Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

9 септември 2010 г.

Пиле с ориз

Продукти:
1 пиле,
1 ч.чаша ориз,
1 глава лук,
1 каф.чашка олио,
1 пилешко бульонче,
1/2 вр. магданоз,
черен пипер и сол на вкус.

За варианта "По мексикански" и още:
1/2 ч.л.
2 домата,
2 чушки Сиврия,
1 люта чушка.


Пилето се измива се добре, нарязва се на порции, подсушава се и се осолява леко.
В тенджерка се изсипва 1 каф. чашка олио, загрява се добре и се изпържва месото до леко зачервяване.
Месото се изважда и в мазнината се слага 1 глава лук, нарязан наситно, посолява се.
Когато лукът леко поомекне, се изсипва оризът, който предварително трябва да е промит в няколко води и добре отцеден и по възможност подсушен.
Оризът се пържи, докато лукът започне да става златист.
Изсипват се 3 ч.чаши вода и се добавя едно пилешко бульонче.
Оставя се да заври. Когато заври, огънят се намалява до слаб и така се вари 5 мин.
Пилешкото месо се подрежда в тавичка, поръсва се с черен пипер и около него се изсипва оризът.
Пече се при температура 180°С, по средата на фурната, с нагряване отгоре и отдолу.
Пече се докато оризът попие водата. Или, примерно, 20 мин.
След изваждане от фурната се наръсва с половин връзка пресен магданоз.
Така се прави пиле с бял ориз.
А за да стане "Ориз по мексикански", след запържването на ориза и преди слагането на водата, може да се добави 1/2 ч.л. червен пипер, 2 домата, обелени и нарязани на ситни кубчета, 1-2 зелени чушки тип Сиврия (с тънки люспи), в реда, в който ги описвам.
За да е пълна картината, не е лошо да се добави и една предварително препърлена и нарязана люта чушчица. ;))
Успех!

Каварма от два вида месо в омлет, със сос от киви

ПРОДУКТИ:

300 г. свинско бонфиле
300 г. пилешко филе
2 гл. кромид лук
1 лимон
сокът от един лимон
60 г. краве масло
2 с.л. олио
черен пипер и сол на вкус
4 белтъка
1 с.л. брашно
половин чаша бял пелин
1 ч.л. червен пипер
лют червен пипер на вкус
2 бр. киви

ЗА ОМЛЕТА:

8 с.л. брашно
4 жълтъка
100 г. настърган кашкавал
200 мл. прясно мляко
1 л. вода
1 ч.л. сол

ЗА СОСА:

1 бр. киви
сокът от 1 лимон


Нарязваме двата вида месо на къси тънки жулиени. Поставяме ги в два отделни съда. Поръсваме ги с по половин ч.л. лимонов сок, разбъркваме и оставяме да престоят половин час.
В уок (или подходящ тиган) загряваме маслото и олиото.
В добре загрятата мазнина изпържваме до зачервяване свинското месо при непрекъснато разбъркване. Добавяме и пилешкото месо и пържим още 2 мин.
Посоляваме и поръсваме с черен пипер.
Изваждаме месото и го отцеждаме много добре. В същата мазнина запържваме нарязания на ситно кромид лук като леко посоляваме.
Поръсваме с 1 ч.л. червен пипер и съвсем малко лют червен пипер.
Връщаме месото при лука и разбъркваме. Поръсваме месото с 1 пълна с.л. брашно, разбъркваме и "гасим" със 150 мл. бял пелин (или пък разбъркваме брашното с пелина и го изсипваме в тигана).
Задушаваме под капак като разбъркваме от време на време.
След като сосът се сгъсти достатъчно, добавяме посолените и небрежно разбити белтъци. Оставяме на среден огън за 2 мин. като внимателно разбъркваме, така че белтъците да станат "на парцали". Сваляме от огъня, добавяме 2 бр. обелени и нарязани на едри кубчета киви.
Сместа за омлетите забъркваме, като смесваме брашното с жълтъците и постепенно разреждаме с прясното мляко. Доразреждаме с вода, докато се получи смес с гъстотата на рядка боза. При необходимост добавяме или брашно, или вода докато се получи необходимата гъстота. Посоляваме и добавяме настъргания кашкавал.
В широк тиган от тази смес изпържваме 4 големи омлета - палачинки, като след всяка добавяме по малко масло.
В блендер или с пасатор разбиваме едно обелено киви със сокът от един лимон.
Разделяме кавармата приблизително на четири и по средата на всяка палачинка поставяме по една четвъртинка от кавармата.
Загъваме крайщата на палачинката като плик.
Около и върху палачинката поливаме по малко от соса.

