргани на едро ренде.
Поръсваме с червения пипер, наливаме бялото вино.
Доливаме топла вода, така че да покрие продуктите и варим на умерен огън.
Е, точно тук все някой ще попита "Ами бамята???".
Спокойно, ще стигнем и до бамята...
Изрязваме дръжките на бамята и я накисваме за десетина минути във вода с оцет.
На литър вода - две супени лъжици винен оцет.
Изплакваме я и я подсушаваме с кърпа.
Посоляваме я и я задушаваме в половината от останалата мазнина.
Задушената бамя, заедно с мазнината прехвърляме в тенджерата със задушеното вече месо.
Продължаваме да задушаваме под капак на умерен огън.
След десетина минути добавяме и картофите, обелени, нарязани на кубчета и задушени с остатъка от мазнината  ( най-вкусно става с пресни картофи ).
Задушаваме още 5-6 мин.
Сваляме от огъня и поръсваме с нарязания на ситно магданоз.

Сицилианска студена лимонова супа

Източник: www.carina-forum.com/carina

Хм, доста ексцентрична супа, но наистина много свежа и разхлаждаща...
  
    ПРОДУКТИ:
    * 3 лимона
    * 1 червена люта чушка
    * 1 глава червен лук
    * 1 с.л. нарязан магданоз
    * 3-4 с.л зехтин
    * морска сол
    * лед
    * 1 чаша газирана минерална вода
    * 1 чиабата


Обелете лимоните, изрежете от тях резенчета без ципата.
Към лимоновите резени добавете тънко нарязания лук, нарязаните на ситно магданоз и люта чушка, солта и зехтина.
Объркайте всичко добре. Оставете в хладилник за 1 час.
Добавете лед и разредете с минералната вода.
Сервирайте с препечена чиабата.
Особено вкусно е да се топи с чиабатата в супата...

Любимите ми сармички с лапад и специален млечен сос

За ужас на конформистите, ще си позволя малко черен хумор.
Това е яденето, което бих пожелал като последно желание, ако съм осъден на смърт. 
Хм, а това може и да стане, ако се приеме Закон за лакомията...
Тогава ще бъда обвинен като дългогодишен и последователен нарушител - рецидивист и никакво друго наказание не би ми отивало по-добре... :oops:

ПРОДУКТИТЕ:
Листа от лапад, на които е изтесана внимателно средната жилка и са попарени за 5 мин. (не казвам колко бройки, защото това е много относително), но около 50.
400 гр. кайма смес от пилешко бяло месо и телешко 1:1,
1 голяма глава лук или връзка пресен лук,
1/2 чаша ориз,
2 с.л. настъргани домати или размито доматено пюре,
2 моркова, настъргани,
2 яйца,
2 с.л. зехтин (олио),
1 ч.л. червен пипер,
1 с.л. стрит сух джоджен,
сол, черен пипер на вкус,
малко лют червен пипер,
250 мл. хладка вода.


ЗА СОСА:
450 мл. кисело мляко,
връзка левурда (невероятният пролетен див чесън),
зелената част на връзка пресен чесън,
сол,
1/2 с.л. зехтин (олио).


Както вече казах, листата се попарват за кратко с гореща вода и се обръщат и разлистват, за да влезе водата между тях. Водата може да е подсолена, но това не е задължително.

КАЙМАТА:
Както вече споменах, аз ползвам точно такава кайма, защото е много здравословна, т.е. 1 кг. пилешко филе (бяло месо) и 1 кг. постно телешко, но не шол, моля да ми бъде смляно в магазина. От него си приготвям пакетчета по 400 гр. (установил съм, че това е оптималният грамаж за мене) и ги замразявам във фризера.
Разбира се, вие можете да си ползвате каймата, която най-много ви харесва.

ПЪРВИ ВАРИАНТ: Каймата, заедно с изброените продукти се размачква добре, като отвреме-навреме се добавя по малко от водата, докато се поеме. Каймата трябва да бъде по-рядка.
Нищо не се пържи!

ВТОРИ ВАРИАНТ:
В посочената мазнина се задушава лукът, нарязан на ситно и настърганите моркови, добавя се малко сол.
Когато морковите и лукът поомекнат и останат почти на мазнина се добавя оризът. Сместа се задушава 10 мин. и тогава се добавя каймата, размита с посоченото количество хладка вода и доматите или доматеното пюре.
Накрая се добавят червеният пипер, джодженът, черният пипер, добавя се още малко сол (ако има нужда), лютият червен пипер и разбитите яйца.
Всичко се обърква и се оставя на изключен котлон, за да се позадуши оризът.
В този вариант може да се добави и половин връзка ситно нарязан магданоз.
Този път сместа не е необходимо да е много рядка, защото оризът е попил от водата достатъчно и е понабъбнал до почти пълна готовност.

