Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

10 септември 2010 г.

Овнешко

Едно от най-вкусните яденета, които някога съм ял.
Но още отначало предупреждавам, че е тежка за стомаха.
Но пък е безумно вкусна...
Предупреждавам, за да не ми тежите после на съвестта. Че ще се натъпчете, а после ще пъшкате и ще пиете сода.
Ама така е, това са рисковете на професията, както се казва...

ОВНЕШКО - ПЪСТРА ЯХНИЯ

1 кг. овнешко месо от плешката, нарязано на хапки изпържи в 1/2 чаша мазнина.
Месото извади в чиния, а в останалата мазнина изпържи 2 глави ситнонарязан лук. Поръси 1 ч.л. червен пипер, бързо разбъркай и веднага изсипи приготвените предварително 4-5 домата - обелени и нарязани на ситно.
Като поизври сосът, върни обратно месото, налей вода колкото да го покрие и го остави да ври на умерен огън.
Нарежи 2 средноголеми патладжана на полукръгчета с дебелина 1 пръст. Посоли ги и, без да изчакваш, ги изпържи. Изпържи и 10-12 едронарязани чушки, за предпочитане сиврия.
Прибави чушките и патладжаните към месото когато е почти напълно готово.
Остави да поври още 15 минути.
При поднасянето поръси със ситно нарязан магданоз.




ТУРКМЕНСКИ ПЛОВ
Рецептата е на Един (такъв)

СЪСТАВКИ:
 Най-малко 1/2 кг моркови. Колкото повече, толкова по-сладък и по-богат ще бъде вкусът на пилафа.
1 глава чесън
4-5 средно големи глави лук
500-750 г овнешко (може и говеждо) -- по-добре да е шарено.
Ориз (Басмати или Жасминов)
Сол
Растително масло (избягвайте зехтина, защото променя вкуса).

Нарежете лука на дребно, но не съвсем дребно. 
Може да го нарежете и на ивички. Морковите се режат на трески (досадна работа) -- над 5 см дълги и 3-4 мм дебели. Може и на тънки филийки, ако не ви се занимава. Месото се реже на кубчета с големина 3-5 см.
Изберете по възможност тенджера с дебели стени и дъно. Аз използвам тежка чугунена тенджера. Налейте маслото така, че да стане поне 1 см дълбоко. Сложете вътре парченце лук и сложете на огъня. Когато лука почернее съвсем, извадете го с вилица. Ако не ви харесва този начин на проверка на сгорещяването на маслото, може да хвърляте от време на време сол в него -- когато тя започне да пука и да подскача, маслото е достатъчно загрято.
Сега маслото е накалено достатъчно, за да започне приготвянето на пилафа. Добавете месото и скилидките чесън цели. Може да пуснете и цялата глава чесън, без да я белите. Пържете, докато месото започва да придобива кафяв цвят, като от време на време разбърквате -- отнема около 7-8 мин, понякога по-дълго.
Добавете лука. Продължете да пържите с разбъркване от време на време още 5-6 мин. Добавете морковите и ги пържете, докато омекнат, като не забравяте да разбърквате. Добавете 1-2 ч.л. сол.
Сварете такова количество ориз, каквото мислите, че ще допълни съда с пилафа. Добавете го, разбъркайте добре и сервирайте горещо.
Дотук не споменах нищо за подправки. Добавя се обикновено кимион, но на мен той не ми харесва в такава манджа. Аз се ограничавам с малко черен пипер, който всеки си слага. Към ориза по традиция се добавя шафран (ако няма -- куркума), за да придобие жълт цвят, но това е само козметична обработка.


"Надупени" картофи по родопски и Картофи "Пюфе"

Сравнително едри и равни картофи измиваме много добре с четка и ги срязваме надлъжно през средата.
На дъното на тавичката капваме много малко олио и го разнасяме, просто като да не е съвсем на сухо.
 След като наредим картофите (естествено, с отрязаната част надолу), на тънка струйка поливаме всеки картоф поотделно. И чак след това ги посоляваме, защото така солта се задържа по-добре върху намазнената с олио повърхност на картофа.
Когато ми казаха тази рецепта, преди много години, ми казаха, че със специално ножче се избождат полукръгли дупки в картофа, в които се поставя парченце масло.
А избодените картофени топченца се пускат отстрани и стават също много вкусни.  Правих го, но не останах особено доволен. Топченцата обикновено прегарят и стават неприятно твърди. А колкото до маслото, по същият начин, както ви обяснявам по-горе, картофите може да се полеят не с олио или зехтин, а с леко разтопено масло.
Но и тук има проблем - маслото много лесно прегаря, за разлика от олиото и особено зехтина, затова не ви съветвам изобщо да пробвате с масло. Освен, ако след окончателното изпичане ги полеете с леко разтопено или леко пръжнато масло, за перфектен аромат. Защото, както знаете, няма по-приятен аромат от този, на леко препърженото масло...:))
С течение на времето, май остана единствено този вариант.
Много важно е картофите да се изпекат до точно определено състояние.
Отгоре е много трудно да се прецени, затова аз поглеждам отдолу дали се е зачервил картофът. Това е най-точният критерий за тяхната готовност. 
Ако се препекат, стават много твърди и не са толкова вкусни. Но и недопечени също не са вкусни. Затова, след определено време леко повдигате едно картофче и преценявате готовността.
Особено важно е, когато се извадят от фурната, картофите веднага, докато са съвсем горещи, да се извадят от мазнината в тавичката, защото иначе попиваткато гъба  изцяло мазнината и стават прекалено мазни.
Предупреждавам, че с пресни картофи тази рецепта не става.


Един по-късен мой експеримент - на половинките картофи, от страна на кожичката, правим едно клиновидно врязване на дълбочина до 2/3 от картофа. В този клиновиден улей поръсваме с малко смлян бял пипер (внимавайте, белият пипер е значително по-лют от черния при равно количество. Белият пипер просто е максимално добре изсушен, за разлика от черния, при който зърната се прибират докато со още леко недоузрели.) и поставяме или парче кашкавал, или парче сирене. Според мене, със сирене става по-вкусно.
И един друг вариант - картофите се нарязват не докрая, пак максимум до 2/3 от дебелината, на пластинки с дебелина 2-3 мм. и леко се разгръщат, поливат се с малко мазнина, за да не се слепят отново и  така се пекат, като се вмнимава да не прегорят тези "листчета".   Но, въпреки изключителният вкус на този тип печене на картофи, те стават твърде мазни, почти  като пържените, затова аз предпочитам печени в микровълнова фурна. Това са най-любимите ми печени картофи, които нямат нищо общо като вкус и консистенция с останалите начини на печене.
Рецептата я има някъде в блога, но с търсачката не успях да я намеря, затова обещавам да я напиша и публикувам съвсем наново.  
Ето ви я, пресно-пресно написана...:))

КАРТОФИ ПЮФЕ ЗА ГАРНИТУРА
Настъргват се наситно картофи и се изцеждат.
Смесват се с нарязан червен лук, сол, черен пипер и се разбъркват внимателно с предварително разбити на пяна белтъци.
Гребва се с лъжичка и се пържат в загрята мазнина.
Изваждат се върху домакинска хартиена салфетка, за да се отцедят.
Наистина стават невероятно елегантно и вкусно допълнение към всякакво печено месо, скара или каквото и да е друго ядене, защото не виждам ядене, което да не "носи" като гарнитура картофи.:))

Запечени резени прясно зеле с тофу, краве сирене и лимони

Това ястие е много специално и много нестандартно, затова влиза в определението за стил "Фюжън".
Оценява се като "супер вкусно" и от хора, които не ядат нищо друго, освен месо...



