Коментари и мнения

"Не се страхувай да се опиташ да правиш това, в което не си професионалист. Все пак, Ноевия ковчег е построен от пълен аматьор, а "Титаник" - от топ-професионалисти, а резултатите са ясни на всички..."

ТОПРЕЦЕПТИТЕ МИ търсете с търсачката на блога, на "топ-рецепти".

Омръзна ми да пиша, че в Интернет не е прието да се контактува на "Вие", затова още в началото на блога си ви моля да контактувате с мен на "ти", за което ще ви бъда благодарен...:)) А пък, ако контактувате с имената си, а не ми пишете като "анонимен", ще бъда направо щастлив...

За контакти със Sapiens или задаване на персонални въпроси и коментари - l.dontchev@gmail.com или Skype lubomir.dontchev

17 май 2011 г.

Тетевенска саламура

Тетевенската саламура, която е много характерна за Тетевенския край, всъщност е вид рибена чорба от различни видове дребна речна риба и речни раци. Страшно мезе за ракия. Много вкусна и много люта. Обикновено се яде студена, но в Тетевенския край има две антагонистични течения - едните категорично твърдят, че се яде само студена и като мезе, а другите - че се яде само много солена, много кисела, много люта и много гореща, след яко препиване. Критерият  на последните за качеството на чорбата е: "Ако след третата лъжица по челото ви няма пот и не се сърба звучно, значи саламурата не е направена както трябва...".
И нещо много важно - независимо от драматичния си състав, тази саламура не вреди на хора с гастрити, язви и колити, защото всички целулозни люспи се отстраняват предварително. А точно те дразнят стомаха.
Ето и малко подробности за мераклии.

ПРОДУКТИ:
за 1 литър вода
1 и 1/2 с.л. (33 г.) сол
2 с.л. (32 мл.) винен оцет
7 речни рибки
2 речни рака
2 зрели домата
3-4 препечени сухи люти чушлета
5 скилидки чесън
по половин връзка магданоз и копър

Приготвянето:
Всичко трябва да става едновременно.
Най-напред изпичаме добре доматите, обелваме ги, намачкваме ги и ги заливаме с малко от подсолената вряла вода. Връщаме доматите в тенджерата.
Докато водата отново завира, изпичаме рибките (става и с пържени), раците и лютите чушлета.
Изпечените рибки и раци, направо от огъня, хвърляме във врящата вода (трябва да цвръкнат....). Изпечените люти чушлета счукваме в дървена гаванка и изсипваме във врящата чорба. В същата гаванка, заедно с четвърт ч.л. сол, счукваме и скилидките чесън. Остъргваме счукания чесън с лъжица и добавяме в чорбата.
Последно добавяме оцета и сваляме от огъня. Едва след това добавяме нарязаните магданоз и копър. Зелените подправки не се варят - губят аромата си.
Саламурата е готова. 
Ракията е изстудена и сложена на масата. 
Битката започва.:))

За Пиле саламура и Саламурика вижте ТУК .



13 коментара:

  1. Анонимен22 юли, 2011

    Е, т'ва е чорбата!!! Бях в Тетевен преди половин година, и седнах в заведение на центъра да обядвам. Не бях чувал за саламура, но сервитьорката ми обясни, че е рибена чорба. Поръчах от любопитство и не останах разочарован! После поръчах още една... Страхотно нещо!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен01 януари, 2013

      Че тетевенската саламура в това заведение е невероятно вкусна - не оспорвам. Това е най-вкусната рибена чорба, след тази на баба ми / отгледана съм в малко рибарско селце на морето/. Но там не я приготвят като в горната рецепта. Два пъти се отбивах там, и през 2011, и през 2012 г., но в заведението на центъра я приготвят като пасирана, отделните съставки са пюрирани и не се познава какви са, аз например чак сега разбирам, че има задължително и раци. Това не пречи обаче пак да е невероятно вкусна!

      Изтриване
  2. Анонимен09 юни, 2012

    не бях яла по-вкусна рибена чорба и то при условие, че не хапвах риба, до преди да изсърбам няколко паници от това невероятно удоволствие в Рибарица, в дома на готвачката на военната почивна станция. Жената много подробно ми обясни приготовлението й и щом се прибрахме у дома я направих. Е, ми не беше същата...Тогава ми светна, че водата е виновнааа .. И е така - каквато вкусотия съм хапвала по селата и градовете, не става същата в София.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)) Страхувам се, че ще разбия илюзиите ти - твоите и на въпросното готвачка... Никаква вода не е виновна. Всичко е въпрос на мерак, когато се готви без любов, без мерак и настроение, няма на света такова ядене, което да стане вкусно. Това най-отговорно го твърдя и 100%-ово съм сигурен от години в това. Самият аз некога не готвя без настроение, защото съм кулинарен чичо Скрудж и не обичам да хабя продукти...:))

      Изтриване
  3. Сега вече, от дистанцията на времето, съм съгласна със Sapiens. По това време, преди трийсетина години, готвенето все още не ми беше по мерак. Направо си се мъчех. Но продължавам да твърдя, че и водата е фактор. Благодаря за саламурата. Ще се прежаля със софийската вода.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен04 януари, 2013

    тази рецепта е уникална и наистина си залужава да се опита но има и нешто друго някаква друга тънкост която тук не е споделена тук за тази саламура нещо липсва