Ефектни руладини от пилешко филе и телешка кайма

Постарах се да направя рецептата едновременно много здравословна и много вкусна.
Целта на рецептата беше да се запази сочността и нежният вкус на бялото пилешко месо, което, както е известно, изисква съвсем малко термична обработка.
Май се получи, но това вие ще кажете.

ПРОДУКТИ:

800 г. пилешко филе (две двойни филета) или бонфиле
800 г. чиста телешка кайма (количеството е много приблизително...)
40 г. краве масло
6 с.л. зехтин
2 гл. лук
4 яйца
4 скилидки чесън
40 г. печени бадеми
2 зърна бахар
20 зърна черен пипер
малка щипка лют пипер
галета (при необходимост)
1/2 ч.л. нишесте (за предпочитане оризово, ако има възможност за избор)
100 г. пресни печурки
100 г. кашкавал

Преди всичко, мариноваме пилешкото филе или бонфиле в следния разтвор за мариноване:
1 с.л. сол в 1 л. вода, леко спукани 2 зърна бахар и 20 зърна черен пипер, добре счукани 4 скилидки чесън.
В тази маринада месото престоява минимум 1 час и максимум 3 часа. Това зависи изцяло от големината на парчетата месо - бонфилетата престояват не повече от час.
Докато чакаме, се заемаме с приготвянето на каймата. Отделяме белтъците от жълтъците от яйцата.
В каймата добавяме четирите жълтъка, сол, черен пипер на вкус, малко лют пипер и две с.л. зехтин. Гъбите, кашкавалът и лукът смиламе в блендер или с пасатор и добавяме към каймата.
Измесваме добре каймата и я оставяме в хладилника докато приготвим месото.
След престоя си в маринадата, месото се измива и подсушава добре.
В тиган (за предпочитане тефлонов) разтопяваме маслото и добавяме 4 с.л. зехтин. Оставяме смесената мазнина да се загрее много добре и като обръщаме често, запечатваме месото равномерно.
Месото се пържи не повече от 10-15 сек. на страна, докато леко побелее. Общото запечатване не трябва да трае повече от 2 мин. при непрекъснато обръщане.
Така запечатаното месо изваждаме и поставяме върху домакинска хартия, за да се отцеди мазнината и да поизстине.
Докато изстива, разбиваме белтъците с много малко сол и 1/2 ч.л. нишесте.
Бадемите счукваме или смиламе по-наедро.
От поизстиналите вече филета отрязваме по-тънката третина, за да остане горната, равномерна по диаметър, част. Разбира се, ако ползваме бонфилета - "всяко за всяко".
Оформените парчета филе овалваме най-напред в белтъците, а след това в едросмлените бадеми. Така процедираме с всички парчета месо, независимо от големината им.
От готовото кайма откъсваме подходящо парче и го разточваме на не много дебела "палачинка", в която завиваме едно парче месо, като се стараем да загънем и крайщата, за да се херметизира и предотврати евентуалното изтичане на сок.
В този си вид т.н. руладини вече са готови и могат да бъдат печени на открита скара, на грил-тиган, печени на фурна, в тавичка, на дъното на която сме поставили малко масло и малко вода или да бъдат оваляни в галета и пържени в малко мазнина в тиган. Всичко зависи от вашият вкус.
Аз ги пекох на грил-тиган, докато каймата доби приятно запечен вид.
Филето, запечатано в този вид руладини остана невероятно сочно и много приятно на вкус.
Въпреки многогодишното ми пристрастие към пилешкото бяло месо по хигиенни съображения, досега не бях вкусвал толкова вкусно бяло месо.
Кашкавалът и гъбите в телешката кайма придадоха невероятен вкус на "обвивката".
Гарнирайте с гъсто картофено пюре, поръсено с настърган кашкавал и ситно нарязан магданоз.
За пръв път досега, моята гурме-оценка за моя рецепта е 6 по шестобалната система.
Независимо от "прекалено обстоятелственото" обяснение, рецептата става относително бързо, ако не броим времето за мариноване.