ПРОДУКТИ:  

два големи резена зеле
4 лимона
150 г. краве сирене
130 г. тофу
1/2 ч.л. смлян бял пипер (и черен става, но аз обичам повече бял, ако досега не ви е известно)
малко смляно индийско орехче
1/2 ч.л. сол
между 30 и 50 мл. олио или зехтин (количеството е въпрос на вкус, но минимумът е 5 с.л.)
1/2 чаша вода

От средна зелка отрязваме надлъжно два големи резена с дебелина около 2,5 см.(средно дебелички).
Изцеждаме сокът от двата лимона, а другите два обелваме и нарязваме на дебели пластинки.
Тофуто нарязваме на средни пластинки. Аз използвах тофу в саламура, което е като една голяма призма, затова просто отрязах пластинки по размера. Въпросът е тофуто да не е на много тънки пластинки.
Кравето сирене нарязваме също на пластинки и също достатъчно дебели.
На дъното на средна кръгла тавичка поръсваме малко мазнина и поставяме резените зеле, които трябва да бъдат толкова големи, че плътно да покрият дъното.
Върху тях поръсваме сол, черен пипер, сокът от двата лимона и мазнина по вкус, т.е., "колкото ви сърце даде"...
Върху зелето поставяме резените лимон, като спокойно можете да сложите и повече, след изпичането лимонът губи голямата част от рязката си киселина и започва приятно да сладни. Само внимавайте да няма част от кората или бялото подкорие, защото адски горчи след печенето.
Върху лимоните подреждаме резените тофу, посоляваме ги, наръсваме с бял пипер и мъничко индийско орехче (по желание).
(Тофуто няма приятни собствен вкус и аромат, но чудесно приема всякакви допълнителни овкусявания.)
Върху тофуто подреждаме парчетата сирене, които е желателно да покриват тофуто, което не трябва да се препича.
А сиренето е желателно да се препече.
Върху сиренето поливаме единствено малко мазнина.
Внимателно, отстрани, наливаме половин чаша вода.
Върху всичкото това поставяме лист алуминиево фолио, без да го загъваме, просто свободно покриващ тавичката.
Поставяме в загрята до 200° фурна и печем около 45 мин. с фолиото и 5 мин. открито, за да се запече сиренето. Целта е водата напълно да се изпари и да остане на мазнина.
Яденето е по-вкусно изстинало.

ЗАБЕЛЕЖКА: Много често използвам при такива яденета стрито синапено семе, което дава прекрасен аромат на горчица (всъщност от него правят всички видове горчица), затова, ако ви е приятен този аромат, можете да поръсите върху тофуто и върху зелето преди да го печете или пък при сервирането. Или да намажете леко с дижонска горчица.

Испански омлет

Една уникална рецепта!
 
МОЯТ "ОМЛЕТ ПО ИСПАНСКИ"

Това е най-технологичната моя рецепта.
Яденето е елементарно като продуктов състав, но е изключително важно точното спазване на описаната последователност, точните времена и температури.

ПРОДУКТИ:

5 чушки Сиврия
3 средни глави лук
4-5 средни домата
1 зелена люта чушка
1/4 ч.л. червен пипер
5-6 яйца
1 с.л. нарязан магданоз
3 с.л. олио (зехтин)
1/2 ч.л. сусамово олио


В тиган (тавичка) с диаметър 22 см. (има значение...) се поставят 3 с.л. олио.
Дъното плътно се покрива с много тънки резени лук.
Леко се запържва, без да се бърка.
4-5 средни чушки Сиврия (има значение...) нарязваме на средноголеми парчета и добавяме към лука в тигана.
След поставяне на чушките, посоляваме леко, разбъркваме и поставяме капак. Задушаваме под капак (за да не загори!) на среден огън докато поомекнат чушките.
След като поомекнат чушките и лука, отгоре се нареждат дебели кръгчета домати (добре е да бъдат обелени) от 3-4 средно големи домата и се нарязва 1 зелена люта чушка (по желание).
Поръсва се с четвърт ч.л. червен пипер и малко сол.
Доматите се задушават до омекване под капак, след което се изпарява излишният сок без капака.
Разбиват се 5-6 яйца с малко сол и черен пипер и се изливат в тигана без да се бъркат, като се разпределят така, че да покрият цялата повърхност.
Котлонът до този момент е на трета степен (от четири), след поставяне на яйцата превключваме на първа степен за 12 мин., след което се изключва до пълното стягане на яйцата (около 15 мин.).
Докато омлетът е горещ, сенапръсква със сусамовото олио и обилно се наръсва със ситно нарязан магданоз.

Много важна забележка:
Осоляването на омлета става като се соли по малко всеки слой и се слага малко сол в яйцата.
Това води до опасност от неволно пресоляване.

Бьоф Строганов

Бьоф Строганов       
Автор    Eдин (такъв)   
Публикувано 13.09.04 17:42   


ПОРЦИИ: 4

ПРОДУКТИ:
700 г телешко бонфиле
2 глави лук, големи, нарязани на ситно
280 мл сметана
1 с. л. брашно, препълнена
2 с.л. доматено пюре
85 г краве масло
сол, черен пипер на вкус


ПРИГОТВЯНЕ:
Месото се нарязва на тесни ивички (5-6 см дължина, 1 см дебелина) напречно на мускулите влакна. В съд смесете сметаната и доматеното пюре и добре разбъркайте. Сгорещете маслото в тиган, добавете лука, нарязан на тънко на дъното, леко запържете, добавете ивиците месо, поръсени със сол и черен пипер и запържете съвсем леко за да не се втвърди месото. Поръсете с брашното, разбъркайте и пържете още 2-3 минути. Изсипете отгоре сметановата смес и задушавайте за 10-на мин на слаб огън.
Ястието се поднася с гарнитура от пържени картофи или пресни домати, но задължително горещо.

