Ичен пипер

 Тази изключително оригинална рецепта от Смядово, която получих по имейла. Така е, да не си мислите, че в Смядово правят само луканки... :)) 
Публикувам с голяма благодарност и без промяна съдържанието на имейла, като единствено съм си позволил в скоби мои коментари по рецептата.
"Казвам се Цветелина и съм писала във форума на ...... (от коректност спестявам името на сайта и форума) под името cveteto99.
За съжаление, форумът вече не е това, което беше. Сега следя с интерес твоя блог и някои други блогове и форуми. Ако публикуваш по-често рецепти ще съм много доволна ))).
За съжаление, от известно време не мога да пиша във форума на ...... по незнайни причини, а много искам да споделя една рецепта от нашия край.
Живея в Шумен, но родом съм от Смядово. В този сезон много типично за нас е да правим един пълнен пипер, който наричаме ИЧЕН ПИПЕР. Приготвя се бързо и е готов за консумация след няколко дни. Пускам ти рецептата, ако решиш, можеш да я споделиш с повече хора.

Необходими продукти:  зелена капия, избушена и почистена от семките
Пълнеж:  праз, моркови, червен и зелен пипер, малко зеле, сол
Зеленчуците за пълнежа се насичат на дребно в специален уред за насичане, който представлява един метален цилиндър с дървено дъно и кръстата метална сечка, заварена на метален прът. В нашия край всяко семейство има такъв уред. В крайна сметка зеленчуците изглеждат като настъргани на много едро ренде. В никакъв случай не се мелят или настъргват на дребно, защото си пускат сока и пипера става кашкав. (Мой коментар: аз мисля, че това успешно, че и по-добре, може да се постигне с ренде Бьорнер). Съотношението на зеленчуците е 1:1 (Коментар: всъщност, в обемни части 1:1:1:1:1/4, защото зелето е този фактор, който довежда до бързото втасване), като от зелето се слага по-малко, или ако се сложи повече, пиперът втасва по-бързо и съответно има по-малка трайност и трябва да се консумира за по-кратко време.
Зеленчуците се подправят само със сол и чубрица на вкус. (Коментар - уф, длъжен съм да напомня, че не понасям аромата на чубрица, но това си е лично мой проблем... :( Лично аз бих добавил 1-2 люти чушлета и магданоз или месестата част на листото на целината, т.н. селъри).
Пиперките се пълнят със сместа, като се затапват с кръгче морков.
Нареждат се в трилитрови буркани или по-голям дървен, или метален съд. Отгоре се поставя венче от лозови пръчки (или вишневи), слагат се и няколко лозови листа (или вишневи). Прави се студена саламура от сол и вода. Не мога ди ти кажа съотношението, защото никога не мерим, гледаме да стане соленичка вода. (Коментар - аз бих посъветвал саламурата винаги да се прави не по усет, а в точни пропорции, това осигурява идеалната повтаряемост и константност на рецептата. Бих предложил за тази рецепта 35 г морска сол на литър вода. Саламурата се вари до разтварянето на солта и след охлаждане се прецежда през няколко слоя марля). Наливаме внимателно върху пиперките, слагаме покривало на съда, но не запечатваме. Слагаме съда на пъстра сянка или директно на слънце. Пиперът е готов за консумация след 3-4 дни. Неповторим вкус."

Цвете, от името на всички мои читатели и от мое име - хиляди благодарности!
А от мене получаваш като подарък три персонални рецепти по зададени от тебе продукти, независимо от какъв род и вид ще бъдат рецептите.
Като решиш, обади ми се на имейла. :))