Домати с ориз - просто деликатес...

Продукти:  

1 и 1/2 чаши ориз (аз предпочитам Басмати-дългозърнест или Ризон)
5 и 1/2 чаши вода
10 дребни узрели домата
3 средни глави лук
60 г. качествено краве масло
3 с.л. зехтин
1 ч.л. кафява захар (или топинг "Карамел")
1 с.л. подправка на MAGGI - "Вълшебен вкус - 10 зеленчука" (или 1/2 с.л. сол)
2 пресни люти чушки
1/2 ч.л. прясносмлян бял пипер
на върха на ножа индийско орехче

Приготвяне:
Загряваме фурната до 120 градуса.
В тавичката, в която ще готвим яденето сипваме 1 с.л. зехтин и с него намазваме дъното.
Нарязваме двете глави лук напречно на тънки кръгчета и с тях покриваме дъното.
Върху лука разпределяме половинките домати със срязаната част нагоре.
Разтваряме захарта (или 5-6 капки от топинга) в 1-2 ч.л. топла вода и капваме буквално по капка върху всеки домат.
Оставяме тавата във фурната за 1 час. (Всъщност, правим лук и домати "конфи"...)
През това време нарязваме останалата глава лук на ситни кубчета и започваме да го пържим в сместа от маслото и останалите 2 с.л. зехтин.
Пържим на среден огън докато лукът леко порозовее или започне да лепне по дъното.
Сваляме от огъня.
Изваждаме тавата и с лъжичка поливаме с по малко от мазнината всеки домат.
Връщаме във фурната.
В останалата мазнина и лука изсипваме затоплената вода, в която сме разтворили подправката Маги (или солта), белия пипер, индийското орехче и лютите чушки, начукани на пюре с малко сол (зимно време се справяте според ситуацията - домати от консерва и сух лют червен пипер...).
Добавяме ориза и оставяме под похлупак.
Когато изтече определеното време, изваждаме тавата и изсипваме в нея водата с ориза, като внимаваме да не попадат зрънца от ориза върху доматите. Ако трябва, избутваме зрънцата от доматите.  Целта е да не останат отгоре и да се запекат, без да могат да поемат от водата...
Подреждаме равномерно доматите и връщаме тавата във фурната.
Допичаме още 15 мин. на същата температура или до поемането на всичката вода, което става бързо, защото оризът предварително леко е набъбнал от водата.
Не е задължително, но любителите на зелените подправки могат да поръсят върху доматите по малко ситно нарязан магданоз с чисто козметична цел. Самата рецепта не го изисква като вкус или аромат.
Въпреки традиционните за моите рецепти пространни обяснения :), рецептата става лесно и приятно, като най-дългото време е запичането на доматите с лука, защото това става на сравнително ниска температура.
Рецептата е с невероятен вкус и е напълно гастрономска.
Интересно е, че не търпи никаква салата или допълнително месо като добавка.
Единствено "носи" с удоволствие леко подсолен айран.

Много вкусно прясно зеле по специална рецепта

Най-напред нарязваме 1,5 - 1,8 кг. зеле на средни парчета.
В тенджерата, в която ще готвим зелето, наливаме 3-4 с.л. олио, загряваме го добре, сваляме от котлона и след 30 сек. изсипваме една препълнена ч.л. червен пипер. Разбъркваме веднага и наливаме половин литър вода.
Поставяме отново тенджерата на огъня, изчакваме водата да заври и на части изсипваме зелето, като между всяка част посоляваме по малко, добавяме 4-5 зърна бахар, леко спукани, разбъркваме, за да се разпредели мазнината с червения пипер и изчакваме зелето да омекне леко и поспадне. По желание, можем да добавим малко лют червен пипер или 2-3 пресни люти чушки.
Всичко това се върши на силен огън и под капак, за да може от образувалата се пара зелето по-бързо да омекне. Когато това стане, добавяме още чаша вода, намаляваме огъня и варим още 20 мин.
През това време разбъркваме няколко пъти, като внимаваме да не разтрошим лютите чушки.
След като зелето е почти готово, добавяме 2-3 с.л.домати, нарязани на кубчета или същото количество домати от буркан.
Варим още 15 мин. на отворен капак, за да се изпари излишната течност.
Сокът, който се образува е много вкусен, затова аз не се старая да го изпарявам напълно.
Тези, които обичат по-гъсто зеле, могат да го запекат на фурна за 15-20 мин., но когото зелето още не е напълно увряло.
Баба ми казваше "Зелето обича повечко мазнинка...", така че, ако искате зелето (прясно или кисело) да стане много вкусно и ако количеството мазнина не ви притеснява, дайте му достатъчно "мазнинка".
Ако се чудите какво толкова и е особеното на тази рецепта - ами, леко запържената мазнина, заедно с прекрасния аромат на леко запържения червен пипер, заедно с интересния аромат на бахара. Като цяло, това придава особено приятен вкус и аромат на ястието.
Тази рецепта съм я правил и с нарязано на едри кубчета пушено пуешко филе - става фантастично!
Пуешкото филе отделя при варенето някаква желатиноподобна съставка, която леко желира цялото ядене след като изстине и това го прави особено интересно като вкус и аромат.