Бъбреци с гъби и пресен лук

КАК СЕ ОБРАБОТВАТ БЪБРЕЦИ 
Става въпрос за свински бъбреци, но технологията е подобна за всички видове, за телешките ще спомена накрая.
Бъбреците се продават леко цепнати надлъжно през средата, освен ако не са "домашни".
Това е съвсем достатъчно.
Няма нужда да се киснат, достатъчно е просто да се измият.
Отвън, по средата на вдлъбнатата част има едно количество жилава мазнина, която се изрязва повърхностно.
С това приключва "почистването".
В зависимост от това, какво ще правим с тях, бъбреците се нарязват, обикновено на едри кубчета като бъбрекът се разрязва по тясната страна надлъжно на половина, след това всяка половинка се прави на кубчета.
Това е първият вариант.
Има и втори.
При него както са разрязани бъбреците надлъжно, във вътрешността им се открива една жилава и мазна съставка, която е бъбречното легенче.
Тя може внимателно да се отстрани с много остър нож, но тогава от бъбрека ще остане малко. Малко, но почистено и много крехко... 
Всеки нека да прецени как да постъпи при почистването.
Вътрешната жилава час не пречи твърде много, но все пак трябва да се има предвид, че бъбреците се приготвят задължително алангле, иначе се втвърдяват.
За да стане ястието максимално деликатесно, добре е тази жилава част все пак да се отстрани, но за шишчета или парченца печени на скара това не е съвсем задължително.
Сега за телешките бъбреци.
Телешките бъбреци са с много особена форма, не са равни и гладки като свинските, а са нещо подобно на карфиол, целият бъбрек е като съставен от много малки бъбречета.
При него е най-подходящо тези обособени части да се отделят и тогава да се сцепят и почистят по вече указаният начин.
Във Великобритания е много популярен т.н. стек & кидни пай, т.е., пай с месо и бъбреци. Това само за информация.




Това ядене, което е много гастрономско, можете да направите след Великденските пости, а ако не постите по принцип, може и още довечера...

БЪБРЕЦИ С ГЪБИ И ЗЕЛЕН ЛУК
 
2 свински бъбрека нарязвате на едри кубчета.
Измивате 5-6 малки до средни гъбки.
Нарязвате на ситно връзка или две зелен лук, както и 3 стръка пресен чесън.
Ще ви трябва и чиния или купа с брашно, смесено със сол, черен пипер, лютив червен пипер, 2 с.л. олио или зехтин и тиган, достатъчно голям, за да побере всичко това :) и за предпочитане тефлонов.
Хм, забравих да добавя, че пътьом си наливате една студена бира, ей така, за кеф, за тонус и за авторитет... :)
Слагате тигана на огъня, сипвате избраната от вас мазнина и изчаквате да се загрее добре. Аз не съм върл привърженик на газовите котлони, но това ядене става най-добре на газов котлон, защото иска силен огън и малко време за обработка.
Та, в купата с брашното изсипвате бъбрековите кубчета и добре ги овалвате, изваждате ги и ги премествате в тигана.
На тяхното място хвърляте гъбите - само измити и подсушени с домакинска салфетка. Тайната е, че не ги режете , само подрязвате пънчетата да са на нивото на качулката.
Овалвате и тях добре в брашното и ги прехвърляте в тигана.
Ръсвате и черния пипер предимно върху гъбите и в тясно съдружие с лютия червен такъв.
Бъркате след като установите, че някоя от гъбките се е зачервила съвсем леко отдолу.
Най- учудващото за вас ще бъде, че това ястие не се залепя и не загаря, както бихте си помислили веднага. Т.е., леко се залепва, но като се бърка с дървена вилица или лъжица много лесно се отлепя. При бъркането се обръща всичката смес и се разклаща и тигана, за да не се рови твърде много с дървените прибори. След като минат 7-8 минути, отгоре се изсипва зеленият лук и чесънът и се разбърква с яденето.
Следва още 2-3-мин. пържене при периодическо разбъркване.
Яденето е готово!:)
Забележка: Критерият за готовност на яденето все пак са бъбречетата, те трябва да са алангле, а не изпържени, защото много лесно се втвърдяват.
Приготвянето на тази рецепта изисква опит и майсторство, защото представлява нещо като кулинарно жонглиране, въпрос на минутка, даже на 10-15 секунди е да минат продуктите от едно състояние в друго, което може да провали цялата рецепта и да стане ядене, което не е вкусно.
От отделения сок от гъбите, бъбречетата и лука, смесен с мазнината и брашното се получава фантастичен сос, бъбречетата са алангле, гъбите са съвсем леко поомекнали и много ароматни, лукът е най-много омекнал и представлява невероятна вкусова добавка към целия букет.
Като финален акорд поръсвате с магданоз, допивате биричката и се приготвяте да изживеете едно кулинарно удоволствие.
Ако сте си направили труда преди това да си приготвите картофено пюре, сервирате върху подложка от картофено пюре, но ако ви е домързяло, докато готвите това ядене можете да хвърлите 7-8 средни картофчета, само измити с четка и дупнати с вилица, за да не гръмнат... А, и да не забравите да ги посолите... Те стават за около 12 мин., т.е. паралелно с готвенето на това кулинарно бижу.
Да ви е сладко!

Няколко рецепти с бамя

ВОДЕНИЧКИ, ГЪБИ, БАМЯ

1/2 кг. воденички се сваряват в много леко подсолена вода и се обелват.
300 гр. гъби се измиват и начупват на парченца.
300 гр. почистена от дръжките бамя се попарва с гореща вода, водата се изхвърля и бамята се се
залива с 1 ч.чаша настъргани домати. Така престоява 1/2 ч.
В подходяща тенджера с 1 с.л. зехтин и 1 равна с.л. масло се задушават 2 големи глави лук,
нарязан на средно едро.
След 7-8 мин. се добавят и гъбите.
Добавя се сол и се задушава под капак на среден огън 20 мин., като се разбърква периодично.
Добавя се 1/2 ч.л. черен пипер, отцедената от доматения сок бамя и воденичките.
Задушава се всичко на слаб огън още 25 мин., след което се добавя и доматения сок.
Задушава се още 15 мин.
Накрая се добавят счуканите заедно ядки от 5 ореха и 2 скилидки чесън.
Разбърква се, ври още 2 мин.
Сваля се от огъня и се посипва със ситно нарязан копър или магданоз.


ВОДЕНИЧКИ, ГЪБИ, БАМЯ, СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ
 
От предната вечер се накисват 10 сушени сини сливи. На другия ден се отделят костилките.
1/2 кг. воденички се сваряват в много леко подсолена вода и се обелват.
300 гр. гъби се измиват и начупват на парченца.
300 гр. почистена от дръжките бамя се попарва с гореща вода, водата се изхвърля и бамята се се
залива с 1 ч.чаша настъргани домати. Така престоява 1/2 ч.
В подходяща тенджера с 1 с.л. зехтин и 1 равна с.л. масло се задушават 2 големи глави лук,
нарязан на средно едро.
След 7-8 мин. се добавят и гъбите.
Добавя се сол и се задушава под капак на среден огън 20 мин., като се разбърква периодично.
Добавя се 1/2 ч.л. черен пипер, отцедената от доматения сок бамя, воденичките и сините сливи.
Задушава се всичко на слаб огън още 25 мин., след което се добавя и доматения сок.
Задушава се още 15 мин.
Накрая се добавят счуканите заедно ядки от 5 ореха и 2 скилидки чесън.
Разбърква се, ври още 2 мин.
Сваля се от огъня и се посипва със ситно нарязан копър или магданоз.




