Как да хапнем крехък октопод или калмари

От октопода всички, освен живеещите в морските области, се плашат.
Стига се до твърде екзотични и странни методи за окрехкотяването му - например, да се бие по сто пъти в скалите (бетонов под, кухненски плот и т.н. твърди повърхности...), че и между биенията да се влачи по скалите или бетона... Вероятно, този метод има смисъл само тогава, когато става дума за октопод на скара.
А иначе, работата е проста:
1. Вари се на принципа "50 мин. за 1 кг." или, средноголям октопод се вари точно 40 мин.в много малко количество вода, примерно 200-300 мл. или 1 чаша, а като подправки можете да използвате няколко ситнонарязани скилидки чесън и стрък целина.
2. Ако искате малко по-гурмански вариант, можете да смесите чаша вода с чаша вино (аз предпочитам бяло), плюс чесън, плюс целина, плюс малко парченце хрян.
След тази обработка можете да го правите всичко, което ви дойде на ума - салата, паниране, леко запържване или просто така, натюр, с малко подходящ сос или просто горчица, която е по вкуса ви по сила и интензивност.

Описанието и рецептата за Аджика е осъвременено и допълнено

Ново относно темата "АДЖИКА".

Обновена и осъвременена рецепта за две чудесни салати от калмари

Осъвремених и прередактирах тази рецепта и я направих много по-удобна и полезна. Линковете към сосовете МОРНЕ и БЕШАМЕЛ направих активни и така можете директно да отидете в основните рецепти за двата соса.
ЛЮБО

Огретен от тиквички от еврейската кухня

Сега сезонът е такъв, че тиквичките са много евтини, затова:
АЛМОДРОТИ ДЕ КАЛАВАСИКАС

Радикално актуализирана, преработена и допълнена рецепта за паниране на калмари

Няколко начина за интересно и качествено приготвяне на калмари.
Паниране на калмари

Хрупкави панирани калмари

ПРОДУКТИ:

калмари –туби

пресносмлян бял пипер

пресноизцеден лимонов сок

сол

царевично брашно или царевичен грис

царевично нишесте

олио или зехтин - за пържене

ПРИГОТВЯНЕ:

  Най-напред почистете калмарите от хордата – тази прозрачна, прилична на пластмасова, пластинка във вътрешността на калмара, след това попарете тубите за 3-4 сек. с вряла вода, за да свалите по-лесно ципата върху тях.
Най-добре бланширайте тубите във вряща подсолена вода за не повече от 2,5 минути.( Внимавайте - повече от това време ще ги направи негодни за ядене - твърди и жилави... ). 

След като ги охладите, ги нарежете с остър нож на прилично широки пръстени (някъде около 1,5 - 2 см.), като имате предвид, че при пърженето леко се свиват.

Поставете пръстените в купа и ги мариновайте със сол, бял пипер и лимонов сок за поне половин час в хладилник, след което ги поставете в гевгир и им оставете време, за да се отцедят максимално добре.
Тук вече имате избор от четири варианта.
І-ви вариант.
Един килограм нарязани на пръстени калмари поръсете с 1,5 пакетче бакпулвер, объркайте и оставете да престоят така 1 час, без да почиствате от бакпулвера, оваляйте в смес от пшеничено и царевично брашно и изпържете до златисто (но не и повече!).
Ако нямате бакпулвер, вижте тук.
ІІ-ри вариант.
Загрейте по-голямо количество мазнина за пържене (поне един пръст), овалвайте всяко пръстенче в  сместа от царевично брашно и царевично нишесте (с добавянето на царевичното нишесте панировката става по-хрупкава), изтупвайте леко, за да няма голям слой панировка и изпържете до златисто. Извадете върху няколко слоя домакинска хартия, за да дръпне излишната мазнина докато са горещи.

