Много отдавна практикувам така наречената от мене "предварителна лека запръжка".
1. Това е леко запържване или по-скоро задушаване до изпаряване на излишния сок на ситно или по-едро нарязан лук в олио или зехтин, с добавяне съвсем накрая на лъжичка червен пипер и/или много малко лют пипер.
Разликата от класическата запръжка е, че не се пържи лукът до леко зачервяване, което прави запръжката по-здравословна и не по-малко вкусна.
А е "предварителна", защото винаги я правя съвсем в началото на готвенето, като база.
Така правя всичките си супи и манджи.
Установил съм, че ефектът е много по-добър, отколкото правене и слагане на запръжка в края на готвенето. Това е много остарял, консервативен и демодиран начин и точно от него се получават болки и киселини в стомаха.
По моя начин т.н. "запръжка" още съвсем в началото се вари с останалата манджа и се хомогенизира идеално, което допринася за прекрасен вкус, аромат и оцветяване.
Освен това, което е най-важното - този вид овкусяване с гаранция не предизвиква никакви отрицателни реакции при хора с някакви стомашни заболявания, за разлика от класическите запръжки. 2. Скоро реших, че мога да си спестя много труд ако направя по-голямо количество такава запръжка за запас.
Нарязах на Бьорнера 10 големи глави лук, добавих 25 с.л. зехтин или олио (тук и в рецептите си пиша почти винаги зехтин, защото готвя по принцип предимно със зехтин екстра върджин, но това съвсем не означава, че задължително трябва да е зехтин, по-скоро класиката си е олио) и много леко посолих с 1 ч.л. сол.
Оставих да се пържи на силен огън, но поради голямото количество отделен сок, това всъщност си беше варене в собствен сок.
Когато прецених, че се е изпарил достатъчно сокът, добавих 10 пълни ч.л. червен пипер и 1 ч.л. лют пипер.
Количеството, което се получи, беше около 3/4 буркан от 800 мл. с винтов капак.
Ако не сте забелязали, пропорцията е - на 1 глава лук - 2,5 с.л. зехтин/олио и 1 ч.л. червен пипер и много малко лют червен пипер и сол.
Интересни ефекти:
1. След престояване на сместа в хладилника 1-2 дни установих, че лукът се е сгъстил и е станал на нещо като невероятно вкусен конфитюр и може да се консумира самостоятелно като лютеница.
2. Овкусената и ароматизирана мазнина може да се употребява в много по-малки количества с абсолютно същия успех.
3. Като много интересен и положителен ефект оценявам факта, че 1 ч.л. от овкусената и ароматизирана мазнина върши работата на 2,5 с.л. мазнина.
Ако не искате да ползвате (по диетични или здравословно-хигиенни съображения) мазнини, това е много елегантно решение, защото визуално имате чувството, че сте сложили много мазнина, а всъщност е съвсем нищожно количество.
Този ефект се получава от ярко оцветената с червен пипер мазнина, която се вижда много по-силно от другата мазнина, забелязва се и в минимални количества, още повече, че обикновено се намира на повърхността на яденето, а при супите е в микроскопичен повърхностен слой, но много силно видим поради яркочервения си цвят.
4. Друг ефект - бързина на готвенето и универсалност.
Понеже винаги имате подръка тази "запръжка", пестите много време от готвенето. И си спестявате един доста досаден и умирисващ процес.
Възможността да ползвате или от лука с малко мазнина, или само от мазнината (защото изплува на слой отгоре), при това толкова, колкото в момента прецените като нужно за даденото ястие, възможността да варирате в количеството мазнина прави тази запръжка едно много полезно и универсално помагало при готвенето. Да не говорим за възможността да се ползва лукът самостоятелно като лютеница или гарнитура...
5. Като недостатък преценявам, че не всички ястия "търпят" оцветена с червен пипер мазнина.
Затова съм решил следващия път да направя две бъркала - едното с червен пипер (даже с повечко), а другото само лук, мазнина и сол.
Мяркат ми се и варианти с добавяне на малки количества чубрица или джоджен (магданоз или копър), което ще даде още интересни варианти, но пък ще намали универсалността му.
Ще направя експеримент с оцветяване не с червен пипер, а с куркума (вместо шафран), с добавка на джинджифил и цедра - така ще се получи мазнина с яркожълт цвят и лимонен привкус и леко лют нюанс.
Като резюме - вече близо три месеца ползвам тази универсална запръжка и съм изключително доволен.
Пример за супербърза супа-
Прибирам се изморен и вкиснат от работа и никак не ми се готви, а няма нищо за хапване.
Наливам в тенджерка 2 л. вода, оставям на котлона под капак да заври - 12 мин.
Добавям 1/2 супена лъжица от въпросната запръжка, заедно с мазнината, която си е в нея, т.е. съвсем малко. Добавям 1 равна с.л. от любимата си подправка Maggi - Вълшебен вкус - 10 зеленчука. Или 2 кубчета пилешки бульон.
Изваждам от фризера и добавям - малко пакетче зелен фасул, предварително почистен и нарязан на къси парченца, малко моркови, нарязани на Бьорнера на къси жулиени или на по-едри кубченца, малко карфиол и малко броколи, 1 малка зелчица брюкселско зеле, пакетче около 150 г. предварително мариновано и нарязано на кубчета пилешко филе, 2 с.л. ориз Басмати (такъв харесвам и ползвам, затова, няма никаква друга причина...)- не повече от 5 мин.
Завира отново за 5 мин. и ври на среден огън 8 мин.
Изключвам, добавям 10 г. много ситно нарязан пушен бекон, 1/2 ч.л. качествено масло "Президент" и 2 с.л. нарязан магданоз (пак от фризера, винаги имам...)- общо 2 мин.
Остава на котлона още 10 мин.
От студената вода до сготвената супа - 32 мин.
По съвсем същия начин може да се сготви и яхния.
Надявам се, че на някого ще се харесат тези идеи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, коментирайте рецептите ми!
Sapiens