ТЕЛЕШКО ЗАДУШЕНО С БАМЯ 

Продукти:
600-700 гр. телешко месо
600 гр. бамя
6-7 картофа
1/2 връзка магданоз
1/2 чаша разтопено масло ( или олио )
2-3 скилидки чесън
2 глави лук
3-4 домата
1/2 чаша бяло вино
1 ч.л. червен пипер
сол

Месото го нарязваме на малки хапки и го запържваме леко в 1/3 от мазнината.
Прибавяме и последователно запържваме лукът и чесънът, нарязани на ситно, както и доматите, обелени и настъргани на едро ренде.
Поръсваме с червения пипер, наливаме бялото вино.
Доливаме топла вода, така че да покрие продуктите и варим на умерен огън.
Е, точно тук все някой ще попита "Ами бамята???".
Споко, ще стигнем и до бамята...
Изрязваме дръжките на бамята и я накисваме за десетина минути във вода с оцет. На литър вода - две супени лъжици винен оцет.
Изплакваме я и я подсушаваме с кърпа.
Посоляваме я и я задушаваме в половината от останалата мазнина.
Задушената бамя, заедно с мазнината прехвърляме в тенджерата със задушеното вече месо.
Продължаваме да задушаваме под капак на умерен огън.
След десетина минути добавяме и картофите, задушени с остатъка от мазнината ( най-вкусно става с пресни картофи ).
След сваляне от огъня поръсваме с нарязания на ситно магданоз.

Бабина гозбичка

Бабина гозбичка         
Автор    Диянa (earthly®)    
Публикувано 17.09.04 09:28    


800 г. шарено свинско месо
4 яйца
6 домата
1 глава чесън
2 с.л. олио
щипка захар
босилек на вкус
чубрица на вкус
чесън на вкус
сол на вкус
черен пипер на вкус
ситно нарязан магданоз


ПРИГОТВЯНЕ:
Нарежете, след това начукайте много леко свинското месо. Поръсете с прясносмлян черен пипер и намажете със счукан с малко сол чесън. Оставете да се маринова за 1-2 часа. Опечете на скара и след това нарежете на ивици.
През това време опечете във фурната 6 цели домата и една срязана напречно на две необелена глава чесън. Половинките чесън поставете със срязаната част нагоре, завити в алуминиево фолио. След като поизстинат, обелете доматите, намачкайте или нарежете на ситно. Доматите и опечения обелен чесън задушете в 2 с.л. олио. Овкусете с щипка захар, сол, босилек, чубрица и магданоз на вкус. Добавете нарязаното месо. Преди да свалите от огъня, добавете леко разбитите яйца, разбъркайте няколко пъти, докато яйцата леко се стегнат и поднесете гозбичката поръсeна със ситно нарязан магданоз.

Pfeffer Steak

 От Sapiens:  За огромно мое съжаление, съм пропуснал да запиша автора на тази рецепта... Но рецептата е прекрасна и много интелигентно и стилно представена, затова реших да поема този риск и да не ви лишавам от прекрасната рецепта.
Моля авторът се обади, за да запиша авторството му или, ако не е съгласен, да изтрия рецептата от блога си.


"Така рецептата - моята, а и предполагам, че не се отличава кой знае колко от оригинала:
Вземате 2-3 №45 стека от аржентинско или щатско говедо, дето се отглеждат само за месо. Понеже такова нещо рядко се намира, пък е и на 12-14 лв. килото можете да вземете свински бут, но с по-малко мазничко. Стекът е дебел около 3.5-4 см. Вземате дълбока тенджера и наливате около 1/2 пръст олио (моите пръс'чета са фини, като на пианист ). Нагрявате, докато олиото започне леко да пуши. Слагате 3-4 скилидки чесън нарязани по дължина, ама не много тънко. В момента, в който станат златисти слагате осолените стекове вътре. Ако се припокриват ще трябва да ги сложите отделно. По половин минута от всяка страна в горещото олио им стига. Вадите ги. Предварително сте накълцали на ситно 1/2 средно голяма глава червен лук. Мятате го в тенджерета и доливате около 1 ч. чаша бяло вино (Може и сока от буркан стерилизирани краставички). Оставяте лука да се души под капак на умерено силен огън. Аз съм с газ и много ми е лесно да си сменям температурата. Много ми е неясна ситуацията с електрическите котлони.
Докато лука се души взимате 1/2 ч. л. нишесте и го разтваряте в малко вода. Взимате 1 ШЕПА (4-5 с. л.) зелен пипер и заедно с него връщате стековете в тенджерата. Предполага се че соса вече почти е изврял, но не е останал само на мазнина. Установява се с нос  . Ако парите все още ви миришат на вино - не е готов. Оставяте соса почти да изври и добавяте разтворенето нишесте. Лекичко разбърквате докат соса се сгъсти. Воала - пиперените стекове са готови. Поднасят се изцяло покрити със зеления пипер и пюре или Salz Kartoffeln.
Още една дума за месото. Стековете се слагат за малко в олиото, защото по принцип се смята, че говядината трябва да остане леко сурова отвътре. За това олиото трябва да е много горещо, времето малко, а стековете дебели - колкото да се "пърлнат" и получат хубава коричка. Ако ползвате свинско по-добре е да го оставите да бъде "well done". Просто оставете свинското повече време да се задушава заедно с лука, виното и пипера. Може преди да го осолите лекичко да го начукате с дървен чук."

Сос "Бешамел" и Чеснов сос

Автор    Timon
Публикувано    07.09.04 11:27  

СОС "БЕШАМЕЛ"
В малка тенджера слагаш 1/3 пакетче (от 125 г.) масло (или 5 с.л. олио). Сгорещяваш го леко, но внимаваш да не загори. Прибавяш 2-3 с.л. брашно (предварително препечено или обикновено) и бъркаш непрекъснато с дървена лъжица, докато порозовее. Добавяш на тънка струйка прясно мляко (или вода, или бульон), като не спираш да бъркаш, за да ти е гладък сосът. Бъркайки непрекъснато, го оставяш на слаб огън да покъкри 10-15 минути (за да не остане вкус на сурово брашно). Количеството разредител (мляко, вода или бульон) зависи от гъстотата, която желаеш да постигнеш. В процеса на варенето обикновено разреждаш толкова, колкото ти е необходимо. Ако, въпреки бъркането, все пак ти се получат бучки в соса - сваляш тенджерата от котлона, изглаждаш соса с пасатора и продължаваш нататък по горния ред... Накрая добавяш сол и черен пипер - на вкус.
Този сос е универсален. Като му хванеш веднъж цаката, можеш да си увеличаваш и намаляваш пропорциите и гъстотата. Използва се за куп ястия и е много вкусен...