По-нататък историята е ясна за всеки, който поне веднъж е завивал сарми. Сипвате си една охладена биричка и с леко замечтан поглед започвате да завивате и подреждате сармичките.
Ако имате излишни листа от лапад, може да постелете дъното на тенджерата с листа, но може да използвате и лозови или липови (които всяка пролет си замразявам във фризера в достатъчно количество и по моя технология). В блога съм описал и как се съхраняват липови листа за зимата.
Като подредите сармичките като за кръгова отбрана, че и на втори ред, слагате им за капак една достатъчна голяма обърната чиния.
Преди да сложите чинията, също може да поставите лападови листа, стават страшно вкусни и толкова крехки и фини, че от тях може да се направи много лесно сос за гарнитура, само трябва да се намачкат..
След като поставите чинията, вече можете да налеете и известно количество топла вода, естествено, като смиете съдът, в който се е намирала сместа с плънката :)). Водата трябва да изплува над ръба на чинията или е приблизително около 250 мл. (все пак зависи и от големината на тенджерата...).
Слагате да се варят. В началото на силен огън, докато заврат, след това на тих огън до края.
Аз ги варя общо 20 мин. за първия вариант и 15 мин. за втория. Включително и времето до завирането.
След определеното време сваляме от огъня и оставяме леко да поизстинат. Всъщност, вкусни са и топлички, и напълно изстинали, че и на другия ден (стига да останат за другия ден...).

СОСЪТ:
Ако се абстрахираме от величественото название "сос", всъщност това представлява най-обикновено  кисело мляко, разбито с добавяне на  1/2 ч.л. сол, 1/2 с.л. зехтин, връзка ситно нарязана левурда и зелената част на връзка пресен чесън. Тук можете спокойно да добавите крем-соса от намачканите сварени листа лапад.

Следва консумиране на "наказанието".
Внимателно вдигате поизстиналата чиния - капак, оставяте я в мивката.
Също така внимателно вдигате листата от лапад, ако сте сложили такива, още по-внимателно повдигате една сармичка и я транспортирате до подготвената за целта чиния като периодически не забравяте да преглъщате, за да не се задавите, следват и останалите 10-12 сармички.
Поливате ги достойно с така приготвения сос.
И...се отдавате на това, за което, ако имаше Закон за лакомията, най-вероятно целият ни форум щеше да е измежду обвиняемите...:oops:
А, да не забравя, препичате си и филийка пълнозърнест или ръжен хляб, сипвате си чаша добре изстуден пелин и отпочвате...
А за мене - благодарности и целувки от всички, които са направили сармичките и им е харесало...:)

Вкусна постна супа

Варих карфиол и ми остана доста голямо количество подсолен бульон, който никак не ми се изхвърляше.
Бульонът беше около 2 л., подсолен с 3 ч.л. сол.
Оставих го да заври на 4 на котлона и сложих 2 големи глави лук на средни кубчета.
Нарязах на къси сламки 4 средно големи моркова. Добавих ги към врящия вече лук и сложих около 1/2 с.л. зехтин.
Оставих ги да си врат и нарязах на средни кубчета 3 тиквички ( необелени, аз много отдавна не беля пресни тиквички ), 5-6 картофа и приблизително 1/4 от малка зелка, нарязана като морковите - на тънки ивици и след това напречно на по-къси.
Добавих ги и тях.
След 10 мин. добавих още 1 л. вода, опитах на сол, установих, че може да се добави и сложих едно пилешко бульонче.
Оставих да ври на слаб огън (на 2) до сваряване на картофите и морковите.
Накрая добавих 2 с.л. сухо мляко, защото нямах прясно в момента, но иначе бих сложил една чаша прясно. Само защото базата на супата е от карфиол. При друг състав на продукти бих сложил чаша кисело мляко.
Повря още 2-3 мин., изключих котлона, сложих малка (колкото лешник) бучка прясно масло и 1/3 връзка копър на ситно.
Супата стана повече от вкусна.
И за кой ли път установих един интересен факт - с едни и същи продукти, и като качество, и като количество, но нарязани на едро, средно или много ситно, вкусът е различен. Може да ви се вижда невероятно, но е факт, който съм наблюдавал многократно.