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би отговорът е целина и девисил + 2-3 несчупени ореха или вместо тях няколко капки йод (колкото и идиотски да звучи) в супата. Аз я правя с консерва доматен сос вместо домати. Има и зимен вариант с доматен сок и сок от кисело зеле. Може да се направи и вариант със задушени ситно нарязани кисело зеле, лучец или праз, 1 морков, целина, пащърнак и най важния корен за супа- магданозен корен. Задушавам ги в зехтинец с малко морска сол и ги прибавям към доматената вода. (За някои пуристи на мората това е кощунство, тъй като според тях саламурата (мора) се прави без никаква мазнина.) Също така, след като препечената риба и раци цвръкнат във водата, аз ги изваждам и ги почиствам от костиците и черупките, за да няма неприятни изненади. Костиците заедно с люспите от белените чушки, 2-3 дафинови листа и няколко зърна чер пипер ги завръзвам в тензухче и ги пускам във водата да умирисват и овкусяват бульона. Жена ми много я обича и когато я яде гореща, обича да си добави не само чесън а и 1-2 лъжици майонеза. Варианти има безброй, но винаги става чудно вкусна както прочутата рибена чорба на баба Буябейз от Марсилия. Задължителните съставки са риба и чушлета на скара, домати (или доматен сок, сос, консервирани домати), и нещо киселичко- оцет, лимонтузу или армеева чорба. За мен почти задължителни са орехите, девисилът и магданозеният корен и понякога съм ги заменял с респективно няколко капки йод, естрагон (тарос) и ситно надробени магданозени дръжки. Много обичам да слагам целина. При приготвянето на бульона- глави или стебла, а преди свалянето от огъня- листа заедно с девисила. В този момент много хора добавят и копър. Ако се опекат на скарата малки пресни люти червени чушлета, се пуска по едно във всяка паница и ако не го разтриваш с лъжицата, чорбата почти не се подлютява. Който не обича люто си го изважда, а останалите си ги разтриваме и ни става горещо до хълцукане. Понякога и аз си въобразявам, че меката, планинска вода има значение и често пъти я готвя дори с дестилирана вода, на което в къщи ми се кикотят, ама саламурата после се изяжда до капка както винаги.
      Наздраве от д-р Тони

      Изтриване
    2. Чичо докторе, благодаря ти за споделените мисли и опит! :)) Любо
      P.S. ...Апропо, ако не направиш саламурата с планинска или дестилирана вода, не се ли изяжда "до капка"?... :))

      Изтриване
    3. Анонимен16 март, 2015

      Д-р Тони, със сигурност става вкусна чорба с такова изобилие от продукти, но НЕ Е ТЕТЕВЕНСКА САЛАМУРА

      Изтриване
  5. Анонимен12 юли, 2013

    И аз мисля, че все пак нещичко крият...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не мисля, че крият. Просто има страшно много варианти (като с пасирането в ресторанта в центъра на града и с най- различни корени за супа и подправки от чесън до резени лимон в чинията. Винаги става чудесна и винаги е малко различна. Добре е да се използува пъстърва и мека планинска вода, но и без тях става. Аз я правя зверски кисела, люта и солена и всички я харесват и си досипват. Уханието на пушека от скарата се смесва с това на рибата и подправки и корени в някаква вълшебна комбинация. Това е.
      Наздраве от чичо доктор.

      Изтриване
    2. Sapiens, Много си прав за това, че трябва да се готви с вдъхновение и любов. Както викат в къщи за мен "Тоя готви с шемет и винаги става готино."
      Помня, че преди много години веднаж жена ми се възстановяваше от пневмония и когато температурата и спадна изведнаж огладня, а беше изключително кльощава и не беше яла като хората от дни. За съжаление бяха трудни години за нас и в къщи нямаше нито месо, нито наденица или птица за по-питателна храна. Имаше само консерва скумрия с доматен сос, половин глава лук, 2 стръка пресен, бурканче с доматен сос и няколко кисели краставички. Откъм подправки бях добре, а имаше и цял лимон и 1/3 бутилка Мискет в миниатюрния хладилник.
      Запретнах ръкави окрилен от веселия поглед на жена ми, която вече не се мъчеше и дишаше леко за първи път от десетина дни. нактълцах лука на дребно, задуших го в зехтин, след минутка и зеления лук беше готов и полетя при стария, добавих малко брашънце и червен пипер. Угасих го с по 2 лъжици от сока от краставичките и мискета. Не съм слагал никаква сол заради солените съставки. Накълцах 2 краставички много на ситно и ги добавих. Тогава намерих и малко консервирани гъбки от едно наченато бурканче. Отлетяха и те в дълбокото тиганче и ги захлупих. Когато реших че са почти готови, изсипах и косервата с рибата и доматения сос и приготвих наситнен копър, девисил и счуках 3 скилидки чесън. Нарязах и лимона. Изсипах подправките в тигана с 2 дафинови листа и ги залях със 1 каф. чашка смес от мискет и сок от краставичките. Разбърках и го свалих от огъня, а жена ми, опиянена от звърченето и миризмите вече беше скочила от леглото и цвилеше възбудено из кухнята. Метнах лимоновите резенчета под капака и подредихме масата за двама. За 15 минути смърцафясахме и манджата и мискета. От тогава рядко минават 2 седмици без да си го сготвим. Нарекохме го "Риба-рибария" и жена ми настоява винаги да слагам и малко пресен лук и тя пържи картофки, кото изсипва до гъстата манджа в чиниите. Някак си много върви с чашка леден мискет.
      Наздраве от д-р Тони.

      Изтриване
    3. Анонимен28 април, 2014

      Нищо не крият.Единственият секрет е-изпичането на рибата на жар,ако не се изпече на жар-коренно се променя вкуса на супата.

      Изтриване

Моля, коментирайте рецептите ми!
Sapiens