Студена лятна спаначена супа в стил "Фюжън"

Тази супа е една от кулинарните ми гордости... :)
Скоро реших да префасонирам и модифицирам една стара моя рецепта, за да стане от разядка, вид "лятна студена супа".
Какво се получи?
Вълшебство...
Което най-успешно може да конкурира и гаспачото, и любимата ми доматена супа, и още по-любимия ми таратор, както и всяка друга студена лятна супа.
( Връщам си думите за таратора... Много си ми е любим... )

СТУДЕНА ЛЯТНА СПАНАЧЕНА СУПА В СТИЛ "ФЮЖЪН"

ПРОДУКТИ:

1/2 кг. спанак

2 големи глави кромид лук

1 гл. чесън

100 г. орехови ядки

3-4 с.л. олио, зехтин или смес от двете

2 ч.л. червен пипер

1/2 ч.л. ситен лют пипер

1 ч.л. сол

1 ч.л. силен винен оцет

Лукът почистваме и нарязваме на възможно по-ситно.
Загряваме мазнината и на среден огън изпържваме до златисто лука.
Сваляме от огъня изчакваме 15 сек., добавяме червения пипер и разбъркваме бързо.
Наливаме 1/2 л. вода, оставяме да заври и добавяме добре измития и нарязан спанак и лютия червен пипер.
Оставяме да ври на среден огън и пристъпваме към най-пикантната част от рецептата.
Ако имате блендер става най-лесно и бързо. Ако нямате, има хаванчета и гаванки. И аз си имам, и си ги ползвам наред с блендера.
Да предположим, че нямате блендер (все още...).
Най-напред много добре счукваме обелените скилидки чесън в присъствието на лъжичката сол.
След това по малко добавяме от ореховите ядки и чрез счукване и стриване ги довеждаме до състоянието на гладка паста, която ще ни служи едновременно за пикантна подправка и за застройка.
Разреждаме с лъжичката оцет.
Спанакът варим поне 1/2 ч. и сваляме от огъня.
Докато е още гореща супата, в нея изсипваме подправко-застройката и разбъркваме добре.
Супата от спанак, с плуващ отгоре слой червена мазнина, по вълшебен начин се превръща от прозрачна в бяла, плътна и невероятно ухаеща...
Оставяте да изстине и най-добре да престои една нощ в хладилника.
Консумирате студена.

Страхотна диетична кремсупа от картофи, тиквички и спанак

ПРОДУКТИ:

около 500 г. обелени тиквички

800 г. обелени картофи

100 г.почистен, измит и попарен спанак

50 г. заквасена сметана 20%  (или 1 с.л. зехтин екстра върджин)

18 г. сол

смлян бял пипер на вкус

1/2 вр. магданоз

1/2 вр. копър

Нарязваме на кубчета картофите и тиквичките.
Нарязваме на ситно магданоза и спанака.
Варим до сваряването на картофите във вода, която да покрива с два пръста зеленчуците.
Добавяме нарязания магданоз.
Пасираме.
Добавяме солта и белия пипер.
Оставяме 10 мин. да поизстине и добавяме сметаната.
Разбъркваме и добавяме ситно нарязания копър.
Вместо сметана, след сваляне на супата от огъня, можете да добавите  1 с.л. суров зехтин екстра върджин, така супата ще стане изключително диетична и здравословна, но вкусът ще бъде по-различен.
Имайте предвид и двата варианта, пробвайте ги и преценете кой от двата повече ще ви хареса.
Всъщност, това са две съвсем различни супи по аромат.

Сос "Терияки"

Сосът "Терияки" прави и най-твърдото месо да се топи в устата. Особено ако от двете му страни се направят по няколко диагонални разреза на дълбочина до половин сантиметър и се понабоде достатъчно с вилицата.
Самото название "терияки" произлиза от две японски думи "тери" (блести) и "яки" (пържа). Това не е просто сос, а по-скоро особена технология за приготвяне на храната, когато месо, риба или зеленчуци предварително се мариноват, а след това се пържат или се пекат на скара. Ястието става много вкусно и в буквалният псмисъл на думата блести, все едно че е покрито с лак.

