Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

25 февруари 2012 г.

Свински предни джоланчета, опаковани в чорапогащник, варени в тенджера под налягане и запечени на фурна

4 малки свински предни джоланчета всяко по около 600 г.
Защо четири, например? Ами, много просто, този вид джолан става толкова невъобразимо вкусен, че един-два просто не стигат за 2-3-ма души семейство.
Джоланчетата добре обмазваме с "патентованата ми" смес от 20 зърна  черен пипер и 3 зърна бахар, средно начукани, плюс 1 ч.л. дижонска остра горчица (или оригинална руска selfmade от такава на прах, от която по-люта не съществува...), 1 ч.л. лют червен пипер, половин чаша тъмно пиво и 2 с.л. тъмен соев сос.
Ще ни трябват и 16 едри глави чесън ( ...Уф, зная какво ще кажете сега... Добре, де, прекрасно знам, че чесънът е скъп, ама кулинарното изкуство иска жертви, както темпорални, така и финансови...), 1 пълна с.л. качествено краве масло, както и един... чорапогащник  (пран, нов или неупотребяван, по ваш избор...). :)) Не се шегувам...
Завиваме добре обмазаните джоланчета плътно в домакинско фолио и ги забравяме в хладилника за 24-48 часа. Или, по класическата формула на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече".
След съответното време се сещаме за тях и ги изваждаме от тъмното и студено място, развиваме домакинското фолио, подушваме ги с много заинтересован и компетентен вид, като внимаваме много да не се задавим със спонтанно отделената слюнка и потискаме порива си да си отрежем парченце и да го опитаме. Не, че не може, де...
Всяко джоланче внимателно поставяме в ръкавче от чорапогащник, издърпваме максимално чорапогащника, така, че да обхване максимално плътно джоланчето и вързваме двата края с домакински конец или здрав канап (аз предпочитам т.н. "рибарско тире", ама това е, защото съм капризен и обичам да си играя с готвенето...). Въобще, тук имате фронт за вашето въображение и майсторлък.
Разрязваме надлъжно по страничните ръбове 4 торбички за печене на пиле, така че да се получат 4 дълги ивици.
Поставяме всяка от ивиците върху домакинската маса или плот и разпределяме равномерно четири половинки глави чесън, естествено, срязани напречно на скилидките и обилно намазани с масло.
Върху скилидките поставяме така грижливо оформените като "бонбончета" джоланчета и много плътно завиваме фолиото, като отново плътно вързваме отстрани крайщата. С дебела игла надупчваме на няколко места фолиото.
На дъното на тенджера под налягане поставяме импровизирана скаричка, може да е от сухи лозови пръчки, вишневи клечки или нещо, което да не позволява на джоланчетата да се опират на дъното. Отгоре поставяме подходяща порцеланова чиния за тежест и наливаме смес от равни части вода и бира, колкото да стигне до ръба на чинията.
Варим 15 мин след завирането на среден огън, след което още 2 часа на възможно най-слабия огън.
Докато се варят джоланчетата, уплътняваме времето си с изпиването на поне една бутилка тъмно пиво (ясно е, че целият този процес става през зимата...) и приготвяме канапето от ориз за джоланчетата по тази  или тази  рецепта, като предвидливо оставяме ориза леко недоварен.
След определеното време изваждаме джоланчетата, оставяме ги да поизстинат половин час и развиваме горната обвивка, отстраняваме чесъна и внимателно срязваме обвивката от чорапогащник.
Приготвяме си подходяща тавичка, в която разпределяме равномерно ориза и върху него поставяме така безсрамно разголените джоланчета. Около тях подреждаме отново 16 половинки глави чесън, със среза нагоре и върху всяка от половинките поливаме по малко зехтин и поръсваме по мъничко сол.
Подготвяме си и глазурата от:
1 с.л. мед, 1 с.л. тъмен соев сос, 1 ч.л. остра горчица и 1/2 чаша тъмно пиво, всичко добре разбито.

Поставяме тавичката в загрята до 200°фурна и печем 5 мин., изваждаме тавичката, намазваме джоланчетата с глазурата и печем още 10 мин.
Hint: По абсолютно същата схема на печене с глазиране можем да направим и свински ребърца.



4 коментара:

  1. Джоланчетата с кожа ли трябва да бъдат? С кои други части от прасецето ще е удачна рецептата? Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)) Разбира се, задължително с кожата! Но те така и се продават по принцип. Останалото е обезкостен джолан, от който също става, но няма да е точно същото... Джоланът, както и крачето са особена част от прасето. Те съдържат не само месо, което всъщност не е чак толкова много, а повечето е желатинообразни вещества и колаген, които правят всяко ястие с тях неотразимо вкусно и особено, и то точно заради тази лепкавост на колагена.
      Други такива части на прасето са ушите, опашката и крачетата.
      Може би вече се досещаш, че това са частите на прасето, които са изложени най-много на студа, затова и съдържат най-голямо количество колаген, който много трудно замръзва и така предпазва тези части на животното от студа.
      Други такива, ама точно такива, части на прасенцето просто няма. Това са ушите, опашката, джоланът (преден и заден) и крачетата.
      Но, принципно, няма такава част от прасето, която да не може да бъде приготвена по тази рецепта. Още повече, при двучасово варене под налягане...:))
      Разбира се, парчетата месо трябва да бъдат сведени до обем, който лесно се опакова и лесно се помества в тенджера под налягане. При това, няма никакво значение дали ще бъде с кокал или не. Обаче, от опит зная, че месото около кокал е особено вкусно, а възможно най-вкусното месо съвсем не е бонфилето или рибицата, както всички си мислят, а месото между ребрата на всяко животна. То е най-вкусното и най-нежното. Повярвайте на човек с опит.:))

      Изтриване
  2. Анонимен06 август, 2012

    Когато имам възможност приготвям джоланчета с кожа на фурна.Купените джолани измивам старателно под течаща вода след което подсушавам с мека домакинска кърпа.Натривам с пасиран чесън , сладък червен пипер , смлян черен пипер и сол.Оставям на студено да "ароматизират" и поставям в стара "научена"тавичка.Тавата да е поставена върху решетката на фурната.Под нея поставяме същата по-размер тава напълнена с доматен сок, вода, нарязани на дребно картофки, малко целинка, глава лук.Печа на фурна при температура 200 градуса около 90 минути като периодично обръщаме джоланчетата , зада ги хване отвсякъде.След като са готови оставяме да се охладят и сервираме с пържени картофи, много горчица с хрян и задължително биричка.

    ОтговорИзтриване

Моля, коментирайте рецептите ми!
Sapiens