МНЕНИЕ: Страхотно се получи това зеле! Именно бахарът придаде този леко нетипичен, но много приятен вкус. Направих го малко по-пикантно (равни количества червен и лют червен пипер плюс чушлето), защото съпругът ми предпочита пикантно. И тъй като беше за гарнитура на печени пилешки бутчета, вместо сол и вода, добавих просто бульона от варенето на бутчетата (имаше доста сол, тъй като ползвах пилешки бульон на кубче). Пекох зелето и бутчета заедно само на грила на минифурната за 25 мин. Резултатът беше превъзходен и за двете.
Мерси за идеята, gotin! Усмивка

Агнешко, запечено със спанак на фурна

1 1/2 кг. агнешко от плешката или бутчето,
1 кг. спанак,
1 глава стар лук,
5 вр. пресен лук,
1 вр. киселец,
1 вр. лапад (може и без него, но пък с него става по-вкусно),
1 вр. пресен джоджен (е, без него не може...),
1 вр. магданоз,
1/2 ч.чаша ориз,
сол,
черен пипер,
60 гр. краве масло,
4 с.л. олио.

Нарязваме месото на подходящи порции и го сваряваме за 15 мин.в 1 1/2 л. леко подсолена вода.
След това го прехвърляме в подходяща тавичка, поливаме го с 2 с.л. олио, добавяме и 1 ч.чаша от бульона и хвърляме тавичката, завита с фолио, за 30 минути в загрятата предварително до 150°С фурна, по средата на фурната.
През това време запретваме ръкави и се захващаме с една доволно досадна дейност - измиваме и почистваме спанака.
Нарязваме го на едро. Към него добавяме нарязания пресен лук и всички зелени подправки, и те нарязани, разбира се.
След това нарязваме на ситно и главата стар лук, нея я изсипваме в тенджера, в която сме подгряли останалите 2 с.л. олио.
Задушаваме леко посоления лук за 6-7 минути, след което при него изсипваме ориза, промит, докато пусне чиста вода.
Задушаваме и ориза, докато лукът започне да порозовява.
Изсипваме нарязаните зеленчуци, наливаме 2 чаши от бульона и разбъркваме.
Посоляваме с 1/2 ч.л. сол и черния пипер и оставяме на слаб огън, под капак, да се задушава всичко за 15 минути.
Време е да се извади месото от фурната.
Изваждаме го, махаме фолиото, изваждаме месото в съд, изсипваме зеленчуците с ориза в тавичката, подреждаме месото отгоре, поливаме го с разтопеното масло и връщаме тавичката в горещата фурна до запичане на месото.
Когато месото "хване тен", а това обикновено става след двадесетина минути, изваждаме тавичката и оставяме яденето за 15 мин. да си поеме топлината.

През това време правим голяма купа зелена салата, наливаме по чаша студена бира и сервираме яденето в предварително подгрети чинии.
Гарнираме с клонче магданоз или няколко листенца пресен джоджен.