Автор    KRlSTOF (Vechno tyrsesht)  
Публикувано    07.05.04 21:53  

ОСНОВЕН СОС "БЕШАМЕЛ"
1 л прясно мляко
60 г масло
4 с.л. (40 г) брашно
черен или бял пипер
настъргано индийско орехче
сол

В дълбок съд, поставен на умерен огън, се стопява маслото. Към него, след като се отдръпне от огъня, бавно, лъжица по лъжица, се прибавя брашното. Съдът се слага за малко на огъня (да се позатопли) и при постоянно разбъркване се прибавя част от свареното мляко, докато се получи кремообразна смес. Съдът отново се слага на огъня и сместа се вари, докато се посгъсти, като непрекъснато се разбърква. Прибавя се бавно останалото мляко. Сосът се подправя със сол, пипер и настъргано индийско орехче. Изсипва се в сух чист съд, похлупва се и се държи на хладно до употребата му.
Употребява се на части като основа на различни сосове със съответни подправки - доматено пюре, горчица, зеленчукова паста, паста от пушена сланина, рибен или месен бульон, сос от печени кости.


ЗАЛИВКА ЗА МУСАКА    
Автор    миckaтa  
Публикувано    27.04.04 20:35  

И тук тайната е в качеството на продуктите, но точно заливката на мусаката иска и количество! Сосът " Бешамел" се прави с около литър мляко, достатъчно брашно, за да се получи по-гъст крем и вместо олио - краве масло, в което се запържва брашното. След като тази каша поизстине, в нея се прибавят с няколко жълтъка, например 3-4. /Аз не слагам белтъците./
Отгоре щедро се ръси с хубав твърд кашкавал. Количеството на продуктите е за около 6 порции, а заливката става пухкава, дебела и вкусна!.


ЧЕСНОВ СОС?
автор Sapiens
Честно казано, аз не знам да има точно определен сос, който да се нарича "чеснов сос", примерно като названието "сос Бешамел", да речем.
Възможно е и да греша, обаче.
Струва ми се, че на всякакъв сос, в който чесънът е в доста голямо количество може да се каже успешно "чеснов сос".
За да не съм обаче капо, ще ви кажа, че знам един "чеснов сос", който се прави за риба. Много е елементарен.
В част от мазнината, в която се е пържила рибата, докато е още на котлона, се изсипва известно количество кисело мляко и счукан чесън. Може да се добавят и счукани орехи, както и копър. С този сос се залива изпържената риба.
Друг такъв "чеснов сос" върви с едно почти уникално ядене, и почти непознато.
Когато се чисти спанак за готвене се отделят само коренчетата.
Тези коренчета се измиват много добре, заливат се с вода и се слагат "на края на печката" да къкрят почти цял ден, като се долива по малко водичка.
В по-съвременни условия, тези коренчета се слагат в тенджерка и се варят на много слаб огън поне час.
Когато решите, че са готови, се правят две запръжки - едната с леко запържен лук в малко мазнина и червен пипер, а другата - въпросният "чеснов сос", който представлява следното : Счуква се в хаванче шепа орехови ядки и 6-7 скилидки чесън. Първата запръжка, още гореща се изсипва в сварените вече спаначени коренчета, след нея се добавя и другата и разбърква.
Яденето е неспецифично и много вкусно. Познато е в някои части на Северна България и най-вече Тракия.
За съжаление и аз не зная точно как се казва. Възможно е изобщо да няма име.
Ако знае някой повече по темата, нека напише нещо.

Сос "Морне"


Всъщност, основата на този много известен и приятен сос е сосът "Бешамел", към когото добавяме жълтъци, кашкавал и готварска сметана или мляко. Този сос е извънредно вкусен и може да се ползва към всякакви печени или варени меса, задушени зеленчуци или салати.

ПРОДУКТИ:
30 г масло,
30 г брашно,
500 мл прясно мляко,
2 жълтъка,
100 г настърган грюйер, пармиджано или обикновен кашкавал,
на върха на ножа индийско орехче,
сол,
бял (черен) пипер



ПРИГОТВЯНЕ:
Маслото разтопяваме в подходящ съд и добавяме брашното.
Загряваме 1-2 мин, като разбъркваме. Сваляме съда от огъня и сипваме млякото като разбъркваме.
Връщаме на котлона и оставяме течността да заври на слаб огън, като продължаваме да разбиваме. Оставяме 3-4 мин., докато сосът се сгъсти. Сваляме от огъня, добавяме жълтъците и сиренето и разбъркваме добре. Посоляваме и поръсваме с бял пипер и индийско орехче.






Салата от сурови тиквички и гъби със сос "Морне"


ПРОДУКТИ:
200 гр. пресни гъби - култивирани печурки,
2 много пресни малки тиквички тип "средни към малки",
1 ч.л. тъмен соев сос,
1 ч.л. тъмен оцет балсамико,
бял пипер на вкус,
2 капки подлютено олио,
5-6 с.л. сос Морне.


ПРИГОТВЯНЕ:
Почистваме добре гъбите като ги слагаме в полиетиленов плик, сипваме вътре една лъжица брашно и добре разтърсваме.
След това измиваме гъбите добре.
Тиквичките само измиваме и не белим.
Гъбите се начупват на средни парченца, тиквичките се нарязват на средни кубчета.
Разбъркваме и поръсваме с подправките. Разбъркваме пак.
Върху салатата изсипваме сосът Морне без да разбъркваме.
Поднасяме салатата поръсена с малко копър.

Забележка:
І Вариант: Салатата принципно е за вегетарианци, но може да се направи успешно вариант с добавката на 4-5 филийки препечен в микровълнова бекон, натрошен след това на парченца.
ІІ Вариант : Салатата може да се направи с добавката на бейби-кренвиршчета и начупен чипс.



СОС "МОРНЕ"


ПРОДУКТИ:
30 г масло,
30 г брашно,
500 мл прясно мляко,
2 жълтъка,
100 г настърган грюйер, пармиджано или обикновен кашкавал,
на върха на ножа индийско орехче,
сол,
бял (черен) пипер



ПРИГОТВЯНЕ:
Маслото разтопяваме в подходящ съд и добавяме брашното.
Загряваме 1-2 мин, като разбъркваме. Сваляме съда от огъня и сипваме млякото като разбъркваме.
Връщаме на котлона и оставяме течността да заври на слаб огън, като продължаваме да разбиваме. Оставяме 3-4 мин., докато сосът се сгъсти. Сваляме от огъня, добавяме жълтъците и сиренето и разбъркваме добре. Посоляваме и поръсваме с бял пипер и индийско орехче.