За гарнитура изпържете в мазнината картофи или направете набързо чеснова майонеза, от която направете чеснов сос с кисело мляко.
ІІ-ри вариант. 
Потопете в разбити с малко сол и лъжичка горчица яйца пръстенчета, след това в сместа от царевично брашно и царевично нишесте и изпържете.
ІІІ-ти вариант. Потопете пръстенчетата в яйчената смес, после в брашняната смес, отново в яйчената, и накрая - в смес от натрошен  чипс и  едросмлени леко запечени тиквени семки, плюс леко натрошен несладък (диабетичен) корнфлейкс, малко царевично нишесте и малко сол.
  Всеки от тези варианти си има самостоятелна вкусова стойност.


УНИВЕРСАЛЕН ДРЕСИНГ ЗА ВСЯКАКЪВ ВИД МОРСКИ И РИБНИ ПРОДУКТИ  

- 150 мл. зехтин
- сокът от 2 лимона
- 1/2 вр. копър
- 3-4 скилидки чесън
- пресносмлян черен (бял, аз го предпочитам) пипер
- сол на вкус
Разбивате, докато зехтинът побелее.
Ако ви хареса, направете си по-голямо количество, налейте го в подходящо шишенце и дръжте в хладилника. Преди употреба разклащайте добре.

ЧЕСНОВ СОС ОТ ЧЕСНОВА МАЙОНЕЗА:

  Обелете и счукайте с малко сол в дървена гаванка 4-5 скилидки чесън до гладка кашичка. Накапвайте по малко мазнина и разбивайте, докато стане на гъста чеснова майонеза. Добавете ч.л.ситнонарязан пресен копър, сокът и настърганата кора от половин лимон,  и разбъркайте с ½ кофичка кисело мляко. Оставете в купичка на масата, за да може всеки да си топи в соса по вкус. Гъстотата и солеността на соса е изцяло по ваш вкус.

Пържени патладжани с подлучен доматен сос в стил "плакия"

ПРОДУКТИТЕ:
патладжани,
домати,
сол,
захар за доматения сос,
олио за пържене,
брашно за пърженето на патладжаните и сгъстяването на доматения сос,
чесън,
1 с.л. ситносмлени орехи,
кашкавал за поръсване

Предварително се извинявам, че не давам точен грамаж на продуктите, но при такъв тип рецепта това не е възможно принципно... Всичко зависи от тавичката, в която ще приготвяте яденето, затова давам само идеята за рецептата, а след първото готвене, вече вие ще си имате точната рецепта, стига да си направите труда да си запишете стриктно и поетапно грамажите на всички продукти.
ПАТЛАДЖАНИТЕ
Нарязвате патладжаните надлъжно,на около 5 мм.дебелина. Осолявате ги обилно и изчаквате да си пуснат соланиновата вода, което не е нужно при белите патладжани, те не горчат.
СЪВЕТ: Препоръчвам ви да ползвате сорт патладжани, които са тънки и дълги. Аз съм много доволен от един вид чисто бели патладжани.  Измивате ги след половин час и ги подсушавате с домакинска хартия.
В подходящ плосък съд си приготвяте брашното за овалване на патладжаните, съдът, в който ще пържите, и мазнината. Тук отварям една скоба - при пърженето сипвайте малко мазнина, след изпържването на едната страна, досипете още малко мазнина, така че патладжаните да не плуват в мазнина докато ги пържите. Така ще спестите много мазнина и патладжаните няма да са "трагично" мазни...
Изпържвате оваляните в брашно патладжани и ги изваждате в отделно съдче. Оставяте ги върху 2-3 слоя домакинска хартия, която да дръпне излишната мазнина.
ДОМАТЕНИЯТ СОС И ПОДЛУЧВАНЕТО
Настъргвате доматите, посолявате ги много умерено, добавяте предвиденото малко количество захар,  изсипвате ги в съда, в който сте пържили патладжаните като използвате мазнината, в която сте пържили. Ако е необходимо, добавяте малко мазнина. Започвате да изпарявате доматения сос на средна температура, като непрекъснато бъркате. Когато излишната течност се поизпари, сгъстявате с брашно, размито в малко хладка вода.
Счуквате няколко скилидки чесън с малко сол до гладка кашичка и биете като добавяте по малко мазнина до образуването на гъста чеснова майонеза (Тези, които посещават блога ми отдавна, знаят, че това е моя "патентована" идея, затова давам активен линк към основната рецепта Чеснова или чесново-орехова майонеза). Когато майонезата е готова, в нея добавяте 1 с.л. ситносмлени орехови ядки и отново разбивате. Изсипвате тази майонеза в леко поизстиналия доматен сос и разбърквате. Ако ви се нрави ароматът на босилек, добавяте 1 с.л. нарязан пресен босилек (или 1/2 ч.л. сушен), както и 1/2 вр. нарязан магданоз. Разбърквате соса с подправките.
СГЛОБЯВАНЕ НА ЯДЕНЕТО
В избраната от вас тавичка (аз предпочитам правоъгълна или квадратна, но това е въпрос изцяло на личен избор и налична готварска посуда...) започваме да подреждаме плътно един до друг изпържените патладжани, като започваме от външните страни на тавичката навътре, така, че по-голямата част от дължината на патладжана да остане провесена извън тавата. Като покрием изцяло дъното на тавата, изсипваме върху патладжаните готовия доматен сос и покриваме яденето с оставените извън тавата части от патладжаните.
Поръсваме обилно с настърган кашкавал и печем 15 мин. в предварително подгрята до 200 градуса фурна, по средата на фурната.
Изваждаме яденето от фурната и го оставяме добре да изстине (не съм конформист, но постните яденета определено са по-вкусни напълно изстинали, дори престояли на другия ден).
Сервираме на нарязано на парчета, като мусака.
Да ви е сладко! :))