Агнешки кебап върху пюре от патладжани

ПРОДУКТИ:
600 г. агнешко от плешка
100 г. лапад
100 г. спанак
1 вр. пресен лук
половин вр. магданоз
1 с.л. пресен или сух джоджен
1 зрънце пресен или сух пелин
1 ч.л. сол
четвърт чаена лъжичка черен пипер
120 г. краве масло
4 яйца

ЗА ПОДЛОЖКАТА:
4 средни патладжана
50 г. орехови ядки
1 с.л. тъмен оцет балсамико
2 скилидки чесън

ЗА ГАРНИРАНЕТО:
4 резенчета обелен лимон
клонка пресен магданоз
4 резенчета обелено киви


Месото нарязваме на средни парчета, приблизително колкото кибритена кутийка.
Парчетата поставяме в купа, поръсваме със солта, черния пипер, нарязаните на ситно джоджен и магданоз, нарязаните на едро спанак, лапад и зелен лук, добавяме и зрънцето пелин.
Поливаме с разтопеното и леко запържено масло и добре разбъркваме всичко.
Приготвяме си 4 парчета плътна амбалажна хартия или хартия за печене с размери 25 на 25 см., както и 4 парчета алуминиево фолио с размери малко по-големи от тези на хартията.
В средата на парчето хартия поставяме една четвърт от месото със зеленчуците и загъваме крайщата като плик.
Поставяме този плик върху алуминиевото фолио и отново загръщаме крайщата като плик, като добре притискаме крайщата.
Печем в тавичка с малко вода около 45 мин. при 200 градуса, по средата на фурната.
За патладжаненото пюре печем патладжаните в тавичка, като предварително ги надупчваме на няколко места, за да изтече и се изпари по-лесно излишният сок.
Когато омекнат добре ги изваждаме в съд с капак , посоляваме и оставяме да поизстинат под лек наклон. Обелваме, нарязваме на едри парчета и отново поставяме в съд под наклон, за да се отцеди максимално сокът от тях.
Отцедените патладжани, заедно с ореховите ядки и чесъна прехвърляме в съдчето на блендера, добавяме и балсамовия оцет. Пасираме всичко до гладко пюре.
Яйцата забулваме, като от ниско ги изсипваме в два-три пръста вряща вода, подсолена с 1 ч.л. сол и подкиселена с 1 с.л. оцет (за предпочитане ябълков). Изваждаме ги, когато белтъкът побелее добре. Жълтъците трябва да бъдат почти съвсем рохки.  
Сервираме, като в чинията оформяме подложка от патладжаненото пюре, върху него изсипваме съдържанието на едно от пакетчетата.
Върху месото поставяме по едно забулено яйце, а върху пюрето гарнираме с кубчета обелен и нарязан лимон и кубчета киви.
Запържваме 60 г. качествено краве масло до зачервяване и докато спре да пуска пяна и с него поливаме внимателно върху порцията месо и забуленото яйце.

GOTIN начин за готвене на зелен фасул-яхния

Продукти:
1 кг. зелен фасул, от онзи, широкия, жълтия (pls, кажете как се казва, че да не се излагам повече...),
4 с.л. олио (зехтин),
1 голяма глава лук,
1 пълна ч.л. червен пипер,
4-5 скилидки чесън,
2 средни домата,
1/4 вр. магданоз,
1 с.л. брашно,
150 гр. сирене,
2 яйца или 2 жълтъка.