Основата на терияки е сладкото оризово вино мюрин, то "лакира" ястието и му придава особено привлекателен аромат. При това доста силен, затова твърде често мюрин се използва при приготовлението на рибни ястия.Преди 400 години това питие все още се е считало за алкохолна напитка, но постепенно започнали да го правят все по-гъсто и сладко и започнали да го употребяват само за кулинарни цели. Мюрин се получава при ферментацията на пропарен ориз, оризови дрожди и японски джин.
За класическия сос терияки са нужни по 6 с.л. светъл соев сос и сладко оризово вино Мюрин, 2 с.л. захар, 1 с.л. смлян джинджифил. Екзотичното сладко вино Мюрин може да се замени със саке и захар в съотношение 3:1 или, в краен случай със сух вермут или някакво сладко десертно вино. Смесете всичко в малка тенджерка, оставете на тих огън за 2-3 минути, охладете, налейте в бутилка и съхранявайте в хладилника.
В рецептите за терияки традиционните японские съставки твърде често се заменят с различни съчетаниями на сокове, плодове, мед, оцет. Така например се приготвя бифтек терияки по европейски. За целта ще ни трябват по 2 с.л. лимонов сок и соев сос, 1 с.л мед, 1 с.л. сусамово масло и нарязан на тънки филийки чесън. Залейте месото с маринатата и го оставете за 1 час при стайна температура, като периодически го обръщате, или го оставете за 10-12 часа в хладилника. Преди печенето почистете месото от филийките чесън и попийте маринатата със салфетка, но не го мийте. Печете на скара по 5-6 минут от всяка страна като периодически го намазвате с останалата марината. Преди сервирането нарежете бифтеците на тънки филийки, като държите ножа под малък ъгъл.



"Терияки" е сос, направен от соя, оризово вино, захар и подправки, но "Терияки" се нарича и печено, мариновано в соев сос и вино и поднесено с терияки сос.

Рецепта 1

1 скилидка чесън

2 с.л. соев сос

1 с.л. вода

1 ч.л. кафява захар

2 ч.л. сок от лимон (истински)

2 ч.л. олио (соево или каквото има)

1/8 ч.л. млян пипер

Рецепта 2

4 с.л. соев сос

4 с.л. херес /шери (въпрос на транскрипция) 

6 с.л. тъмна меласа

1 с.л. слънчогледово олио

1 скилидка чесън

2 ч.л. млян джинджифил

малко нарязан зелен лук
Чесънът се смачква с преса и се смесва с останалите съставки. Това е.

А, ето и:

БЪРЗ ВАРИАНТ НА  МАРИНАТА ТЕРИЯКИ

За приготвянето на марината Терияки се смесват:

1 скилидка счукан чесън,

2 с.л. светъл соев сос,

6 с.л. вода,

1 с.л. кафява захар,

1/2 с.л. лимонов сок,

1 с.л. зехтин,

1 ч.л. червен пипер.

Относно соленето при готвене

"Как и кога да солим?
  Изобщо, как да дозираме солта при готвене?"

Задаваш един изключително мъдър въпрос...
За такива въпроси, при разговори по радиото и телевизията, обикновено водещият казва: "Много ви благодаря за този въпрос!".
Отговорът не е категоричен в никоя посока.
Различните ястия се солят по най-различно време, но в повечето случаи се предпочита това да става по средата на готвенето или към края.
Точна рецепта затова няма, защото всичко зависи от самото ястие, от съставките му, затова и няма универсална рецепта за соленето, а се процедира конкретно за всяко ядене. 

При печене на скара има две напълно противоположни "школи" едната съветва в никакъв случай да не се соли скарата преди печене, а съвсем в края на печенето, а другата - да се осолява чрез мариноване по различни начини преди печенето.

Аз съм привърженик и на двете школи, зависи от месото и замисления от мене начин на приготвяне.

* При предварителното осоляване, вътреклетъчните сокове се отделят след осоляването или този процес се стимулира силно в момента на печенето. Затова такива пържоли, особено по-тънки и начукани, е  твърде възможно да станат като подметка...

Когато пържолата, по-дебела, не е осолявана и в маринатата, с която е маринована няма и грам сол, както и стриктното спазване на принципа - "запечатване" на силен огън за кратко време (това може да стане предварително на тефлонов тиган за по минута от двве страни), печенето на много силна скара и честото обръщане, всичките сокове остават в самата пържола и това е наслада за всеки гастроном.

