Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

25 февруари 2012 г.

Как да остаряваме, без да бъдем досадни и без младите хора да ни избягват


"Правила"-та или моята молитва...
Тези уникални "Правила" са творение на Мориц Йомтов, един от двамата "братя" Мормареви (общ псевдоним на писателския екип Марко Стойчев и Мориц Йомтов, сценаристи на много от най-известните български филми). 
А аз пък, считам, че всеки започващ да застарява човек, т.е., всеки над 50-годишна възраст, независимо как се чувства и какво мнение има за себе си, започва спонтанно да изпитва едно сладостно чувство да поучава по-младите от него, считайки, че именно той, и никой друг, е източникът на световната мъдрост или Пъпа на Света.
Е, аз пък смятам, че на всеки от нас, които сме навършили 45-50 години, не му е излишно да чете всеки божи ден тези невероятно мъдри Правила и да ги прилага.
Надявам се, че така ще имате доста повече и по-млади приятели... :))


"С всяка изминала година остарявам. 
Господи, помогни ми да не забравям, че с възрастта просто се остарява, а не се помъдрява. 
Ето защо, Господи, научи ме на изкуството да остарявам с достойнство.
Научи ме да не си въобразявам, че годините са ми дали цялата мъдрост на вековете и че знам всичко, което трябва да се знае по всеки въпрос.
Не ми позволявай да вземам думата по всеки повод и при всеки случай.
Спаси ме от неудържимото желание да уча хората как да живеят.
Помогни ми да не си развалям настроението, понасяйки чужди мнения и да не искам на всичко да слагам похлупак.
Запази ми ума бистър и не ми позволявай да губя времето на хората в празно повторение на ненужни подробности.
Дай ми разсъдък да премълчавам постоянно удължаващия се списък на моите болки и болести, въпреки че удоволствието да ги изреждам, става по-голямо с всяка изминала година. 
Осени ме с благородството да изслушвам търпеливо болките и болестите на другите.
Научи ме, че е възможно понякога и аз да греша.
Позволи ми да използвам умно огромния си запас от натрупана мъдрост и да не го изразходвам много щедро, защото, о, Господи, искам да имам приятели и в края на своите дни.
Помогни ми да виждам в хората добри неща и дай ми благородството да им го казвам.
И най-важното, Господи, не ми позволявай да ставам смешен!"



Свински предни джоланчета, опаковани в чорапогащник, варени в тенджера под налягане и запечени на фурна

4 малки свински предни джоланчета всяко по около 600 г.
Защо четири, например? Ами, много просто, този вид джолан става толкова невъобразимо вкусен, че един-два просто не стигат за 2-3-ма души семейство.
Джоланчетата добре обмазваме с "патентованата ми" смес от 20 зърна  черен пипер и 3 зърна бахар, средно начукани, плюс 1 ч.л. дижонска остра горчица (или оригинална руска selfmade от такава на прах, от която по-люта не съществува...), 1 ч.л. лют червен пипер, половин чаша тъмно пиво и 2 с.л. тъмен соев сос.
Ще ни трябват и 16 едри глави чесън ( ...Уф, зная какво ще кажете сега... Добре, де, прекрасно знам, че чесънът е скъп, ама кулинарното изкуство иска жертви, както темпорални, така и финансови...), 1 пълна с.л. качествено краве масло, както и един... чорапогащник  (пран, нов или неупотребяван, по ваш избор...). :)) Не се шегувам...
Завиваме добре обмазаните джоланчета плътно в домакинско фолио и ги забравяме в хладилника за 24-48 часа. Или, по класическата формула на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече".
След съответното време се сещаме за тях и ги изваждаме от тъмното и студено място, развиваме домакинското фолио, подушваме ги с много заинтересован и компетентен вид, като внимаваме много да не се задавим със спонтанно отделената слюнка и потискаме порива си да си отрежем парченце и да го опитаме. Не, че не може, де...
Всяко джоланче внимателно поставяме в ръкавче от чорапогащник, издърпваме максимално чорапогащника, така, че да обхване максимално плътно джоланчето и вързваме двата края с домакински конец или здрав канап (аз предпочитам т.н. "рибарско тире", ама това е, защото съм капризен и обичам да си играя с готвенето...). Въобще, тук имате фронт за вашето въображение и майсторлък.
Разрязваме надлъжно по страничните ръбове 4 торбички за печене на пиле, така че да се получат 4 дълги ивици.
Поставяме всяка от ивиците върху домакинската маса или плот и разпределяме равномерно четири половинки глави чесън, естествено, срязани напречно на скилидките и обилно намазани с масло.
Върху скилидките поставяме така грижливо оформените като "бонбончета" джоланчета и много плътно завиваме фолиото, като отново плътно вързваме отстрани крайщата. С дебела игла надупчваме на няколко места фолиото.
На дъното на тенджера под налягане поставяме импровизирана скаричка, може да е от сухи лозови пръчки, вишневи клечки или нещо, което да не позволява на джоланчетата да се опират на дъното. Отгоре поставяме подходяща порцеланова чиния за тежест и наливаме смес от равни части вода и бира, колкото да стигне до ръба на чинията.
Варим 15 мин след завирането на среден огън, след което още 2 часа на възможно най-слабия огън.
Докато се варят джоланчетата, уплътняваме времето си с изпиването на поне една бутилка тъмно пиво (ясно е, че целият този процес става през зимата...) и приготвяме канапето от ориз за джоланчетата по тази  или тази  рецепта, като предвидливо оставяме ориза леко недоварен.
След определеното време изваждаме джоланчетата, оставяме ги да поизстинат половин час и развиваме горната обвивка, отстраняваме чесъна и внимателно срязваме обвивката от чорапогащник.
Приготвяме си подходяща тавичка, в която разпределяме равномерно ориза и върху него поставяме така безсрамно разголените джоланчета. Около тях подреждаме отново 16 половинки глави чесън, със среза нагоре и върху всяка от половинките поливаме по малко зехтин и поръсваме по мъничко сол.
Подготвяме си и глазурата от:
1 с.л. мед, 1 с.л. тъмен соев сос, 1 ч.л. остра горчица и 1/2 чаша тъмно пиво, всичко добре разбито.

Поставяме тавичката в загрята до 200°фурна и печем 5 мин., изваждаме тавичката, намазваме джоланчетата с глазурата и печем още 10 мин.
Hint: По абсолютно същата схема на печене с глазиране можем да направим и свински ребърца.