Вечеря на свещи с тунец :)

Името "туна" или "тон" се отнася за няколко океански вида риби от семейство Скумриеви риби. Повечето видове са от рода Тунци. Подобно на далечните си братовчеди скумриите и някои видове риба туна могат да навлизат в сладководни води. Рибата тон е една от най-бързоплуващите риби в океана, засечени са екземпляри, движещи се с 77 км./час! За такава бързина се иска много мощна мускулатура. Притежанието на такава у тунците е причина диетолозите да ги наричат "плуващ протеин" и "морско месо" (до 25% от теглото!). Може да се изненадате от това, но някои видове туна всъщност са топлокръвни животни. Освен това месото на много от видовете риба тон е червено, а не бяло като на другите риби. Цветът му се дължи на наличието на това, че то съдържа миоглобин - молекула, която разнася кислород в мускулите на бозайниците. Веднага следва да направим заключението, че протеините, които се съдържат в месото на тези представители на туните са с биологична стойност и аминокиселинен профил близък до типичните диетични меса: пуешко, пилешко, телешко и др. Това прави рибата тон достоен техен конкурент, когато стане дума за фитнесдиета. 

Източник: Риба Тон http://www.bb-team.org/articles/1683/#ixzz15NXf362t


Доста хора и досега не са съвсем наясно какво е все пак това - туна, тон, тунец.
По външна форма си е баш риба, а по съдържание пък - изобщо не отстъпва на месото.
Едра и много бърза риба, може би точно по тази причина, месото на тунеца е пълно с протеини и е с изключително благороден вкус.
У нас е разпространено наименованието "тон", но това е само част от многобройното семейство на тунцовите риби, затова, когато споменавам тунец, това означава и туна, и тон, наименование, с което сме свикнали повече.
Лошото е, че у нас най-често свързваме името на тази риба с консервите тон, а не с прясното месо на тази невероятна риба.
Но търговците вече се ориентират според търсенето и в моловете, както и в по-големите магазини, отдавна може да се намери и прясно месо от различни видове по-деликатесни и екзотични за нас риби.
Месото на тунеца (туна, тон) наистина е истинско съкровище. В него има такова количество фосфор и витамини, че водещите университети в САЩ - Бъркли и Харвард, въведоха това ястие като задължително в менюто на студентите си по време на сесия и в храненето на научните сътрудници, решаващи научни проблеми с държавна важност.
"Тунецът е храна за мозъка" твърдят водещите диетолози на САЩ.
Редовната употреба на месото от риба тон благоприятно влияе на организма, защото в него се съдържа на едно място и едновременно и голямо количество вит.D, и мастните киселини Омега-3, и селен, при оптималното съотношение на натрии и калий.
Тунецът е една от малкото риби, която не губи полезните си качества при консервиране, затова има и тази огромна популярност сред потребителите във вид на различни видове консерви.
Французите наричат месото на тунеца "морско телешко" не само поради изключително малкото мазнини в него, но и заради липсата на характерния вкус на рибено месо.

Стек от риба тон с пикантен зелен сос "Чимичури"
Една идея за романтична вечеря на свещи (ако не бяха, пусто, двете скилидки чесън...:)) Ама нищо, нали и двамата ще сте яли от пикантния лют сос...:).

ПРОДУКТИ:
2 стека от тон (по 180-200 г. всеки)
1 ч.л. зехтин
сол
черен пипер

За пикантно-лютия сос:
2 скилидки чесън
2 червени люти чушки
връзка магданоз
1 с.л. зехтин
сол

За гарнитурата:
2 червени чушки
1 голям домат
глава лук
1 ч.л. зехтин
сол

Измиваме стековете и ги подсушаваме с кухненска салфетка. Леко ги посоляваме и поръсваме с едросмлян черен пипер, поръсваме с малко зехтин.
Почистваме лютите чушки като премахваме семенната част и белите вътрешни преградки.
Правим краткия вариант на сос Чимичури като смиламе в блендер магданоза, чесъна и нарязаните люти чушки  в присъствието на  супена лъжица зехтин.
Доматите, чушките и лука режем на парченца.
Започваме най-важната процедура - стековете.
Тук възможностите са две - или пържене на тиган с нищожно количество зехтин, или печене на грил-тиган, също намазани с малко зехтин. Начинът си изберете вие.
Целта, обаче, е една и съща - запичане по около 1 мин. от всяка страна (ако стековете са по-тънки от 1,5 см. и това е много!), всъщност, докато побелее месото и се постегне отгоре. Отвътре, обаче, месото  задължително трябва да остане розово, т.е., едва-едва докосното от температурата.
Изваждаме стековете и ги поставяме в подгрети чинии за сервиране и веднага ги намазваме на ивички с пикантния сос.
В съда, в който сме пекли или запържили месото добавяме 1 ч.л. зехтин, изсипваме нарязаните зеленчуци и ги запържваме буквално 2 (две) минути на силен огън, като ги бъркаме непрекъснато.
Веднага ги разпределяме като гарнитура при месото.
Сервираме с бутилка сухо червено вино или розе-сек.
* Тунецът по вкус много прилича на телешко месо, затова и към него са много подходящи сухите червени вина, а не бели, като към риба.