Между нас казано, печенето на скара е вид изкуство, учи се и се овладява. 

Не се гордейте, че сте "самоуки", опитайте да се научите...
 
* Например, боб се соли 10-15 мин. преди да го свалиш от огъня, но преди да сложиш доматите.
 
* Ако в супата, която ще готвиш се слага предварително задушен в мазнината лук и/или моркови, част от солта се слага, когато задушаваш лука и/или морковите, а останалата част се слага към средата на варенето.
 

*Просто универсална рецепта няма, а има правила и съвети за всяко отделно ядене.
За бегъл пример ще ти дам зелената салата - ако нарежеш салатата както си му е редът (или я накъсаш, както е модерно сега...) и сложиш солта най-напред, а след това другите подправки, бъди сигурна, че до 10 мин. салатата ти ще плува в сок.
Но ако постъпиш малко по-интелигентно - ако най-напред сложиш на салатата олиото или зехтина, объркаш я добре, така че да се омазни добре, след това добавиш оцета или лимоновия сок, пак разбъркаш и накрая сложиш солта, то бъди сигурна, че такава салата ще пусне съвсем мъничко сок и ще бъде свежа часове.
Аз практикувам това правило от много години, дори го "изнудвам" да ми върши работа за по-дълго време...
Значи, правя в малко легенче голямо количество зелена салата, но я обърквам само с мазнината и лимонов сок. Прехвърлям я в огромна купа с някакъв капак и я слагам в хладилника.
Когато ми се наложи, вземам само това, количество, което ще се изяде и го подправям със солта. Така имам зелена салата поне за 4-5 дни без да се занимавам всеки ден с миене, почистване и рязане на ситно...
 Какво ли не прави мързелът...:))

Мохито (MOJITO)

(Рецептата е взета от неизвестен източник в Интернет)|

Лекият, освежаващ коктейл “Мохито” (Mojito) (ром, лимонов сок, лед и кубинска разновидност на ментата herba bueno) се ражда в Куба в средата на 18 век. Историите са различни, но според Pepin Argamasilla, историк на Bacardi Global Brands, аналогична напитка от лайм(зелен лимон), захар, мента и aguardiente(ликьор от захарната тръстика, подобен на ром) е създадена от сър Франсис Дрейк (Francis Drake). Тя става популярна в средата на 16-ти, когато Дрейк използва Куба за своя база.

През 1862 година Don Facundo Bacardi Masso създава Bacardi, светъл ром, който заменя aguardiente в напитката. Наричат я Mojito ( идва от африканската дума mojo - магия, mojito -"магийка, малка магия") и така се появява познатият ни коктейл.

През 1934 година семейство Arechabala от Хавана започва производството на ром с марката Havana Club.

В съвременните варианти на кубинския “Мохито” ромът задължително трябва да бъде от Антилските острови. Някои считат, че “Мохито” без Havana Club – не е истински, други предпочитат Bacardi (до 1960 година произвеждан в Куба, а след национализацията в Пуерто-Рико), трети използват хаитянския Barbancourt, ямайския Captain Morgan или барбадоския Mount Gay.

Разнообразни са и добавките към основната напитка ( горещият “Мохито”, например се приготвя с липов мед). Говори се, че Фидел Кастро обича “Мохито” с ментов ликьор, а за Хемингуей барманите приготвяли специална разновидност на “Мохито” - Double Papa, в която количеството на рома се увеличавало двойно.

ПРОДУКТИ:

50 мл светъл ром (BACARDI Carta Blanca light-dry или Havana club)

12 листенца мента

сок 1/2 лайм (зелен лимон)

2 капки Angostura bitter

15 мл захарен сироп

газирана вода

ПРИГОТВЯНЕ:
Във висока чаша (highball) разтрийте ментата със сока от зеления лимон и захарния сироп. Добавете 2-3 капки Angostura bitter, напълнете чашата с натрошен лед. Добавете рома и допълнете със газирана вода. Разбъркайте внимателно. Украсете с листенце мента или резенче зелен лимон.