Приготвяне:
Най-напред се подготвят продуктите, за да ни е по-лесно и бързо готвенето.
Зеленият фасул се измива и почиства от крайщата с ножче.
Аз от много дълго време съм възприел да чупя на ръка зелен фасул и гъби, така че, начупваме зеления фасул...
Почистваме и нарязваме на ситно главата лук.
Бланшираме и обелваме доматите и ги нарязваме на ситни кубчета, настъргваме или пасираме.
Яйцата (по-добре само жълтъците...) разбиваме с брашното.
Сиренето намачкваме с вилица, колкото да се разтроши и добавяме към яйцата.
Чесънът смачквме с пресичка за чесън или счукваме с щипка сол в дървена гаванка (така, де, "класика в жанра"...).
В тенджерата, в която ще се готви, изсипваме олиото и го загряваме.
Добавяме нарязания на ситно лук и посоляваме с 1/2 ч.л. сол.
Пържим, докато стане леко златист.
Сваляме замалко от огъня и изсипваме лъжичката червен пипер, разбъркваме бързо и веднага изсипваме доматите, разбъркваме и доливаме 1/2 ч.чаша вода.
Добавяме и почистения зелен фасул, объркваме, добавяме още вода, така че почти да стигне нивото на зеления фасул и оставяме да заври.
Намаляваме огъня и оставяме ястието да къкри на слаб огън до пълното му сваряване.
5 минути преди да го свалим от огъня, го застройваме с приготвената застройка, като сипваме в нея на няколко пъти по малко сок от яхнията (може заедно с парченца зелен фасул), разбъркваме, за да се темперира и връщаме обратно в тенджерата, като бъркаме внимателно, но енергично, за да не се пресече яйцето (ако ползвате само жълтък, опасността е минимална).
Добавяме чесъна и ситно нарязания магданоз, разбъркваме няколко пъти за авторитет, но "с чувство за мярка и отговорност", за да не направим "каша от зелен фасул", и сваляме от огъня. Само две са яденетата в българската кухня, които изискват след свалянето от огъня да се капнат по няколко капки оцет, за да станат значително по-вкусни - това са лещата и зеленият фасул.
Оставяме яденето да изстине напълно.
Яхнията се поднася студена, като преди поднасянето, допълнително поръсваме със ситно нарязан магданоз. 
Добри подправки за такава яхния са: разбито кисело мляко със счукан с малко сол чесън и една идея ситно нарязан копър, или само със счукан с малко сол чесън, разбъркан с оцет.
Забележка: Трябва да внимаваме при употребата на сол по време на готвенето, за да не пресолим яденето, след като добавим застройката, която е с доста голямо количество сирене.

И още малко по темата:
Че то какво сложно има в зеления фасул, яхнията е най-доброто.:))
Няма някаква сложна рецепта, просто има правила - зеленият фасул никога не се бърка, а само леко се притиска отгоре, т.е. потупва се , обикновено с решетеста лъжица или се раздрусва, като пресните картофи. Почти накрая на варенето се слагат доматите. Аз винаги заедно с доматите добавям и 5-6-7-8 необелени скилидки чесън, с разчет да се варят най-много 8-10 мин. Приел съм практиката да слагам необелени скилидките, защото така става по-вкусно, според мене. При ядене, чесънът от скилидката просто се изсмуква от нея и е едно допълнително удоволствие. 
Накрая може да направите запръжка от ситно нарязан лук, олио, червен пипер, абе, класическата си българска запръжка, плюс около 1 с.л. предварително препечено на сух тиган брашно (най-добре е да се напънете някога и да си направите по-голямо количество и да си го затворите в бурканче с херметична капачка, неоценимо удобство при готвенето е!). Но може да направите и т.н. от мене "предварителна запръжка" , като в началото, преди да сложите зеления фасул в тенджерата, да запържете в основното количество мазнина ситнонарязан лук, да сложите червения пипер да се жарне и да замирише на хубаво и веднага да налеете чаша вода. После е ясно - зеленият фасул, вода, ври,ври, домати,чесън, малко ври, сваляме, изстива, ядем със задължителното кисело мляко, което за кеф и разнообразие може да бъде подлучено със счукан чесън. 
А, щях да забравя, преди да свалите от огъня - огромно ( най-обичам...) количество ситно нарязан магданоз, поне една връзка.
Ми, това е, какво толкова сложно...:))
Разбира се има и по-сложни рецепти, като зелен фасул плакия, но май обикновената яхния си е най-вкусна.
Не съм вегетарианец в общоприетия смисъл на думата, но твърде отдавна съм на мнението, че нищо по-вкусно не може да има от едно добре сготвено постно ястие. То с месо и баба знае... И най-некадърната готвачка, като позапържи малко месце и му бухне разни добавки, било то картофи, било ориз или някакъв зеленчук, винаги ще заджурка уж вкусна манджа, всички ще ахкат и ще охкат, и тя ще получи незаслужено самочувствието на добра готвачка.
А я да я видя как ще сготви абсолютно постно... И то да е по-вкусно от ядене с месо? 
А може...  
Ама не всеки го може... :))  
"Елементарно, Уотсън..." ( Е, да, ама, за да ти е "елементарно" елементарното, трябва да си най-малкото Шерлок Холмс...).