"Сладостната тръпка на император Ли-У" :))

Праз, сини сливи, кайсии, стафиди, ориз, маслини.  Вариант + телешко (свинско) 

Яденето по принцип е постно, но може да бъде сготвено без каквито и да е проблеми с телешко или свинско месо.


ПРОДУКТИ: 
1 кг. праз
1 каф. чашка смлени домати
1 ч. ориз (аз предпочитам Басмати)
20 сушени сини сливи без костилки, заедно с 20 тъмни стафиди и 10 сушени кайсии
1 каф. ч. зехтин
1 с.л. подправка МАГИ-"Десет зеленчука" (2 ч.л. обикновена сол)
опционално 600 г. телешко от плешка
1 с.л. смлени орехи
1 с.л. коняк (бренди)
прясноизцеден сок от 1 лимон
Заб.: Ако решим яденето да бъде с месо,  нарязваме телешкото (свинското) на средни кубчета и го изпържваме на малки порции в 1 с.л. мазнина, на силна температура, с цел "запечатване".
От предишната вечер накисваме сините сливи, кайсиите и стафидите в малко вода с малка щипка сол и с.л. коняк (бренди), за да омекнат.
Забележка: Солта не е за осоляване, а за да спомогне за вътрешноклетъчния обмен и по-бързо и лесно да омекнат и поемат вода сушените плодове.
Нарязваме на ситно праза и го задушаваме в мазнината, докато омекне. Посоляваме с подправката, добавяме орехите и разбъркваме. Задушаваме без капак още 2-3 мин.
Добавяме сините сливи, кайсиите и стафидите, заедно с  месото към задушения и омекнал праз (ако искаме да бъде постно - вместо месото - 20 маслини), добавяме и доматите и задушаваме 5 мин.
Добавяме промития до светло ориз, разбъркваме внимателно и наливаме 3 ч. гореща вода. Задушаваме на среден огън 10 мин., поставяме кърпа или дебел слой домакинска хартия под капака, изключваме нагряването и оставяме така 20 мин.
Вариант - изсипваме всичко в тавичка и запичаме 15 мин. на фурна, предварително загрята до 150°.
Преди сервирането напръскваме всяка порция с по няколко капки прясноизцеден лимонов сок.