Забележка: Всъщност, основата на този много известен и приятен сос е сосът "Бешамел", към когото добавяме жълтъци, кашкавал и готварска сметана или мляко. Този сос е извънредно вкусен и може да се ползва към всякакви печени или варени меса, задушени зеленчуци или салати.


Втори вид сос Морне:

СОС "МОРНЕ"- 2
 
ПРОДУКТИ:
30 г масло,
30 г брашно,
500 мл прясно мляко,
2 жълтъка,
100 г настърган грюйер, пармиджано или обикновен кашкавал,
на върха на ножа индийско орехче,
сол,
бял (черен) пипер



ПРИГОТВЯНЕ:
Маслото разтопяваме в подходящ съд и добавяме брашното.
Загряваме 1-2 мин, като разбъркваме. Сваляме съда от огъня и сипваме млякото като разбъркваме.
Връщаме на котлона и оставяме течността да заври на слаб огън, като продължаваме да разбиваме. Оставяме 3-4 мин., докато сосът се сгъсти. Сваляме от огъня, добавяме жълтъците и сиренето и разбъркваме добре. Посоляваме и поръсваме с бял пипер и индийско орехче.

Забележка: Всъщност, основата на този много известен и приятен сос е сосът "Бешамел", към когото добавяме жълтъци, кашкавал и готварска сметана или мляко. Този сос е извънредно вкусен и може да се ползва към всякакви печени или варени меса, задушени зеленчуци или салати.

Две много стилни и вкусни салати с калмари

САЛАТА ОТ КАЛМАРИ СЪС СОС "МОРНЕ"

ПРОДУКТИ:
2 почистени калмара,
1 средна глава лук,
1 с.л. лимонов сок,
настъргана кора от половин лимон,
сол и бял пипер на вкус,
5-6 с.л. сос "Морне".

ПРИГОТВЯНЕ:
Калмарите се сваряват точно 5 мин., като се пускат във вряща подсолена вода.  Ако ги варите повече време, стават "гумени".
Нарязват се напречно на кръгчета и всяко кръгче на три ивички.
Лукът се нарязва на полумесеци, осолява се, намачква се и след престояване 15 мин. се изстисква от сока.
Калмарите и лукът се смесват, добавя се лимоновият сок, белият пипер и настърганата кора от половин лимон.
Изсипва се сосът Морне и всичко се разбърква.
Украсява се с резенчета лимон и клонка магданоз.


Сос "Морне"

Всъщност, основата на този много известен и приятен сос е сосът "Бешамел", към когото добавяме жълтъци, кашкавал и готварска сметана или мляко. Този сос е извънредно вкусен и може да се ползва към всякакви печени или варени меса, задушени зеленчуци или салати.

ПРОДУКТИ:
30 г масло,
30 г брашно,
500 мл прясно мляко,
2 жълтъка,
100 г настърган грюйер, пармиджано или обикновен кашкавал,
на върха на ножа индийско орехче,
сол,
бял (черен) пипер

ПРИГОТВЯНЕ:
Маслото разтопяваме в подходящ съд и добавяме брашното.
Загряваме 1-2 мин, като разбъркваме. Сваляме съда от огъня и сипваме млякото като разбъркваме.
Връщаме на котлона и оставяме течността да заври на слаб огън, като продължаваме да разбиваме. Оставяме 3-4 мин., докато сосът се сгъсти. Сваляме от огъня, добавяме жълтъците и сиренето и разбъркваме добре. Посоляваме и поръсваме с бял пипер и индийско орехче.

САЛАТА ОТ КАЛМАРИ И ПУЕШКО ФИЛЕ С КИВИ И ГАРНИТУРА ОТ ПАТЛАДЖАНИ
(за пръв път измислям салата с гарнитура. Какво ли не прави щуротията...)

ПРОДУКТИ:
300 гр.почистени калмари,
200 гр.пуешко филе,
3 белтъка,
2 средни глави лук,
3 чушки Сиврия,
1 среден патладжан,
4 бр. киви, възможно най-зеленото и твърдо, което намерите,
1 скилидка чесън,
1 люта чушка,
2 с.л. олио,
1/2 ч.л. зехтин,
1/2 ч.л. захар,
сокът от 1 лимон,
настърганата кора от 1/2 лимон,
1 връзка магданоз,
сол, морска сол, бял и червен черен пипер на вкус и по целесъобразност.

ПРИГОТВЯНЕ:

Основни уреди - тенджера под налягане и тиган. За предпочитане тиганът да е с незалепващо покритие. И котлон, за предпочитане газов.
В тигана се пържи всичко без да се почиства, само се долива по малко мазнина, така ароматите от пърженето на предния продукт преминават като подправка при пърженето на следващите.
Предварително приготвяне на основните продукти:
В тенджерата под налягане, в присъствието на 2 л. вода (после от бульончето правим прекрасна супа...) изсипваме калмарите цели и пуешкото филе на тънки пържолки, 1 гл. лук на едри парчета, 1 ч.л. морска сол.
Варим от повишаване на налягането точно 5 мин. Оставяме ги в бульона до частичното му изстиване, след което ги изваждаме и отцеждаме добре.
Калмарите нарязваме на ивички, (а по-точно на пръстени с ширина 6-7 мм., срязани до лентичка и лентичката нарязана на три парченца), а пушкото филе - на жулиен.
Бульончето запазваме за супа тип "Рибена чорба".
Кивито обелваме и нарязваме на средни кубчета.
Правим дресинг от лимоновия сок и зехтина.
Една връзка магданоз нарязваме много на ситно.

КАЛМАРИТЕ И ПУЕШКОТО:
Белтъците разбиваме много леко с малко сол.
В загретия тиган сипваме няколко капки олио, изсипваме белтъците и пържим като омлет на среден огън докато побелеят.
Изваждаме ги и като поизстинат ги нарязваме на произволни парченца.
В тигана изсипваме 1/2 с.л. олио и го сгорещяваме добре, изобщо, месото и зеленчуците пържим на много висока температура за кратко време (поклонник съм на китайските технологии).
Изсипваме калмарите и пуешкото филе и пържим при непрекъснато разбъркване 1 мин., добавяме нарязаните белтъци, объркваме и сваляме от огъня.
Изваждаме, отцеждаме и поръсваме с малко едросмлян бял и червен пипер, но след като изстинат напълно.
Смесваме с кубчетата киви и настърганата лимонова кора и объркваме.

ГАРНИТУРАТА:
Патладжаните измиваме и нарязваме на кубчета около 2 на 2 см. или малко повече.
Чушките почистваме и нарязваме на средноедри парчета, но не на пръстени.
В тигана доливаме 1 1/2 с.л. олио и поставяме кубчетата патладжан и лютата чушка, нарязана на ивички да се пържат, разбъркваме няколко пъти и посоляваме.
Когато патладжаните се позапържат, т.е.,започват да поомекват, добавяме чушките и пържим още не повече от 2 мин. Целта е патладжаните да са напълно изпържени, а чушките частично, за да са хрупкави.
Добавяме скилидката чесън, нарязана наситно, не смачкана или счукана.
Изваждаме изпържените зеленчуци в отделен съд и поръсваме с няколко капки лимонов сок, не разбъркваме, за да не разтрошим омекналите вече патладжани.

