Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

23 април 2011 г.

Уникално автентично ядене от спаначени коренчета със запръжка и чесново-орехова застройка

Запознавам ви с едно почти напълно непознато, съвършено уникално и автентично българско ядене.
Вече е пролет и ползването на пресен спанак непрекъснато се увеличава.
Когато се чисти спанак за готвене, обикновено се отделят само листата, а коренчетата и дръжките, които остават, по принцип всяка домакиня просто изхвърля.
Тези коренчета и дръжки се измиват много добре, коренчетата се остъргват и почистват, дръжките се нарязват на по-ситно, заливат се с вода колкото да ги покрие и се слагат "на края на печката" да къкрят почти цял ден, като се долива по малко водичка, когато се поизпари.
В по-съвременни условия, тези коренчета се слагат в тенджерка и се варят на възможно най-слаб огън поне час. Със сигурност може и повече.
Когато решите, че са готови (или ви омръзне да ги чакате) се правят една запръжка и една застройка.
Запръжката се прави елементарно - от леко запържен в малко мазнина посолен стар или пресен лук и "пръжнат" в още горещата мазнина червен пипер, а застройката е въпросният "чесново-орехов сос", който още по-елементарен и представлява следното :  счукват се в дървено хаванче 6 -7 скилидки чесън с малко сол и шепа орехови ядки.
Запръжката, още гореща, се изсипва в сварените вече спаначени коренчета, след нея се добавя и разбърква и застройката, а накрая се добавя винен оцет на вкус .Яденето е непознато, нестандартно, неспецифично и много, много вкусно. Познато е в някои части на Северна България и най-вече около Хасково.
За съжаление аз не зная точно как се казва. Възможно е изобщо да няма име.
Ако знае някой повече по темата, нека напише нещо.

Забележка, която ще отговори предварително на евентуално възникнали въпроси:
Коренчетата се варят на колкото е възможно по-слаб огън продължително време. На електрически котлон това би трябвало да е поне 1 час на първа степен на котлона. Ако водата, която трябва да ги покрива, се изпари по време на варенето - долива се, може и студена.
Водата, в която са врели коренчетата не се отцежда, в нея е целият вкус. Не се слага сол.
Солта се слага в счукания чесън с орехите и в лука при запръжката.
Запръжката и застройката, всъщност са подправките, които се слагат.
Коренчетата е желателно да са и с малко зелени части от дръжките на спаначените листа. Най-подходящи са едрите червени коренчета на по-едрия спанак, но стават всякакви.

Освен оригиналната рецепта, която ви представям, аз съм доразвил идеята с още една рецепта.
Към сварените коренчета, но вече отцедени от сока, се добавят ситно нарязани 5-6 спаначени листа, 5-6 начупени сурови култивирани печурки, естествено, добре измити и десетина маслинки според вкуса - може черни, но може и зелени. Салатата се обърква и се подправя със сокът от половин лимон и зехтин на вкус.