АКТУАЛИЗАЦИЯ

http://sapiens-as-gurucook.blogspot.com/2010/09/blog-post_6862.html

Актуализиране на "Пресносолна риба тип "Лакерда"" с добавянето на много интересна, проста и лесна рецепта за осоляване.

Аджика

Самата дума "аджика" е с абхазки произход и означава просто "сол". А що се отнася до продукта, за който сега ще говорим, то абхазците го наричат с името "апърпъл-джика", което означава "сол с червени люти чушки" или "аджиктцатца", тоест "сол, стрита с нещо". 
Независимо, че са съществували доста нейни разновидности, основата й е била една и съща: сол, червени люти чушки (сухи или пресни) и в по-голямата си част - чесън. 
Абхазката аджика е с червен, оранжев, кафяв или зелен цвят с оттенъци в зависимост от състава, където е можело да влизат различни количества подправки - пресни зелени или сушени и стрити на прах ароматни подправки. 
Аджиката с червен и оранжев цвят се е употребявала за стриване заедно с орехи или фастъци до получаването на орехово тесто, от което се е пресовало орехово-аджично масло, което се е наричало "арашЪ" и е било с червен или оранжев цвят. 
Това "арашъ" понякога е влизало в състава на ястията или се е употребявало за обработката на готвещи се или вече готови продукти - меса, птици, зеленчуци, яйца, пресни листни зеленчуци.
Употребявало се е и за украсяване на блюда, приготвени с орехи. 

Истинската аджика се прави на специален плосък камък - "ахакя" с кръгла или четириъгълна форма, който като правило, от твърде дългата употреба има вдлъбнатина, която се увеличава към центъра. 
Самото стриване става с чукало - неголям закръглено-продълговат камък, който се нарича "апхнъга". 
Стриването става като с дясната ръка се хваща камъка а с лявата се натиска отгоре и така се стрива върху долния камък. 
По този начин и на тези камъни се е стривала не само аджиката, но и орехи, сушени кестени, лешници и други подобни ядки. 
Аджиката, приготвена по този начин, има много фина консистенция, подобна на краве масло, затова шеговито я наричат "абхазкото масло". Нито един абхазец не може да си представи масата и изобщо, каквато и да е храна без аджика. 


АПЪРПЪЛ-ДЖИКА (класическата абхазка червена люта аджика) 
================================================================= 
Апърпъл-джиката е люта, ароматна пастообразна маса от сушени или пресни червени люти чушки, чесън, ароматни подправки (сухи или свежи), орехи и сол. 
Сухите люти червени чушки се почистват от дръжките и семенната част, поставят се в емайлиран съд, заливат се с топла вода, притискат се дъсчица с тежест отгоре и престояват така за 3-4 часа. 
След това се отлива водата, и чушките, заедно с всички подправки, се стриват върху специален камък с каменно чукало до получаването на еднородна пластична маса с приятен аромат. 

Съставки: 
500 г. пресни червени люти чушки 
1 едра глава чесън 
15 г. кориандър семена 
10 г. копър 
10 г. босилек 
10 г. чубрица ( босилекът и чубрицата е най-добре да бъдат сушени - доста по-ароматни са )
сол и орехи на вкус. 

В последно време лютите чушки и подправките се смилат на месомелачка. 
Това се отразява отрицателно на вкусовите качества на аджиката. 
Преди всичко, няма същия аромат. 
В процеса на стриване върху камъка, чесънът и ароматните подправки (особено техните семена) отделят етерични масла, които придават на аджиката особен аромат и самата маса при това става с еднородна консистенция. 
За да се запази пластичността на масата, желателно е да се добавят 50-60 г. орехи, тъй като ореховото масло запазва пластичността на аджиката, подобрява вкусовите й качества и помага за продължителното съхранение на аджиката. 
Готовата аджика най-добре се съхранява в стъклен съд с плътно затварящ се капак. 