КАНАПЕТО:
Втората глава лук почистваме и нарязваме на средно ситно, посоляваме и наръсваме с малко захар. Оставяме 5 мин. да престои, отцеждаме отделения сок и изстискваме. Объркваме с голямо количество нарязан (може и на по-едро) магданоз.

СЕРВИРАНЕТО:
Сервираме в чиния, в средата на която като канапе слагаме от лука, върху него поставяме от калмарите и пуешкото филе, поливаме обилно с дресинга и поръсваме с магданоз, а отстрани, в полукръг, слагаме достатъчно от гарнитурата.
Да ви е сладко!

Забележка: Сосовете Морне и Бешамел съм направил като активни линкове, чрез които директно можете до отидете в основните рецепти.

Трайно съхраняване на заготовка за салата от пресни зеленчуци

Моите идеи винаги са били леко шокиращи за повечето домакини и кулинари, но не се шокирайте и повярвайте - идеята е "отработена" вече повече от двадесетина години...


Когато има изобилие от пресни зеленчуци и се правят салати всеки ден, можете да си спестите много време и труд като си направите "заготовка" за цялата седмица.
Този "трик" използвам поне от 20 години безотказно и наистина страшно много пести време. 
Аз съм си принципно мързелив, като всеки уважаващ себе си мъж, но когато става въпрос за готвене (а това ми доставя интелектуално, емоционално и естетическо удоволствие), не мисля за загубеното време. 
Но повечето домакини цедят всяка секундичка, за да имат повече време за себе си. :)
Затова и уважавам дори секундата спестено време за тях. 

За какво става дума?

Измиваме и оставяме да се отцеди добре зеленчукът за салата ( кулинарният шут Ути демонстрира скоро една центрофуга за подсушаване на такъв зеленчук, но едва ли всеки може да си позволи подобен уред, макар че едва ли е чак толкова скъп, а просто мястото в една кухня винаги е крайно ограничено...). 
Говорим за количеството зеленчук, което преценяваме, че ще ни бъде необходимо за цялата седмица. 
Когато решим, че зеленчукът се е отцедил и подсушил достатъчно, го нарязваме (или накъсваме) според вкуса си - по-наедро или по-надребно. Всеки си има пристрастия... 
Правим си комбинацията от пресни зеленчуци ( без домати и краставици! ) и я объркваме в голям съд, например легенче. 
Така може да се съхрани в хладилник поне 2 дни в свежо състояние. Но ако искаме да издържи една седмица и повече, просто объркваме нарязаните зеленчуци с известно количество зехтин или олио (което предпочитате). Разбърквате много добре, за да се омазни равномерно. Това е и обяснението на идеята - финият филм от мазнина върху всяко листенце на салатата прекратява достъпа на въдух до салатата, а липсата на сол и ниската температура позволяват салатата да не увяхва (или да пуска сок) с дни наред.
Слагате в хладилник, като покривате с капак или стречфолио и всеки ден вземате количество, достатъчно за нуждите ви.
Като правите салатата, пренебрегвате факта, че сте сложили малко мазнина в началото и добавяте достатъчно количество мазнина, разбърквате и слагате киселина - различните видове оцет или лимонов сок. Посолявате и разбърквате със солта едва секунди преди сервиране на масата, даже по-точно - секунди преди консумиране на салатата.  Правилната поредност при овкусяване на всяка салата е:  омазняване, объркване, киселина, объркване, сол съвсем накрая и отново объркване. Тази поредност ви гарантира перфектно овкусена салата, която няма да плувне в сок след 5 мин.

Така, с малко труд, и то само веднъж, ще имате перфектно приготвена и свежа салата за  през цялата седмица. Че и повече, вие ще установите това сами...,

Не се страхувайте :)), моите идеи и рецепти винаги са били ясни, точни, коректни и най-вече, строго аргументирани. С което се гордея... :)

Идеи и съвети, които пестят много време

Не зная на кого ще бъде полезна тази идея, но все някой ще и се зарадва...
Много отдавна практикувам така наречената от мене "предварителна лека запръжка".
1. Това е леко запържване или по-скоро задушаване до изпаряване на излишния сок на ситно или по-едро нарязан лук в олио или зехтин, с добавяне съвсем накрая на лъжичка червен пипер и/или много малко лют пипер.
Разликата от класическата запръжка е, че не се пържи лукът до леко зачервяване, което прави запръжката по-здравословна и не по-малко вкусна.
А е "предварителна", защото винаги я правя съвсем в началото на готвенето, като база.
Така правя всичките си супи и манджи.
Установил съм, че ефектът е много по-добър, отколкото правене и слагане на запръжка в края на готвенето. Това е много остарял, консервативен и демодиран начин и точно от него се получават болки и киселини в стомаха.
По моя начин т.н. "запръжка" още съвсем в началото се вари с останалата манджа и се хомогенизира идеално, което допринася за прекрасен вкус, аромат и оцветяване.
Освен това, което е най-важното - този вид овкусяване с гаранция не предизвиква никакви отрицателни реакции при хора с някакви стомашни заболявания, за разлика от класическите запръжки.
2. Скоро реших, че мога да си спестя много труд ако направя по-голямо количество такава запръжка за запас.
Нарязах на Бьорнера 10 големи глави лук, добавих 25 с.л. зехтин или олио (тук и в рецептите си пиша почти винаги зехтин, защото готвя по принцип предимно със зехтин екстра върджин, но това съвсем не означава, че задължително трябва да е зехтин, по-скоро класиката си е олио) и много леко посолих с 1 ч.л. сол.
Оставих да се пържи на силен огън, но поради голямото количество отделен сок, това всъщност си беше варене в собствен сок.
Когато прецених, че се е изпарил достатъчно сокът, добавих 10 пълни ч.л. червен пипер и 1 ч.л. лют пипер.  
Количеството, което се получи, беше около 3/4 буркан от 800 мл. с винтов капак.
Ако не сте забелязали, пропорцията е - на 1 глава лук - 2,5 с.л. зехтин/олио и 1 ч.л. червен пипер и много малко лют червен пипер и сол.
 