ОРИЗ - технология за правилното му готвене и хубави рецепти

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРАВИЛНОТО ГОТВЕНЕ НА ОРИЗ
Едно от трудните неща в готвенето е правенето на хубав ориз. Твърде много сортове и разновидности има, технологии, също.
Един от майсторските изпити за майстори-готвачи във Франция задължително е приготвянето на ориз.
Всъщност, хванеш ли му веднъж чалъма, вече става супер лесно.

Аз, лично, познавам около осем вида ориз добре и поне още 4-5 повърхностно.
Видовете ориз са страшно много и всеки един от тях си има особености - различно поемане на вода и набъбване, както и време на варене до пълна готовност.
Някои искат 2 обемни части вода, други- до 5. Някои искат от 3 до 5 мин. варене, други - до 20 мин.
Някои се разкашкват, каквото и да ги правиш (японците умират за такива сортове...), а при други зрънцата се "броят" и не се слепват.
Запържването на ориза изобщо не е панацея и придава доста неприятен тежък привкус.
Първо - оризът ( всички видове паста, както и всички видове бобови растения ) обича ниска температура, за да поеме водата около себе си.
Второ - в присъствие на повече мазнина става по-вкусен.
Трето - обикновено поема около 2 1/2 пъти повече течност от обема си. Т.е., нормалната пропорция за нормален сорт ориз е почти винаги 1:2,5 или на една обемна част ориз се пада две и половина обемни части течност.
По-популярна пропорция е 1:3, може би заради кръглата цифра. Все пак, всичко зависи и от качеството на отделния сорт ориз. Има сортове, които поемат до 5 пъти вода спрямо обема си. На всеки пакет с ориз обикновено са описани, макар и малко приблизително, важните за готвенето му данни - количеството вода за единица обем и времето за сваряване.
Четвърто - най-добрата технология за готвене на ориз е готвенето на пара.

МАЛКО СЪВЕТИ
Първи съвет: Принципно, оризът се мие докато пусне чиста вода, за да се отмие нишестето по повърхността на зърната, което е част от обработката на ориза и транспортирането му, а нишестето играе ролята на лепило или желатин.
Втори съвет: Най-добрият ефект се постига, когато знаете предварително точно в колко вода ще варите ориза и за колко минути - просто няма универсална рецепта за това.
Трети съвет: Най-добрият ориз се получава единствено когато се пуска във вряща подсолена вода.
Четвърто: Няма измислен по-добър начин за варене на ориз от варенето му на пара.

И обещаните хубави рецепти...

ОРИЗ ПИЛАФ
1 ч.чаша ориз, 2 1/2 чаши вода, сол, 150 гр.масло.
Водата с маслото и солта завира. Добавя се изчистеният и измит ориз, завира отново, намалява се огъня и ври на слаб огън под капак около 20 мин. Когато започнат да се образуват шупли, се изключва котлонът. Оризът престоява така под капак 15 мин., след което се поставя кърпа или няколко пласта домакинска хартия под капака и се оставя оризът да поеме цялата течност спокойно.
Към този ориз могат да се добавят или предварително задушени зеленчуци в масло, или запържено месо, или стафиди, или от всичко по малко.
ЗАБЕЛЕЖКА: Не се подвеждайте по кратката рецепта - този ориз е най-добрият, който някога изобщо съм готвил и опитвал.
Тази рецепта е автентична арменска рецепта, подарена ми от приятелка арменка.



Една изключително интересна рецепта...

ОРИЗ ПО ВИЕТНАМСКИ
Оризът се залива с вряла подсолена вода 1:2.
Вари се 5 мин. на силен огън. След това се слага обелена глава лук и се вари на тих огън до изпаряване на водата. Съдът се маха от огъня, захлупва се добре, увива се плътно с хартия (вестник) и кърпа (може и хавлиена) и се оставя да престои така 15-на мин. После се подправя с масло и инд. орехче. Пропорции - според готвача.

Когато готвите ориз в гювеч под капак просто спазвайте всички тези правила - течността да е между 1:2 до 1:3,5, оризът да се поставя във вряща течност с повечко мазнина, да ври 5 мин. на силен огън (това правило важи и за пастата, но в никакъв случай за бобовите, при тях още отначало се започва с много ниска температура), след това 15 мин. на много слаб огън, под капак, след това при изключено нагряване, на температурата на загрятата фурна се оставя 15 мин. бавно и спокойно да поеме течността около себе си.