АДЖИКА ПО ЛЕСЕН НАЧИН 
============================ 
2,5 кг. домати 
1 кг. ябълки (антоновки) 
1 кг. моркови 
1 кг. червени капии 
1 чаша захар 
1 чаша олио 
3 червени люти чушки 
200 г. стрит чесън 
сол 
Доматите, морковите и капиите се смилат на месомелачка с решетка със ситни дупки и се варят 1 час. 
След варенето се добавят захарта, олиото, лютите чушки, чесънът и солта. 
Люти чушки могат да се добавят допълнително според вкуса - повече или по-малко. 


АДЖИКА ПО КИЕВСКИ 
======================= 
5 кг. зрели домати 
1 кг. червени капии 
1 кг. ябълки (колкото по-кисели, толкова по-добре) 
1 кг. моркови 
2 с.л. сол 
200 г. захар 
400 г. олио 
2 с.л. ситносмлян лют пипер (чили) 
Доматите се обелват и заедно с другите зеленчуци се смилат на месомелачка. 
Добавят се останалите съставки и се вари от 2 до 5 часа на бавен огън до необходимата консистенция. 
Насипва се гореща в бурканчета и се затваря се с капачки. 
Не се стерилизира. 


АДЖИКА "СПОМЕН"
===================== 
Продукти: 
300 г. люти червени чушки 
20 скилидки чесън 
1 ч.л. чимен 
1 с.л. нарязани изсушени домати 
1 с.л. уцко-сунели* 
1 с.л. хмели-сунели* 
1 с.л. смлян кориандър (семена) 
1 с.л. сушен босилек 
1 чаша сол 
Всичко се смила на месомелачка. Лютите чушки се мият, почистват от дръжките, без да се маха семенната част. 
На практика се получава аджика-концентрат. 
За да се приготви нормална аджика, този концентрат се разрежда с доматено пюре примерно 1:5. 
В готовата аджика може да се добавят и ситно нарязани или счукани орехи. 

* Подправките уцко-сунели и хмели-сунели са готови грузински смеси от ароматни подправки. Уцко-сунели на практика е познатият ни чимен стрит със сол.


Забележка: Преведено много съвестно от различни руски източници с добавки и коментари от мен.

ЕДНО ВАЖНО ДОПЪЛНЕНИЕ
Мой приятел от Бургас ми писа имейл, за да ме помоли за някои съвети относно аджиката. Мисля, че отговорът ми е доста информативен за всички, които биха се поинтересували от темата "Аджика" изобщо.
Ето този отговор:
Здравей!

Късно видях, че си ми писал, затова извинявай за закъснелия отговор...

Просто съм шокиран, че някъде, в който и да е град е възможно да липсва лют пипер...

Както и да е, ти вече си се снабдил.

Колкото до кориандъра, особено зеления, още повече пресния, със сигурност ще те разочаровам като ти кажа, че е на едно от първите места в списъка с подправки, които не понасям...

Те не са много, в сравнение с тези, които ползвам и понасям, но все пак, има и такива.

На първо място е анасон, анатол и подобни като аромат, на второ място е зеленият кориандър, не семената, и на трето място е чубрицата, макар, че нея понякога (с прискърбие в душата :))...) я ползвам.

Всъщност, за мене аджиката има стойност единствено като люта подправка, а не като "силноароматна", защото тя просто не е такава.

Основното в моята аджика са ръчностиритите на паста огненочервени люти чушки (понякога предпочитам зелените и правя зелена аджика...), предварително попарени, за да им се махнат люспите. Но това е безумен и безкрайно неприятен труд, нещо подобно на стърженето на ситно ренде на корен хрян...

Но, в т.н. "оригинална" рецепта за аджика (в кавички, защото просто такава не съществува. Причината е, че всеки кавказки народ, всяка околия, градче, селце или махала си имат собствена "супероригинална рецепта", предавана от поколение на поколение) на първо място е сместа от ароматни подправки "хмели-сунели" като 3 об.части, на второ място е просто червен пипер - 2 об.части, на трето място 1 об.част стрит чесън, 1 част от любимия ти зелен кориандър,(който, повярвай ми, може най-спокойно да се замени със стрити семена кориандър...), 1 об. част копър или стрито копърово семе и сол на вкус. 