Интересни ефекти:
1. След престояване на сместа в хладилника 1-2 дни установих, че лукът се е сгъстил и е станал на нещо като невероятно вкусен конфитюр и може да се консумира самостоятелно като лютеница.
2. Овкусената и ароматизирана мазнина може да се употребява в много по-малки количества с абсолютно същия успех.
3. Като много интересен и положителен ефект оценявам факта, че 1 ч.л. от овкусената и ароматизирана мазнина върши работата на 2,5 с.л. мазнина.
Ако не искате да ползвате (по диетични или здравословно-хигиенни съображения) мазнини, това е много елегантно решение, защото визуално имате чувството, че сте сложили много мазнина, а всъщност е съвсем нищожно количество.
Този ефект се получава от ярко оцветената с червен пипер мазнина, която се вижда много по-силно от другата мазнина, забелязва се и в минимални количества, още повече, че обикновено се намира на повърхността на яденето, а при супите е в микроскопичен повърхностен слой, но много силно видим поради яркочервения си цвят.
4. Друг ефект - бързина на готвенето и универсалност.
Понеже винаги имате подръка тази "запръжка", пестите много време от готвенето. И си спестявате един доста досаден и умирисващ процес.
Възможността да ползвате или от лука с малко мазнина, или само от мазнината (защото изплува на слой отгоре), при това толкова, колкото в момента прецените като нужно за даденото ястие, възможността да варирате в количеството мазнина прави тази запръжка едно много полезно и универсално помагало при готвенето. Да не говорим за възможността да се ползва лукът самостоятелно като лютеница или гарнитура...
5. Като недостатък преценявам, че не всички ястия "търпят" оцветена с червен пипер мазнина
Затова съм решил следващия път да направя две бъркала - едното с червен пипер (даже с повечко), а другото само лук, мазнина и сол. 
Мяркат ми се и варианти с добавяне на малки количества чубрица или джоджен (магданоз или копър), което ще даде още интересни варианти, но пък ще намали универсалността му.
Ще направя експеримент с оцветяване не с червен пипер, а с куркума (вместо шафран), с добавка на джинджифил и цедра - така ще се получи мазнина с яркожълт цвят и лимонен привкус и леко лют нюанс.

Като резюме - вече близо три месеца ползвам тази универсална запръжка и съм изключително доволен.
Пример за супербърза супа-  
Прибирам се изморен и вкиснат от работа и никак не ми се готви, а няма нищо за хапване.
Наливам в тенджерка 2 л. вода, оставям на котлона под капак да заври - 12 мин.
Добавям 1/2 супена лъжица от въпросната запръжка, заедно с мазнината, която си е в нея, т.е. съвсем малко. Добавям 1 равна с.л. от любимата си подправка Maggi - Вълшебен вкус - 10 зеленчука. Или 2 кубчета пилешки бульон.
Изваждам от фризера и добавям - малко пакетче зелен фасул, предварително почистен и нарязан на къси парченца, малко моркови, нарязани на Бьорнера на къси жулиени или на по-едри кубченца, малко карфиол и малко броколи, 1 малка зелчица брюкселско зеле, пакетче около 150 г. предварително мариновано и нарязано на кубчета пилешко филе, 2 с.л. ориз Басмати (такъв харесвам и ползвам, затова, няма никаква друга причина...)- не повече от 5 мин.
Завира отново за 5 мин. и ври на среден огън 8 мин.
Изключвам, добавям 10 г. много ситно нарязан пушен бекон, 1/2 ч.л. качествено масло "Президент" и 2 с.л. нарязан магданоз (пак от фризера, винаги имам...)- общо 2 мин.
Остава на котлона още 10 мин.
От студената вода до сготвената супа - 32 мин.
По съвсем същия начин може да се сготви и яхния.


Надявам се, че на някого ще се харесат тези идеи.

Чеснова или чесново-орехова майонеза


Почистваме, обелваме и нарязваме на парченца 3-4 едри глави чесън, счукваме ги в дървена гаванка в присъствието на 2 ч.л. сол.

*ДОБРА ИДЕЯ: Почистването и обелването на чесъна става много по-лесно, ако накиснем главите във хладка вода за няколко часа или една нощ.

Счукваме и стриваме чесъна докато стане на гладка кашичка.
Към нея постепенно по малко добавяме зехтин или олио и разбиваме.
Продължаваме, докато поема. Много лесно става на гъста майонеза.
Дотук с чесновата майонеза.
Тази процедура можете да изършите по бабешкия начин, както я правя и аз, защото ми е приятно да си играя, но можете да използвате и блендер или пасатор, защото количеството чесън е достатъчно голямо за целта. А и хомогенизирането с мазнината също ще стане лесно.
Докато чесънът е още само на кашичка със солта, в гаванката добавяме предварително настъргани на специална мелничка орехови ядки.
Разбиваме, докато получим чесново-ореховата майонеза. Трябва да е гъста.
Цялата тази операция може значително да се улесни, ако още в началото използваме чопър, блендер или пасатор. Тогава в съдчето можем просто да пуснем обелените скилидки чесън, заедно с орехите и солта, да разбиваме и постепенно да добавяме мазнината на малки порции.
Тази майонеза не е много трайна, не защото се разваля, а защото след десетина дни престой в хладилника губи от свежестта на аромата си и добива малко по-тежък чеснов дъх.
Затова е добре да си приготвим количество, което ще употребим за тези десетина дни.

*ВТОРА ИДЕЯ: Може да приготвите майонезата само с чесън, добре разбит със сол, като добавите толкова настъргани орехи, че да се получи чесново орехово тесто.
Тази смес не се нуждае от мазнина, защото орехите съдържат достатъчно и е доста по-трайна.

*Едно предупреждение:
Чесново-ореховата майонеза не бива да се пържи, вари или пече, както и да се влага в продукти, които тепърва ще минават термична обработка, защото чесънът добива доста тежък аромат. 
Не става и за мариноване на месо, което ще се пече на фурна или скара.
 
Чудесно става да се маринова месо, което ще се консумира сурово. Тогава може да се прибави съвсем малко количество чимен.
Употребата й е предимно за таратор, в комбинации с кисело мляко, за подправка на зеленчукови ястия от спанак, зелен фасул, броколи, карфиол, пролетни манджи от смесен зеленчук - спанак, зелен лук, лапад, киселец и навсякъде, където "носи" чесън.
Както казваше мой приятел "Само на сутляш не съм слагал, но не пречи да опитам...".

Всъщност, това може да се ползва с успех навсякъде, където може да се сложи чесън. Удобството е, че си играеш да го направиш веднъж, винаги го имаш под ръка, и винаги можеш да експериментираш като добавиш или към някаква салата, или към някаква манджа или супа.
Дори можеш да разбъркаш една кофичка кисело мляко и да добавиш от майонезата, като се съобразяваш най-вече със солта в нея и вече имаш готово ядене, подправка, дип или гарнитура - всичко е въпрос на изобретателност и комбинативност.
Затова и съм го направил и в двата му варианта - без орехи и с орехи, като имам предвид, че орехите не навсякъде ще бъдат съчетаеми с вкуса.
Искаше ми се да е универсална, но не може, заради промяната на аромата при термична обработка - това е най уязвимото място на чесъна.
Аз и досега не съм привърженик на италианската традиция да се пържи чесън. 
По моите разбирания, чесънът трябва да се употребява само в пресен вид, даже и изсушеният и гранулиран чесън не ми харесва, нищо че е удобен за ползване.