Нашенският начин да се прави ориз с пържене "до стъклено" никога не ми е харесвал, но съм го правил няколко пъти. Най-добър ориз съм правил по гореописания начин без никакво пържене.

ИСТИНСКИ ПИЛАФ
1 чаша ориз, 100 гр. прясно масло, чер пипер и сол.
Кипвате 1 литър вода и заливате с част от нея изчистения ориз за 15-20 мин. След това разтопявате в тенджерка с по-дебело дъно маслото и добавяте добре изцедения от вода ориз. Пържите на силен огън и постоянно бъркате с дървена лъжица 5 мин. Изсипвате 3 чаши топла вода, намалявате котлона на най-ниска степен, разбърквате за последен път и затваряте плътно с капак. След 20-25 мин. е готов.
Оризът става много бял и пръхкав.
За разнообразие понякога можете да добавите в готовия пилаф задушени гъби (манатарки).


Една прекрасна рецепта за пилаф от моя непрежалим приятел Един (Кихот) 

Пилаф, (плов, палов, палау) (рецептите се различават в различните страни) се прави по един доста по-сложен начин. При оригиналната рецепта се използва съд с обло дъно. Месото, нарязано на кубчета, обикновено овнешко, се запържва във добре загрята (накалена) мазнина. Добавя нарязан лук (понякога на кръгчета, понякога -- ситно), а по-късно -- и моркови, нарязани на сламки, сол и пипер и всичко се задушава. Всичко това да остане на пластове. Добавя се внимателно гореща вода или бульон така, че да не се размесят съставките и се поставя оризът в нея, подравнява се и се оставя да ври със затворен капак. Като поеме оризът всичката вода, се прави в средата вдлъбнатина и се добавят 1-2 с.л. гореща вода. Оризът по традиция често се оцветява с шафран и се използва за подправка кимион. При някои способи, оризът, след като поеме водата, се събира в средата на купчина и се задушава допълнително още известно време. Преди сервиране пилафът се размесва или се обръща на обратно така, че да остане месото отгоре.
И СЪВСЕМ НАКРАЯ:
Няколко линка, от които можете да научите още малко относно ориза и приготовлението му:
http://www.forlove.com.ua/node/382
http://www.woman.ru/home/culinary/thread/969183/
http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-2913/
http://club.passion.ru/viewtopic.php?t=38697
http://ltalk.ru/lady/51-705-kak-pravil-no-svarit-ris-read.shtml




Пилешко филе - важни съвети за правилното му печене на скара

Малко обяснение за неопитните. Един вид - опит за обобщаваща технология...

Пилешкото филе (или "бяло месо". Ако проявите интерес, ще ви обясня защо е бяло при земните птици и защо на летящите птици "бялото месо" са бутчетата...) е много особено месо за приготвяне. 

Ако не се спазят няколко много прости правила за приготвянето му, става сухо, "тричаво" и затова много кулинари  и домакини не го обичат.
За да се получи нежно, фино и сочно месо се изисква специален подход.
1. Пилешкото филе изисква много кратка термична обработка, от порядъка на минута или две, според дебелината и обема на парчето. След това вече става сухо и тричаво. От състоянието на полусурово до състоянието на тричаво времето е половин (!) минута. Разбира се, тук играе роля и силата на нагряването, така че може да е и по-малко от половин минута!
2. Много желателно е да се маринова предварително. Също толкова желателно е маринатата да съдържа някаква лека киселина, най-добре от цитрусови плодове, но не е изключено и млечна киселина, от айран, например.
3. За да се ускори мариноването и за да се намали обемът на месото с цел по-бързото и равномерно изпичане (изпържване), е необходимо месото да се начука равномерно до дебелина 0,5 - 0,7 см.
Така мариноването става за около половин час, а печенето - за минута-две от всяка страна.
4. За да се съхрани влагата при печенето на филето, в маринатата задължително трябва да присъства и зехтин или олио.
5. Ако трябва да се пекат повече парчета месо, за да не изсъхват вече изпечените и да са сочни към сервирането им, е необходимо да вземете мерки вече изпечените да се покриват с нещо, примерно в съд с капак.