Плюс загадъчната добавка "гарни", която се използва само когато се готви с аджика, като допълнение, и която представлява букетче, завито в марля,съдържащо стрък магданоз, стрък мащерка, две карамфилчета, няколко зърна черен пипер и 1 зърно бахар, леко спукано, парченце праз и малко корен целина или малко парче стрък целина. 

Всъщност, тук можеш да видиш състава на аджиката, която харесвам, но не и технологията, по която я приготвям...

Аджика красная грузинская

http://pamadur.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=2060:adjika-krasnaya-gruzinskaya-&catid=38:2009-07-02-12-46-56&Itemid=46

Но, след всичко изказано дотук, трябва да ти кажа и твърдото си мнение, но леко афористично :)) - 1. Според мен и френските парфюмери, не бива да се смесват повече от три аромата на едно място... 2. Френските суперкулинари твърдят, че употребата на много подправки в едно ястие единствено показва безсилието на начинаещия и бездарен готвач... 3. Като пример, винаги съм давал детската ни възраст и водните боички - винаги се е стигало до желанието да направиш чудо като смесиш всички цветове, но, уви, винаги се получава една мътна и сивкавокафеникава на цвят течност...

По моето скромно мнение, лютата съставка, плюс чесъна като аромат, плюс сместа хмели-сунели, плюс фамозното уцхо-сунели, което си е чист чимен, са съставките на универсалната аджика. Но това е само като суперуниверсална подправка, колкото за такава, която се ползва единствено за пиле "тапака", е достатъчно лютата съставка, чесънът и чименът, така че, ако послушаш съветът ми, просто си направи такава аджика, само и единствено за печене на пиле тапака и ще бъдеш доволен, вероятно и благодарен за съвета ми...

Поздрави, Любо :))

Салата "СУМО"

Изпържваме 1 кг. картофи на средноедри кубчета. Слагаме ги в голяма купа.
В малко мазнина изпържваме леко 6-8 филийки бекон, филе или по-нормален салам ( изобщо, проявете въображение, имате в хладилника разни "остатъци", нали?).
След изпържването всичко се нарязва на хапки .
В същата мазнина изпържваме 8-9 печени чушки, нарязани на едри парчета. След като се позапържат, добавяме 3 средни глави лук, нарязани на едри кубчета и 1 и 1/2 връзка пресен лук или 4-5 средни глави стар, но воден лук, т.н "каба". Посоляваме и задушаваме не повече от 5-6 мин. под капак. Със стария лук - повече време.
Добавяме един стрък чесън на ситно или скилидка стар чесън, счукан с малко сол, 1 с.л.ябълков оцет, (може всякакъв, но аз ползвам само ябълков (произвеждам си го :) ), 1 ч.л. сос Уорчестър или соев сос, малко черен или бял пипер.
Внимание: Соевият сос е доста солен, а белият пипер е доста по-лют от черния.
Сместа трябва да бъде сочна, а не препържена.
Добавяме 4 яйца,  без да ги разбиваме предварително и ги оставяме, докато белтъкът започне да се стяга и побелява. След това внимателно ги разбъркваме, така че яйцата да станат "на парцали", което е удивително вкусно.
Съвсем накрая добавяме малка щипка пресен или ( според сезона ) сух джоджен, може и магданоз.
Изпържените картофи, още топли, осоляваме леко, поръсваме с малко сладък и малко лют червен пипер и объркваме.
Към тях добавяме нарязаните хапки месо, сместа от чушките и яйцата и една суп.лъж. масло или маргарин, по вкус.
Всичко добре се обърква и сладко-сладко се хапва.
Време за приготвяне - около 30 мин.
Пропорциите и вида на продуктите могат да се променят според сезона и вкуса.
Ако направите и една огромна зелена салата, направо ще се пукнете от вкусно ядене, приготвено за 30-40 мин.

САРМА-ПЪРЖОЛА В ЗЕЛЕВ ЛИСТ НА ФУРНА

НОВОГОДИШНА ЗАПЕЧЕНА МАРИНОВАНА САРМА-ПЪРЖОЛА

Реших да се изненадам този път сам за Новата година...:))

И експериментът стана толкова удачен, че с най-голяма гордост ви го представям за одобрение. Наистина, за пръв път ям свинско месо толкова невероятно крехко...

ПРОДУКТИ:

6 вратни пържоли с кокал (обичам да глозгам кокалче...)

6 големи листа кисело зеле

1 кг. нарязано кисело зеле

2 с.л. червен пипер

малка щипка лют червен пипер

3 ч.л. ситно смлян черен пипер

1/2 ч.ч. олио (зехтин)

2 скилидки чесън

От  голяма кисела зелка отделяме  6 от най-големите горни листа. От по-вътрешната част нарязваме около 1 кг. от киселото зеле.

Вратните пържоли ги мариноваме за 24 часа (е, ако сте на зор, може и много по-малко...:)) ) по следния начин: 

Правим си смес-паста от следните съставки:  1 с.л. червен пипер, 1 ч.л. ситносмлян черен пипер,  смлян с 2 зърна бахар, много ситно счукани скилидките чесън и 2 с.л. олио. С тази паста намазваме равномерно всяка пържола от двете страни и ги подреждаме плътно една върху друга и една до друга на две купчинки по три в кутия с капак. Оставяме ги на ниска температура в хладилника (или на балкона :)) ).

Зелевите листа подготвяме, като поизрязваме дебелата жила, за да не ни пречи при завиването.

ЗАБЕЛЕЖКА: по всички канони, би трябвало леко да "запечатам" вратните пържоли преди да ги готвя, но ако ги бях запечатал както бяха мариновани с чесъна, от него щеше да се появи тежък аромат на запържен чесън, който не понасям... Затова предпочетох да не ги запечатвам, за да запазя невероятно финия нюанс от чесъна. И определено не сбърках... Което съветвам и вас. Но, ако принципно не понасяте чесън, тогава можете да запечатате за по 1 мин. на страна всяка пържола. Това само ще се отрази положително на вкуса на ястието.

След мариноването остъргваме мариноващата паста, тя вече си е свършила работата и не ни е нужна.

Върху голяма дъска или направо върху кухненския плот или масата (е, така или иначе ще изпоцапате всичко и ще миете после...) разгъваме големия зелев лист, намазваме го добре с олио и поръсваме с малко черен пипер и повечко червен, подреждаме резенчета кисела краставичка, и върху всичко това поставяме маринованата пържола. Върху нея отново подреждаме резенчета кисела краставичка и завиваме листа като сарма.

На дъното на тавата поръсваме малко олио и го размазваме върху цялото дъно.

Поставяме всяка завита пържола надлъжно на тавата, така, че ги подреждаме на две групички по три плътно прилепени сарми-пържоли.

Нарязаното зеле овкусяваме като го поръсваме с 1 с.л. червен пипер, чаша зелев сок и 1/2 чаша , и объркваме добре.

Върху така подредените пържоли  разпределяме  нарязаното и овкусено зеле.

Печем 2 часа  по средата на фурната, на 180 градуса, като нагревателят отгоре е на 2-ра степен (от 4), а долният нагревател е на 3-та степен.

След около час печене поглеждаме, разбъркваме нарязаното зеле, за да се позапече равномерно, и ако има нужда, доливаме още малко зелев сок.

След изтичането на двата часа, изваждаме тавата и отстраняваме запеченото нарязано зеле, като оголваме сармите, за да се запечат и те добре.

Превключваме на 3 отгоре и на 2 отдолу и печем по още 20 мин. от  горната и долната страна, след което изваждаме тавата и  отново ги покриваме с нарязаното зеле.

Моят съвет е да сервирате сармите върху канапе от картофено пюре гарнирани, разбира се, със запеченото нарязано кисело зеле.

Да ви е вкусно!

Разбира се, хубавото червено вино е  по подразбиране...

А аз ви обещавам невероятно кулинарно удоволствие.:))